Решение № 989 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 182/2026 г.

Административен съд - Видин03.07.2026reporting judge Нели Дончева

Ruling

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните по заявление за достъп до обществена информация, с вх.№ ВОП02-54/27.03.2026 г., в частта му от т.6 до т.10, подадено от Сдружение „Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“ ЕИК 176949776, гр.Видин, представлявано от председателя на УС – Г. Б. Г.. ИЗПРАЩА преписката на Министъра на земеделието и храните за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ВОП02-54/27.03.2026 г., в частта му от т.6 до т.10, подадено от Сдружение „Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“ ЕИК 176949776, гр.Видин, представлявано от председателя на УС – Г. Б. Г., в законоустановения 14-дневен срок от получаване на решението, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерство за земеделието и храните да заплати на Сдружение „Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“ ЕИК 176949776, гр.Видин, представлявано от председателя на УС – Г. Б. Г. направените по делото разноски в размер на 5,11 / пет евро и 11 евроцента/евро. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 40, ал. 3 ЗДОИ. СЪДИЯ: �

Grounds

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Сдружение „Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“ ЕИК 176949776, гр.Видин, представлявано от председателя на УС – Г. Б. Г., срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните по подадено заявление по ЗДОИ, с вх.№ ВОП02-54/27.03.2026 г., в частта му от т.6 до т.10 на същото. В жалбата и допълнително становище към нея от 19.05.2026 г., жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Иска да се отмени мълчаливия отказ и се задължи административния орган да се произнесе в срок, с годно решение по ЗДОИ, с което да предостави исканата обществена информация. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител Д.П. – директор на дирекция „ПДЗЕС“, с писмена молба оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че исканата информация по въпросите от т.6 до т.10 на заявлението няма характер на достъп но обществена информация, че формулировката „граждански договори“ е твърде общо понятие и тази неяснота, съчетана с периода за който е поискана информацията – 01.01.2020 г. – 27.03.2026 г. е мотивирала административиня орган да изпрати искане за уточнение. Жалбоподателят не е подал такова, поради което са настъпили правните последици на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ. Иска да се отхвърли жалбата и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Административното производство е образувано по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ ВОП02-54 от 27.03.2026 г., подадено от С. Г. движение „Боец-България обединена с една цел“, представлявано от Председателя на УС – Г. Б. Г., с което е поискало от Министерство на земеделието и храните, чрез Министъра на земеделието и храните да предостави следната обществена информация: 1. Справка по години – от 01.01.2020 г. – до 27.03.2026 г. за всички договори, сключени с адвокатски дружества и кантори за процесуално представителство и правни услуги с МЗХ – брой договори и платена сума по тях; 2. Копия на договорите по т.1; 3. Справка, съдържаща информация колко от съдебните дела по които МЗХ има сключени договори по т.1 са спечелени и колко загубени; 4. На какво правно основание, по какъв критерии и каква процедура са избирани адвокатските кантори и дружества по т.1; 5. Какъв е състава и структурата на правния отдел на МЗХ; 6. Справка по години на гражданските договори сключени от МЗХ от 01.01.2020 г. до 27.03.2026 г.; 7. Справка по години на изплатените суми от МЗХ по договорите по т.6; 8. На какво правно основание са сключени договорите по т.6 и за какви дейности?; 9. Как и по какъв критерии са избирани лицата, с които са сключвани договорите по т.6 и 10. Кой и как отчита и контролира дейността на лицата, с които МЗХ е сключило договорите по т.6. С писмо изх.№ ВОП02-54/17.04.2026 г. заявителят е уведомен, че за два от въпросите не става ясно точно каква информация се иска и му е указано да уточни предмета на исканата информация, както следва: по отношение на въпрос 3 - какво следва да се разбира под „спечелени“ и „изгубени“ дела и по отношение на въпрос 6 – да се уточни дали искането обхваща всички договори, сключени извън трудови и служебни правоотношения, или само определени категории. Заявителят, в становището си от 19.05.2026 г., не оспорва, че на 17.04.2026 г. е получил посоченото писмо, като по делото няма данни да е отговорил на същото. С писмо изх.№ ВОП02-54/21.04.2026 г. Министъра на земеделието и храните е отговорил на въпросите от т. 1 до т. 5, като заявителят, в становището си от 19.05.2026 г. не оспорва получаването му. Установява се, че в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, започнал да тече от датата на регистриране на заявлението – 27.03.2026 г. и изтекъл на 10.04.2026 г., не е налице произнасяне от задължения субект. След подаване на жалба в Административен съд – Видин срещу формирания мълчалив отказ, с писмо ответникът е предоставил исканата информация по въпросите от т. 1 до т. 5 от заявлението, като в тази част, с влязло в сила определение № 738 от 26.05.2026 г., жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По отношение на въпросите от т.6 до т.10 от заявлението, няма данни за произнасяне до настоящия момент. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване мълчалив отказ. Обжалва се подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (чл. 40, ал. 1 ЗДОИ), от надлежна страна – адресат на акта и заявител на достъпа до обществена информация. От представените по делото доказателства се установява, че оспорващият е депозирал заявление за достъп до обществена информация, което е регистрирано на 27.03.2026 г. Срокът за произнасяне по него е 14-дневен /чл. 28, ал. 1 ЗДОИ/ и изтича на 10.04.2026 г. Жалбата е подадена на 21.04.2026 г., а преписката е постъпила на 08.05.2026 г., като няма данни ответникът да се е произнесъл по заявлението в частта му от т.6 до т.10 в срока или след това. Дадените указания от административния орган, заявителят да конкретизира въпроса си по т.6, като следващите въпроси – до т.10 са обусловени от него, са дадени след изтичане на срока по чл. 28 от ЗДОИ и не пораждат визираните в чл. 29 от ЗДОИ правни последици. Следователно по отношение на тази част от заявлението е формиран мълчалив отказ. Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за оспорване на процесния мълчалив отказ е започнал да тече на 11.04.2026 г. и е изтекъл на 26.04.2026 г. Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство е постъпила в съда на 21.04.2026 г. и следователно срокът е спазен. Предвид изложеното за оспорващата е налице правен интерес от оспорването, тъй като е отказан достъп до поисканата обществена информация. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение на нормативно уредените ограничения на това право. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т. н., които създават или съхраняват обществена информация. С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият в случая ЗДОИ, е създадена императивна законова уредба, която задължава и изисква субектите на закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Разпоредбата на чл. 31 ЗДОИ регламентира случаите, когато се иска достъп до обществена информация, която засяга интересите на трети лица. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя. Следователно по редовността, допустимостта и основателността на искането за предоставяне на достъп до обществена информация органът е длъжен винаги, без изключения, да се произнесе писмено, като единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Безспорно, в настоящия случай в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, задълженият субект, какъвто е Министъра на земеделието и храните, не е постановил решение по подаденото от Сдружение „Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“ заявление за достъп до обществена информация в частта му от т.6 до т.10, което решение да е в съответствие с изискванията на закона относно информацията, искана от заявителя. Нормите на чл. 34 и чл. 37 от ЗДОИ регламентират съдържанието на решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на задължения субект. Разпоредбата на чл. 34 от ЗДОИ императивно сочи съдържанието на положителното решение, с което се предоставя достъп, а нормата на чл. 37 от същия нормативен акт изчерпателно определя хипотезите, в които е налице основание за отказ. И в двата случая законосъобразното постановяване на акт по ЗДОИ изисква изрично произнасяне - или със задължителното по чл. 34 от ЗДОИ съдържание или обосноваване на основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление в тази част, Министъра на земеделието и храните е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, установени в чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ. Съгласно цитираните разпоредби отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание процесният такъв следва да бъде отменен. Преписката следва да се изпрати на ответника, който, като задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, след като извърши преценка дали са налице всички предпоставки за предоставяне на достъп до исканата информация да се произнесе с изрично решение, удовлетворяващо изискванията за съдържание по чл. 34 ЗДОИ в случай, че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 ЗДОИ в случай, че органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация. При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателят се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в 5,11 евро внесена държавна такса за образуване на настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК Административен съд - Видин

Cited provisions

25