Решение № 8 от 8.1.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 587/2025 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Н. Е. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Ч., ул. „И. А.“ № •• против постановеното по т.д.№ 403/ 23г. по описа на ОС Стара Загора съдебно решение №184 от 19.06.2025г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения иск на жалбоподателя против „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 206064983, със седалище и адрес на управление: с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, област Стара Загора, ул. „Септемврийци“ № 113 за признаване на установено по отношение на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД, съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер на 40 000 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №•••/•••••••• г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд - Ч. като неоснователен. В жалбата се сочат подробни съображения, че първоинстанционния съд е нарушил съдопроизводствените правила, като не е обсъдил в атакувания акт всички представени по делото доказателства. На следващо място се твърди, освен това и, че е преценил други доказателства неправилно. Също така се счита от жалбоподателя, че е налице и нарушение на материалния закон, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.38 от ЗЗД. Твърди се, че решението е необосновано по подробни съображения. Предвид това се моли настоящия съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което се признае на установено по отношение на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД, съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер на 40 000 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №•••/•••••••• г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд - Ч. Ответникът по жалбата „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 206064983, със седалище и адрес на управление: с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, област Стара Загора, ул. „Септемврийци“ № 113 моли същата да се отхвърли, по подробни съображения изложени в отговора, като се потвърди първоинстанционното решение. Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното: Образувано е дело пред ОС Стара Загора по искова молба на Н. Е. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Ч., ул. „И. А.“ № ••. Твърди, че на 26.01.2021 год., в гр. Ч. ответникът по делото „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД неотменимо и безусловно се е задължил, без предявяване за плащане и без протест да му заплати на падежа - 26.01.2022 год. сумата от 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева, за което му е издал запис на заповед. Твърди, че до датата на падежа ответникът не е изпълнил поетото задължение към ищеца. Заявено е от ищеца, че поради неизпълнение на задължението на ответника е депозирал в Районен съд - Ч. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Изложено е, че със заповед № •••/•••••••• год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч. гр. дело №494/2023 год. по описа на Районен съд - Ч., е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу ответника „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК 206064983, с който е осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 800.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 200.00 лева. Посочено е, че въз основа на представените Заповед №•••/•••••••• год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.07.2023 год., издадени по ч. гр. дело № 494/2023 год. по описа на Районен съд - Ч., по молба на ищеца е образувано изп. дело № ••••/•••• год. по описа на ЧСИ Г. И., с район на действие ОС - Стара Загора, вписан в Камарата на ЧСИ, с рег. № •••, срещу ответника по настоящото дело и длъжник по изпълнителното дело. Сочи се, че впоследствие по ч. гр. дело № 494/2023 год. по описа на Районен съд - Ч. е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от ответника против Заповед № •••/•••••••• год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът твърди, че понастоящем дължимите от страна на ответника „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД суми, произтичащи от изпълнителен лист от 28.07.2023год., издаден от Районен съд- Ч. по Заповед №•••/•••••••• год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 494/2023 год. по описа на РС - Ч., не са му заплатени. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „ПЕТРА ОЙЛ„ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, област Стара Загора, ул.„Септемврийци“№ 113, с ЕИК 206064983, че дължи на Н. Е. В. от гр. Ч., област С. З., ул.„И. А.“ № ••, с ЕГН ••••••••••, сумата от 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 800.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 200.00 лева, съгласно Заповед №•••/•••••••• год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 494/2023г. по описа на РС - Ч. и издаден изпълнителен лист от 28.07.2023 год. по същото дело. В законния срок ответникът „ПЕТРА ОЙЛ” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Посочва, че с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.02.2023 г. едноличният собственик на капитала и настоящ управител на „ПЕТРА ОЙЛ” ЕООД, ЕИК: 206064983 /Договор рег.№ 1158/06.02.2023 г. за прехвърляне на дружествени дялове - нот.К. Б., рег.№••• на Нотариалната камара, РС - Стара Загора е закупила 100% от капитала на дружеството. Сочи, че сделката е вписана в Търговски регистър на 10.02.2023 г., като от тази дата К. К. Т. е едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на същото. Дружествените дялове е закупила от Н. А. К. с ЕГН ••••••••••, гр.Д., бул."Т. м." № ••, ет. *, ап. ••, която на свой ред с предходен Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. е закупила от Н. Е. В. от гр.Ч., ул.”И. А.”№ ••, ЕГН •••••••••• /Договор рег.№21/22.03.2022 г. за покупко- продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. - нот.И. Г. Г., с рег.№ •••, РС-Ч./. Изложено е, че настоящият управител на ответното дружество е узнал за записа на заповед едва с получаване на призовките за доброволно изпълнение, но задължения в такъв размер към трети лица не са осчетоводявани, нито отразени в баланса при продажбата на дружествените дялове или в годишните отчети на дружеството, като последното се потвърждава от положените подписи на предходни управители. Твърди се, че при продажбата на дружествените дялове, тези задължения не са описани никъде, няма ги нито в счетоводните документи на дружеството, в пасивите на дружеството, нито където и да било. Сочи се, че същите задължения не са вписани в годишните финансови отчети на дружеството. Заявява се, че за периода, в който се твърди, че е издаден процесният запис на заповед, т.е. за период в който управител на дружеството е бил г-н В. е извършена данъчна проверка от НАП №П- ••••••••••••••-•••-•••/27.01.2023г. - Национална Агенция за приходите Хасково, като отново задължения на дружеството в такива размери към частни лица не са установени. Посочено е, че в предоставените им счетоводни документи при покупката на дружеството такива задължения не съществуват, а и от оборотните ведомости не се установява, да са налице парични потоци, които да обуславят такива задължения. Счита, че дори и да се приеме, че процесният запис на заповед е издаден на датата, която е посочена в него, за същата липсват данни, липсват описания в ГФО, липсват банкови преводи за евентуално получени заеми и пр. Твърди, че не става ясно каква търговска сделка е сключена, че лицето да следва да получи тези пари. Предполага, че същите са издадени впоследствие, като са антидатирани. Счита, че г-н В. е съставил документ с невярно съдържание, като е целял да удостовери поето задължение на фирмата, в огромни размери, което не съществува. Счита, че записът на заповед е антидатиран и към момента на съставянето му ищецът Е. не е бил управител на дружеството. Твърди, че в настоящия случай липсват доказателства и твърдения търговецът изобщо да е знаел за издадения запис на заповед към момента на получаването на екземпляр от заповедта за незабавно изпълнение, едновременно с което същият е подал възражение по чл.414 от ГПК (т.е. изрично му се е противопоставил в първия възможен момент), то презумпцията по чл. 301 от ТЗ се явява оборена и записът не може да обвърже надлежно ответника като издател и платец по него. Въз основа на така изложените фактически и правни твърдения и след събиране на релевантните доказателства първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил предявения от Н. Е. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Ч., ул. „И. А.“ № •• против „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 206064983, със седалище и адрес на управление: с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, област Стара Загора, ул. „Септемврийци“ № 113иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД, съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер на 40 000 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №•••/•••••••• г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд - Ч. като неоснователен. Посоченото съдебно решение е предмет на обжалване с въззивна жалба от ищеца. Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт, Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори. По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице. Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. В конкретния случай обаче съдържанието на въззивната жалба обосновава извод, че настоящата инстанция дължи произнасяне по всички правно релевантни въпроси предмет на обсъждане от първоинстанционния съд в атакувания съдебен акт. Развилото се пред първоинстанционния съд производство се явява допустимо. Съдебната защита по предявения от кредитора иск е инициирана в дадения за това едномесечен срок. Предявен е установителен иск. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. Представен е по делото /приложено в оригинал по ч.гр.д./ документ с наименование запис на заповед, който съдът счита за действителен във вр. с нормата на чл.536, ал.1 от ТЗ. Касае се за абстрактна сделка, за която законът е предвидил формални изисквания за действителност, при липсата на които документът губи своето качество на ценна книга и едностранна сделка. В случая записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити. По сложилите се факти страните не формират спор, като са различни интерпретациите на възникналите обстоятелства. Както правилно е прието от първоинстанционният съд от представения запис на заповед, издаден на 26.01.2021 г. в гр. Ч. се установява, че „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Е. В., се е задължило безусловно и неотменяемо, без протест и разноски, срещу представянето на записа на заповед да заплати на ищеца Н. Е. В. или на негова заповед на 26.01.2022 г. сумата от 40 000 лв. Положен е подпис на Н. Е. В. за издателя - „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД. По делото не е спорно, че ищецът е бил вписан като управител на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД и като едноличен собственик на капитала от 23.03.2020 г. до 05.05.2022 г., както и че с Договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. Н. Е. В. е продал 100 процента от капитала на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД на Н. А. К.. С Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.02.2023 г., Н. А. К. е прехвърлила 100 процента от капитала на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД на К. К. Т. - едноличния собственик на капитала и настоящ управител на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД. Видно от приложеното ч.гр.д. №494/2023 г. по описа на Ч. районен съд, в полза на Н. Е. В. срещу „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД е издадена заповед №•••/•••••••• г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 40 000 лв. главница по издаден запис на заповед от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 3 000 лв. Длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта, предмет на разглеждане в настоящото производство, като е представил доказателства за това в заповедното производство. В случая ответникът по предявения иск е направил в срок правоизключващи възражения по отношение на манифестираните в процеса права, които са основателни и доказани. „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД твърди, че процесния запис на заповед и протокол от 14.12.20г. /лист 138/ са издадени след като съставителя Н. В. не е бил ЕСК и управител на дружеството, като поради това са антидатирани. Счита, че същият е съставил документ с невярно съдържание, като е целял да удостовери поето задължение на фирмата, което не съществува. Твърди, че в настоящия случай липсват доказателства и твърдения търговецът изобщо да е знаел за издадения запис на заповед към момента на получаването на екземпляр от заповедта за незабавно изпълнение, едновременно с което същият е подал възражение по чл.414 от ГПК (т.е. изрично му се е противопоставил в първия възможен момент), то презумпцията по чл. 301 от ТЗ се явява оборена и записът не може да обвърже надлежно ответника като издател и платец по него. По делото са изслушани две експертизи- почеркова и счетоводна, които съдът намира за обосновани и компетентни, поради което и следва да бъдат ценени при вземане на окончателното решение по повдигнатия правен спор. Ясно е от съдържанието на приетата ССЕ, че счетоводни следи относно налично каузално правоотношение паралелно на предявения запис на заповед липсват. Това обаче не е основание да се вмени в тежест на упражняващия правата по ценната книга да доказва наличието на дълг за дружеството в рамките на някакво друго правоотношение различно от записа на заповед. Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. /ТР № 4/2013г. по описа на ВКС/ При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. По повод на направените от издателя на ценната книга възражения следва да се уточни, че въпреки наличното ТР № 3/2013г . по описа на ВКС е налице след това формирана непротиворечива и консистентна съдебна практика обосноваваща извод, че при създалата се фактическа обстановка е налице въведеното възражение за недействителност на ценната книга. С посоченото ТР е прието, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД. В конкретната фактическа обстановка обаче се касае до представителство на ЮЛ и участие на управителя му в правоотношението в качеството му на ФЛ, като субект на правото. При тази хипотеза съдът не намира, че следва да се прилага даденото конкретно разрешение по ТР № 3/ 2103г. на ВКС. С посоченото ТР е прието, че доколкото органният представител на търговското дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. Към спора, повдигнат по настоящото дело, тази практика е неотносима, доколкото той касае приложението на първото предложение на чл.38 ал.1 ЗЗД към правоотношение с участници ЮЛ, чрез неговия управител и последният, като физическо лице – поемател на записа на заповед . Предоставените на управителя по силата на закона представителни функции /а не пълномощия по смисъла на общите разпоредби на гражданското право/ са свързани с осъществяването на търговската дейност на дружеството и поради това - с участието му в търговския оборот. Необходимостта от това да бъде гарантирана сигурността на последния в съответствие и с изискванията на европейското законодателство / чл.9 ал.1 от Първа директива на ЕС 68/151/ е наложило установяване по законодателен път на непротивопоставимост на въведените с дружествения договор или по решение на общото събрание ограничения в представителните функции на дружествените органи - чл.141 ал.1 изр.3 ТЗ и чл.235 ал.4 ТЗ /последната - касаеща акционерните дружества/. Недопустимостта на такова ограничаване е с оглед защитата на третите лица,участници в оборота, на които вътрешните за дружеството отношения са чужди. Тъй като при изразяване на воля за сключване на сделка от едно и също физическо лице в качеството му на управител на две различни търговски дружества, всяко от тях представлява самостоятелно обособен правен субект и поради това е външно за отношенията между другото и неговия управител лице, приложението на забраната на чл.38 ал.1 пр.2 ЗЗД се изключва от специалните норми на чл.141 ал.1 изр.3 ТЗ и чл.235 ал.4 ТЗ. По отношение на двете търговски дружества и на всички останали трети за сделката лица тя поражда действие,а евентуални вредоносни за всяко от тях последици от нея в отношенията му с неговия управител се уреждат по правилата за т.нар. „управителски деликт“. Не така стои въпросът за приложението на чл.38 ал.1 ЗЗД в хипотезата на предл.1 в случаите, когато управителят на търговското дружество сключва договор от негово име със самия себе си в качеството си на физическо лице. Относно вътрешните отношения между дружеството и управителя, като физическо лице може да се установи, че са отношения между представляван и представител, доколкото управителят действа от името и за сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата на чл.292 ал.1 ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл.38 ал.1 предл.1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице. / втози смисъл и посоченото от ОС Стара Загора решение № 217 постановено по т.д. № 2296/2015г. по описа на ВКС/ Същото разрешение е възприето и в №14/27.01.2017г. по т.д.№1453/14г. на ВКС. Само на така посоченото основание и обстоятелството, че е извършено нарушение на забраната на чл.38 ал.1 предл.1 ЗЗД, което води до нейната нищожност, поради противоречие със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД/ предявеният и иск е несонователен. На следващо място съдът намира направеното от ответника възражение относно антидатиране на документа, по който се манифестират правата, за основателно, като при лежаща върху ищеца доказателствена тежест за доказване, че записа на заповед е съставен към момента, когато Н. Е. В. е бил управител на ЮЛ това не е сторено. Нормата на чл.181 от ГПК постановява, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В този аспект се поставя въпроса дали ЮЛ е „трето лице“ по смисъла на посочената новела. Според решение № 235/ 04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/ 2010 г., ІІ г.о., „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Юридическото лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК (решение № 309/13 /20.02.2014 по гр.д.№ 742/ 2012 г., І г.о.), включително когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма. Такъв документ обаче е частен и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. № 801/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/ 2013 г., ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д. № 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.). Конкретно за хипотезата на сключен договор от представител на юридическо лице, решение № 84/ 23.06.2009 г. по т.д.№ 681/ 2008 г., II т.о., приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. В решение № 167 от 03.07.2018г. постановено по гр.д.№ 4020/ 2017 г. е прието, по повод така установената съдебна практика, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В този аспект и следва да се приеме по настоящото дело, че при събраните при разглеждането му релевантни и допустими доказателства по ГПК не е установен от ползващия се от документа правен субект правно релевантния факт, че записа на заповед е издаден именно на посочената в него дата, при лежаща върху него доказателствена тежест. По повод съдържанието на постъпилата въззивна жалба следва да се уточни, че действително е приложено от ищеца писмено доказателство на лист 138 установяващо взето решение от ЕСК на „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД за издаване на три броя записи на заповед в полза на същото лице, но в качеството му на ФЛ. Този документ обаче е също частен диспозитивен документа, който е оспорен навреме относно неговата дата на съставяне от страна на ответника в момента на представянето му в първото открито съдебно заседание. Касателно това писмено доказателство важат напълно посочените по – горе мотиви за датата на записа на заповед. Поради това и по делото остава недоказан факта, че на 14.12.2020г. е взето решение от ЕСК. В този аспект и правилно е прието от първоинстанционния съд наличието на забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД, въпреки наличието на това писмено доказателство по делото. Също така следва да се уточни и факта, че принципно записът на заповед не е документ, който подлежи на счетоводно отразяване при действащите към момента на неговото издаване счетоводни стандарти. Както се каза и в случая за ищеца не е налице необходимост да установява наличието на каузално правоотношение. В този аспект и липсата на някакви счетоводни следи за наличието на дълг на дружеството към неговия управител Н. В., което да е основанието за издаване на процесната ценна книга, не е предмет на изследване в настоящия процес. Поради това и констатациите на вещото лице, които се коментират във въззивната жалба, са правно ирелевантни. Въпреки това съдът намира, че е законосъобразно и обосновано да цени липсата на счетоводни следи относно дълг към Н. В., като косвено доказателство подкрепящо тезата на ответника. В крайна сметка правната уредба е създадена, за да отразява реално случили се житейски факти и да ги рамкира подвеждайки набора от създадени обстоятелства към конкретна правна норма, за да обоснове и гарантира защитата на правата и законните интереси на субектите влезли във взаимодействие. В този аспект е повече от ясно, че на практика правоотношение без основание житейски не съществува, като абстрактната сделка е възникнала за улеснение на оборота и реализиране на правата на конкретни лица по създали се каузални правоотношения. При това положение и несъмнено липсата на установени задължения на дружеството към бившия му управител може да бъде разглеждано, като косвено доказателство, което е в унисон с тезата на дружеството относно антидатирането на процесния запис на заповед. При така изложените мотиви съдът намира, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход от спора следва жалбоподателят да понесе сторените от „ПЕТРА ОЙЛ“ ЕООД деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 4400 лева заплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ /лист 25 от делото/ Водим от това съдът,