Решение № 1535 от 12.10.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 262/2026 г.

Производството е по реда на чл.156 и следващи от ДОПК във вр. с чл.143 от ЗДДС. Образувано е по подадена жалба от „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [област], представлявано от И. Е. П. срещу РА (ревизионен акт) № Р-04000524005145-091-001/10.02.2026г., издаден от началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и главен инспектор по приходите в НАП ТД Велико Търново - ръководител на ревизията, който акт е потвърден в обжалваната част с решение № 34/12.05.2026г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д“ОДОП“) Велико Търново, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за ДДС съответно в размер на 28940,00 лв. (14796,79 €) за данъчен период м.06/2024г. и в размер на 34036,00 лв., (17402,33 €) за данъчен период м.07/2024г, или общо в размер на 62976,00 лв. (32199,12 €). Жалбоподателят, чрез процесуален представител юрисконсулт С., счита, че обжалваният РА е незаконосъобразен, тъй като: 1) не са съобразени дадени задължителни указания на съда, дадени по друго дело, за същия ревизиран период, с които е прието, че правилно се прилага режима на маржа на цената. Визира решение на Адм.съд Видин по адм.д.№ 137/2025г., по което съдът се е произнесъл по законосъобразността на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № Р-04000524005145-171-001/13.03.25г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение № 36/01.04.2025г. на Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, с който на „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, [ЕИК] не е възстановен ДДС в размер на 103 376,00 лв. по справка – декларация (СД) по ЗДДС с вх. № 05001188350 от 16.09.2024г. и преписката е върната на органа по приходите за изпълнение указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона; 2) нарушение на чл.143, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.314 от Директива 2006/112 ЕО, тъй като всички предишни доставчици са посочили чл.143 от ЗДДС за неначисляване на данъка; 3) нарушен е стандарта за добросъвестност, мотивиран и в CEC, дело C-624/15; ВАС, Решение № 8972/30.09.2025г., от който следва, че след като данъчнозадълженото лице не разполага с данни за начина на облагане от доставчика, то не следва да му се отказва облагане на маржа на цената; 4) принципа за неутралност на ДДС, установен в чл.1, §2 от Директива 2006/112 ЕО, тъй като доставчиците на жалбоподателя не са ревизирани и цялата данъчна тежест е прехвърлена върху него; 5) нарушен е принципа на пропорционалност установен в чл.273 от същата Директива, според който размерът на начисления ДДС, спрямо жалбоподателя като добросъвестен купувач е непропорционален на легитимната цел за борба с данъчните измами, тъй като органът разполага с механизми за събиране на дължимия данък от действителните нарушители; 6) публичната хазна не е претърпяла вреда от поведението на жалбоподателя, тъй като той не е приспадал ДДС по тези сделки, както и е предприел всички мерки, разумно изискуеми от добросъвестния търговец, за проверка на фактурите и доставчиците. Детайлни доводи са изложени в приложените писмени бележки и към тях е приложена съдебна практика на Адм.С Видин – Решение по адм.д. № 187/2026г., с което между същите страни, на същото правно основание, но за друг данъчен период, РА е отменен. Иска отмяна на оспорения акт и потвърждаващото го решение на ответника. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна и недоказана. Счита, че режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общият режим по Директива 2006/112, поради което и член 314 от нея следва да се тълкува стеснително. Този текст е транспониран в чл.143 от ЗДДС. За всяка една от фактурите, по които не е признато облагането на маржа на цената са изложени конкретни доводи за това и е направен извод, че за нито една от тях не е налице основанието за този специален ред на облагане. Обсъжда приетата експертиза по делото и счита, че тя не разглежда фактурите, издадени от първоначалните доставчици по делото, където облекченият режим на облагане не е приложен, което изключва прилагането му от получателите на фактурите по цялата верига на доставките. Иска потвърждаване на оспорените актове. Претендира присъждане на разноски. След извършване на цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното решение и на основание чл.168, ал.1 от АПК, Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалвания РА създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. РА е обжалван пред горестоящия административен орган и след потвърждаващото го Решение № 34/12.05.2026г. на директора Д“ОДОП“, е обжалван пред териториално компетентния административен съд. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000524005145-020-001/10.10.2024г., връчена по електронен път на 14.10.2024г., изменена с три броя ЗВР, спряна е със заповед и отново е възобновена с нова заповед (л.375-395). Ревизията е възложена за определяне задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.06.2024 г. до 31.08.2024г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад (РД) (л.29, 222), връчен на 16.12.2025г. (л.272), както и сега обжалвания РА (л.10, 201), връчен на 23.02.2026г., с който е начислен ДДС за м.06/2024 г. в размер на 28940,00 лв. и за м.07/2024г. в размер на 34036,00 лв. или общо определените допълнителни задължения за ДДС са в размер на 62976,00 лв. След проведено обжалване по административен ред пред директора на Д“ОДОП“ Велико Търново, същите са потвърдени с негово решение № 34/12.05.2026г. (л.81, 192), което ведно с РА е предмет на обжалване в настоящото съдебно производство. Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на РА само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощени въз основа на заповеди (л.394,) на директора на ТД на НАП Велико Търново, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. При това положение Съдът приема, че РД и РА са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството, с което действие на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Ревизиращият екип е установил, че дружеството-жалбоподател е вписано в Търговския регистър на 27.07.2017г. с наименование „Евролийз ауто ритейл" ЕАД с [ЕИК] с адрес на управление гр.София, след което са вписани редица промени, една от които е промяната на наименованието на „И Ел Джи Финанс" ЕАД на 17.11.2023г., както и промяна от 23.06.2020г. на седалището и адреса на управление от гр.София на [населено място]. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 24.08.2017г., по реда на чл.100 от ЗДДС (регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот). Дейността му през ревизирания период е свързана със снабдяване и отдаване на лизинг на трети лица на автомобили втора употреба, внос от ЕС. За процесните данъчни периоди, по част от фактурите си то е декларирало облагане при маржа по чл.143 и сл. от ЗДДС, а не е начислявало 20% ДДС върху доставките. Поради това при ревизията е проследявано и е поискано представяне на документи за вноса и доставчиците – дилъри на тези автомобили в страната, с цел установяване наличието или липсата на вътреобщностна доставка (ВОД). Представени са документи както от дилърите - вносители в страната на автомобилите, така и доказателства за отдаването на лизинг в последствие на тези автомобили от жалбоподателя. Настоящето производство касае доставките и осчетоводяването на четири броя фактури за автомобили от трима доставчици, при които е обложен маржа на цената: Пръвият автомобил: МПС KIA EV9E11В11 с рама KNAAE8151R6010283, доставен на жалбоподателя от „Дъ Карс" ЕООД с ф-ра № 60/24.06.2024г. (л.144) и отдаден на лизинг на Н. В. Г. с договор за финансов лизинг № 01009483/00001/02..05.2024г. (л.116) срещу доставна цена 73983,94 €. В ДФЛ МПС е изцяло индивидуалицирано и съвпада с данните по регистрационен талон (л.122). МПС е предадено на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 25.06.2024г. (л.121), в който е посочен пробег в км 5069 км. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика на жалбоподателя „Дъ карс“ ЕООД (л.398), при която документацията за насрещната проверка е приложена към досието по реда на чл.32 от ДОПК, поради това, че не може да бъде намерен на адреса за кореспонденция. След като доставчикът не е представил в указания срок изисканите му документи, проверката е извършена в информационните масиви на НАП. Установено е, че м.06/2024 г. „Дъ карс“ ЕООД е отразило в дневника си за продажби и дневника за покупки Протокол по чл.117 от ЗДДС № 25/30.06.2024г., касаещ вътреобщностно придобиване (ВОП) от контрагент А1 AUTOMOBILE UG с VIN номер DE318538440 с данъчна основа в размер на 117349,80 лв. и ДДС в размер на 23469,96 лв. Извършен е обмен на информация с данъчната/приходна администрация на Германия относно доставката от А1 AUTOMOBILE UG с VIN № DE318538440 към „Дъ карс“ ЕООД, като е получен отговор, че дейността на дружеството е търговия с МПС, превозното средство KIA EV9 (номер на шаси KNAAE8151R6010283) е закупено на 18 април 2024 г. от немска автокъща. Издадена е фактура № 20-341 от 11.06.2024г. на стойност 60000 евро (без данък), на българската компания ,,D CARS“, като е налице необлагаема вътреобщностна доставка, която е отчетена във VIES декларацията за третото тримесечие на 2024г. В самата фактура е посочено, че автомобилът е с 4300 изминати км. Поради начина на извършване на насрещната проверка, т.е. поради това, че дружеството не е представило никакви доказателства за произхода на автомобилите, документи за плащане, търговска кореспонденция, от СДВР е поискана отделна справка за това, като тя е приобщена към доказателствата по делото. По отношение на тази доставка, Съдът счита, че след като ДФЛизинг, който изцяло индивидуализира автомобила е сключен преди лизингодателят (жалбоподател в настоящето производство) да го придобие от своя доставчик, то той е разполагал с пълна информация за параметрите му, включително и за пробега в км. Нещо повече, същият този пробег е вписан в приемо-предавателния протокол, който е съставен на 25.06.2025г. Т.е. жалбоподателят е знаел, че попада в хипотезата на §1, т.17, б.в) бб) от ДР на ЗДДС, т.е. представлява нов автомобил, който не следва да бъде облаган по маржа на цената. При това положение, твърдението на жалбоподателят, че не разполага с информацията, с която разполага НАП за проследяване на доставката не съответства на доказателствата по делото. Доводът, че двете предпоставки на тази разпоредба трябва да са налице е неоснователен, тъй като самото ѝ съдържание е: „т.17. "Нови превозни средства" са: ……………………………… в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия: аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.“. Т.е. хипотезите на б.в) са алтернативно дадени и този автомобил попада във втората от тях, свързана с пробега в км, а това, че и останалите параметри са налице се проследява от талона на автомобила (л.122). Следователно се касае за нов автомобил, който не подлежи на облагане по маржа на цената, а по общия ред за облагане. Вторият автомобил: МПС Audi SQ7 c рама WAUZZZ4M8LD024975, от ХСА АУТО МОТО, доставен на жалбоподателя от „ХСА-Ауто мото" ЕООД с ф-ра № 2/08.07.2024г.(л.145, 2182, 3086) на стойност 130000 лв. с посочено основание за неначисляване на ДДС - чл. 143 от ЗДДС и отдаден на лизинг на Л. Й. А. с договор за финансов лизинг № 01009759/00001/03.07.2024г. (л.123) срещу доставна цена 66467 €. В ДФЛ МПС е изцяло индивидуалицирано и съвпада с данните по регистрационен талон (л.129). МПС е предадено на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 09.07.2024г. (л.135). При ревизията, самият жалбоподател е представил доставните фактури на предходния доставчик към неговия, а именно фактура № 331/05.07.2024г., издадена от „Бипон“ ЕООД към „ХСА-Ауто мото" ЕООД (л.2186) с предмет предходна на доставка същия автомобил, на същата стойност в размер на 130000 лв. и основание за неначисляване на ДДС - чл.143 от ЗДДС, Договор за покупко-продажба на МПС от 05.07.2024г., сключен между продавача „Бипон“ ЕООД и купувача „ХСА-Ауто мото" ЕООД; фактура № 530010650/0 от 16.05.2024г., издадена от AUT01IAUS ALBERTSMEYER с V1N DE301272585 (V1N представлява ДДС №) към „Бипон“ ЕООД за доставка на същия автомобил AUDI SQ7 на цена в размер на 46500 €, в която не е посочено основание за неначисляване на ДДС, международна товарителница с превозвач „Чочо Транс 2021“ ЕООД, талон на немски език на МПС Audi SQ7 WAUZZZ4M8LD024975, разпечатки, направени от самия жалбоподател от Портала за електронни услуги на НАП и за проверка на ДДС номер във VIES за „Бипон“ ЕООД. Същите документи са представени и от СДВР, след изисканата от тях справка. Същевременно при извършената насрещна проверка на прекият доставчик „ХСА-Ауто мото" ЕООД (л.407, 2929), управителят писмено е декларирал (л.414), че за периода от създаването си до момента на проверката дружеството не е сключвало договори с клиенти и не е получавало плащания от клиенти, няма извършени BOП и ВОД на стоки. Тази декларация наложила проверка в информационната система на НАП и тя установява, че в дневниците за продажби и покупки и справките-декларации по ЗДДС на този доставчик, за периода от регистрацията си по ЗДДС до 31.10.2024г. няма записи, в т.ч. не е отразена и процесната доставна фактура № 2/08.07.2024г. към жалбоподателя, нито тази получена от него от „Бипон“ ЕООД. Т.е. дружеството не е декларирало нито получаване, нито отчуждаване на стоката. Последвалата насрещна проверка на предходния доставчик „Бипон“ ЕООД (л.415) е установено, че в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС на дружеството за м.07/2024г. няма включена фактура № 331/05.07.2024г. към „ХСА-Ауто мото". Не са представени доказателства за никакви доставки към него. При извършена проверка във VIES е установено, че за периода м.05/2024г. от AUTOHAUS ALBERTSMEYER NORDHAUSEN GMBH & CO.KG’’ с VIN № DE301272585 е декларирана ВОД към „Бипон“ ЕООД на стойност 55355 €, а за периода м.06/2024г. - минус 8835 €, а от „Бипон“ ЕООД не е декларирано ВОП. Извършен е обмен на информация с данъчната администрация на Германия, при който са получени копия на вече представената фактура № 530010650/0 от 16.05.2024г., издадена от AUTOHAUS ALBERTSMEYER; фактура № 534002429/16.05.2024г. и кредитно известие № 534002448/07.06.2024г., издадени от AUTOHAUS ALBERTSMEYER NORDHAUSEN GMBH & CO.KG към „Бипон“ ЕООД на стойност съответно 8835 € и минус 8835 € с предмет депозит за МПС AUDI SQ7 (процесното) с номер на рама WAUZZZ4M8LD024975. От Банково извлечение на сметка DE73820540520305018353, се проследява, че на 11.06.2024 г. от сметката е наредена сума в размер на 8835 € към сметка BG•• •••• •••• •••• •••• •• на „Бипон“ ЕООД с основание „възстановяване". При това положение, органът е приел, че е доказано по безспорен начин, че „ХСА-Ауто мото" ЕООД не е реалният доставчик по доставката на МПС AUDI SQ7 с номер на рама WAUZZZ4M8LD024975 към жалбоподателя. Съдът изцяло споделя този извод на административния орган. След като дружеството „ХСА-Ауто мото" ЕООД не е осчетоводило нито получаване, нито отчуждаване на този конкретен автомобил и неговият управител изрично е заявил (л.414), че представляваното от него дружество не е извършвало тази дейност (ВОП и ВОД), то представените от жалбоподателя фактури за предходна доставка от продавач, регистриран в Германия към „Бипон“ ЕООД, а от него към „ХСА-Ауто мото" ЕООД не представляват годно доказателство за придобиването вещта. Твърдението на жалбоподателя за прилика между фактурите на „Бипон“ ЕООД и „ХСА-Ауто мото" ЕООД е единствено защитна теза, тъй като дори не се проследи плащане между двете дружества. Нещо повече, след като „Бипон“ ЕООД един път е внесъл депозит от 8835 € на немското дружество, а в последствие този депозит изцяло му е възстановен и това е проследимо от гореспоменатите фактура и кредитно известие, като преводът, видно от банковото извлечение, е постъпил по неговата сметка, то очевидно изобщо не е осъществена сделка между немският продавач и „Бипон“ ЕООД. Тогава и продажбата от „Бипон“ ЕООД към „ХСА-Ауто мото" ЕООД е невъзможна, което потвърждава и неговият управител в обясненията си при насрещната проверка; Третият автомобил: МПС AUDI А6 AVANT 3.0 TDI с рама WAUZZ24G9FN099449, доставен на жалбоподателя от „Дан Ауто 86" ЕООД с ф-ра № 230/11.07.2024г.(л.2412, 3088) и отдаден на лизинг на А. А. Н. с договор за финансов лизинг № 01009831/00001/10.07.2024г. (л.130) срещу доставна цена 9842,37 €. В ДФЛ МПС е изцяло индивидуализирано и съвпада с данните по регистрационен талон (л.136). МПС е предадено на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 12.07.2024г. (л.135), както и Четвъртият автомобил:МПС MINI COUNTRYMAN COOPER D ALL 4 c рама WMWYY510003G73831, доставен на жалбоподателя от „Дан Ауто 86" ЕООД с ф-ра № 248/25.07.2024г.(л.147, 2411) и отдаден на лизинг на Р. Й. И. с договор за финансов лизинг № 01009902/00001/24.07.2024г. (л.137) срещу доставна цена 10701,34 €. В ДФЛ МПС е изцяло индивидуализирано и съвпада с данните по регистрационен талон (л.143). МПС е предадено на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 26.07.2024г. (л.142). Последните два автомобила са с един доставчик, поради което и проверката за тях е правена едновременно. Направена е насрещна проверка на „Дан Ауто 86" ЕООД (л.2410, 2924), в резултат на която в обяснение (л.2410) управителят потвърждава фактурите, след което не е представя доказателства за произхода на автомобилите, документи за плащане, търговска кореспонденция или каквито и да било други документи, което е наложило изискване на справка от СДВР. Такава е изпратена и е приложена по делото. От нея се установява, че има сключени договори между жалбоподателя и неговия доставчик, както и талони на автомобилите на италиански език и фактури, издадена от BIRINDELLI AUTOS. R.L. с VIN № IT02333280481. Направена е проверка в информационната система на НАП, от която е установено, че за ревизирания период „Дан Ауто 86" ЕООД не е декларирало покупки от доставчик BIRINDELL1 AUTO S.R.L. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 12.08.2024г. на основание чл.176 от ЗДДС по инициатива на орган на НАП. Последвал е обмен на информация с данъчната/приходна администрация на Италия, която установява, че соченият за предходен доставчик на жалбоподателя (доставчик на неговия доставчик) е продал двата автомобила не на „Дан Ауто 86" ЕООД, а на друго дружество „Гуми 2“ ЕООД, като номерата на фактурите и посочените на тях автомобили съвпадат. Касае се за фактура № 10701499/18.10.2023г. на стойност 8600 евро и фактура № 10700966/10.06.2024г. на стойност 9900 евро. По двете е посочено като основание за неначисляване на ДДС „Non tmp“ (вътрешнофирмени трансфери). „Гуми 2" ЕООД с [ЕИК] е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 26.05.2023г. и е дерегистрирано на 25.02.2025 г. на основание чл.176 от ЗДДС - задължителна дерегистрация по инициатива на НАП при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. От наличната в НАП информация е констатирано, че едноличният собственик на капитала и негов управител е починал на 13.10.2024г. Считано от 20.06.2025г. в Търговския регистър е вписано прекратяване на дружеството. Последната СД по ЗДДС е подадена за м.09.2024г. Последвалата справка в информационния масив на НАП относно посоченият от италианската администрация като купувач (получател на фактурите) дружество „Гуми 2“ ЕООД. Установено е, че за м.11/2023г. е отразило ВОП от BIRINDELLI AUTO S.R.L. с Протокол по чл.117 от ЗДДС № 29/01.11.2023 г. с данъчна основа 16820,14 лв. (8600 €) и ДДС 3364,03лв., която съвпада със стойността по фактура № 10701499/18.10.2023 г. с предмет на доставка процесното AUDI А6 AVANT 3.0 TDI с шаси № WAUZZZ4G9FN099449. Същевременно по другата фактура от този доставчик № 10700966/10.06.2024г. за MINI COUNTRYMAN COOPER D ALL 4, не е отразило ВОП в дневника си за покупки и продажби за м.06/2024г. При тази представена информация, органът е направил извод, че „Дан Ауто 86" ЕООД не е бил собственик на двата автомобила към датата на продажбата и фактурирането им към жалбоподателя. От своя страна жалбоподателят не е установил, че неговият пряк доставчик е собственик на МПС, които му продава. Т.е. не е установил произхода на стоки, които отдава на лизинг и които облага със ставка върху маржа на цената. Съдът споделя становището на административния орган, че особеният ред на облагане по чл.143 от ЗДДС предполага получателят на фактурата да изиска от своя доставчик информация за издадена фактура от дилъра на стоката (втора употреба), още повече когато предстои последваща продажба/лизинг, тъй като такава е дейността му. В случая жалбоподателят не е установил дали неговият пряк доставчик е осчетоводил стоките и дали изобщо е имал основание за облагане на маржа на цената им. По делото е изслушана и приета икономическа експертиза (л.4401), която е отговорила на поставени от жалбоподателя въпроси. Вещото лице е направило извод за редовно и правилно осчетоводяване по всяка една от доставките, включително в съответствие със ЗДДС. Разпитано в с.з. на 24.09.2026г. (л.4416), ВЛ изрично уточнява, че фактурите издадени от първоначалните доставчици не са проверявани от него. Съдът кредитира експертизата като доказателствено средство, тъй като тя отговаря на поставените от жалбоподателя въпроси, но същевременно не установява нищо различно от установеното с РА, тъй като доставните фактури са съществено определящ елемент за облагането с ДДС, а в случая те нито са проследявани, нито са обсъждани от ВЛ. Фактическата обстановка остава непроменена. Тя и не е предмет на спор между страните. Спорът в случая се свежда до това, може ли от доказателствата по делото да се приеме, че жалбоподателят е разполагал с информация или е бил длъжен да разполага с такава относно наличието на предпоставка за облагане на маржа на цената. По отношение на първият автомобил, чиито пробег в километри го квалифицира като нов, на основание §1, т.17, б.в) бб) от ДР на ЗДДС, чл.143 от същия закон е неприложим, тъй като стоката не е втора употреба по смисъла на закона, който изрично изисква: „Чл.143.