Решение № 74 от 20.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 95/2026 г.

Производство по реда на гл. 33 от НПК. С присъда № 71/24. 09. 2025 г. по НОХД № 240/2025 г. Пазарджишкият окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. Р. Е., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2025 г. в с. С., обл. П., е управлявал МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ц Макс“, с peг. № ••••••••, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARNJ-0078, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на осн. чл. 343б ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343г от НК е ЛИШИЛ подс. Р. Я. Е. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. На осн. чл. 343б ал. 5 от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата лек автомобил марка „Форд“, модел Ц МАКС с peг. № •••••••• и 2 бр. контактни ключа за процесния автомобил, оставени на съхранение в тилова база при ОДМВР - П.. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. С решение № 3/07. 01. 2026 г. по ВНОХД 868/2025 г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъда рег. № 71 от 24. 09. 2025 г. по НОХД № 240/2025 година на Пазарджишкия РС. На 05. 02. 2026 г. в РС - П. е постъпило искане за възобновяване до Пловдивския апелативен съд. Излагат се съображения за отмяна на съдебните актове и оправдаване на осъдения Р. Е.. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното: ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО. За да постановят атакуваните съдебни актове, съдилищата по същество са направили внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които са приели за безспорно установена фактическата обстановка по делото, която накратко се изразява в следното: На 08. 02. 2025 г. свидетелите К. Н. и И. П., полицейски служители в РУ - П., изпълнявали служебните си задължения по утвърден график като автопатрул в с. С., обл. П.. Около 23.20 часа на 08.02.2025 г. двамата извършвали обход със служебния си автомобил по ул. „П.“ в селото. Забелязали пред тях лек автомобил „Форд“ да се движи с висока скорост и да криволичи. Включили светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил и последвали нарушителя. Водачът продължил движението си и спрял на кръстовището, образувано от ул. „С.“ и ул. „••“ в с. С.. Полицейските служители предприели действия по извършване на проверка на спряното моторно превозно средство марка „Форд“, с ДК № ••••••••, собственик и водач на което бил Р. Е.. Първоначално осъденият отказал да свали прозореца и да комуникира с полицейските служители. Позвънил по телефона на жената, с която живее на семейни начала – св. М. Е.А. Обяснил й, че е спрян от полицаи в близост до тяхната къща на ул. „••“ № 19. След този разговор свидетелката излязла и отишла до спрения автомобил, в който бил Р. Е.. Той свалил прозореца и дал за проверка изисканите документи. На въпроса дали е употребил алкохол не отговорил. Полицейските служители настоявали, че трябва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, но осъденият твърдял, че е инвалид и отказвал да направи такава проба. При пристигането на св. М. Е.А осъденият отворил вратата, извадил телефона си и започнал да прави видеозапис. Няколко минути по-късно Р. Е. направил проба и бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест -Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ-0078, като апаратът отчел 1,39 промила алкохол в издишания въздух в 23,42 часа, а пробата му била показана. Съставен е АУАН серия GA с бл. № 0634554 от 08. 02. 2025 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който той подписал без възражения, както и издаден талон за медицинско изследване с бл. № 274318, който талон подписал и получил копие от него. При така получения резултат от техническото средство за съдействие били извикани и пристигнали на място свидетелите – полицейски служители Н. Р. и И. Г.. Те отвели Р. Е. в МБАЛ гр. П., като междувременно на място пристигнала дежурна оперативна група, която извършила оглед на място. Междувременно св. М. Е.А се обадила по телефона на майката на осъдения – св. Н. Е.А, на която разтревожена обяснила на какво е станала свидетел, в резултат на което последният получил паникатаки и тикове. След този разговор, св.Н. Е.А и нейният съпруг, баща на осъдения, също отишли в Бърза помощ при МБАЛ П., където Р. Е. евентуално да даде кръвна проба. В спешното отделение на МБАЛ П. дежурен лекар на смяна бил св. А. К., който съставил и попълнил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Според данните от анамнезата, осъденият споделил, че същата вечер е употребил алкохол – домашна ракия, около 50 – 100 грама. Отбелязано е, че е със запазена координация, ясен и активен словесен контакт, възбудено поведение, със запазен прав стоеж. Осъденият споделил, че към момента употребява парацетамол по повод хрема, както и че страда от психични заболявания. Не е заявил да е употребил наркотични вещества или техни аналози. Р. Е. отказал да даде кръвна проба за изследване за наличие на употреба на алкохол. Тези резултати били отразени в нарочен протокол, подписан и от него. Тъй като водачът настоявал, че има психично заболяване и получава паникатаки, св. А. К. потърсил съдействие от дежурен психиатър. Дошъл специалист, който не установил психично заболяване, но преценил наличие на паническо разстройство. Приетата за безспорно установена фактическа обстановка, съдилищата по същество са възприели след внимателно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Те са обсъдени заедно и поотделно и са изложени убедителни съображения относно тяхното кредитиране. Не може да бъде споделен доводът в искането за възобновяване, според който отказът на Р. Е. да даде кръвна проба се дължи на паникатака. В тази насока защитата твърди, че неправилно е анализирана съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена по време на съдебното следствие от първоинстанционния съд /л. 58 НОХД/. В съдебното заседание, проведено на 16.04.2025 г. от страна на защитата е представен амбулаторен лист за извършен преглед на осъдения на 21. 02. 2025 г. в 09:39 ч. С оглед гарантиране правато на защита и обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е проявил необходимата активност и е уважил направеното искане, назначавайки КСППЕ. От заключението на вещите лица Р. Д. и С. П. се установява, че паническите атаки са внезапни пристъпи на интензивен страх и телесен дискомфорт, които причиняват силни физически и психологически реакции, без да има реална опасност за живота. Те се характеризират със силен страх от смъртта, със симптоми на вегетативна дистония (тахикардия, хипертония, задух, треперене, изпотяване и пр.) с продължителност от минути до час. Вещите лица са посочили, че паникатаките възникват без конкретен повод, но могат да бъдат провокирани от различни житейски събития, проблеми или неразрешени конфликти. Категорични са, че в конкретната ситуация Р. Е. не е имал симптоми на заболяване, което да представлява краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Могъл е да разбира естеството на произтичащите събития и техните последици, и е могъл да определя поведението си. Експертите не са установили признаци на панически пристъп по време на обсъжданото събитие. Нещо повече, те изрично са подчертали, че Р. Е. използва миналите си преживявания и своята реална, обективна тревожност като оправдание за поведението си към онзи момент. В анализираното заключение много подробно са описани симптомите на паникатаката и поведението на личността при наличието й. Психологическите механизми на паническия пристъп имат избягващ характер, чрез който човек бяга в своите страхове. Не случайно, когато човек има интензивни системни „паникатаки“ често се изолира и блокира нормалния си житейски път. Такъв тип човек често изглежда като дете уплашено от абсолютно всичко. Той не може да излиза сам, не може да общува спокойно с околните, не може да изпълнява нормалните житейски дейности, които включват работа и ангажименти в личен план. Това болестно състояние подлежи на медикаментозно лечение и психотерапия. В мотивите към атакуваната присъда ясно е проследим начинът на формиране становищено на първостепенния съд, досежно направените изводи, с което е изпълнен изцяло стандартът, регламентиран в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. По отношение психическото състояние на осъдения по време на деянието обстойно и обективно са обсъдени показанията на свидетелките Н. Е.А и М. Е.А. Изложени са достатъчно и убедителни мотиви за причината, поради която думите им не могат да бъдат възприети с доверие, още повече, че изцяло противоречат на приетата КСППЕ. Напълно правилно е отчетено и поведението на осъдения по време на полицейската проверка. Изцяло е споделяем изводът, че основна причина за създалото се напрежение по време на проверката, извършена от свидетелите К. Н. и И. П., е в резултат от поведението именно на Р. Е., а не на полицейските служители. Напълно обективно са анализирани и останалите обстоятелства по време на извършваната проверка, а именно че при пристигането на св. М. Е.А осъденият отворил прозореца на вратата, извадил телефона си и започнал да прави видеозапис. Това категорично компрометира защитната теза, която се поддържа и в производството по възобновяване и изцяло подкрепя изводите на компетентните вещи лица, изготвили КСППЕ по искане на защитата. Впрочем, без да обсъжда обосноваността на съдебните актове, което е извън предмета на настоящата проверка, Пловдивският апелативен съд намира за необходимо да посочи, че този извод се подкрепя и от споделеното от св. И. П. по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л. 22 гърба, ред 10 НОХД/ как след пристигане до мястото на проверката на св. М. Е.А, осъденият не само извадил телефона си и започнал да снима, но и отправил реплика към полицейските служители, че щял ги оправи. Отделно от това проверяващите са спазили стриктно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, докато Р. Е. не е изпълнил първоначално изискванията на чл. 2 ал. 1 от Наредбата, където е поставено изискване при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В случая очевидно, че не е било застрашено здравето му, в какъвто смисъл се прави възражение, предивд обстоятелството, че след като е бил отведен в здравно заведение и е отказал да даде кръвна проба, осъденят е бил своевременно консултиран с психиатър, за което е съставен и съответния медицински документ /л. 17 ДП/. С основание въззивната инстанция е споделила становището на първостепенния съд, че не може да се даде вяра на показанията на свидетелките Н. Е.А и М. Е.А. С оглед на посоченото по-горе и поради обстоятелството, че двете са близки роднини на осъдения са се опитвали в показанията си да убедят инстнациите по същество, че е налице едва ли не полицейски тормоз над Р. Е., който станал и причина за изпадането му в стресово състояние и за отказа му да даде кръв за изследване. В тази насока правилно съдът е приел, че показанията на свидетелите Н. Р., И. Г. и А. К. кореспондират помежду си за обстоятелството, че в МБАЛ П. осъденият е отказал да даде кръв за изследване. Свидетелят А. К. е потвърдил отразеното в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози че именно Р. Е. му заявил, че е употребил алкохол домашна ракия в съответното количество. С основание въззивната инстнация е приела за неоснователни възраженията на защитата, поддържани и пред Пловдивския апелативен съд, че била нарушена разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК, понеже по делото били разпитани в качеството на свидетели полицейските служители, извършили проверка на подсъдимия. Двамата свидетели К. Н. и И. П. не са извършвали разузнавателни беседи и е нямало никаква пречка показанията да се обсъждат при изграждане на фактическата обстановка по делото. В тази насока е основателен доводът на прокурора пред настоящия съдебен състав, че в рамките на своите правомощия полицейските служители извършват единствено полицейски проверки, които носят белезите само на административни действия. Това те са сторили и именно в рамките на своите полицейски правомощия са извършили проверка по съотвметния административно правен ред, за употреба на алкохол от водача с достъпното им техническо средство „Дрегер“. След това в продължение изпълнението на техните задължения, полицейските служители са съпроводили водача до съответното болнично заведение. С оглед на изложеното напълно правилно въззивният съд е приел, че при установяване на фактическата обстановка, и в частност при решаване на основните въпроси във връзка с изясняване на относимите към предмета на доказване на факти и обстоятелства, районният съд правилно и законосъобразно се е позовал на събраните по делото доказателства. Той не е допуснал нито игнориране, нито превратно тълкуване на доказателствения материал, поради което и приетите за установени фактически обстоятелства относно деянието, дееца и вината по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение са установени с допустимите и относими доказателства. Пловдивският апелативен съд също намира, че приетите за установени фактически положения са резултат от правилното приложение на материалния и процесуален закон, на основата на проведено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Приложен е законът, който е следвало да се приложи и са направени верните изводи от обективна и субективна страна във връзка с извършеното престъпление - авторството и вината. При това и районният, и окръжният съд са стигнали до единствено възможния извод, че в случая Р. Е. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на деянието по чл. 343б ал. 1 от НК, понеже на 08. 02. 2025 г. в с. С., обл. П., е управлявал МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ц Макс“, с peг. № ••••••••, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARNJ-0078, съгласно Наредба № 1 от 19. 07. 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Осъденият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. С оглед на изложеното и искането за възобновяване се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Пловдивският апелативен съд, и в настоящия състав, констатира че от протокола от проведеното на 09. 12. 2025 г. съдебно заседание се установява, че окръжният съд, позовавайки се на чл. 311, ал. 3 от НПК, е определил „да се извърши звукозапис на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи“. Постановено е още „записите да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл. 312 от НПК“. След изтичането на указания срок „записите да бъдат унищожени“. Макар да се е позовал на нормата на чл. 311, ал. 3 от НПК, окръжният съд не я е изпълнил. Тя изисква при изготвянето на звукозапис на съдебното заседание да се спазят разпоредбите на чл. 237 - чл. 239 от НПК. В съдебния протокол не е отразено да е изпълнена повелята на чл. 239, ал. 2-6 от НПК, т. е. изготвянето на електронен носител за еднократен запис, възпроизвеждане на звукозаписа пред страните, заявлението им, както и това на съда за правилността на звукозаписа, звукозаписът не е приложен по делото по указания в чл. 239, ал. 4 от НПК ред. Следователно, изготвянето на звукозапис по предвидената в чл. 311, ал. 3 от НПК възможност не може да е по процедура, несъвместима с нормите на чл. 237 - 239 от НПК. Целта на изготвения звукозапис не е да се обезпечи „изготвянето на съдебния протокол“, а НПК изисква прилагането му по делото до неговото приключване, а и след това и до изтичане на срока за съхранение на делото. Неизпълнена от първостепенния съд е повелята на чл. 239, ал. 4 от НПК, според който текст „звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, …, делото“. Срокът за съхраняване на така изготвения звукозапис не може да е различен от срока за съхранение на протокола, приложен по делото. Звукозапис на съдебното заседание може да се изготви само по разпореждане на съда при спазване разпоредбите на чл. 237 - чл. 239 НПК /чл. 311 ал. 3 НПК/, в който случай няма как звукозаписът да бъде унищожен - чл. 239, ал. 3 и сл. от НПК /Р-330- 2014 I н.о./. Същата констатация Пловдивският апелативен съд е направил и в определение № 98/24.02.2026 г. по ВЧНД 89/2026 г., касаещо определение № 80/16. 02. 2026 г., постановено по ЧНД № 126/2026 г., по описа на Окръжен съд гр. П.; определение № 115/10.03.2026 г. по ВЧНД № 118/2026 г., касаещо определение рег. № 119 от 02. 03. 2026 г., постановено по ЧНД № 184/2026 г., по описа на Окръжен съд – П.. Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и