Решение № 90 от 17.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 604/2025 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №19586 от 30.05.2025г. от „Банка ДСК“ АД – гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616 - чрез пълномощника и юрисконсулт Г. А., със съдебен адрес: ••• против Решение № 193 от 05.05.2025г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по т.д. № 724/2023г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК 121830616 против М. А. С. ((М.А.S.) роден на •••г.,с идентификационен номер •••, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор •••, искове за осъждане на М. А. С. ((М.А.S.) роден на •••г.,с идентификационен номер •••, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор ••• да заплати на „Банка ДСК“ АД – гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616 сумата 14204.67 лева, представляваща главница (капитА.зирани лихви) по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 16.02.2015 г., сумата 7 714.43 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11.2023 г., сумата 895.01 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 28.07.2021г. до 29.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Жалбоподателят „Банка ДСК“ АД – гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616 - чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А. изразява несъгласие с аргумента на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено нарушение на чл.18, ал.3 от ЗКСД, което води до недействителност на договора за кредит. Счита, че договора е действителен, съдържа всички изискуеми реквизити и че е породил вА.дно правоотношение между страните. Твърди, че договорът за кредит е действителен, тъй като е бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва бил посочен в чл. 7 от договора като същият не превишава определения от закона размер. По отношение на извода на първоинстанционния съд за нарушение на чл.17, ал.4 от ЗКСД, предвид извършената капитА.зация на възнаградителната лихва, е изразено становище, че лихвата се дължи по силата на чл.23, ал.3 от същия закон, при това като компонент на главницата, тъй като такава е била изричната воля на страните. В жалбата са оспорени изводите за нА.чие на анотоцизъм и нарушаване на чл. 24 от ЗКСД. В подкрепа на това е споменато, че не може да се говори за идентичност между капитА.зация на лихва и антоцизъм, както и че в случая не се нарушава чл. 10, ал. 3 от ЗЗД по причина, че се касае за особен вид кредитиране, при което за дълъг период от време кредитополучателя на дължи изпълнение. Дори и да се приеме, че е нА.це анатоцизъм и че това води до начисляване на лихва в по-голям от предвидения в договора максимален размер от 7 %, счита, че това евентуално може да обоснове извод за нищожност на отделна клауза, но не и до реА.зиране на хипотезата на чл.17 ал.4 от ЗКСД. Намира, че при такава хипотетично нищожна клауза, кредитополучателят би дължал договорения размер възнаградителна лихва от 7 % годишно върху реално усвоената сума по кредита. Посочва, че лихвеният процент бил фиксиран и не е променян и той се прилага през целия срок на договора. В тази връзка изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че в договора не е посочен размер на Твърди, че договорът и ОУ с а били предоставени преди подписването на договора на кредитополучателя за запознаване. Същият ги е приел, за което се е подписал. На тази база се прави извод за спазване на изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Оспорва и извода на първоинстанционния съд относно липса на изготвен към договора погасителен план. Посочва, че с оглед спецификата на конкретния кредит и съгласно чл.24 ал.1 от ЗКСД общиятразмер на задължението на кредитополучателя се формира едва след изтичане на гратисния период, затова и погасителният план се изготвя след този период. Посочва, че в случая краят на гратисния период е настъпил на 30.06.2021г. и след тази дата е съставен погасителния план. Намира също, че липсата на погасителен план не води до нищожност на договора, тъй като това не е сред основанията, изрично посочени в чл.17 ал.6 от ЗКСД, за разлика от чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Намира неприложими разпоредбите на ЗПК по този въпрос, тъй като съгласно чл.24 ал.2 от ЗКСД погасителния план се съставя след гратисния период, т.е. той не би могъл да бъде съставен към датата на сключване на договора. Въззиваемата страна М. А. С. ((М.А.S.) роден на •••г.,с идентификационен номер •••, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор •••, с деклариран адрес в страната гр. •••, не е депозирал отговор по въззивната жалба. Същият е редовно уведомен на 07.01.2026г. като му е връчен препис от постъпилата въззивна жалба. В първоинстанционното производство ответникът е бил уведомен на 10.09.2024г., като му е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. Горното се установява от приложеното удостоверение /сертификат/ с №•••г., съставено от Централния орган на Обединеното кралство по чл.6 от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965 г. За съдебното решение е уведомен на 08.08.2025г. В съдебно заседание на 20.02.2026г. въззиваемият се представлява от адв. С. Ш., който представя писмено становище и поддържа същото в съдебното заседание относно неоснователност на въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените доводи, намери за установено следното: Окръжен съд е сезиран с искова молба, предявена на 30. 11.2023г.от „БАНКА ДСК“ АД – гр. София, ЕИК 121830616 против М. А. С. ((М.А.S.) роден на •••.,с идентификационен номер •••, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор •••, с деклариран адрес в страната ••• и настоящ такъв: гр. •••. В обстоятелствената част на същата се твърди, че на 16.02.2015 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на него се твърди, че банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 36 000 евро /70 409.88 лева/ за заплащане на семестриални такси за обучение в М. у. - гр. Пловдив при общи условия неразделна част от договора. Твърди се, че кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано от изтичане на уговорения гратисен период. Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен /чл.2 и 3 от договора/. Посочва се, че съгласно чл.10.2 от Общите условия – неразделна част от договора лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния случай се капитА.зирала годишно. Посочва, че общият размер на капитА.зирана към главницата лихва за гратисния период е 7262.73 евро /14204.67 лева/. Посочва се, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил месец юни 2020г., т.е. на 30.06.2021 г. изтекъл споменатия по- горе гратисен период. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била била 28.07.2021 г., но на същата такова не било извършено. Твърди се, че липсват плащания и на следващите падежни дати. Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба е нА.це неизпълнение в размер на 29 месечни вноски от по 528.27 лева за периода от 28.07.2021г. до 28.11.2023 г. Твърди се, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Според ищеца, неплащането на месечните вноски за 29 поредни месеца е породило в патримониума му потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с исковата молба и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответника - кредитополучател. Петитумът съдържа отправено искане ответникът да заплати на ищеца следните суми: - 23 262.73 евро /45 497.95 лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - явяващи се главница по договора, от които 16 000 евро /31 293.28 лева/ усвоена сума и 7262.73 евро /14 204.67 лева/ капитА.зирана към нея лихва, 3 944.32 евро /7 714.43 лева/ - договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., 457.61 евро /895.01 лева/ - изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и разноските по делото. От страна на ответника не е подаден отговор на исковата молба. Първоинстанционният съд е приел за безспорно сключването на процесния договор, както и че ищецът въз основа на същия е извършил преводи на семестриалните такси за обучение на ответника общо в размер на 31 293.28 лева. Прието е обаче, че процесният договор не отговаря на изискванията за необходимо съдържание, тъй като в същия не е посочен размера на фиксирания лихвен процент възнаградителна лихва, който ще бъде прилаган. Приел също, че е нарушена и забраната кредитополучателят да не бъде задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Нарушаването на същата се извежда от предвиждането в чл. 10 от ОУ натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва да се капитА.зира годишно. Посочено е, че така тя става част от задължението за заплащане на главница и върху нея се начислявала договорната възнаградителна лихва в размер на 7 %. Правото на банката да начислява възнаградителна лихва през гратисния период не е отречено от съда с оглед предвижданията в ЗКСД, но е подчертано, че с този нормативен акт не е отменена общата забрана за олихвяване на изтекли лихви въведена с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Прибавянето на натрупаната през гратисния период лихва към главницата и последващото олихвяване на база новия й размер създавало ситуация, при която реално дължимия лихвен процент по кредита надвишавал този определен в чл. 20 от ЗКСД. Така за кредитополучателя се създавА. и задължения за връщане на суми различни от тези изрично посочени в чл. 24 от ЗКСД. С оглед противоречието на цитираните договорни клаузи със закона, е приел, че са нА.це основания за недействителност на договора и поради това на основание чл.17 ал.6 от ЗКСД е осъдил кредитополучателя да върне само чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи. Така е намерил, че исковете за заплащане на сумата 7262.73 евро /14 204.67 лева/ - главница, представляваща капитА.зирана лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, сумата 3 944.32 евро /7 714.43 лева/ - договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., и сумата 457.61 евро /895.01 лева/ - изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., следва да се отхвърлят. Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала банката и е подала жалбата, станала причина за започване на настоящето производство. В нея се излагат доводи за действителност на договора за кредит с оглед на това, че бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. Поддържа се, че в чл. 7 от договора бил посочен размер на възнаградителната лихва, който не превишавал определения от закона, а и че в чл. 10.1 от ОУ към договора се говорело за фиксирана лихва през целия период на кредита. Твърди се, че договорът и Общите Условия с а подписани от кредитополучателя. На тази база се прави извод за спазване на изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. В жалбата са оспорени и изводите на ПОС за нА.чие на анотоцизъм и нарушаване на чл. 24 от ЗКСД. В подкрепа на това е споменато, че не може да се говори за идентичност между капитА.зация на лихва и антоцизъм, както и че в случая не се нарушава чл. 10, ал. 3 от ЗЗД по причина, че се касае за особен вид кредитиране, при което за дълъг период от време кредитополучателя на дължи изпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за вА.дността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата. По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невА.дно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. НА.це е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая описаните по – горе предпоставки не са нА.це. По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е нА.це, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. НА.це е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт, въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая пред съда са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове. С тях ищецът твърди да има неудовлетворени притезания, което сочи, че интересът от предявяването им е безспорен, т.е. същите са допустими. Поради изложеното съдът следва да реши спорът, пренесен пред него по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение. Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ. Съгласно цитиратата разпоредба с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Това сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от нА.чието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит, респективно от нА.чието на доказателства за неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от нА.чието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. В случая следва да се има предвид, че банката твърди този договор да е за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с него се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. В чл. 6, ал. 1 е казано, че кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. За самия типов договор между държавата и съответната банка в чл. 7 е посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“ и с него се определят: 1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон; 2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта; 3. реда за гарантиране на кредитите; 4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката; 5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата; 6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор. Въпросите касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит, сключени на основание ЗКСД между банка и студент или докторант, са уредени в глава 4 от ЗКСД /чл.16 - чл.27/. С тях следва да са съобразени и определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита и реквизитите на самия индивидуален договор. От тях става ясно, че при сключване на договора банката няма право да изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и управлението на кредита - чл. 19. Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва пък не може да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1. Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на същите и т.н. са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение. Относно таксите е казано, че те - с изключение на първата - се превеждат по банковите сметки на висшето училище в срок не по-късен от последната дата за заплащане на таксата за съответния семестър. Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е равна на минималната работна заплата умножена по броя на месеците и същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър. Предвидено е, че плащане на главница и лихва не се дължи за времето от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа /гратисен период/. Предвидено е също, че през същия период върху кредита се начислява лихва и че е възможно извършване на доброволно плащане от страна на длъжника. По тази причина банките кредитори са задължени изрично от законодателя да приемат същите. С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД е посочено, че общият размер на задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период. Подчертано е че той включва: - главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси и/или издръжки и - лихвите дължими за срока на кредита. Според чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗКСД изплащането на задължението започва 1 месец след изтичане на гратисния период, съгласно погасителен план уговорен между страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години, считано от края на гратисния период. В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на задълженията по договора, както и че във връзка със същото не се дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване води до намаляване лихвата и разходите по кредита, съответстващи на остатъка от погасителния период. Съгласно чл. 16 от ЗКСД договор за кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с банка, сключила типов договор с държавата. При сключен такъв в нарушение на това изискване кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихви, такси или други разходи. Начинът, по който се стига до сключване на договор е посочен в чл. 18, където се говори за отправено от кандидата искане до банката и са изброени документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване /отказ/ е определен от законодателя на 1 седмица като в чл. 18, ал. 3 е въведено изискване, че преди сключването на договора банката е длъжна да уведоми длъжника за всички условия по същия. Изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на договора са уредени в чл. 17. Според тази законова разпоредба той се с сключва в писмена форма на ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора. В чл. 17, ал. 4 изрично е посочено, че кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, а в ал. 5 е казано, че по отношение на договори от процесния тип са приложими разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП. Неспазването на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и тези за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 според чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, прави договора недействителен. Това законово предвиждане налага да се посочи и че задължителните реквизити според чл. 6 на обнародвания в ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г. типов договор са: 1. вида на кредита по смисъла на чл. 4, ал. 2 от настоящия типов договор, 2. срока на договора за кредит, 3. максимален размер на кредита, 4. уточнение, че кредитът се отпуска само в български левове, 5. дължимата по кредита лихва, 6. размера на лихвата за забава, 7. срока и начина на усвояване на кредита, 8. гратисния период на кредита, 9. срока и начина на погасяване на кредита, 10. уточнение, че по кредита не се дължи каквото и да е обезпечение от кредитополучателите или трети лица, 11. уточнение, че кредитополучателят не дължи заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита, 12. уточнение, че кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвата по кредита по време на гратисния период, 13. уточнение, че Банката не може да откаже да приеме плащане от кредитополучателя по време на гратисния период, 14. уточнение, че кредитополучателят може да изпълни предсрочно задълженията си по договора за кредит без такси, комисиони и допълнителни лихви, 15. условията и процедурата за отсрочване на задължението на кредитополучателя, 16. условията и процедурата за погасяване на задължението на кредитополучателя, 17. процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита за обучение и/или за издръжка през съответния семестър, 18. обстоятелствата, при настъпването на които задължението по договора за кредит става предсрочно изискуемо, 19. условията за прекратяване на договора, 20. адреси за кореспонденция на страните. В случая по делото е представен писмен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 16.02.2015 г., който не е оспорен от ответната страна. Страни по същия са „БАНКА ДСК“ АД – гр. София, ЕИК 121830616 в качеството на КРЕДИТОР и М. А. С. ((М.А.S.) роден на •••г.,с идентификационен номер •••, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор •••, с деклариран адрес в страната при сключване на договора: оговорът е съставен едновременно на български и английски език. Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД – неразделна част от договора също представлявят двуезичен документ, съставен едновременно на български и английски език. Следователно при сключването на договора текстът на същия, както и текстът на общите условия, са станА. известни на кредитополучателя. С подписване на договора на всяка от страниците му двете страни са потвърдили авторството на материА.зираните в същия волеизявления. В чл. 11 от него е постигната уговорка, че неразделна част от същия са и Общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти. Споменато е и че кредитополучателя е получил същите и ги приема. Самите общи условия, съставени на български и английски език и подписани от двете страни, също са представени с исковата молба. Те са подписани от кредитора и кредитополучателя на всяка страница , с което е материА.зирана волята на страните за обвързаност със съдържанието и м . Съгласно клаузата на чл.11 от същия като част от съдържанието на договора се включват и ОУ, които се приемат от кредитополучателя. На база изложеното следва извод, че преценката дА. сключеният между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД е съобразен с изискванията на този закон и ЗЗП ще се направи на база съдържанието на договора от 16.02.2015 г. и явяващите се неразделна част от него ОУ. По повод на същата следва да се посочи, че делото не се спори, че банката ищец е сключила типов договор с държавата, т.е. в случая не може да се говори за приложимост на чл. 16, ал. 3 ЗКСД. С исковата молба са представени копия от издаден във Великобритания документ за самоличност на ответника и копие от Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС издадено от МВР Пловдив /стр.29 и 30 от делото на ПОС/. Представени са и издадени на от МУ Пловдив уверения за студентски кредит – изх. №425/11.02.2015г., изх. №363/13.10.2015г., изх. №720/24.02.2016г. и изх. №266/17.10.2016г. Това съобразено с датата на сключване на договора е индиция за спазване на процедурата по чл. 18, ал.1 и 2 от ЗКСД. За ПАС с оглед материА.зираното в чл. 11 от индивидуалния договор изявление за запознаване с ОУ следва извод и за спазване на изискването на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД по причина, че в тези ОУ се съдържат всички съществени условия на договора за кредит, който ответникът е поискал да сключи. Индивидуалният договор и явяващите се неразделна част от него общи условия имат съдържанието посочено в чл. 6 от типовия договор, което би следвало да доведе до извод, че не е нА.це липса на задължителни реквизити и недействителност на договора на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Пренесеният пред ПАС спор за дължимост на лихви - възнаградителни и за забава по процесния договор е свързан именно с направения от ПОС в решението извод за липса на задължителен реквизит – размер на дължимата лихва. В чл. 7 от сключения между страните на 1 6.02.2015 г. договор е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателя заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 %. От това следва, че страните са постигнА. уговорка за константност на лихвения процент на годишна база за целия срок на договора. Има и посочен размер, който е съобразен с този по чл. 20 от ЗКСД. Това и липсата на материА.зирано съгласие за размер по-нисък от максималния по закон и договор води до логичен извод, че дължимата лихва по процесния кредит е 7 % ,т.е. не може да се говори за липса на реквизит. Фиксираният характер на лихвата, известният максимален размер на кредита, срок на договора и законовото изискване за погасяването му на равни месечни вноски правят възможно изчисляването на размера на дължимото на основание чл. 24 от ЗКСД с елементарни математически операции, за които не са нужни специални знания. Това изключва извода за невъзможност кредитополучателя в качеството си на потребител да определи икономическата тежест от поетото задължение, т.е. извод за неравноправност на основание чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП. Споменатите по-горе особености на кредит от процесния тип и най-вече факта, че усвояваното му става поетапно, прави от една страна логично изискването планът да се изготвя едва в края на гратисния период, а от друга изключва възможността липсата на такъв при сключване на договора да е основание за неговата недействителност. Пренесеният пред ПАС спор е с оглед приетото от съда в обжалваното решение, че е нА.це нарушаване на изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24 ал.1 т.1 и 2 от ЗКСД. Същото според ПОС се свързва с нА.чието на клаузи в договора за капитА.зиране на начислената през гратисния период възнаградителна лихва към равняващата се на размера на отпуснатите средства за такси главница и за начисляване на възнаградителна лихва върху получилия се сбор. В чл. 10.2 от общите условия действително се говори за това, че начислената през гратисния период лихва се капитА.зира годишно. В договора, респ. ОУ не е дадено определение за това какво следва да се има предвид под понятието „капитА.зиране“. Определение за същото не е дадено и в действащото в момента българско законодателство. Има обаче такова във вече отменените НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби и НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. В тях е казано, че това е увеличаването на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. В този смисъл е и определението дадено в икономическата теория. В тези два отменени акта има и предвиждане, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен когато в първоначалния договор е предвидена възможност за капитА.зиране на лихви. Към момента действащ нормативен акт в този смисъл липсва. Това води до извод, че начисляването на лихва върху лихва не е възможно с оглед чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, дори и в даден договор за кредит да има уговорка за капитА.зация на лихвата. В случая обаче изрично предвиждане в договора, че възнаградителна лихва се начислява не само върху главницата, равняваща се на отпуснатите такси, но и върху капитА.зираната към нея лихва, липсва. В подкрепа на този извод на ПАС следва да се посочи, че в споменатия по-горе чл. 7 изрично е казано, че лихвата се начислява само върху предоставения кредит, който според чл. 1 е този предназначен за заплащане на такси и е в общ размер от 70 409.88 лева. По повод казаното следва да се посочи, че постигната уговорка само за капитА.зация не е в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД, определяща общия размер на задължението по договори от процесния тип. Според него кредитополучателят дължи усвоената главница с оглед отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвите за срока на договора. Лихва според закона, а и според договора се начисляват и през гратисния период, но не се плащат. По тази причина за ПАС е логично към момента на изтичането му да се определи общо дължимата, но неизискуема сума като сбор от усвоената главница и начислената лихва върху същата през гратисния период и отделно да се определят дължимите лихвени плащания с оглед 10 годишния срок на погасяване, начислени само върху усвоената главница, равняваща се на отпуснатите средства за такси. Изложеното до тук води до извод, че в случая не може да се говори, че процесният договор няма задължителни реквизити или, че не е съобразен с изискванията на чл. 17, ал.4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал.1 от ЗКСД и по тази причина е недействителен. Следва обаче да се отбележи, че банката при извършваната капитА.зация не е процедирала по изложения по-горе начин. То в а нейно поведение налага единствено извод за неправилно олихвяване на част от дължимите суми, което от своя страна налага преизчисляване на размера на вземанията и, поради това, че възнаградителната лихва следва да се начислява само върху усвояваните суми за такси през гратисния период, а и след това. Претенцията си ищецът е формулирал като главница по договора, от които 31 293.28 лева усвоена сума и 14 204.67 лева – възнаградителна капитА.зирана към нея лихва. Нейния размер обаче следва да се съобрази като се извърши изчислението на възнаградителната лихва само върху усвояваните суми за такси през гратисния период, без капитА.зация. Не може да се говори за недействителност на договора и с оглед намиращите се в Общите условия клаузи да заплащане на лихва за забава. В тази връзка следва да се посочи, че тези ОУ са преведени на английски език и са подписани от двете страни. Те се явяват част от самия договор. Уговорката за заплащане на лихва по чл. 17.1 от същите е ясна, разбираема като в тях ясно е посочено основанието за възникване на задължението за плащане така и момента, от който същата се дължи. Подобно е положението и по отношение на тази по чл. 17.2 от ОУ. Плащането на същата видно от пълното съдържание на този текст с оглед представените по делото ОУ и даденото от ВКС тълкуване на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ с ТР № 4/2014 г. на ОСКТК е обусловено от момента на от момента на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. По отношение на размера на лихвата за забава следва да се има предвид, че в чл. 20 от ЗКСД се говори за максимален размер от 7 % на дължимата лихва на банката и за нищожност на уговорка за по-висока лихва. От съотнасянето на този текст с нормата на чл. 430 от ТЗ следва обаче да се направи логичен извод, че този размер касае дължимата възнаградителна лихва, а не тази забава, която има санкционен, обезпечителен и обезщетителен характер и е логично да е в по-голям размер. До този извод следва да се достигне и от факта, че в чл. 4, т.1 от ЗКСД се говори за два вида лихви - УГОВОРЕНА ЛИХВА и ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, а в чл. 20 лихва се употребява в единствено число и безспорно касае уговорената възнаградителна лихва, явяваща основна характеристика на договора за банков кредит. Така изложеното и факта, че според представените по делото уверения последният държавен изпит е бил през юни 2020г. води до извод, че за ответника - кредитополучател от момента на изтичане на гратисния период на 30.06.2021 г. е възникнало задължението за погасяване на дължимата сума за главница и лихви. Това е следвало да става с оглед изложеното по- горе на равни месечни вноски платими на 28 число на месеца следващ този на изтичането, т.е. от 28.07.2021 г. Плащания на такива не е извършвано към предявяване на иска на 30.11.2023 г., а и в последствие. Това води до извод, че в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с оглед клаузите на чл. 18.1 от ОУ - неразделна част от договора и да иска връщане на дължимата главница и лихви до момента на тази изискуемост. Изявлението в тази насока е направено с исковата молба. Същата видно от делото на ПОС е изпратена на ответника по реда за връчване на документи – съдебни книжа по чл.6 от Хагската конвенция за връчване от 15.11.1965г. чрез Централния орган на Обединеното кралство в Лондон. Видно от издаденото от този орган удостоверение исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на 10.09.2024г. От този момент кредитът е станал предсрочно изискуем. Това води до извод, че от този момент за него е възникнало задължението да заплати цялата усвоена главница и възнаградителната лихва, начислена върху същата за гратисния период. В патримониума на кредитора са и вземанията за падежиралата възнаградителна лихва, начислявана след изтичането му до настъпване на предсрочната изискуемост, както и тези за лихва за забава върху неплатените вноски за главница. Видно от данните в заключението на съдебно – счетоводната експертиза – основно и допълнително, приети от Окръжен съд – Пловдив размерът на отсрочената възнаградителна лихва, изчислена върху усвоената сума по кредита /без капитА.цация/ и дължима след изтичане на гратисния период е 6 139.66 евро /12 008.15 лева/. Размерът на възнаглрадителната лихва, дължима през изтичане на гратисния период, от 28.07.2021г. до 30.11.2023г., изчислена само върху усвоената сума по кредита, е 2 712.82 евро /5 305.83 лева/, а лихвата за забава по т.17.1 от Общите условия за периода от 28.07.2021г. до 30.11.2023г. е 359.41 евро /702.95 лева/. Това са и сумите, които с оглед действителността на процесния договор е следвало да бъдат присъдени на ищеца от съда - наред с размера на усвоената главница от 16 000 евро /31293.28 лева/, която ответникът е бил осъден да заплати с решението на ПОС. Изложеното налага отмяната на решението на ПОС в частта отхвърляща исковете на банката за горните суми и постановяване на друго осъждащо ответната страна да ги плати, респ. потвърждаването му в останала отхвърлителна част. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът М. А. С. ((М.А.S.) роден на •••г.,с идентификационен номер •••, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор ••• следва да бъде осъден да заплати на Банка ДСК“ АД – гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616 сумата 792.80 евро /1550.58 лева/ – разноски по делото пред въззивния съд. Сумите – предмет на настоящото решение са изчислени и посочени в евро, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г. Мотивиран от гореизложеното, Съдът