Решение № 1081 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 219/2026 г.

Производството е образувано на основание чл.25, ал.5 във връзка с ал.2 ЗХУ и чл.97 АПКпо жалба на А. В. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Д. Д. с [ЕГН], от [населено място] [улица][адрес], чрез адв.К. И.-А. от АК-[област], [населено място] [улица], [ет., кантора], съдебен адрес [населено място] [улица], [ет., кантора], [тел. номер], e-mail: [електронна поща] против Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 26011832/15.04.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, с което на основание чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление-декларация с входящ № ЗХУ-ИО/Д-Я/852/11.03.2026 г. и заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 15.04.2026 г. за Д. Д. Д. с настоящ адрес [населено място], Г. И. [адрес] са определени 151 (сто петдесет и един) брой часове месечно за лична помощ, което направлението е валидно за срок до 01.03.2029 г., потвърдено с Решение №28-РД06-0007/08.05.2026 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол. В жалбата се твърди, че постановеният акт /направление за включване в механизма „Лична помощ“/, с който са определени 151 часа месечно за предоставяне на лична помощ за неправилен, немотивиран, несъответстващ на материалния закон и неговата цел, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поради това се претендира да се постанови решение, с което да се отмени оспореното Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с № 26011832/15.04.2026 г. издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, потвърдено с Решение №28-РД06-0007/08.05.2026 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол и се изпрати преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол за ново произнасяне, както и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.А. като подържа жалбата си с искане за уважаването й, като доразвива съображенията си в пледоарията и писмената защита. В съдебно заседание за ответната страна се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата с твърдение, че от събраните по делото доказателства е видно, че жалбата срещу направлението за включване в Механизма „Лична помощ“ следва да бъде оставена без уважение, с оглед установените в хода на производството обстоятелства, че същата е изготвена съобразно изискванията, визирани в разпоредбата на чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания. Направлението е изготвено при спазване и на указанията, визирани в методиката за извършване на индивидуална оценка, а именно спазени са изискванията, визирани в разпоредбата във визираната методика, а именно чл.2, като индивидуалната оценка на потребностите на детето първия компонент, който включва това е информация за човека с увреждания. Видно от приложените по делото писмени доказателства, касаещи подаденото заявление от представителя на лицето с увреждане, а именно формулярът за самооценка на лицето с увреждане, е че там е посочено, че детето може да ползва горните си крайници, а именно самостоятелно използва своите ръце, може да пише и самостоятелно трудно се премества и предвижда в дома. Това също е констатирано от самия жалбоподател. Не на последно място следва да се вземе предвид че индивидуалната оценка на потребностите включва освен информацията за лицето с увреждането, а именно и другия компонент, който включва обективни констатации на служителите, извършили анкети, които съответно са материализирани в приложените писмени доказателства по делото. Там също е споменато безспорното обстоятелство, касаещо че детето може да ползва своите горни крайници, а именно ръцете. Именно това е обективирало и мотивирало служителите при изготвянето на самата индивидуална оценка да определят съответните точки и съответно те са били пак в изпълнение на указанията, дадени от методиката при образуване на часовете, които следва да бъдат отпуснати на детето. Предвид това счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение по посочените мотиви. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С Експертно решение на ТЕЛК № 90606 от 02.03.2026 г. на малолетното дете Д. Д. Д. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 95 % с чужда помощ за срок от три години с водеща диагноза спастична церебрална парализа. А. В. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Д. Д. е подала до директора на Дирекция "Социално подпомагане"–Ямбол Заявление–декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Я/852/11.03.2026 г. по чл.20, ал.1 от Закона за хора с увреждания за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите за детето Д. Д. Д.. Към декларацията е приложена Формуляр за самооценка на лице с увреждане по образец, в който посочено, че детето е с 95 % ВСУ, обусловена от заболяване спастична церебрална парализа. На 27.03.2026 г. от социалният работник, водещ случая, е попълнен Формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите по посоченото по-горе заявление-декларация, в т. 7. 3 на който е дадено заключение, че Д. Д. Д. има необходимост от предоставяне на лична помощ, като с оглед събраната информацияса определени общ брой точки 97 и на тяхна база са определени 151 часа месечно за лична помощ на лицето. В изготвената на 15.06.2026 г. Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по заявление-декларация с вх.№ЗХУ-ИО/Д-Я/852/11.03.2026 г. е посочено, че заболяването и възрастта на детето е довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да осигури подкрепа за пълноценно участие в обществото, като детето попада в обхвата на целевите групи по чл.11, ал.1, т.1 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания и е установена потребност от включване в механизма "Лична помощ" в размер на общ брой точки 97, часове за лична помощ 151 (сто петдесет и един),степен на зависимост четвърта степен-тотална зависимост/затруднения, за периода на изготвената индивидуална оценка на потребностите по ред и условия определени със Закона за личната помощ чл.12, ал.1, считано от 01.04.2026г. и е със срок до 01.03.2029 г. С Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №26011832/15.04.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол на основание чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление-декларация с входящ № ЗХУ-ИО/Д-Я/852/11.03.2026 г. и заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 15.04.2026 г. за Д. Д. Д. са определени 151 (сто петдесет и един) брой часове месечно за лична помощ, което направлението е валидно за срок до 01.03.2029 г. С Решение №28-РД06-0007/08.05.2026 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол е отхвърлена жалбата с вх.№ ЗХУ-ИО/Д- Я/852 на А. В. Г. в качеството й на майка и законен представител на Д. Д. Д. против посоченото направление. По искане на страните като свидетели по делото са разпитани лицата Д. Д. Д., Н. Е. Н. и М. Х. М., които дават показания за състоянието, въможностите и нуждите на детето. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №26011832/15.04.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, с което на основание чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление-декларация с входящ № ЗХУ-ИО/Д-Я/852/11.03.2026 г. и заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 15.04.2026 г. за Д. Д. Д. с настоящ адрес [населено място], Г. И. [адрес] са определени 151 (сто петдесет и един) брой часове месечно за лична помощ, което направлението е валидно за срок до 01.03.2029 г., потвърдено с Решение №28-РД06-0007/08.05.2026 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол. Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. Оспорения акт е издаден от компетентния по чл.22, ал.2 ЗХУ орган-директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол в рамките на правомощията му и в изискуемата писмена форма, но е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, които са основание за отмяната му по чл.146, т.3 и т.4 АПК. За да мотивира акта си административният орган прави препращане към заключението на Индивидуалната оценка на потребностите за хората с увреждания по заявление-декларация с вх.№ЗХУ-ИО/Д-Я/852/11.03.2026 г. Разпоредбата на чл.35 АПК предвижда, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, като чл.36, ал.1 АПК задължава административния орган да събира служебно доказателствата, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Неизпълнението на посочените задължения и неизясняването на всички относими факти и обстоятелства води до непълнота на фактическата обстановка, въз основа на която е постановен административния акт и може да обоснове различни правни изводи, което е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта. В настоящия случай допуснатото нарушение е довело и до материална незаконосъобразност на издадения акт. Оспореното направление е издадено в изпълнение на чл.2 ЗЛП по заявление-декларация, подадена от А. В. Г. в качеството й на майка и законен представител на Д. Д. Д. с цел последната, като човек с увреждане, довело до ограничения в способността й за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, да получи адекватна такава, за да упражнява основните си права, да има възможности за избор, независим живот, активно включване и участие в обществото и достъп до услуги и дейности, чрез компенсиране на функционалния дефицит. Съгласно чл.12, ал.1 ЗЛП личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания, като ал.2 предвижда, че броят на часовете за лична помощ се определя в направлението по чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, въз основа на четири степени на зависимост от интензивна подкрепа: 1.първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ; 2.втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ; 3.трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ и 4.четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ. В чл.22, ал.1-3 ЗХУ е записано, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1.самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2.увреждането/здравословното състояние; 3.вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4.степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5.степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6.мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома и 7.други обстоятелства, като за изготвянето на индивидуалната оценка Агенцията за социално подпомагане чрез своите органи има право на безвъзмезден достъп до данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни, съответно че индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. В нормата на чл.23, ал.1-3 ЗХУ е заложено, че индивидуалната оценка на потребностите включва три компонента: 1.информация за човека с увреждане; 2.констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация по чл.22, ал.1 ЗХУ и 3.заключения, свързани с конкретни подкрепящи мерки, като заключенията в индивидуалната оценка на потребностите се основават на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл.21,ал.3 ЗХУ и в заключенията се определят видовете подкрепа по тази глава и потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл.10, ал.1 от Методиката правото на предоставяне на лична помощ се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка, а определянето на броя часове за лична помощ се основава на следните четири степени на зависимост от интензивна подкрепа: първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ; втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ; трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ и четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ. В разпоредбата на чл.10, ал.3, т.3, б."в" от Методиката е записано, че конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за хора с увреждания до 12-годишна възраст се определя в съответствие с част 7, т.7.3 от приложение № 2, като полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,556, като съобразно т.7.3.1 от утвърдения формуляр–приложение №2 към Методиката, общият брой точки е сбор от получените точки по 4.1, 4.2, 4.3, 4.4, 5.1, 5.2 и 5.3 от формуляра. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приложената медицинска документация категорично и еднозначно установяват, че малолетното дете Д. Д. Д. е лице с 95 % ВСУ, обусловена от заболяване спастична церебрална парализа, поради което не може да върви, да се облича, да ползва тоалетна самостоятелно, а е необходимо да бъде обслужвано при тези ежедневни дейности и потребности, като с ръцете си единствено рисува с молив или се храни и то ако се касае за нещо не по-голямо или по-тежко от парче пица. В съответствие с това и анализа на относимите части от формуляра спрямо формуляра за самооценка, съдът счита, че е налице необосновано намаляне на определения брой точки, което не съответства с обективното състояние на малолетното дете Д. Д. Д.. В тази насока са намалени точки по показатели 4.1.1, 4.1.6, 4.2.4, 4.2.5 и 4.2.6 от Формуляра за попълване от служителя, физическите изисквания за изпълнение на които са в пряка зависимост от констатираните затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности на лицето и то не би могло да ги осъществява. Като, при липса на нормативно основание за това, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, съответно при издаване на оспореното направление, е дал предимство на данните от формуляра, попълнен от служител, водещ случая и по-точно на оценката на този служител относно степента на функционален дефицит на лицето с увреждания, пред задължителната информация във формуляра за самооценка и в медицинските документи, е нарушил правилата на цитираните разпоредби на специалните закони. Ето защо съдът приема, че административният орган неправилно е определил точките при попълване на формуляра по приложение №2 към чл.3 от Методиката, като немотивирано ги е намалил вместо да даде точки съответстващи на действителното състояние на лицето с увреждания. Нарушението е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното направление, т.к. не е даден отговор на въпроса защо и въз основа на какви данни е направена обективираната във Формуляра на водещия случая служител оценка, а аргументи в тази насока не се съдържат и в решението на горестоящия административен орган, постановено по повод оспорването на Направлението по административен ред. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждане са довели до несъответствие на оспореното направление с целите на механизма на личната помощ заложени в чл.2 ЗХУ и чл.2 ЗЛП да се предостави подкрепа на същите и на техните семейства, както и да им се гарантира достоен начин на живот, поради което е налице нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на лицето с увреждане и предоставената от органа лична помощ. По посочените съображения следва да се отмени оспореното направление, като на основание чл.173, ал.2 АПК преписката се върне на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол за ново произнасяне по подаденото от А. В. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Д. Д. Заявление–декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Я/852/11.03.2026 г. по чл.20, ал.1 от Закона за хора с увреждания, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с мотивите на настоящото решение, като мотивира преценката си по всеки един от показателите, релевантни за определяне необходимостта и степента на зависимост на лицето с увреждане, както и да определи конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ по правилото на чл.10, ал.3, т.3, б."в" от Методиката. При този изход на делото и направеното искане ответникът на основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) евро, включващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, ЯАС,