Решение № 3252 от 26.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 215/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110200215 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД чрез адв. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 819111 F-806683/19.03.2025 г. издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. В подадената жалба от адв. Т. се излагат пространни съображения за наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, свързани със съставянето на АУАН извън 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН, както и липсата на точно и пълно описание на нарушението. Жалбоподателят намира, че са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като това е първо подобно нарушение за дружеството и от него не са последвали щети за фиска. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен представител. Представлява се от упълномощения си процесуален представител адв. Т., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП поради маловажност на нарушението. Административнонаказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Върбанова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Намира, че в случая не е налице маловажност на нарушението, тъй като и до момента на съставяне на АУАН не е потвърдено получаването на стоката. При потвърждаване на НП моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Търговско дружество „•••” ЕООД със седалище в гр. •••, се занимавало с внос на плодове и зеленчуци, като стопанисвало склад в гр. •••. На ••• г. в склада на дружеството в гр. София била извършена проверка от св. С. К. на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“. При проверката, св. К. проверила документите на предходни доставки /внос/ на плодове и зеленчуци от дружеството. Така тя установила, че дружеството е подало уникален номер за превоз /УНП/ № 2023112810027 от 28.11.2023 г. като получател на стока с висок фискален риск. От представените митнически документи за този превоз, св. К. установила, че на 28.11.2023 г. при извършена проверка на ГКПП Кулата на МПС Скания с рег. № ••• с ремарке, е установен превоз на стока с висок фискален риск от територията на Република Гърция към Република България, както следва : домати, пресни или охладени – 1606.3 кг; мандарини – 1450 кг; лимони – 918.5 кг; пресни ягоди – 420 кг.; прясно киви – 913 кг.; пресни райски ябълки – 839 кг. За стоката били представени фактури с номера № 29615; № 163328; № 884 и № 44309, всичките от 28.11.2023 г. от различни продавачи в Гърция и купувач - „•••” ЕООД със седалище в гр. •••. Според св. К., общата стойност на превозваната стока била 3101.25 евро с равностойност 6065.52 лева. Съгласно предварителното деклариране и съставения протокол за проверка на ГКПП Кулата от органа по приходите, стоката била разтоварена в склада на дружеството в гр. София на 28.11.2023 г. в 15:00 часа. Но след служебна проверка, св. К. установила, че УНП № 2023112810027 е със статус „чака потвърждение“, тъй като дружеството не е изпълнило задължението си да потвърди УНП след физическото разтоварване на стоката чрез подаване на уведомление по електронен път най-късно до края на деня, следващ деня на разтоварване на стоката. С оглед на горното св. С. К. на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП преценила, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК. Поради изложеното, в присъствието на двама свидетели и на управителя на жалбоподателя, св. К. съставила АУАН № F 806683/18.01.2025 г., което се потвърждава от техните подписи. В акта е посочено, че задълженото лице е следвало да потвърди получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на получаване на стоката – в случая до 15:00 часа на 29.11.2023 г. в АУАН не е посочена дата или място на нарушението. Препис от акта бил връчен на управителя на жалбоподателя. В акта не били изложени възражения, като такива са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях управителя на дружеството посочила, че не е била уведомена за необходимостта от потвърждаване на получаването на стоката и след като е разбрала, всичките УНП на дружеството са потвърдени. Въз основа на АУАН № F 806683/18.01.2025 г., било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на 19.03.2025 г., като в него на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр. София, на 30.11.2023 г. Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на 11.12.2025 г., като на 22.12.2025 г. в ЦУ на НАП е депозирана жалбата срещу него. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. К., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., които се отнасят за извършената проверка по документи, както и за установеното от нея, че до момента на съставяне на АУАН, не е бил потвърден издадения за превоза УНП. Свидетелката сочи, че е установила липсата на потвърждение на УНП от служебна проверка в нарочната система на НАП. Но показанията на свидетелката са схематични и тя не си спомня с подробности за процесната стока и нейното количество, както и за датата на вноса й и разтоварването в склада на дружеството, като тези обстоятелства не се установяват и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът изгради своите фактически изводи въз основа именно на представените по делото писмени доказателства, включително 4 броя фактури на гръцки език, издадени на купувача ••• с продавачи различни гръцки дружества, заповед за компетентност на наказващия орган. Фактически и жалбоподателят не оспорва, че не е потвърдил издадения УНП след получаване на стоката. Но при детайлен преглед на така представените фактури съдът установи съвпадение относно вида и количествата на почти всички описани стоки в АУАН, съответно НП, но не и на доматите. В НП е посочено, че те са с тегло 1606.3 кг. Но по преписката е представена само една фактура с № 29615/28.11.2023 г. за домати /tomatinia/ с нето тегло от 767.5 кг и стойност от 690.75 евро. В АУАН и НП е цитиран и пети номер на фактура /72189/, която обаче не е представена по делото. Така, при проста математическа операция по събиране на стойността на представените по делото 4 броя фактури, съдът установи, че стойността на закупената от дружеството на 28.11.2023 г. стока, за която са представени документи е 2933.49 евро, а не както е вписано в АУАН и НП - 3101.25 евро. Освен това съдът установи, че по делото не са приложени и доказателства за посочения в АУАН и НП Протокол за проверка от 28.11.2023 г., съставен от митническите власти на ГКПП Кулата, доказателства за съдържанието на подаденото от дружеството УНП /а единствено е представена справка за неговия статус/. Не са представени и заповедите на министъра на финансите, утвърждаващи списък на стоки с висок фискален риск, нито се посочва с коя конкретна заповед като такава стока са определени цитираните плодове. По този начин съдът не би могъл да провери достоверността на показанията на св. К., нито да установи дали в действителност е имало осъществен такъв внос, на точно каква стока и с каква стойност и съответно откъде /съответно налице ли е ВОП и стока с висок фискален риск/, получена ли е изобщо стоката от дружеството и кога е разтоварена тя. А всички тези обстоятелства имат пряко отношение към съставомерността на нарушението. Тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия орган, като той е бил длъжен да събере всички възможни доказателства за вмененото на жалбоподателя нарушение, което обаче не е сторено. Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като предостави и възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава и да ползва фактическите констатации в редовно съставения АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства. Поради всичко изложено, съдът намери за изцяло недоказано така вмененото на дружеството нарушение, доколкото в показанията на св. К. не се съдържат конкретни факти относно количеството и точния вид на стоката, откъде е била внесена тя, кога е разтоварена и кой е номера на УНП относим към процесното нарушение. Съдът отчете, че изводите в АУАН, съответно в НП са изцяло базирани на посоченото в Протокола за проверка от служители на ГКПП Кулата, който не е наличен по делото. Наказващият орган е бил длъжен да представи на съда всички доказателства в подкрепа на извода си за осъществено нарушение и като не е сторил това, той е пренебрегнал изцяло тежестта на доказване и последиците от недоказаността на вмененото на жалбоподателя нарушение. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Съдът намира, че законосъобразно НП е издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Видно от т. 3 на представената Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, той е оправомощил органите по приходите в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да извършват контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Съдът намира за неоснователни и доводите за нарушение на чл. 34 от ЗАНН при издаване на АУАН. Съгласно изрично предвидените в разпоредбата изключения, при данъчни нарушения, срокът за съставяне на АУАН е 2 години от датата на нарушението. Съдът намира, че в случая нарушението е установено едва на датата на проверката – ••• г., а не на датата на превоза или незабавно след изтичане на срока за потвърждаване на УНП. Законът изисква контролният орган да е узнал за извършеното нарушение, а не да е имал възможност да узнае за него, като едва след проверката в началото на 2025 г. е събрана в пълнота информацията за процесното нарушение. Но съдът установи недоказаност на нарушението, както и съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, свързани с липсата на посочване на дата и място на нарушението в АУАН, непълна правна квалификация на нарушението в акта и в НП и неправилно избрана санкционна разпоредба. Освен това съдът установи и че в текста на НП е вписано съкращението „СВФР“ без никъде да е изяснено какво означава то, което също затруднява защитата на наказаното дружество. Съгласно чл. 127и ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки, предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България „Лицата по ал. 1 потвърждават получаването на СВФР, като подават уведомление по електронен път съгласно приложение № 2 най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.“ Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Основното основание за отмяна на НП, както беше посочено и по-горе, е пълната доказателствена необезпеченост на твърденията в АУАН и НП, поради която съдът не намира за установени множество от елементите на така вмененото на дружеството нарушение. На първо място, липсват доказателства, от които да се изведе, че процесната доставка има характеристиките на „превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз“. Поради липсата на каквито и да е документи за превоза съдът не би могъл да установи дали стоката е изпратена от друга държава-членка или не, както и дали в действителност се касае за превоз на описаните в НП различни видове плодове и зеленчуци. Дори да се приеме, че дружеството е подало информация за УНП с посочения номер, то това може да е в резултат на грешка и превозът изобщо да не попада в обхвата на Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. или да се касае за друг превоз. По-горе беше вече изтъкната и липсата на посочване въз основа на коя заповед на министъра на финансите се твърди да е утвърден списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта, в която да е включено и кафето. Доколкото заповедта не е нормативен акт, съществуването й и нейното съдържание, както и датата на влизане в сила, подлежат на доказване от наказващия орган. На следващо място, както вече беше анализирано, по делото липсват и писмени доказателства за датата на разтоварване на стоката от нейния получател. Така съдът е в невъзможност и да провери достоверността на показанията на св. К. и вписаното в АУАН, че според Протокола за проверка от ГКПП Кулата, като дата на разтоварването е посочена именно 28.11.2023 г. Още повече, че към момента на преминаване на ГКПП Кулата разтоварването на стоката в гр. София е било бъдещо несигурно събитие. В този смисъл, съдът намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за извършено от дружеството нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК. На следващо място, съдът установи и допуснато нарушение на чл. 42, ал.1, т. 3 от ЗАНН, свързано с липсата на посочване на дата и място на нарушението в АУАН, където единствено се сочи датата на проверката на ГКПП Кулата и датата на планираното разтоварване. Но съдът намира, че в случая наказващият орган се е възползвал от правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН с допълването на описанието на нарушението и отстраняването на недостатъци в АУАН, включително и изрично посочване на датата и мястото на нарушението. Съдът намира, че с оглед наличните данни в АУАН за датата на доставка на стоките на 28.11.2023 г., правилно е изчислена от наказващия оран и датата на нарушението, а именно 30.11.2023 г., следващ деня след датата на разтоварване на стоката. Правилно в НП е определено и мястото на извършване на нарушение – гр. София, доколкото се твърди извършване на нарушение чрез бездействие – неподаване на информация до ЦУ на НАП по електронен път. Освен доказателствената необоснованост на вмененото на дружеството нарушение, съдът установи и съществено процесуално нарушение, свързано с дадената на нарушението непълна правна квалификация от актосъставителя и наказващия орган. В АУАН и в НП като правна квалификация на нарушението е посочен единствено чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, но от текста е видно, че той предвижда няколко различни хипотези както по отношение на субекта на отговорността /получателят, купувачът или крайният получател/, така и по отношение на задължението за деклариране. На първо място е предвидено задължението за предварително деклариране на превоза, което в случая се твърди дружеството да е изпълнило, подавайки УНП преди влизане на транспортното средство на територията на страната. но освен това, като втора хипотеза е предвидено задължение за същите субекти и за потвърждаване получаването на стоката, което е с различен момент на изпълнение – до деня следващ деня на получаване на стоката. Очевидно второто задължение е производно на първото, доколкото е невъзможно потвърждаването на УНП, който не е бил издаден още преди влизане на стоката в страната. но актосъставителят и наказващият орган не са уточнили, че в случая се касае за нарушение на чл. 127и, ал.1, пр. 2 от ДОПК, като не са се позовали и на уточняващата разпоредба на чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. на министъра на финансите. Тази разпоредба сочи начина на потвърждаване на получаването на стоките и посочването на връзката с нея уточнява и коя от хипотезите на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК се твърди да е нарушена. Като не е дал пълната правна квалификация на деянието, наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, което е затруднило правото на защита на дружеството. А според настоящия съдебен състав това допълнително се е отразило и на избора на погрешна санкционна разпоредба. Съгласно посочената като санкционна разпоредба в НП на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е предвидено, че „Лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв.“ Но от друга страна съгласно разпоредбата на чл. 278б, ал. 5 от ДОПК „Извън случаите по ал. 1 – 4 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 127и или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с … имуществена санкция в размер до 5000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“ В случая наказващият орган очевидно е приел, че случаят не попада в обхвата на ал. 5 и следва да се приложи имуществената санкция по ал. 3 на чл. 278б от ДОПК, която е по-тежко наказуема, доколкото минимумът на санкцията за ЮЛ е 5000 лева, което е максимумът по ал. 5. Но наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви за разграничението между двете санкционни разпоредби и защо според него нарушението на дружеството не следва да се санкционира по чл. 278б, ал. 5 ДОПК. В случая съдът отчете ниското качество на законодателната техника, което е довело до подобно дублиране, но при това положение се повишава важността именно на мотивите в НП за отграничаване на двете санкционни разпоредби. В конкретния случай, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, без да се съдържа позоваване на чл. 8, ал. 4 от Наредбата, където е уточнено до кого и по какъв начин се подава уведомлението. А съгласно текста на двете санкционни разпоредби по чл. 278б, ал. 3 и ал. 5 от ДОПК, при нарушение на Наредбата, приложима е единствено санкцията в по-нисък размер по чл. 278б, ал. 5 от ДОПК. Това тълкуване изразява и целта на застрахователя санкцията в по-нисък размер да се прилага по отношение на неизпълнението на второстепенни задължения на субектите, каквото според настоящия състав е потвърждаването на получаването на стоката. Следователно, нарушението би могло да се подведе и под санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 5 ДОПК, която предвижда наказания в по-нисък размер. Но неяснотата относно приложимата санкционна разпоредба е допълнително основание за отмяна на НП. За илюстриране на административния произвол в случая в следствие на немотивирания избор на едната или другата санкционна разпоредба, следва да се посочи, че същият наказващ орган, при абсолютно идентично нарушение на друг субект, е наложил санкцията по чл. 278б, ал. 5 от ДОПК, с издаването на НП № 824477 F-807300/23.04.2025 г., което е предмет на обжалване по НАХД № 16839/2025 г. на СРС, 16 състав. Целта на регулирането на превоза на стоки в висок фискален риск и задължението за предварително деклариране е да се въведе по-строг контрол върху вноса и износа на тези стоки, като контролните органи разполагат с предварителна информация и биха могли да извършват проверки при товаренето и разтоварването на стоките, при преминаването на границите на страната. В този смисъл първичните задължения за подаване на предварителна информация за превоза и издаване на УНП имат пряко отношение към контрола на стоките с висок финансов риск, а последващото потвърждаване на УНП при получаване на стоката е чисто формално, административно задължение, доколкото още при преминаване на ГКПП се декларира очаквания ден и час на разтоварване на стоката. Следователно е необходимо да се разграничи обществената опасност на двете нарушения именно чрез прилагането на различна санкционна разпоредба или възможност за индивидуализиране на размера на наложената санкция, което не е допустимо съгласно чл. 278б, ал. 3 ДОПК. Това поставя и въпроса за съразмерността на наложената санкция от 5000 лева, доколкото в конкретния случай тя приближава данъчната оценка на процесната стока, посочена в НП /която също е недоказана съобразно посоченото по-горе/. Подобна несъразмерност би била избегната с приложението на по-благоприятната санкционна разпоредба на чл. 278б, ал. 5 от ДОПК, която позволява индивидуализацията на имуществената санкция в диапазона до 5000 лева, без предвиден минимум. Но в случая, избирайки санкцията по чл. 278б, ал. 3 ДОПК, наказващият орган е наложил една прекомерна санкция от 5000 лева за чисто формално нарушение, установено повече от година след извършването му, от което не са настъпили никакви вреди за бюджета. Всичко това води и до необходимост от детайлен анализ на предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно и приложение на чл. 28 от ЗАНН, което обаче не е сторено от наказващия орган. Но с оглед множеството установени нарушения при издаването на НП не се налага подробния анализ на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и за субективната страна на нарушението. В заключение, настоящият съдебен състав прие, че така вмененото на дружествотожалбоподател нарушение остана недоказано, като освен това са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на НП, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено. Поради това и не са налице условията за присъждане на поисканото от представителя на НАП юрисконсултско възнаграждение. А от представителя на жалбоподателя не е претендирано присъждането на адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН, съдът