Решение № 44 от 5.2.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2353/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С Присъда № 26/01.10.2025г. по НОХД № 353/2025г. Районен съд Асеновград е признал подс. Д. М. Х. за виновен в това, че на 16.10.2024г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол - Б. Р. М., като я е принудил със заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл. 54 ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на четири месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда съдът е признал подсъдимият за виновен и в това, че на 16.10.2024г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол Б. Р. М., като я принудил със заплашване, като изнасилената не е навършила осемнадесет години, поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и вр. чл. 54 ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подс. Х. едно общо най-тежко наказание от четири месеца лишаване от свобода и е отложил на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на същото с изпитателен срок от две години, като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан. С присъдата съдът се е произнесъл по разноските и по веществените доказателства. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частния обвинител Б. Р. М. чрез повереник – адв. Л. М., като се възразява срещу размера на наложеното на подсъдимия наказание и се отправя искане за увеличаването му. Независимо от това е формулиран петитум за отмяна на присъдата като необоснована и незаконосъобразна, като същевременно се сочи, че съдът не е приложил правилно материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се също така да бъде приет за съвместно разглеждане и граждански иск от пострадалата. В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, като намира първоинстанционният акт за законосъобразен и справедлив и предлага да бъде потвърден. Повереникът на частния обвинител – адв. Л. М. – поддържа подадената въззивна жалба, като излага съображения за несправедливост на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия – адв. Д. Х. моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като също намира обжалваната присъда за правилна. Подсъдимият изразява съгласие със становището на защитника си. Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законовия срок от лице, което е било конституирано като страна пред първата инстанция. Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното: Районният съд е приел за установена фактическа обстановка, която съответства на изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: Свидетелката и частен обвинител Б. Р. М. живее с баба си в гр. А., А. и учи в СУ „•••••“, находящо се в град А.. Тя се познава с подс. Д. Х. от дълго време, тъй като преди това и двамата са учили в с. Т., обл. П.. Двамата са комуникирали чрез различни мобилни приложения, като свид. М. е изпращала по този начин на подс. Х. свои снимки, включително и голи такива. На 16.10.2024 г. , около 13:00 ч., свид. М. си тръгнала сама от училище. В заведение наблизо, тя срещнала подсъдимият и неговият приятел – свид. Г. Б. Т.. Тримата се заговорили, след което се преместили в друго заведение, което също се намира в близост до училището на свид. М., където пили кафе. Идеята на свид. М. била да накара подс. Х. да изтрие въпросните снимки. Той не й показал телефона си и съответно снимките, но й казал, че ги има и възнамерява да ги разпространи. Свид. М. отново му казала да изтрие снимките, но подсъдимият отговорил, че ще го направи, ако тя удовлетвори определени негови полови желания. Свид. Б. М. се съгласила единствено от страх, иначе категорично била против това. Този разговор се водил в заведението и на него присъствал и свид. Т.. След това тримата отишли зад заведението. Преди това, подс. Х. предложил и на своя приятел свид. Т. да направи същото със свид. М., но той отказал. Така тримата стигнали до парк, находящ се зад Палеонтологичния музей в гр. Асеновград. Там в този момент нямало други хора. Подс. Х. казал на свид. М. да си свали панталоните. Първоначално тя му отказала, но той настоявал и я дръпнал за ръката. Вследствие на това, силно притеснена, свид. М. си свалила панталоните до коленете. След това, подс. Х. също си свалил панталона и накарал свид. М. да му направи орална любов. Тя не искала, но го направила от страх. След това, подс. Х. накарал свид. М. да се обърне и да се подпре с двете си ръце на едно дърво. След като тя го сторила, подс. Х., въпреки нежеланието й, проникнал с половия си член във влагалището й и двамата осъществили полов акт. Това се случвало за първи път на свид. М.. Тя усетила болка. Подс. Х. не използвал презерватив. Свид. М. не била съгласна с това, което се случва и няколко пъти му казвала да спре, но той не го сторил. След това, подс. Х. извадил половия си член от влагалището на свид. М. и й го пъхнал в нейния анус. Това отново станало против нейната воля. След като приключил и с тези свои действия, подс. Х. отново накарал свид. М. да поеме члена му с устата си и еякулирал. Всичко описано било възприето от свид. Т., който се намирал наблизо. Той също възприел репликите на свид. М., че я боли и иска подсъдимият да спре. Освен това, подс. Х. накарал свид. Т. да снима всичко с телефона си и той направил няколко клипа и снимки. След това, свид. М. си тръгнала разплакана, а подс. Х. и свид. Т. започнали да се смеят. Двамата гледали клиповете и снимките, като подсъдимият казал на своя приятел да му ги изпрати, но той не го сторил. Малко по-късно двамата се разделили и след като свид. Т. се прибрал в дома си изтрил всички снимки и клипове. Преди това, подс. Х. изрично предупредил свид. М. да не казва на никой за случилото се. Когато се прибрала, тя била много разстроена и не посмяла да сподели за случилото се със своята баба. На следващия ден, по време на учебните занятия, свид. М. споделила за случилото се на свид. В. Х. И., която е нейна приятелка и учи в същото училище. След това свид. М. посетила сградата на РУ Асеновград и също разказала какво се е случило. Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда. В хода на производството пред районния съд са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на предаденото на съд лице, които налагат нейната отмяна, без да се обсъждат възраженията по съществото на делото. На първо място - подсъдимият е предаден на съд за две престъпления, извършени от него като непълнолетен, като и към момента на провеждане на производството пред първата, така и пред настоящата инстанция, същият не е навършил 18 години. Т.е. районният съд е бил задължен при така образуваното пред него съдебно производство да съблюдава особените правила, посочени в глава 30 от НПК. Принципна е постановката, че пострадалият, претърпял вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има възможност да се конституира като частен обвинител след образуването на съдебното производство, съгласно чл. 76 от НПК. За целта следва да отправи молба до съответния първоинстанционен съд, най-късно до започване на разпоредителното съдебно заседание – чл. 77, ал. 3 , вр. ал. 1 от НПК. Няма спор също така, изводимо от фактологията на внесения в районен съд Асеновград обвинителен акт, че Б. Р. М. се явява пострадала и от двете престъпления, за които подсъдимият е бил предаден на съд. Но в конкретния случай тя не е следвало да бъде конституирана като частен обвинител в процеса, тъй като и двете престъпления, за които Х. е предаден на съд, са били извършени от него на 16.10.2024г., когато е бил непълнолетен, какъвто е и към настоящия момент. Съгласно разпоредбата на чл. 392, ал. 4 от НПК при разглеждане на дела срещу непълнолетен подсъдим не могат да участват частни обвинители и допускането им до участие като страна се счита за съществено процесуално нарушение /виж Решение № 290/1979г., 1 н.о., Решение № 865/1991г., 1 н.о., Решение № 236/2001г., 1 н.о., всички те на ВКС, Определение № 120/29.03.2023г. на ПАС по ВЧНД № 127/2023г./. Последната се намира в Глава 30 от НПК, предвиждаща особени правила за разглеждането на дела за престъпления, извършени от непълнолетни, като забраната на разпоредбата е важима не само при провеждане на производство по общия ред, но и по коя да е от алтернативните процедури, вкл. по реда на чл. 371, т.2 от НПК, както е протекло настоящото. Коментираната процесуална забрана е отклонение от общия ред за разглеждане на наказателни дела и е насочена към създаване на по-благоприятно процесуално положение на непълнолетния подсъдим, доколкото участието на една допълнителна страна по обвинението налага поголеми усилия за защитата. Доколкото в случая производството е протекло по реда на една от диференцираните процедури, предполагаща ограничена процесуална активност на частното обвинение, част от тези опасности не са реализирани /бел.- така например не е имало необходимост от събиране на доказателства касателно фактологичната рамка на обвинението, още повече, че поначало частният обвинител не може да определя параметрите на обвинението/. В случая обаче въззивният съд е сезиран единствено по въззивна жалба на неправилно конституиран пред районния съд частен обвинител, което предопределя и произнасянето на настоящия съдебен състав. Без съмнение жалбоподателят неправилно е била конституирана като такава в производството, респективно не е имала законова възможност да участва в него в качеството й на частен обвинител и да атакува постановени съдебни актове. Независимо от липсата на процесуална възможност да атакува първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав прецени, че няма възможност да приеме въззивната жалба за недопустима и да не я разгледа , респективно да прекрати образуваното въззивно производство. Това е така, защото до постановяването на въззивния акт и произнасянето по отношение на незаконосъобразното конституиране на жалбоподателя като страна в процеса, тя е била легитимна страна в производството и депозираната от нея жалба трябва да бъде разгледана /особено след като окръжният съд е сезиран само по въззивна жалба от частния обвинетел/. Едва след като допуснатото нарушение на закона бъде констатирано, то може да бъде коригирано с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. На следващо място – мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на чл. 373, ал.3 вр. с чл. 305, ал.3 от НПК – районният съд не е посочил въз основа на кои доказателствени източници е приел за установени изложените фактически обстоятелства и е извел юридическите си изводи. Кратко и лаконично, без да направи оценка на събраните по делото доказателствени материали /изключая единствено изготвените по делото експертизи и протоколи от проведени процесуално-следствени действия/, без да изложи съображения кои доказателствени източници подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание пред съда по отделните обстоятелства, т.е. въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е направил изводите си по фактите и правото, районният съд е приел, че признатите от Х. факти са доказани от протоколите за разпитите на свидетелите, като е изброил декларативно всички свидетели от списъка към обвинителния акт. Това е нарушение на изискването на чл. 373, ал.3 от НПК. Кои конкретно свидетелски показания и писмени доказателства какви точно факти установяват, не е посочено. Поради това съдържанието на проверявания съдебен акт на първостепенния съд не сочи на спазване на процесуалния ред за изграждане на вътрешното убеждение на съда, предвиден в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Вярно е, че провеждането на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК предполага признаване изцяло от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Това е условие, даващо основание на съда да се произнесе единствено по процесуалния ред, по който ще се проведе съдебното следствие, но в никакъв случай не освобождава съда от задължението му да аргументира съдебния си акт. Именно мотивите към присъдата дават възможност на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда и дали и доколко това е направено при спазване на изискванията на чл. 14 от НПК. Прилагането на диференцираната процедура не може да има за цел занижени изисквания към присъдата, която съдът постановява /виж Р. № 7/13.01-2016г. на ПАС по н.д./В/№ 580/2015г., Р.№73/27.05.2020г. на ПАС по н.д.№ 500/19г.; такова е виждането на ВКС и в Решение 434/03.11.2011г. по н.д.№2073/2011г., 3 н.о., Р. 530/11.01.2010г. по н.д. №612/2009г., 1 н.о./. В настоящия случай е невъзможно да бъде проверена процесуалната дейност на съда за възприемане на фактическата обстановка на извършеното, нито да се осъществи контрол доколко присъдата не е постановена при нарушение на забраната, установена в чл. 116 от НПК. Известно е, че съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и отсъствието на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. Посочените недостатъци съставляват процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и налагат отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на районния съд за разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание при стриктно съблюдаване на разпоредбите на глава 30 от НПК, включително на изискването за участие на съдебни заседатели, които са учители или възпитатели, съобразно чл. 390, ал.2 от НПК. После – само за прецизност следва да се посочи, че на л. 25 от НОХД № 353/2025г. е приложено пълномощно, с което подсъдимият упълномощава адв. П. да го представлява в това производство. Няма данни според съдебните протоколи до този момент този защитник да е извършвала процесуални действия от името и за сметка на подсъдимия, но към момента на подписване на пълномощното подсъдимият е бил непълнолетен, а съгласие за упълномощаването не е изразявал негов родител и законен представител. Предвид характера на допуснатите в контролираната присъда съществени процесуални нарушения, настоящият състав не намира за нужно да обсъжда правилно ли е установена фактологията от страна на районния съд въз основа на събраните доказателства и съображенията на съда по приложението на правото и справедливостта на наложените наказания. Не следва да се обсъжда и искането във въззивната жалба за приемане за съвместно разглеждане на предявения от пострадалата граждански иск, още повече, че моментът за конституиране на допълнителни страни в производството е при провеждане на разпоредителното заседание пред първата инстанция. Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т.1 вр. с чл. 335, ал.2 вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Съдът