Решение № 964 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1797/2026 г.

наказателно дело № 20262120201797 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по повод на подадена жалба от Р. Б. Н., ЕГН ••••••••••,с посочен адрес гр.•••,ул.“•••“ №30 срещу Наказателно постановление № 25-0769-006932/25.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51, 13 евро. В жалбата са изложени бланкетни по своята формулировка оплаквания за недоказаност на нарушението поради заложени в него абстрактни и формални, абсолютно недоказани формулировки, без доказателства относно вината. В о .с.з. административно-наказващият орган,редовно призован, се представлява от юрк.••• която настоява за потвърждаване на НП предвид съображенията, подробно изложени в писменото становище. В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв.Хр.К., която поддържа жалбата и акцентира и доразвива тезата за допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на административно-наказателното производство, в т.ч. поради незапазване на видеоматериал от боди-камери на полицейските служители в разрез с писменото възражение и изрично искане на жалбоподателя, неточно изписване модела на управлявания от жалбоподателя автомобил и др. Жалбоподателят заявява защитна позиция за недоказаност на вмененото му нарушение, отричайки неговото извършване. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA№4992570/21.12.2025 г. , в който били изложени следните обстоятелства: На 21.12.2025 г., около 18.14 часа, обл.Бургас, гр. Бургас, по ул.“ •••“ от кръстовище с бул.••• в посока към ул. ••• управлявал лек автомобил „•••“ с рег. №•••,като водачът по време на движение не ползвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на нарушението, съответно по чл.137а,ал.1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя,който го подписал без възражения. В изпълнение на правомощията си, Началник група в ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция-Бургас, издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Н. е санкциониран за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т.7,предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 51,13 евро. Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в административно-наказателната преписка писмени материали, както и от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетеля К. Б. и В. С.. Съдът кредитира изцяло преките гласни доказателствени източници, приобщени чрез разпита на контролните длъжностни лица К. Б. и В. С., като подлагайки ги на индивидуална преценка и в съвкупност; чрез съобразяване на съществените им страни,съдът не констатира противоречия, нито логически разминавания. Показанията на контролните длъжностни лица включват преобладаващо детайлни и сигурни възприятия относно спомена им за цялостното развитие на проверката и събитието на нарушението. Независимо от влиянието на фактора изминало време споменът им за проверката и конкретния нарушител е точен, пълен и пресъздаден с необходимата логическа последователност. Касае се за изобилие от конкретни факти, основано на преки зрителни възприятия относно неизпълнение на задължението по чл.137а,ал.1 ЗДвП в момента на управление на МПС, предвид което съдът кредитира показанията им като гласни източници, излъчващи достоверни и обективни твърдения. Свидетелят С. и св. Б. са със запазени във времето възприятия,които са категорични. Според тях в процесния случай и двамата са имали пряк визуален контакт към движещия се автомобил л.а. „•••“ с рег. №•••,управляван от жалбоподателя, т.к. първоначално са го следвали на разстояние от около 1 м., като и двамата свидетели са забелязали,как коланът е спуснат вертикално до рамката до водача, а впоследствие се изравняват с него и картината придобива по-широк периметър за зрително възприемане,в който попадат телата на водача и седящия на пасажерското място отпред пътник без поставени обезопасителни колани. / св. С., виж. протокол от о.с.з. на 30.09.26 г. „Възприехме, че коланът е пуснат на рамката до него. Още в момента, в който го следваме и се движими зад него. След това, когато се изравняваме с него, по същия начин, виждаме, че коланът изобщо не минава през него.“ и св.Б.: „Със светлинен и звуков сигнал. Ние първо го наблюдаваме. Движим се зад него. След това се изравнихме. Към момента, в който се изравняваме, имаме видимост към водача и към пътника и виждаме, че коланите не са поставени.“/ Пресъздадените от контролните длъжностни лица спомени се основават на преките им наблюдения от процесната дата 21.12.2025 г. Те обстойно подпомагат достоверното и истинно изясняване картината, както по отношение на моментите, непосредствено предшестващи спирането л.а. „•••“ с рег. №•••, чрез звуков и светлинен сигнал, така и чрез подаден сигнал с ръка от св.С., подробностите относно видимо отклоненото внимание по време на подаването на сигнализация на водача Н., който разговарял със съпругата си и в интервала на зрителна разсеяност изобщо не отчитал отправеното му от полицейските органи разпореждане за спиране, така и относно самата проверка и изразения от Н. вербален протест срещу съставяне на АУАН. Съобразена е информативността на показанията на св.Б. и св.С., като същите предвид еднозначната и детайлна тяхна смислова хармония по основните доказателствено релевантни факти, предвид произхода на представената чрез тях информация /почиваща на пряко възприети обстоятелства/, с оглед връзката й със събитието на нарушението, предвид пълнотата, точността и нивото на устойчивост на свидетелите към възпроизвежданите от тях факти съдът кредитира като достоверна доказателствена основа при обосноваване връзката на Н. с авторството на вмененото му нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДвП. Възприятията на св.Б. и подкрепящите ги съдържателно и по критерия доказателствен интензитет показания на св.С. са потвърдени от собствения им визуален опит към датата на проверката 21.12.2025г.,поради което съвсем основателно настоящата първа инстанция се довери на показанията на контролните длъжностни лица, които наред с необорената доказателствена сила на АУАН по арг.на чл.189,ал.2 ЗДвП формират извод,че административно-обвинителната теза, основана на тези показания,не е голословна и недоказана, а напротив. Отказът на въззивния съд да признае на показанията на свид. Ф. Н. абсолютна власт над истината при установяването на фактите относно поведението на жалбоподателя при управление на процесния автомобил на 21.12.2025 г. е обоснован предвид качествената процесуална особеност на заинтересованост на свидетелката. Произтичащите от брака взаимоотношения създават ниво на интензивност и дълбочина на емоционалната принадлежност между партньорите, предвид което е възможно и логично отстъплението от задължението за истинно установяване на фактите при свидетелстване. Водещото е,че самият процесуален закон с нормите на чл. 119 НПК и чл. 121, ал. 1 НПК, ограничава възможностите на държавата за търсене на задължителен институционален ред за приобщаване на показания на свидетел, който би представлявал груба и недопустима интервенция в междуличностните отношения на партньорите, намиращи се брак или във фактическо съжителство, признато за нормативно равностойно за брака. Съдът констатира селективност в подхода на излагане на фактически подробности от св.Ф. Н.,която редува прекомерно обобщаване на епизодите във вр. с пътуването на 21.12.2025 г. и генерализиране на собствената на жалбоподателя гледна точка, според която макар и самата тя да не била с поставен обезопасителен колан, съпругът й Р.Н. в цялостната продължителност на процеса по управление на МПС до спирането за проверка бил с поставен колан. С оглед превалиращия комплекс на ценности от различен порядък, предвид нивото на стабилност, дълбочина на лична обвързаност и доверие между съпрузите, тези ценности в емоционален план логично са с нееквивалентна интензивност и поради това непротивопоставими на задълженията й като свидетел. Следователно, страхът от наказателна отговорност по чл.290,ал.1 НК закономерно би могъл да се окаже несъвместим според индивидуалната ценностна йерархия с разбирането за морален дълг към партньора. Близката емоционална и семейна връзка несъмнено е от естество да организира и направлява до определен предел мотивационните стимули при свидетелстване,включително в нарушение на разпоредбата на чл.120,ал.1 НК. Но в случая, наред със заинтересованото качество на св. Ф. Н., съдът откроява още и непоследователния и несигурен неин подход при излагане на релевантните факти. А предвид прякото им противоречие и вътрешна несъвместимост с убедителните и изчерпателни показания на контролните длъжностни лица с извънсубективна нагласа към осъществената контролна дейност, е невъзможно чрез изолираните показания на съпругата на жалбоподателя да се измести достоверната значимост в гледната точка на полицейските служители и да се изключи напълно доказаността на административно-наказателното обвинение. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция- Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор по арг. на т.3.11 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42,ал.1 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административнонаказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната квалификация на нарушението и словесно описание на фактическите му елементи. Правилно е определена правната квалификация на нарушението в АУАН – чл.137а, ал.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна норма на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. Единствено за пълнота на изложението следва да се отчете,че както в АУАН, така и в НП е запазено пълното логично и съдържателно единство при фактическо описание на нарушението, като автомобилът, управляван от нарушителя, е индивидуализиран по идентичен начин, в т.ч. досежно марката и модела „лек автомобил ••• с регистрационен номер •••“. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изводите за релевантните обстоятелства и факти на настоящия състав, а именно доказаност на нарушението и неговия автор, са формирани в съответствие с информацията от събраните гласни доказателства, а аргументите на съда обхващат смисловия и информационен техен капацитет, предвид пълноценното изясняване на времето, мястото, начина на извършване на нарушението. Законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл.183,ал.4,т.7,пр.1 ЗДвП / бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ , която предвижда,че се наказва с глоба 100 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Ето защо, настоящата инстанция счита, че е дадена правилната правна квалификация на нарушението и че за същото е приложена правилната санкционна норма.Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. /в т.см. Решение № 1610 от 20.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2149/2020 г. и Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1456/2020 г./ Не са приведени конкретни аргументи, че при поставянето на обезопасителен колан към датата на проверката би се оказало застрашено здравословното състояние на Н.. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване или обективно уязвимо физическо или физиологическо състояние, при което употребата на обезопасителния колан би била противопоказна за здравето на водача. Още повече, че конкретни съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, следвало да бъдат изложени по време на проверката с представяне на нужните доказателства. / в т.см. Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1456/2020 г./ Предвид изложената мотивация съдът намира, че фактическите и правни изводи в НП за осъществен от Р. Н. състав на административните нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДвП са законосъобразни и правилни, предвид което процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът