Решение № 7 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 30/2025 г.

Предявени са от „ТЕРА - ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 118583604, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. „Плевен“ №26, ет.5, ап.9, представлявано от П. П., чрез адв.Н. срещу ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „СНОП- 95“, ЕИК 828067105, със седалище и адрес с.Господиново и Ж. А. Г., ЕГН •••••••••• /след уточнение/, субективно съединени искове с правно основание чл. 535 от ТЗ з а солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 14 429.06 евро /с равностойност 28 220.79лв./ – главница по запис на заповед от 19.03.2025г., с издател Земеделска кооперация за производство и услуги „Сноп-95“, авалиран от Ж. Г., с падеж 18.09.2025г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Твърди се в исковата молба, че на 19.03.2025г. е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответната кооперация заем в размер на 50 000лв., със срок на връщане 18.09.2025г. Като обезпечение за изпълнението по договора за заем, на основание чл.11 от договора е издаден процесният запис на заповед от заемателя, авалиран от втория ответник, който е на стойност 130% от стойността на сумата по договора. Поради неизпълнение задължението по договора, след датата на падежа, а именно на 19.09.2025г. е сключено споразумение за прихващане със стойността на два договора за покупко-продажба, във връзка с които са издадени фактури №592/10.09.2025г. и №594/18.09.2025г., след което останало задължение в размер на 26 082.07лв. главница. С оглед допуснатата забава се претендира неустойка на основание чл. 10 от договора за заем, в размер на 2138.72лв., дължима за периода 19.09.2025г. до 30.10.2025г. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените в исковото производство разноски. В срока по чл.367 ГПК е депозиран писмен отговор от Ж. Г., в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Конкретно се сочи, че липсва покана за доброволно изпълнение, в качеството му на авалист по издадения запис на заповед, което счита, че е задължително условие за надлежно упражняване право на иск от ищеца и липса на изискуемост на претендираното вземане. Оспорва да е получил покана и в качеството му на представляващ кооперацията. Навежда, че е недопустимо предявяване едновременно на неустойка, претендирана от 19.09.2025г. до 30.10.2025г. и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска /31.10.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, доколкото би довело до двойно обезщетение за едно и също нещо, респективно до неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Депозиран е отговор на искова молба, извън срока по чл.367 ГПК, от ЗКПУ „СНОП - 95”, което съдът приема, че има характера на становище, с което предявените искове се считат за допустими, но неоснователни. Излага, че договора за заем и издадения във връзка с него запис на заповед е сключен в противоречие със Закона за кооперациите и устава на ЗКПУ „СНОП-95”. Съгласно чл.21, ал.2, т.1 ЗК и чл.26, ал.2, т.1 от Устава се изисква предварително разрешение на управителния съвет за договор за заем с трети лица и даване на обезпечения в полза на трети лица. Оспорва представеното с исковата молба решение на УС на ЗКПУ „СНОП-95” от 27.04.2024г. да оправомощава председателя да сключва договор за заем или да дава обезпечения в полза на трети лица, доколкото е общо упълномощаването и не съдържа сключване на конкретен договор, с посочване на съществените параметри по сделката. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените по делото разноски. Допълнителна искова молба не е подавана. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените в производството разноски. В открито съдебно заседание ответникът Г., чрез процесуален представител, поддържа направените оспорвания с отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание ответната кооперация, редовно уведомена, на основание чл.56, ал.2 ГПК не изпраща представител. Депозира писмени бележки с вх. № 1516/22.04.2026г. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: По силата на договор за заем от 19.03.2025г. /л.8/, „ТЕРА ТРЕЙД” ЕООД, като заемодател е предоставил на ЗКПУ „СНОП-95”, като заемател сумата от 50 000лв., със срок на връщане -18.09.2025г. и възнаградителна лихва в размер на 2% на месец от заеманата сума. На основание чл.10 от договора при забава на заемодателя при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 0.2% върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. Договорено е обезпечение в чл.11 – Запис на заповед с авалист – Ж. А. Г.. Видно от преводно нареждане от 21.03.2025г. заемната сума от 50 000лв. е преведена по сметка на кооперацията. Приет като доказателство по делото е препис от записа на заповед, издаден на 19.03.2025г. от ЗКПУ „СНОП-95”, която се е задължила на падеж 18.09.2025г. да заплати на поемателя „ТЕРА ТРЕЙД” ЕООД сумата от 65000лв. Записът на заповед е авалиран от ответника Ж. Г.. Приет по делото на л.10 е препис-извлечение от протокол от проведено на 27.04.2024г. редовно отчетно годишно събрание на ЗКПУ „СНОП-95”, с отразено взето решение под т.5 – „Общото събрание при ЗКПУ „СНОП-95” упълномощава председателя г-н Ж. А. Г. да подписване на договори за кредити от банките, юридически и физически лица, за сключване на договори за ДФЗ, за участие в програми, както и за закупуване на ДМА”. Видно от Споразумение за прихващане от 19.05.2025г. „ТЕРА ТРЕЙД” ЕООД и ЗКПУ „СНОП-95” са направили взаимно прихващане, както следва: 1/ задължение на ЗКПУ „СНОП-95” по договор за заем от 19.03.2025г. в размер на 49 323.34лв. и лихва в размер на 6051.24лв. се прихваща със задължение на „ТЕРА ТРЕЙД” ЕООД по фактура №0000000592/10.09.2025г. в размер на 730.11лв. и фактура №0000000594/18.09.2025г. в размер на 28 562.40лв. В резултат на горното към 19.09.2025г. задължението на ответната кооперация по процесния договор е прието, че е в размер на 26 082.07 лева. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на предявения осъдителен иск е доказване , че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, издаден от ЗКПУ „СНОП-95” и авалиран от Ж. А. Г. , по който е настъпил падежът; че ценната книга е издадена за обезпечение на задълженията по договор за заем от 19.03.2025г. Ищецът следва да установи и съществуване на вземането му по каузалното правоотношение, в това число като докаже наличието на изискуеми вземания /посочените в исковата молба главница и неустойка/ в негова полза по сключения договор, включително собствената си изправност по сключения договор за заем. Ответниците следва да докажат точно изпълнение на задължението по менителничния ефект, респективно по договора за заем, както и направените правоизключващи и правопогасяващи възражения. Съобразно чл.535 ТЗ, записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. При извършване на проверка, съдът констатира, че записът на заповед съдържа всички императивно изискуеми реквизити. Посочена е конкретизирана банкова сметка с достатъчно данни за изпълнение на паричното задължение, поради което следва да се приеме, че изискването на чл.535 т.4 ТЗ е спазено /в този смисъл Определение №549/12.07.2011г. по ч.т.д. №345/2011г. на ВКС, I т.о./. Видно от представената ценна книга, падежът на задължението е определен съобразно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ на определен ден - 18.09.2025г. Същевременно, видно от документа, представен като изпълнително основание, авалът е отразен съобразно изискванията на материалния закон, съдържащи се в чл. 537 вр. с чл. 484 ТЗ – подписът е на лицевата страна на ефекта при посочване, че се полага за авал. По правната си характеристика авалът представлява самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава. Авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице /хонорат/. За разлика от договора за поръчителство авалът се различава от него по начина на учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект или върху прикрепен към него лист /алонж/ /така Решение № 5 от 9.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 268/2009 г., II т.о./. В този смисъл съдът намира, че авалът е надлежно учреден съгласно разпоредбата на чл. 484, ал. 1 от ТЗ. С него по законова дефениция е обезпечено плащането по процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид нормата на чл. 484, ал. 3 от ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. Нормативен израз на самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя /авалиста/ е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Авалиста отговаря солидарно заедно с всички останали задължени лица по ефекта. За да се търси отговорност от авалиста, необходимо е по отношение на издателя да са налице всички изисквания, включително и изискуемостта на вземането, предмет на записа на заповед, т. е. да е настъпил падежа. Отговорността на поръчителя е производна от отговорността на издателя. Ако не е настъпила изискуемостта на вземането спрямо издателя, недопустимо е да се ангажира отговорността на авалиста /така Определение № 349 от 4.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 135/2011 г., II т. о., Определение № 13 от 13.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1712/2013 г., II т. о. и др./. Авалистът, аналогично на поръчителя /в този аспект липсва различие в уредбата на задълженията им/ отговаря както длъжникът, т. е. и считано от момент а на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника /Определение № 45 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2880/2013 г., I т. о./. С оглед на изложеното, на първо място е необходимо да се установи настъпила ли е изискуемостта на вземането спрямо издателя. Процесният запис на заповед е с падеж на определена дата /а не „на предявяване“/, при който не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на неплатения на падежа запис на заповед. Или, с оглед на гореизложеното следва да се направи изводът, че с настъпването на падежа на 18.09.2025г. е настъпила изискуемостта на вземането спрямо издателя, респ. и спрямо авалистите, като непредявяването за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на задължените лица. Независимо, че не е необходимо предявяване, записът на заповед е предявен на 19.09.2025г. Не е спорно между страните и се установява от съвкупния анализ на доказателствата по делото, че ценната книга е издадена във връзка и за обезпечение на задължения по сключен между ищеца и ответната кооперация договор за заем от 19.03.2025г., по който последната е заемополучател, поради което съдът дължи изследване на каузалното правоотношение между страните. Няма спор, а и видно от представено по делото платежно нареждане /л.11/, се установява, че сумата по договора за заем е предадена на заемополучателя, като същата е подлежала на връщане на 18.09.2025г. Поради това, и съдът намира за доказана по делото изправността на ищеца в облигационната връзка. От друга страна неизпълнението на падежа поставя длъжника в забава, без да е необходима покана от кредитора /чл.84, ал.1, изр. първо ЗЗД/. По този начин за заемополучателя е възникнало задължението да върне заетата сума в пълен размер, както и акцесорното задължение за заплащане на неустойка по силата на чл.10 от договора. В тази връзка, без правно значение за изискуемостта на задължението се явява изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №35/19.09.2025г. до ЗКПУ „СНОП” /л.13/. Като съобрази сключеното между страните споразумение за прихващане от 19.09.2025г. настоящият състав приема, че ответната кооперация дължи на ищеца сумата от 26082.07лв. главница. За периода 19.09.2025г. до 30.10.2025г. съдът изчислява, че дължимата неустойка е в размер на 2156.60лв. /41дни по 52.16лв., представляваща 0.2 % от 26 082.07лв./. С оглед диспозитивното начало основателна се явява претендираната от ищеца в по-малкия предявен размер. Доколкото не се представят доказателства за заплащане на дължимите суми, а задължението за главница по договора за заем и неустойка са в общ размер, който не надхвърля сумата по процесния запис на заповед, то предявената искова претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. По възраженията на ЗКПУ „СНОП-95” за сключване на сделки в противоречие с чл.21, ал.2, т.1 ЗК и чл.26, ал.2, т.1 от Устава на кооперацията, настоящият състав приема същото като възражение за недействителност на същите. Съгласно чл.21, ал.2, т.1 от ЗК предварително решение на Управителния съвет се изисква за договор за заем с трети лица и даване на обезпечения в полза на трети лица. На основание чл.26, ал.3 ЗК председателят на кооперацията сключва сделки по чл.21, ал. 2 въз основа на предварително решение на управителния съвет, а в случаите по чл.15, ал. 4, т. 10 - въз основа на предварително решение на общото събрание. В случая по аналогия са приложими разрешенията по ТР № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, съгласно които въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя, както и че наличието на решение не е необходимо условие за действителност на разпоредителните сделки. По аналогия следва да се приеме, че това разрешение касае и хипотезата на сключване на договора за заем по чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗК, което води до извод за действителност на сключената сделка, доколкото представителната власт на председателя пред трети лица не е ограничена, а действията при липса на решение на УС са от значение единствено във вътрешните му отношения с кооперацията. В този смисъл и Определение № 50058 от 30.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2464/2021 г., I т. о., ТК. В тази връзка извън предмета на спора по настоящото производство се явява въпросът за представения обем от правомощия с решение на ОС на ЗКПУ „СНОП-95” от 27.04.2024г. Горното води до извод за действителност на сключените сделки - договор за заем и издаденият във връзка с него запис на заповед. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника Ж. Г. за недопустимо претендиране на неустойка и лихва за забава, доколкото се касае до различни периоди. Цитираното решение №93/27.10.2016г. по т.д. №1882/2015г. на ВКС не разглежда идентичен на настоящия казус. В същото се дава отговор на въпроса: допустимо ли е начисляването /кумулирането/ на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава. Същевременно в настоящия случай претендираната неустойка е за период от 19.09.2025г. до 30.10.2025г. /датата, преди предявяване на иска/, изчислена върху вземането за главница по договор за заем. Правото на законна лихва от предявяване на исковата молба /31.10.2025г./ до окончателното изплащане на задължението е правоувеличаващо право, акцесорно на паричното вземане по записа на заповед. Тази правна последица настъпва само при уважаване на иска за спорното вземане. По разноските: С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски в размер на 2565.66евро /с равностойност 5018лв./, от които 1128лв. за заплатена държавна такса и 3890лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение. По направеното възражения за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира, същото за немотивирано и на това основание не може да обоснове присъждане на понисък размер, на основание чл.78, ал.5 ГПК /изм. ДВ, бр. №17/13.02.2026г./. Единствено за пълнота следва да се посочи, че същото е и неоснователно, с оглед чл.78, ал.5, изр. последно ГПК. Водим от горното, съдът