Решение № 2180 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2709/2025 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, против Решение № 1163/08.10.2025 г., постановено по АНД № 3917/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 62 от 18.06.2025 г., издадено от Директора на ОБДХ - Пловдив, с което на „БЪРГЪР ШЕФ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище: [населено място], [улица], вх.А2, ап. 21, представлявано от управителя С. Н. Х., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 131, ал. 1, т. 9 от Закона за храните (ЗХ) за извършено нарушение по чл. 60, ал. 2 от ЗХ. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че мотивите на РС не почиват на събраните по делото доказателства и че правилно с НП е ангажирана отговорността на ЮЛ. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорваното НП, като правилно и законосъобразно. В с.з. жалбоподателят се представлява от юриск. Бресковска, която поддържа жалбата и излага съображения за доказаност на извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът по касационната жалба, чрез адв. И., в писмен отговор и в съдебно заседание, излага съображения за правилност и законосъобразност на оспорваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за основателност на жалбата и потвърждаване на НП. Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Предмет на касационната проверка е Решение № 1163/08.10.2025 г., постановено по АНД № 3917/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменено НП № 62 от 18.06.2025 г., издадено от Директора на ОБДХ - Пловдив, с което на „БЪРГЪР ШЕФ“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ за извършено нарушение по чл. 60, ал. 2 от ЗХ. За да отмени оспореното пред него наказателно постановление РС е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на лицето. Установено е от РС, че правилно АНО констатирал, че „БЪРГЪР ШЕФ“ ЕООД е извършвало търговия с храни от разстояние, без да е подало заявление до ОДБХ-Пловдив. Неправилно, според РС, тази дейност е подведена като нарушение на чл. 60, ал. 2 от ЗХ, тъй като задължението на лицата извършващи въпросната търговия и реда за регистрация на тази дейност са посочени в чл. 61 от ЗХ, а разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ санкционира нарушения на чл. 61-65 от ЗХ и не е относима към чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от същия закон. Отделно от това РС е посочил в мотивите на решението си, че в АУАН и НП не е посочена точната дата на извършване на нарушението, което затруднява, както правото на защита на лицето, на което е вменено нарушение, така и контролните правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП. Решението е правилно. Противно на твърдяното в касационната жалба, въззивната инстанция е обсъдила в цялост фактите по делото като са изложени и обосновани мотиви, съотнесени към конкретиката на процесния случай и обсъдени във връзка с приложимите правни норми. Мотивите изложени от районния съд са точни, ясни и подробни в достатъчна степен, за да обосноват правилност на обжалваното решение. Правилно е приетото от РС, че в съдържанието на АУАН и на НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Датата, на която е извършена проверка в обекта стопанисван от „БЪРГЪР ШЕФ“ ЕООД и е констатирано нарушението, не е датата на извършването му. За същата, в хода на административнонаказателното и съдебното производство не са събрани доказателства, които по безспорен начин да установяват кога е извършено нарушението. Наведените в касационната жалба възражения, че в НП е описано точно и конкретно извършеното нарушение не са основателни. Действително не става ясна датата на извършване на нарушението, а в АУАН и НП само е отбелязана дата на извършване на проверката. Реквизитите на АУАН и НП, каквато е и датата на извършване на нарушението, съгласно чл. 42, ал. 1 т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не могат да бъдат извличани по тълкувателен път, нито пък могат да се основават на твърдението на касатора, че няма как да бъде предвидена и посочена точна дата в НП, тъй като дружеството е работило дълъг период от време и е разпространявало храни от разстояние без регистрация. Правилно РС е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложен материалният закон. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ предвижда, че БАБХ поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗХ, търговия с храни от разстояние може да се извършва от: 1. бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или 2. доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. А.. 2 на чл. 60 от ЗХ сочи, че търговия с храни от разстояние се извършва след регистрация. В процесното НП административнонаказващият орган е констатирал, че с дейността си „БЪРГЪР ШЕФ“ ЕООД извършва търговия с храни от разстояние, без да има извършена регистрация в нарушение на чл. 60, ал. 2 от ЗХ. В случая, обаче задължението на лицата, извършващи търговия с храни от разстояние, за подаване на заявление за регистрация и реда за това, са посочени в чл. 61 от ЗХ. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ санкционира именно лицата, които извършват търговия с храни от разстояние в нарушение на чл. 61 – 65. В тази връзка правилно РС е приел, че дружеството е наказано за нарушение, за което законодателят не е предложил санкция и АНО е издал незаконосъобразно НП. По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а жалбата да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро (293.37 лв.). В случая не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и същото не следва да бъде редуцирано, тъй като е определено в съответствие с предвидените в Наредбата № 1 от 09.07.2024г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пловдив, XXXI състав,