Решение № 4143 от 2.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 3094/2025 г.

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Р. З. С., чрез пълномощника му адв. З. С., срещу Заповед № ЗСП/Д-В-ДЧ/4194/17.11.2025г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. Ч., потвърдена с Решение № 03-РД06-0061/01.12.2025г. на Директора на РДСП - Варна с която на С. е отказано отпускането на еднократна помощ за инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяването й при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел. Посочва, че на 01.09.2025г. във ВМА „Многопрофилна болница за активно лечение – Варна“ му е извършена планова операция за смяна на лява тазобедрена става, наложена поради тежка деформираща коксартрозата – IV стадий. Стойността на тазобедрената става била 5120 лв., която сума представлявала извънреден, непредвидим и непосилен разход за него. Жалбоподателят счита, че отказът на помощта е постановен при нарушение на процесуалните правила, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е събрал и обсъдил пълния обем медицинска документация. Твърди нарушение на материалния закон, тъй като в случая нуждата е налице и е доказана, но неправилно е прието, че не е „инцидентна“. Намира, че липсват мотиви и отказът в формален, както и че същият не съответства на социалната функция и целта на закона – подпомагане на лица в затруднено социално и здравословно положение. По изложените съображения се иска отмяна на оспорената заповед и връщане на административната преписка. Претендира се присъждане на сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответната страна оспорва жалбата по съображения, изложени в молба с.д. № 3377/18.02.2026г. В съдебно заседание сочи, че съгласно чл.16, ал.1 от ППЗСП, еднократната помощ е за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, комунални, битови и други жизненоважни потребности. Законодателят е имал предвид потребностите, които са възникнали извън рамките на обичайните. Отказът произхожда от това, че лицето е направило планово оперативно лечение и всъщност е знаело за разходите, които трябва да заплати предварително за извършването на операцията. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Административното производство е започнало с подаването на Заявление-декларация вх. № 3СП/Д-В-ДЧ/4194/27.10.2025 г., подадена до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Долни Чифлик от жалбоподателя С., с искане да му бъде отпусната еднократна помощ за покриване на разход, свързан с извършване на операция за смяна на ТС. Жалбоподателят е декларирал, че е пенсионер, с ТЕЛК, [семейно положение], обитават със съпругата си единствено собствено жилище, брутните доходи на семейството за предходния месец са в размер на 2600 лв. от пенсии. По повод заявлението е извършена социална анкета, резултатите от която са обективирани в изготвения социален доклад (л. 42 - 43 по адм. преписка). От съдържанието му се установява, че жалбоподателят е пенсиониран за осигурителен стаж и възраст, има издаден пожизнен ТЕЛК с ТНР от 71% до 89,99%; общият доход на семейството от предходния месец е 2664,66 лева от пенсии; притежава лек автомобил за придвижване в градска среда, не притежава други източници на доходи. Констатирано е, че на 29.08.2025 г. С. постъпва във ВМА-Варна в "Клиника по ортопедия и травматология" за оперативно лечение, поради дългогодишни болки и ограничено движение на лява тазобедрена става. След консулт с ортопед е насочен за планова операция. Амбулаторно диагностициран „Друга първична коксартроза лява. На 01.09.2025 г. е извършена оперативна процедура - тотална смяна на тазобедрена става. Под синилна анестезия с латерален достъп, послойно се е достигнало до ТБС. Установена е тежка деформираща артроза. Направена е остеотомия на бедрената шийка, като е отстранена и бедрената глава. Имплантирана е капсула от става тип Trilogy IT60 мм, HigHly Grosslinked 36 mm. Biolox Delts Head-36 мм.Тарегюс Standart Offset-12x44MM.. ID 56 мм. Операцията е осъществена по клинична пътека, но за медицинските изделия е заплатена сумата от 5120 лв., за която представя Фактура №2000101574 от 01.09.2025 г. Установено е, че семейството на жалбоподателя живее самостоятелно в собствено жилище, фамилна къща на първи етаж. Имат син и дъщеря. Дъщеря им е неомъжена, живее самостоятелно в друго населено място. Синът им е [семейно положение], има две деца, учащи. Разширеният семеен кръг оказва предимно морална подкрепа в ежедневието, но не е в състояние да оказва финансова подкрепа на родителите си. Установени са получени помощи по чл.70, ал.1 от ЗХУ в размер на 844,50 лева. Въз основа на горното, е направено предложение подпомагането по условията на чл.16/1/ от ППЗСП да бъде отказано, тъй като не е налице инцидентно възникнала потребност от подпомагате. Заболяването на г-н С. е с дългогодишна давност, не налага лечение по спешност. Плановият прием е предвидим във времето и клиентът е информиран за начина на лечение и необходимите медицински изделия за провеждането на хирургичната интервенция, за което той е дал своето информирано съгласие. На осн. чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП е издадена Заповед № ЗСП/Д-В-ДЧ/4194/17.11.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Долни чифлик, с която исканата от С. помощ е отказана със следните мотиви: "ППЗСП- чл. 16 Еднократна помощ при инцидентни нужди: не е налице инцидентно възникнала потребност от подпомагате. Заболяването на г-н С. е с дългогодишна давност, не налага лечение по спешност. Оспорването на тази заповед по административен ред е приключило с Решение № 03-РД06-0061/01.12.2025г. на Директора на РДСП - Варна, с което жалбата на Р. С.. е отхвърлена като неоснователна. За да се произнесе по този начин, горестоящият административен орган приел, че в конкретния случай не е налице инцидентно възникнала здравна или друга потребност, здравословните проблеми датират от години, както е отбелязано и в епикризата: дългогодишни болки и ограничени движения в лява ТБС. След консулт с ортопед е насочен за оперативно лечение. Предвид горното извършената операция не може да се квалифицира като инцидентно възникнала потребност. Оперативното лечение е планувано. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология, съдът прави следните правни изводи: Съгласно съдържащата се в преписката справка от „Български пощи“ решението на горестоящия административен орган е съобщено на жалбоподателя на 04.12.2025г. Същият е оспорил първоначално издадената заповед с жалба, депозирана в Административен съд – Варна чрез ЕПЕП на 18.12.2025г., след задължителното й съгл. чл. 13, ал. 5 от ЗСП оспорване и потвърждаване по административен ред. Жалбата й е депозирана в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект по см. чл. 147, ал. 1 от АПК – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Оспореният административен акт – Заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Долни чифлик, както и потвърждаващото го решение на директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" - Варна, са постановени от материално и териториално компетентни органи на социалната администрация, в изискуемата за валидността им писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната им на самостоятелно основание. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, в които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Поради изложеното неоснователни се явяват твърденията за липса на мотиви в оспорената заповед. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт. Заповедта е издадена при спазване на законоустановената административна процедура, регламентирана в чл. 13 от ЗСП, респ. чл. 26 и сл. от ППЗСП - подадено в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на жалбоподателя заявление-декларация по образец, извършена социална анкета от социален работник и изготвен въз основа на нея социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на еднократната помощ. Легално определение за понятието "социална анкета" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП: "дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. ". От тази законова регламентация е видно, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В конкретния случай именно това е сторено от социалния работник, който на базата на всички събрани документи е направил преценка на доходите на жалбоподателя, здравословно състояние, семейно положение, възраст, близки, задължени по закон да осигуряват издръжка, видът и размерът на конкретната потребност и др., и е направил мотивирано предложение за отказ на помощта. Следователно в случая са спазени приложимите процесуални правила, и актът е издаден след като административният орган е изяснил релевантните за конкретния казус факти, като е отчетено съответствието на декларираните от жалбоподателя обстоятелства с обективните данни. Обратно на релевираното с жалбата, в случая няма допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган. Поради изложеното съдът намира, че спрямо проверявания ИАА не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.. При постановяването му е приложен правилно и материалният закон. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности, или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно на лица, нуждаещи се от такава за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на тях и семействата им. Става въпрос за специфична целева социална помощ, с дефинирано в закона предназначение – за задоволяване на инцидентно възникнали потребности от вида на посочените в закона. Тоест потребности, които са възникнали неочаквано, в резултат на внезапно настъпили събития, излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Като такива събития могат да се посочат внезапно заболяване, природно бедствие, настъпване на битово произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо казано – някакъв внезапно възникнал инцидент. Това е правното основание за получаване на исканата помощ и доказателствената тежест за установяване на факти от вида на изброените в настоящото производство е върху жалбоподателя. В случая от събраните по делото доказателства (представени от заявителя и служебно събрани от административния орган) не се установява наличието на такива инцидентно възникнали, непредвидени потребности за Р. С.. Приложените от жалбоподателя с молба с.д.№ 1444/26.01.2026г. медицински документи, касаещи негови сърдечни проблеми, диагностицирани като „предсърдно мъждене и трептене“ са неотносими към настоящия казус, тъй като същите не установяват състоянието на жалбоподателя, явяващо се основание на заявената еднократна помощ, а именно – операция за смяна на ТС. Наред с това, видно от самата документация, и в частност от приложената Епикриза от 15.08.2025г. на СБАЛ по кардиология – Варна, сърдечните проблеми на жалбоподателя са с голяма давност, придружени са от артериална хипертония от много години, т.е. не биха могли да бъдат квалифицирани като такива с инцидентен, непредвидим характер. От представената в хода на административното производство Епикриза от "Военномедицинска академия - Варна" ИЗ № 5850/29.08.2025г. се установява, че на жалбоподателя е поставена основна диагноза „М16,1 Друга първична коксартроза, лява.“ Видно от снетата анамнеза, налице са дългогодишни болки и ограничени движения в лява ТБС. След консулт с ортопед е насочен за оперативно лечение. Тежкото засягане на тазобедрената става на жалбоподателя, налагаща оперативно лечение, се установява и от приложения МР на тазобедрени стави амб.№ 3136/10.07.2025г. От анализа на така представените документи и характера на заболяването, наложило оперативното лечение, се установява, че същото е настъпило назад във времето, с постепенно влошаване на състоянието. Същото, предвид отразеното в медицински документи, включително снетата анамнеза, е придобило по-скоро траен характер, а потребността от лечението му е била постоянна такава в битието на жалбоподателя, предвид установените дългогодишни болки и ограничени движения в лява ТБС. При това, не може да се твърди, а и няма такива данни, оперативната намеса да е била продиктувана от някакъв спешен, инцидентен, непридвидим здравословен проблем, изискващ незабавно му отстраняване. Обратно, видно от горецитираната епикриза, жалбоподателят е бил насочена към оперативно лечение след консулт с ортопед. Видно от медицинските заключения, както и от характера на самото заболяване, оперативното лечение е било отлагано във времето, и в този смисъл дори и към момента операцията да е била наложителна и необходима, не е била неочаквана и непредвидима, съответно – не са били неочаквани и непредвидими и направените разходи във връзка с извършването й. Следва да се посочи, че еднократната помощ не е безусловно законово право, а е само правна възможност за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му поради липса на собствени средства, които обстоятелства следва да са налице към момента на извършване на преценката от административния орган. Извън посоченото, С. е взел информирано решение при извършване на операцията. Същият е знаел предварително какви разходи ще има при планираното лечение, т. е. извършването на операцията не е била инцидентно, внезапно и неочаквано събитие, респективно – не са такива и направените във връзка с него разходи. Като краен извод обсъдените обстоятелства изключват първата от материалноправните предпоставки за отпускането на помощ по чл. 16 от ППЗСП – инцидентност на събитието, явяващо се основание за отпускане на помощта. На следващо място, от анализа на приложените доказателства се налага извод, че след С. е заплатил медицинските консумативи в деня на операцията - 01.09.2025г., около два месеца преди подаването на заявлението за получаване на целева помощ, той фактически е бил в състояние да посрещне този свой разход. По аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, според която социални помощи се получават от лица след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от СК, следва, че в случая не са били налице предпоставките за отпускане на заявената еднократна помощ, тъй като заявителят не може да бъде определен като лице, по отношение на което са изчерпани всички възможностите за самоиздръжка. Обжалваната заповед не е издадена в противоречие с целта на закона. Както се посочи по-горе, целта на социалните плащания от вида на процесното е да се подпомогне финансово дадено лице при посрещането на разходи с инцидентен и непредвидим характер, при задоволяване на жизненоважни потребности, а не осигуряването на средства за негови предвидими разходи. При отпускането на такива плащания следва да се отчита и интересът на държавата и обществото, който изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно оправдани. По изложените съображения съдът намира, че като е отказал исканата еднократна помощ, административният орган е постановил акта си и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, и в съответствие с неговата цел. Изложеното квалифицира жалбата против заповедта като неоснователна и налага отхвърлянето й. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, предвид липсата на отправено искане в тази насока. Водим от горното, Варненският административен съд, IХ-ти състав,