Решение № 625 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 1011/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Г. от ••• чрез адв. Ст. С. от САК, срещу Решение № 340/14.10.2025 г. по НАХД № 769/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-1275-000645 от 08.04.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция“. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не е налице субективният елемент на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което може да бъде извършено само и единствено при формата на вината умисъл. Счита, че в АУАН и НП липсвала съществена информация от обективния състав на нарушението и е налице несъответствие на правната квалификация на нарушението в АУН и НП със словесното му описание. Излага доводи, че нарушението по т. 1 от НП също не било доказано, а щетите описани в протокола за ПТП не съответствали на схемата на ПТП, описана в протокола. Предвид тези съображения моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е частично изменено и потвърдено в останалата част Наказателно постановление № 25-1275-000645 от 08.04.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, с което на Л. Н. Г. за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че на 24.01.2025 г., около 19.20 часа, в община В. Търново, на ПП I-5, км.103+500, в условията на силен дъжд, жалбоподателят Л. Н. Г. управлявал товарен автомобил – влекач „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“ с рег. № [рег. номер], с прикачено полуремарке „Кроне СД“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма. При движението си в полагащата му се дясна пътна лента жалбоподателят застигнал движещият се пред него в лявата съседна пътна лента, разделена от дясната пътна лента с прекъсната линия, л.а. „Мерцедес Е 220Д“ с рег. № [рег. номер], управляван от свидетеля Д. Й. Ч.. Подавайки светлинни и звукови сигнали жалбоподателят предприел маневра престрояване чрез навлизане от дясната изцяло в лявата пътна лента без да пропусне движещият се в нея лек автомобил. В резултат на предприетата маневра настъпило ПТП с материални щети по лявата странична част на полуремаркето и по дясната странична част на лекия автомобил. Жалбоподателят не спрял за да установи последиците от ПТП, а продължил движението си и бил последван от лекия автомобил, чийто водач алармирал компетентните органи на тел. 112. Жалбоподателят бил спрян от полицейските органи, които съставили АУАН, а въз основа на него било издадено процесното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Съдът счел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а поведението и субективното отношение към него на жалбоподателя при вече започнала маневра, свързана с преминаване в съседна пътна лента – престрояване, се субсумира под нормата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, която се явява закон за същото нарушение без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението и с приложение на същата санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което е изменил наказателното постановление в тази част като е преквалифицирал нарушението и го е потвърдил в останалата част. По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът е изложил съображения, че жалбоподателят като водач на ППС, който е участник в настъпилото ПТП не изпълнил задължението си без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, като деянието е извършено при форма на вина непредпазливост, изразена като небрежност. Според съда съставът на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН не изключва непредпазливата форма на вина като проявено субективно отношение към обективираното съставомерно поведение. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил с прикаченото към него полуремарке без необходимото внимание, което евентуално не му е позволило да забележи станалото ПТП, причинило видими имуществени вреди по лекия автомобил и полуремаркето, не изключва неговата вина, като елемент от субективната страна на състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС по начин и с внимание, които да му позволят да види станалото ПТП и ако той не е забелязал същото е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. 11, ал. 3 от НК, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на правоспособността си е бил длъжен да ги предвиди, а с оглед на опита си като дългогодишен водач на МПС е можел да ги предвиди. В тази връзка съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че липсва субективно отношение към нарушението, тъй като не бил усетил съприкосновението. По отношение на възражението, че в АУАН и НП са били недостатъчно прецизно и точно индивидуализирани материалните щети по двете ППС, съдът е посочил, че тези материални щети са в резултат на настъпилото ПТП, същите като факт са обобщено индивидуализирани в АУАН и НП и по-детайлно описани в протокола за ПТП, но тази непрецизност няма отношение към съставомерността на деянията. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Правилно е изяснена фактическата обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от страните доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за извършеното нарушение. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Изложените в касационната жалба възражения повтарят доводите на лицето в жалбата му пред ВТРС, на които последният е дал изчерпателен и задълбочен отговор, в съответствние с доказателствата и закона. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. Неоснователно е възражението, че нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП можело да се извърши само при форма на вината умисъл, какъвто в случая липсвал, тъй като жалбоподателят не бил усетил съприкосновението между превозните средства. Както правилно е посочил въззивния съд, фактът, че касаторът е управлявал МПС без необходимото внимание, което обстоятелство евентуално не му е позволило да забележи станалото ПТП, причинило имуществени вреди, не изключва неговата вина, като елемент от субективната страна на състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, настоящият състав на касационния съд приема, че водачът е длъжен да управлява МПС по начин и с внимание, които да му позволят да види станалото ПТП, и ако той не забележи същото, следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал. 2 на чл. 7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в случая разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. В този смисъл е константната практика на административните съдилища – напр. Решение № 359 от 18.05.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1225/2022 г., Решение № 3466 от 27.03.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3116/2024 г., Решение № 881 от 24.01.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2737/2023 г., Решение № 9105 от 25.10.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1323/2024 г., Решение № 809 от 28.07.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1162/2023 г., Решение № 1198 от 12.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1332/2023 г. и др. Правилно също така съдът е посочил, че видът и размерът на щетите не е елемент от фактическия състав на нарушението, поради което липсата на подробното им описание в АУАН и НП не представлява съществено процесуално нарушение. Това важи и за евентуални разминавания между словесното описание на местоположението на щетите и схематичното им отразяване в протокола за ПТП. Неоснователни са и възраженията за недоказаност на нарушенията, тъй като същите се доказват от показанията на свидетеля Д. Ч., които няма основание да не бъдат кредитирани. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът