Решение № 2892 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2442/2025 г.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – комисар Д. К., началник на Гранично полицейско управление М. Т. при Регионална дирекция "Гранична полиция" Елхово към Главна дирекция "Гранична полиция". Разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР предвижда, че заповедта за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР се издава от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Служителите на висши ръководни и ръководни длъжности са посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР. Съгласно раздел ІII. 2. 2, т. 1 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМВР (утвърден със заповед 8121з-140 от 24.01.2017 г.) началникът на гранично полицейско управление заема ръководна длъжност, поради което съдът приема, че същият е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието "писмено предупреждение" по чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Спазена е формата на административния акт. В нея се съдържа фактическо описание на деянието, което е възприето от органа като дисциплинарно нарушение. Посочени са и нарушените правни норми, както и основанията, въз основа на които ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 195 от ЗМВР. В конкретния случай тези срокове започват да текат от момента когато компетентният да наложи дисциплинарно наказание орган е установил, че е извършено дисциплинарно нарушение, както и самоличността на нарушителя. В случая това е датата, на която е приел обобщената справка относно проведеното производство, а именно 06.11.2025 г.. Процесната заповед е издадена на 19.11.2025 г. – в рамките на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Събраните от органа доказателства в дисциплинарното производство са били предявени на жалбоподателя и той е получил гарантираната от закона възможност да даде обяснения и/или да направи възражения по извършените констатации.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон.

Тя е издадена на основание чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

В чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е уредено дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" като един от всички видове наказания, които могат да бъдат наложени.

Според разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите, на главния секретар на МВР и на преките ръководители е вид дисциплинарно нарушение.

Съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения.

В конкретния случай в мотивите на обжалваната заповед е посочено, че жалбоподателят на датата и в часа, описани там, е допуснал настъпването на ПТП със служебен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който е управлявал, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДВП, с което не е изпълнил т. IV от заповед № 4070з-1449/30.12.2024 г., на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Елхово – в която е записано че „служителите следва да спазват стриктно ЗДвП и Правилника по прилагането му, да полагат грижи за поддържането на МПС в постоянна техническа изправност и добър външен вид. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В ал. 2 на същия член е посочено, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

По делото е установено, че жалбоподателят е запознат със заповед № 4070з-1449/30.12.2024 г.и по този въпрос няма спор между страните. Следва да се отбележи, че страните не спорят относно факта на случилият се инцидент, мястото, на което се е случил, датата и часа, когато е станал, както и относно това кое лице е управлявало автомобила.

Съдът счита, че по делото не е доказано от дисциплинарно наказващия орган неизпълнение на разпорежданията на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Елхово, дадени в цитираната заповед № 4070з-1449/30.12.2024 г.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на датата и в часа, посочени в обжалваната заповед, е управлявал описания там лек автомобил с изключително ниска скорост тъй като е извършвал маневра. Същевременно стана ясно, че движението е по горски път, който не е отворен за обществено ползване и не е част от републиканската пътна мрежа. Участъкът е бил много тесен, имало е кална локва и на мястото не е имало пътна настилка. По времето, когато се е случило произшествието, пътят е бил кален, като видно от показанията на разпитания свидетел се установява, че гумите на автомобила са били износени. Самото съприкосновение на автомобила с оградата на границата, при която е бил счупен десния стоп на автомобила се е случило, след като автомобила е извършване на маневра на заден ход и поднасяне на автомобила. Тези установени по делото факти не обосновават извод, че водачът на автомобила (процесният жалбоподател) не го е управлявал с повишено внимание, както се изисква в цитираната заповед. Следва да се уточни, че дисциплинарно наказващият орган по никакъв начин не е доказал, че жалбоподателят е управлявал автомобила при отсъствие на повишено внимание. Това е презумирано от дисциплинарно наказващия орган без наличието на фактически основания. Напротив видно от показанията на разпитания по делото свидетел се доказва, че маневрата е била извършена във възможно най-широкия участък, с много бавна скорост и повишено внимание от страна на С.. В случая обаче обективни фактори като наличието на кална локва и износеното състояние на гумите, с които е бил оборудван автомобила са допринесли до възникване на инцидента, поради което не може да се приеме, че не е налице изпълнение на т. IV от заповед № заповед № 4070з-1449/30.12.2024 г.

На следващо място в заповедта, макар да са посочени конкретно нарушени разпоредби на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, се установи, че инцидента е възникнал на място (48 гранична пирамида) на което няма отворени пътища за обществено ползване. Съгласно чл. 1 от Закона за движение по пътищата той урежда правилата за движение по пътища, отворени за обществено ползване, а също и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водите на ППС, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат и наказанията за нарушаване на разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни актове. В тази връзка, след като по делото се установи, че пътят, на който е извършена маневрата, не е път отворен за обществено ползване по смисъла на Закона за движение по пътищата, не може да се вмени на жалбоподателя неспазване на правилата за движение, регламентирани в този закон, а оттам и неизпълнение на разпореждане, дадено от директора на РДГП Елхово в цитираната заповед.

Този анализ обосновава отсъствие на състав на дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а това от своя страна води до извода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон.

При този изход от спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са своевременно поискани. Нито в депозираната жалба, нито в проведеното о.с.з. е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът намира, че въпреки са представени доказателства за извършването им, не са налице предпоставките за присъждането им.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, XXV състав