Решение № 1025 от 22.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3051/2025 г.

гражданско дело № 20255300503051 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. Образувано по въззивна жалба от Т. С. Г., ЕГН ••••••••••; против решение № 3966/18,08,2025 г., постановено по гр. д. № 17220/2022 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателят иска същото да бъда отменено и вместо това – предявеният иск да бъде уважен. Пред настоящата инстанция се жалбоподателят поддържа следните възражения: оспорва измервателните средства в имота му да са били негодни или с изтекъл срок на валидност, оспорва да му е надлежно връчено предписание за подмяна или метрологичен контрол на водомера, оспорва да е изтекъл срокът, след който ответното дружество има право да начисли потребление по норматив. Ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира присъждане на разноски. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното: Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, предявен от Т. С. Г., ЕГН ••••••••••; против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 295,24 лв. (равняваща се на 150,95 евро), представляваща недължимо заплатена по фактура № 4703465821/31,08,2022 г. цена за БГВ за топлоснабден обект с адрес: гр. Пловдив, ул. •••, за отчетен период от 01,08,2022 г. до 31,08,2022 г. Ищецът твърди, че посочената цена е начислена при липса на основание за това. Ответникът оспорва иска. Признава, че цената по процесната фактура е заплатена. Твърди, че поради изтекла метрологична годност на водомера на БГВ потреблението за процесния период е начислено на основание чл. 69 ал. 2 т. 2 от НТ, ведно с такса за дялово разпределение, и заплатената сума е дължима от ищеца. С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че цената по процесната фактура е законосъобразно начислена и сумата е заплатена при наличие на основание за това, поради което е отхвърлил иска. При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното: Пред настоящата инстанция се оспорват изводите на РС за това, че ответникът е потребител на доставяната от ответника топлинна енергия за посочения по-горе топлоснабден обект, в който има монтирани 2 бр. индивидуални водомери за топла вода. За процесния период с фактура № 4703465821/31,08,2022 г. е определена дължима цена за топлинна енергия за БГВ в размер на 295,24 лв., която е заплатена от ищеца. Не се спори също, че цената е начислена при извършено от ответника разпределение на топлинна енергия за имота на ответника при условията на чл. 69 ал. 2 т. 2 от НТ при норма разход на потребление на гореща вода от 140 л./денонощие за един обитател, като посочената норма е разпределена и за двете водомерни устройства (видно от приетото пред РС заключение на СТЕ с в. л. Шарков). Като основание за извършеното разпределение на топлинна енергия при посочената норма ответното дружество сочи изтичане на срока на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните водомери (неизпълнение на изискванията на чл. 52 ал. 6 т. 4 от НТ). Разпоредбата на чл. 69 ал. 2 т. 2 от НТ предвижда, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато … не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 6, т. 4. Според нормата на чл. 52 ал. 6 т. 4 от НТ, топломерите и водомерите подлежат на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на собственика. Периодичността на проверките се определя: за индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите – съгласно изискването на Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – десет години (чл. 34а, ал. 1 от Наредба 4/2004 г.). Препращането към последно посочената наредба е предвидено само относно периодичността на проверките, а не и относно срокът за изпълнение на задължението по чл. 52 ал. 6 т. 4 от НТ (както неоснователно възразява жалбоподателят). Срокът за изпълнение на задължението за извършване на последващата проверка по отношение на водомерите за гореща вода е предвиден в разпоредбата на чл. 69 ал. 7 от НТ. В редакцията й, действаща към процесния период, посочената разпоредба предвижда, че когато лицето, извършващо услугата дялово разпределение (в случая, според заключението на СТЕ, топлинното счетоводство се извършва от ответното дружество), установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. Последиците от неизпълнението на това задължение са предвидени в разпоредбата на чл. 52 ал. 8 от НТ: В случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 ….. (което и е сторено в случая от ответника). Следователно за да са налице основания извършеното от ответника разпределение на топлинна енергия при установената от закона норма, е необходимо да са налице следните предпоставки (тежестта на установяване на които е върху ответното дружество): 1/ да е изтекъл срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните водомери; 2/ извършващият услугата дялово разпределение да е уведомил писмено клиента за задължението му за последваща проверка на измервателните устройства, както и за последиците от неизпълнението му; 3/ да е изтекъл едномесечния срок за изпълнение на задължението. В случая от събраните пред РС доказателства не се установява кога е започнал да тече срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните водомери на ищеца. Съответно не може да се направи извод той да е изтекъл към процесния период. На следващо място липсват категорични доказателства клиентът да е писмено уведомен за задължението за последваща проверка и за последиците от неизпълнението му. По делото са представени два различаващи се един от друг екземпляра от Констативен протокол от 10,06,2022 г. Този, представен от ответното дружество (л. 43), е съставен и подписан от М.М. – като „отчетник водомери“ и с него се дава предписание (чрез поставен знак „Х“ в съответната част от предварително въведен текст) в едномесечен срок да се извърши метрологична проверка и узаконяване на двата водомера в имота на ищеца (посочени с индивидуални номера), както и уведомление за последиците от неизпълнение на задължението. В протокола се сочи, да е съставен в присъствието на ищеца и в края същият носи подпис за „потребител“ и посочен телефон. Констативният протокол, представен от ищеца (л. 13) е с различно съдържание (непълен) – в него липсва поставен знак за даване на указания, липсва посочване на едномесечен срок, същият не носи подпис нито на служител, нито на потребител. С оглед констатираните несъответствия на двата екземпляра от протокола, в с. з. на 26,09,2023 г. ищецът е оспорил съдържанието на този, представен от ответника, върху който е попълнена със знак „Х“ графата за предписание и е определен едномесечен срок. За изясняване на причината за посочените разлики пред РС е разпитан като свидетел служителят на ответното дружество, извършил проверката и съставил протокола. От показанията на св. М. (протокол на л. 118-119) се установява, че протоколът е изготвен в присъствието на съпругата на ищеца и че тя е подписала екземпляра, предоставен от ответното дружество. Свидетелят сочи, че е надлежно попълнила първо екземпляра, който се предава на ответното дружество, а после втория за клиента, който останал непопълнен докрай (в същия са нанесени само номерата на водомерите), но тя устно обяснила подробно какво е необходимо да се извърши. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът не е установил две от предпоставките за основателност на извършеното от него нормативно разпределение на топлоенергия през процесния период – измервателните устройства да са с изтичащ/изтекъл срок на валидност на метрологичната проверка и на клиента да е връчено писмено уведомление за изпълнение на задължението за последваща проверка. Следователно липсва основание за дължимост на заплатената цена по процесната фактура и ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца получената сума от 295,24 лв. (равняващи се на 150,95 евро). Доколкото с обжалваното решение РС е достигнал до различни правни изводи и е отхвърлил иска, същото следва да бъде отменено и вместо това – искът да бъде уважен. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените деловодни разноски за въззивното производство, които се констатираха в размер на 650 лв. (равняващи се на 332,34 евро) – съобразно списък на л. 27 по въззивното дело. По изложените съображения съдът