Решение № 6277 от 29.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2063/2025 г.

Производство по чл.145 от АПК във връзка с чл.7г,ал.2,т.3 от ЗЛЗ. Оспорва се Констативен протокол за извършена проверка № КП 792/28.08.2025г., издаден от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с който са обективирани задължителни предписания в шест точки по отношение на лечебно заведение по смисъла на чл.8,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗЛЗ, а именно д-р Р. З. Х., в качеството му на управител на АИППМП на д-р Р. З. Х.. Жалбоподателят, чрез адв. Д. Д., твърди, че е незаконосъобразно предписанието, с което е наредено на д-р Х. да преустанови извършването на образна диагностика (ехография) като дейност, непопадаща в обхвата на регистрацията на лечебното заведение. Жалбоподателят оспорва това, като сочи, че специалността „Обща медицина" по Наредба №2/2020г. изрично включва инструментални функционални изследвания, а списъкът на диагностичните методи не е изчерпателен – преценката принадлежи на лекаря за всеки отделен пациент. Твърди, че притежава множество удостоверения и сертификати за преминати курсове по ехография и ехографска диагностика на тазобедрената става при новородени (по метода на проф. Г.), което го прави компетентен да извършва именно тези изследвания. Според жалбоподателя проверяващата комисия не е взела предвид представените доказателства, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди ,че ехографът се използва единствено за скрининг на тазобедрената става при ••• – като помощен диагностичен инструмент за придобиване на първоначална обща представа за състоянието на пациента. Амбулаторията не предоставя самостоятелни ехографски услуги и не издава официални ехографски протоколи, което означава, че не е налице „образна диагностика" като отделна медицинска дейност по смисъла на закона. Твърди още, че проверяващата комисия не е съобразила и не е обсъдила всички представени доказателства, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на предписанията по чл. 146 АПК. Моли да се отменят задължителните предписания, като незаконосъобразни и издадени при съществени процесуални нарушения. Претендира разноски. Ответникът Изпълнителна агенция „Медицински надзор“(ИАМН), счита жалбата за изцяло неоснователна. Позовава се на чл. 7г, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ относно компетентността на служителите на агенцията и на Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г., издадена от зам.-директора на основание чл. 7б ЗЛЗ, чл. 7 Наредба №1/2019 и чл. 5, т. 15 УПИАМН. По същество твърди, че д-р Х. сам е потвърдил използването на ехографа и е заявил, че ехографът се използва за изследване на тазобедрената става при •••• по метода на Г. — скрининг за ранна диагностика което било самопризнание тъй като ехографията на стави изисква специалност „Ортопедия и травматология", а д-р Х. притежава само „Обща медицина" и курсови удостоверения. Позовава се на Наредба №1/2021 г. за медицински стандарт „Ортопедия и травматология", т. 4.4. и твърди, че инструменталните изследвания в обща медицина не включват ехография. Позовава се и на Наредба №2/2020 г. за стандарт „Обща медицина", в т. 1.3.1.3 от която се изброява като инструментални функционални изследвания електрокардиография, сфигмоманометрия и др. Ответникът твърди, че ехографията не попада в тези „и др.", тъй като тя е уредена самостоятелно в стандарта по образна диагностика. Твърди, че жалбоподателят може и следва да извърши клиничен преглед и оценка на риска за дисплазия (вкл. по програма „Детско здравеопазване" на НЗОК) и при необходимост да издаде направление към ортопед, но ехографското изследване е специализирана диагностична процедура и изисква ортопед с допълнителна квалификация. Твърди още, че ехографското изследване на стави при деца се заплаща от НЗОК само при назначаване с направление бл. МЗ-НЗОК №3А от специалист ортопед, което е косвено потвърждение, че дейността не е в обхвата на общо практикуващите лекари. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Оспорваните задължителни предписания не са обжалвани по административен ред. Същите подлежат на контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 7г ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения(ЗЛЗ) при осъществяване на правомощията си служителите на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" имат право да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им. Т. е. това тяхно правомощие следва пряко от ЗЛЗ, който не сочи нищо друго с оглед реда на защита срещу издадените при упражнявана на това право индивидуални административни актове. Следователно, обжалването им по административен ред е възможно, но не е задължително, още повече, че нормата на чл. 81, ал. 1 АПК, урежда само възможността за упражняване на контрол върху акта от горестоящия административен орган. В практиката на ВАС на РБ(Определение № 12582 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2023 г., VI о.; Решение № 3119 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2023 г., VI о., ; Определение № 6225 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2024 г., VI о., и Определение № 8702 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2024 г., VI о.) се разглеждат хипотези, при които е било осъществено обжалване пред Директора на изпълнителна агенция "Медицински надзор", като е обсъждан въпроса за правилното конституиране на страните в съдебното производство, независимо дали обжалването по административен ред е било осъществено. С Решение № 3093 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6813/2022 г., VI о. е изведен извод, че е допустимо директното оспорване на дадените на лечебните заведения задължителни предписания от служители на Агенцията, при съобразяване кой следва да се участва като страна в съдебното производство за защита на издадения индивидуален административен акт. В този смисъл е и Определение № 1481 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 733/2026 г., VI о. Затова и съдът приема, че жалбата е насочена срещу подлежащ на оспорване акт с надлежен ответник ИАМН. Доколкото няма разграничение в правосубектността между АИМППМП и доктора,управител на индивидуалната практика, тъй като не се касае за регистрирано юридическо лице и водещото тук е лечебното заведение по смисъла на закона,на което се дават предписанията, то конституирането на АИМППМП, представлявано от доктор Х. или на д-р Р. З. Х. е въпрос на прецизност,но не и на погрешно или недопустимо упражнено право на жалба. Така дадените предписания съдът намира за нищожни поради липса на компетентност на органа, издал оспорвания административен акт. Административното производство е започнало с издаването на Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ИАМН, с която е възложено на комисия да извърши извънредна проверка на АИППМП на д-р Р. З. Х., с адрес на дейност: [населено място], [улица], ет. *, каб. № * и № *, и е определен нейният състав. Въпреки изричните указания на съда, въпросната заповед е изпратена с невалиден подпис(видно от копието на лист 24 от делото и прикачения в електронната папка на делото файл ZAPOVED_el podpis 96-00-537 д-р Р., съдържащ се като прикачен файл към писмо 11-00-310/16.10.2025г. изпратено по ССЕВ) Но не липсата на подпис в тази заповед е основание за констатираната нищожност. Съгласно чл. 7а, ал. 1 от ЗЛЗ, контролът върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ се осъществява от ИАМН към министъра на здравеопазването. Според ал. 3 на същия текст, ИАМН се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава по реда на Закона за администрацията. Нормата на ал. 4 определя, че дейността, структурата и организацията на работа на ИАМН се определят с устройствен правилник, приет от МС. Според чл.7г,ал.2,т.3 от ЗЛЗ , при осъществяване на правомощията си служителите на ИАМН имат право да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им. Конкретните контролни правомощия са разписани в чл. 7б, ал. 1 ЗЛЗ, а при тяхното упражняване Агенцията извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения (чл. 7в, ал. 1 ЗЛЗ). Условията и редът за извършване на проверките по чл. 7в, ал. 1 - 3 и за осъществяване на медицинския контрол по глава четвърта от Закона за здравното осигуряване се определят с наредба на министъра на здравеопазването – това е Наредба № 1 от 26 март 2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (Наредба № 1/2019 г.). В чл. 7, ал. 1, т. 4 от горепосочената наредба е предвидено, че извънредните проверки се извършват без предварително уведомяване на проверяваните лица, когато са налице сигнали на граждани или други заинтересовани лица. Такъв е настоящият случай, като в Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г. се сочи, че същата се издава във връзка с писмо рег. № 96-00-537/22.05.2025 г., а в Констативен протокол № 792/28.08.2025 г. е записано, че предмет на проверката е постъпил ИАМН сигнал от лице, което изразява неудовлетвореност от оказана медицинска помощ от страна на д-р Р. З. Х., във връзка с извършен преглед на дете, поставена му диагноза и предписана лекарствена терапия, непопадащи в обхвата на придобитата от него професионална квалификация. Съгласно чл. 4, ал. 1 Наредба № 1/2019 г. длъжностните лица от агенцията, които извършват проверките по чл. 2 и съставят актовете за установяване на административни нарушения се определят със заповед на изпълнителния директор. В този смисъл е и разписаното в чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (Приет с ПМС № 53 от 27.03.2019 г., обн. ДВ бр. 26 от 29 март 2019 г., издаден на основание чл. 7а, ал. 4 ЗЛЗ) правомощие на изпълнителния директор. Изпълнителният директор на ИАМН ръководи и представлява Агенцията, и се подпомага от двама заместник изпълнителни директори (чл. 7а, ал. 3 ЗЛЗ, чл. 2, ал. 2 УПИАМН). Чл. 6, ал. 1 УПИАМН изрично сочи, че правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се осъществяват от заместник изпълнителен директор, определен със заповед на изпълнителния директор за всеки конкретен случай, а ал. 4 на същия член – че функциите на заместник изпълнителните директори се определят от изпълнителния директор, като е допустимо делегиране на правомощия на изпълнителния директор на заместник изпълнителните директори с нарочна заповед в случаите, предвидени в закон. Предвиждане в закона за делегиране на конкретното правомощие по чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник няма. Нещо повече, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 26.03.2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, проверките се извършват от комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор на агенцията, а в негово отсъствие – от заместник-директора на агенцията. Следователно специалната норма на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2019 предвижда самостоятелен ред за упражняване на компетентността от заместник-директора – единствено при отсъствие на изпълнителния директор. Извън тази хипотеза компетентността принадлежи на изпълнителния директор. Същевременно чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник допуска делегиране на правомощия на заместник изпълнителните директори само в случаите, предвидени в закон. По делото не се установява законова разпоредба, която да допуска делегиране на правомощието по чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник. След отмяната на хода по същество е представена Заповед № РД-01-43/16.05.2025 г., с която изпълнителният директор на ИАМН е делегирал на заместник изпълнителния директор Р. М. Н. правомощието да издава заповеди за определяне на комисии за осъществяване на контролната дейност на агенцията. Следователно Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г., с която е определен съставът на комисията, извършила проверката, е издадена при условията на делегация, а не при условията на заместване поради отсъствие на изпълнителния директор. Тъй като законът не предвижда възможност за такава делегация, а специалната уредба на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2019 изчерпателно урежда случаите, в които заместник-директорът може да упражни това правомощие, съдът приема, че комисията не е била определена от компетентен орган. Правомощието по чл. 7г, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ принадлежи на служителите на ИАМН при осъществяване на възложена по надлежния ред контролна дейност. В случая лицата, подписали Констативен протокол № 792/28.08.2025 г., са действали като членове на комисия, определена със заповед, издадена от некомпетентен орган. Поради това те не са придобили надлежно качеството на длъжностни лица, овластени да извършат конкретната проверка и да упражнят правомощието по чл. 7г, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ за даване на задължителни предписания. Липсата на надлежно възникнала компетентност не засяга единствено начина на упражняване на правомощието, а самото съществуване на компетентността по отношение на конкретните длъжностни лица. Поради това порокът е толкова съществен, че води до нищожност на издадените задължителни предписания. Ето защо, като издадени от лица, които не са били надлежно овластени да упражнят съответното властническо правомощие, оспорваните предписания следва да бъдат обявени за нищожни. Поради нищожността им спорът не следва да бъде разглеждан по същество. При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се при присъдят направените разноски, които са в размер на 300 евро адвокатско възнаграждение и 5,11 евро държавна такса. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е под минимума, определен в чл.8,ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Съдът