Решение № 101 от 24.2.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1329/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 ал. 1 от ГПК. Образувано е по жалба от „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, чрез Управителят В. Ф., на адрес: •••, в качеството му на взискател по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, насочена срещу Постановление от 01.10.2024г. по цитираното изпълнително дело, с което е оставено без уважение искането на взискателят за извършване на опис на ПИ с идентификатор 61813.764.17, находящ се в гр. Разлог, поради това че същият по реда на Закона за банките е възложен на трето лице и вписаната в полза на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000 възбрана върху имота, не може да породи правно действие по отношение на купувача, респ. последващите приобритатели съобразно разпоредбата на чл. 451-453 от ГПК. Жалбоподателят „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, в качеството му на взискател в изпълнителното производство, моли съда да отмени обжалваното действие на ДСИ при РС Разлог, като неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Оспорва се с жалбата по чл. 435 от ГПК решаващият мотив на ДСИ при РС Разлог, за да откаже извършване на поисканото от взискателя изпълнителните действие, основан на доводи че разпореждането, извършено от Синдика на КТБ, чрез възлагане на недвижимия имот по реда на ЗБН на трето лице е действие, приравнено на принудително изпълнение и поради това не попадащо в обхвата на действието на относителената недействителност по чл. 452 ал.2 от ГПК. Поддържа се с жалбата че непротивопоставимо на вписалия възбраната кредитор- „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, е всяко прехвърляне собствеността на възбранения недвижим имот, след вписването на наложената обезпечителна мярка, като относително недействително спрямо взискателят по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, е и прехвърлянето на имота чрез изпълнението на Синдика на КТБ, извършено по реда на ЗБН. Отделно излагат се доводи с жалбата, че извършеното в производството по несъстоятелност на КТБ връщане на имота в масата по несъстоятелността е невалидно, тъй като е извършено въз основа на норма- чл. 60а от ЗБН, която по-късно е обявена за противоконституционна./ДВ бр. 8 от 2021г./ С жалбата по чл. 435 от ГПК, излагат се доводи че съгласно приетото с ТР 1/2018г. по т.д. 1/2015г. на ВКС, ОСГТК, правото на кредитора с наложена възбрана се удовлетворява с плащането на обезпеченото вземане от длъжника или с разпределението на сумата от публичната продан /изпълнението върху имота/. Разпределение на суми по делото за несъстоятелност на КТБ не е извършено спрямо „ЕЛОС“ ООД. Няма никакви други действия, удовлетворяващи правото на „ЕЛОС“ ЕООД. Развити са съображения от жалбоподателят по настоящото дело, че законът и практиката на ВКС „дават предимство“ на последващия приобератетел пред обезпечения кредитор относно обезпечението, но само тогава когато и двамата са участници в едно и също изпълнително производство или в изпълнителни производства от един вид. /ТР 1/2018г.не говори за изпълнение при несъстоятелност./ Сочи се че в настоящия казус „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, не е кредитор от несъстоятелността на КТБ, нито банката е последващ кредитор на длъжника на дружеството жалбоподател. Поддържа се че от страна на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, нито е искано, нито е имало възможност за участие в производството по несъстоятелност на последващ кредитор. Поради изложеното спрямо обезпечения кредитор/„ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000/ няма никакви права и последващите приобретатели от КТБ. Поддържа се, че ако е имота е придобит, то това е станало ведно с наложената върху него вещна тежест /чл.452 от ГПК/. Жалбата по чл. 435 от ГПК е основана на довода, че съгласно чл. 618 ал.1 от ТЗ, кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата си по дадено обезпечение. /във връзка с правилото и на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ/. В случая „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, не е кредитор в производството по несъстоятелност на КТБ. Обезпечено е вземането му срещу длъжника „Сити пропъртиз“ АД. Към момента на придобиването на имота от посоченото дружество и към момента на вписване на възбраната в полза на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, имотът е свободен от всякакви вписани вещни тежести- ипотеки, възбрани и други права, поради което дружеството жалбоподател е с първа вписана върху имота по ред възбрана. Оспорва се с жалбата по чл. 435 от ГПК, „връщането“ на имота в „масата на несъстоятелност на КТБ“. Изложени са аргументи, че нормата на чл. 60а ал. 1 от ЗБН, по силата на която това „връщане“ е извършено, е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННА /Решение на КС № 8 от 2021г. и няма и не е имала никакво действие/. Тя няма действие и към днешна дата, когато е издадено обжалваното постановление на ДСИ. Нормата е била в сила към постановяване на решението на СГС, с което се връща имота в „масата на несъстоятелността“, но последнотото не може да поражда действие поради противоконституционността на правното си основание и поради това че „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, не е участвала в делото. Няма основания, правилото за СПН на това решение да се пристира върху дружеството жалбоподател. С обявяване на противоконституционностга на нормата, постановеното решение е порочно, иска по него недопустим, а решението – недопустимо и нищожно. Когато се касае за прехвърляне на вещни права, това не може да стане валидно на основание на противоконституционна норма. Нито е възможно по силата на противоконституционна норма да се заличат вещни права. Поддържа се с жалбата на „ЕЛОС“ ООД, че дружеството жалбоподател не е кредитор на КТБ и следователно няма и не може да има нищо общо с несъстоятелността и с процедурите свързани с нея. Дружеството жалбоподател е кредитор на длъжник на КТБ, срещу когото „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, първо е обезпечило правата си. Тъй като дружеството жалбоподател няма правна възможност да участва в производството по несъстоятелност на КТБ, то никакви норми, касаещи кредиторите по несъстоятелността не могат да засягат неговите права. Да се приеме обратното значи законът да позволи на последващи приобретатели да осуетят действието на чл. 452 от ГПК, без да може обезпеченият взискател да се защити. Твърди се с жалбата по чл. 435 от ГПК, че няма и не може да има предимство на обявен в несъстоятелност кредитор на същия длъжник, който кредитор е осъществил процедури за реализиране на претенцията си след вписаната възбрана от „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, поради което всички съображения в атакуваното Постановление на ДСИ при PC - Разлог, основани на Закона за банковата несъстоятелност са напълно неотносими и отделно неоснователни и неприложими към казуса. Поддържа се от жалбоподателят по настоящото дело, че възбраната в обезпечителното производство на бъдещ иск има действието на чл. 452 ал.2 от ГПК. Недействителността спрямо кредитора, на всяко последващо прехвърляне на възбранения имот, се запазва, независимо от вида на прехвърлянето и дали това е станало по реда на изпълнението или на несъстоятелността. С жалбата от „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, поддържа се че разпоредбата на чл. 638 от ТЗ е неприложима в настоящия казус, тъй като процесният обезпечен имот не е част от масата на несъстоятелността на КТБ. Правата на последващи правоприемници, остават непротивопоставими на обезпечения кредитор- чл. 618 ал. 1 от ТЗ/Допълнителен аргумент е и чл. 638, ал. 2, изр. 1, приложен по аналогия./ Последващите прехвърляния на собствеността върху имота не погасяват правата по вписаната възбрана в полза на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, по аргумент от чл.452 ал.2 от ГПК и чл. 618 ал. 1 от ТЗ. Имотът се придобива с тежестите – по аргумент от чл. 452 от ГПК, във вр. с чл. 618 ал.1 от ТЗ. Да се приеме обратното би значело, че законът допуска осуетяване на права, възникнали по силата на първата вписана възбрана. Въз основа на горното иска се от състава на ОС Благоевград, да отмени обжалваното постановление и да разпоредите надлежно продължаване и извършване на изпълнението по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, не е депозирано писмено възражение от длъжника по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог. По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, изпратено е по компетентност на ОС Благоевград, писмено становище от ДСИ при PC - Разлог по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог. В становището си съдебният изпълнител поддържа отказа си, с мотивите изложени в обжалваното Постановление от 01.10.2024г. Излагат се доводи, че е отказано насочване на принудително изпълнение по искане на взискателя „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, чрез насрочване на опис на ПИ с идентификатор 61813.764.17, находящ се в гр. Разлог, тъй като в резултат на принудително изпълнение по реда на Закона за банковата несъстоятелност, имота е възложен на трето лице и вписаната възбрана в полза на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, не може да породи правно действие спрямо купувача на който имота е възложен, съобразно разпоредбите на чл. 451-453 от ГПК, респ. спрямо последващите приобритатели. За да се произнесе, решаващият състав на ОС Благоевград, съобрази следното от фактическа страна: Производството по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, е образувано на основание чл. 426 от ГПК, по молба с вх. № 15/22.01.2024г. от П. В. А., упълномощен от „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, въз основа на издаден изпълнителен лист от Софийски районен съд по гр.д. № 52480/2014г., в полза на кредитора „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, срещу длъжника „СИТИ ПРОПЪРТИЗ“ АД, ЕИК 175419275, за неизплатени суми на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, главница 14 040лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.09.2014г., до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл. 86 от ЗЗД- сумата 17 600лв., лихва за забава върху присъдената главница от 14 040лв., за периода от м.04.2014г. до м.09.2014г., както и сумата 3 265.60лв. за разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело, поискано е от взискателят „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, чрез неговия пълномощник, да бъде образувано изпълнително дело, чрез насрочване и извършване на опис, след което продажба чрез публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната/28.08.2014г./, а именно: ПИ с идентификатор 61813.764.17, находящ се в гр. Разлог. С Разпореждане от 23.01.2024г. на ДСИ при PC – Разлог е образувано ИД № 15/2024г. На длъжника- „СИТИ ПРОПЪРТИЗ“ АД, ЕИК 175419275, е била изпратена покана за доброволно изпълнение от 23.01.2024г. Въз основа на молба от представителят на вискателя „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, депозирана на 25.01.2024г., било е извършено от ДСИ проучване чрез изискана справка по партидата на недвижимия имот, срещу който е поискано насочване на принудително изпълнение. Видно от представената в изпълнителното производство справка № 107831/25.01.2024г. от СВ към РС Разлог, за периода от 01.01.2002г. до 25.01.2024г., по партидата на недвижимия имот ПИ с идентификатор 61813.764.17, находящ се в гр. Разлог, установява се че към момента на образуването на изпълнителното дело, имота е собственост на „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, въз основа на Дружествен договор сключен с „Редивиус“ ЕООД, вписан в СВ с рег. № 5302/29.09.2022г. На 07.03.2024г. депозирана е молба с вх. № 597 по образуваното ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, от трето лице, неучастващо в изпълнителното производство- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, ЕИК 207071653, чрез Управителят Мария В.а Чучулайна- Гюрова. Сочи се с молбата на третото лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, че дружеството е било уведомено от ДСИ, за образуваното ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, със страни: взискател- „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000 и длъжник- „СИТИ ПРОПЪРТИЗ“ АД, ЕИК 175419275 Сочи се в молбата, че на дружеството е известно че с Обезпечителна заповед № 3497 от 28.08, 2014г. на Районен съд – Разлог, като обезпечение на бъдещ иск на „ЕЛОС“ ООД срещу длъжника „СИТИ ПРОПЪРТИЗ“ АД, е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху поземлен имот с идентификатор 61813.764.17. Излагат се доводи че длъжникът „СИТИ ПРОПЪРТИЗ“ АД е придобил процесния имот със средства от предоставени му кредити от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД/н/. Твърди се, че с Решение № 1712 от 02.10.2019г., постановено по т. д. № 5799 по описа на Софийски градски съд, TO, VI-6 състав за 2015г., влязло в сила на 31.10.2020г., поправено с Решение № 2359/30.12.2019г. по същото дело, влязло в сила на 31, 10.2020г. е уважен предявеният от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност иск по чл. 60а, ал.1, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност и гореописаният имот с идентификатор 61813.764.17 е върнат в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Посочените две решения са вписани по партидата на поземлен имот с идентификатор 61813.764.17 в Служба по вписванията - Разлог с вх. per. № ••• г. Поддържа се с молбата от третото лице по изпълнителното дело, че „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД е собственик на ПИ 61813.764.17, въз основа на Дружествен договор от 22.08.2022г., вписан в служба по вписванията - Разлог с вх. per. N•••. От своя страна, дружеството „Редививус“ ЕООД (праводател на „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД), е придобило въпросния поземлен имот с Постановление за възлагане № 7-6139 от 18.10.2021г., издадено от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, вписано в Служба по вписванията Разлог с вх. per. № 101/17.01.2022г., акт № 49, том!, дело 58 от 2022г. Имотът е възложен на „Редививус“ ЕООД на извършена на основание чл. 85 от Закона за банковата несъстоятелност продажба чрез търг с тайно наддаване. Сочи се с молбата, че от дружеството „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, е подадена молба за отмяна на наложеното обезпечение в полза на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, като е поискана неговата отмяна, като към момента на подаване на молбата по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, това производство е висящо. С молбата от третото лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, излагат се доводи, че наложената от „ЕЛОС“ ООД обезпечителна възбрана върху ПИ с идентификатор 61813.764.17, е непротивопоставима на „Разлог Ритейл парк“ ООД и не брани права на взискателя по изп. дело № 15/2024г. Поддържа се становище, че насочване на изпълнението по горното изпълнително дело срещу поземлен имот с идентификатор 61813.764, 17. би било незаконосъобразно, поради което се иска от ДСИ да не пристъпвате към такова. Излагат се правни съображения както следва: Сочи се, че ПИ с идент. 61813.764.17 е продаден на публична продан в производство по банкова несъстоятелност. Съгласно чл.76, ал.4 от ЗБН, от деня на влизането в сила на постановление за възлагане на купувача по извършена по тази глава публична продан, не могат да бъдат противопоставени правата, които трети лица са придобили върху вещта или правото, ако тези права не могат да се противопоставят на кредиторите на банката. А съгласно чл. 638 ал. 6, изр. второ от ТЗ (съответно приложим по силата на чл. 612, ал. 2, изр. 2 от ТЗ), наложените запори и възбрани в изпълнително производство, предхождащо производството по несъстоятелност, са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Следователно наложената в полза на „ЕЛОС“ ООД обезпечителна възбрана, е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респективно на купувача на публичната продан на процесния имот. Изложени са съображения от представителят на „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, пред ДСИ че съгласно чл. 21 от ЗБН от датата на обявяването в търговския регистър на решението на Централната банка за отнемането на лицензията на банката, се спират всички изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Чл. 21 ал. 2 ЗБН предвижда невъзможност за продължаване действието дори на обезпечителни или принудителни мерки за събиране на публични вземания. На още по-силно основание е недопустимо при наличие на производството по банкова несъстоятелност, да бъде продължено действието и реализацията на обезпечителни или принудителни мерки за частни вземания (каквото безспорно е обезпеченото вземане на „ЕЛОС“ ООД срещу „СИТИ ПРОПЪРТИЗ“ АД). В случай че имотът все още не е бил продаден в производството по несъстоятелност на банката, ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог е следвало да бъде спряно. Но при положение че имотът вече е продаден с влязло в сила постановление за възлагане, насочването на изпълнение по настоящото дело срещу този имот е недопустимо и не може да бъде валидно осъществено. Развити са съображения с писмената молба от третото лице по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, че от момента на откриване на производството по несъстоятелност, третите лица които заявяват права по отношение на имущество, включено в масата, могат да предявят правата си по предвидения в ЗБН ред. „ЕЛОС“ ООД не е предявило права в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, нито е оспорило по какъвто и да било начин извършената публична продан на процесния имот в това производство. Развиват се съображения с молбата от третото лице, че универсалното производство по несъстоятелност е предназначено да удовлетвори по справедливост всички кредитори на длъжника и обхваща цялото му имущество, което формира масата на несъстоятелността. Както в ТЗ, така и в ЗБН е предвидено предимство на универсалното принудително изпълнение пред индивидуалното, израз на което са множество разпоредби в ТЗ и ЗБН, в това число цитираните вече чл. 638 ТЗ и чл. 21 ЗБН. Масата на несъстоятелността се формира общо и се допълва текущо, докато е необходимо, за целите на продължаващото производство по несъстоятелност. Извън нея не може да остане имущество, от което да се удовлетворяват индивидуално кредитори, тъй като това би противоречало на чл. 616, ал. 1 вр. чл. 614, ал. 1 ТЗ (Решение от 19.01.2015г. по гр. д. № 2073 по описа за 2014г. на Окръжен съд Варна, X с-e). Като гаранция на изложеното е и нормата на чл. 110 от ЗБН- „Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват (ал. 1) и „Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 111 ЗБН' (ал.2). От посочената разпоредба следва че неудовлетворените в производството по несъстоятелност права и вземанията на трети лица, дори и да са били обезпечени, се погасяват, на основание чл. 110 ЗБН. Погасяването на неупражнените в универсалното производство по банкова несъстоятелност права и вземания на кредитори и трети лица (каквото се явява в случая „ЕЛОС“ ООД), препятства възможността за последващо индивидуално удовлетворяване от имущество, което е било включено в масата на несъстоятелността и е послужило за съразмерно удовлетворяване на правата на кредиторите на несъстоятелността. Възразява се от третото лице за ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, което претендира да е собственик на недвижимия имот срещу който се иска насочване на принудително изпълнение, че наложената обезпечителна възбрана е непротивопоставима на „РАЗЛОГ РИТЕЙЛПАРК“ ООД и с оглед разрешението, дадено в Определение №191 от 24.04.2019г. на ВКС по ч. т. д. №320/2019г., I Т.О., ТК, а именно: Противопоставимо право на обезпечения кредитор би било такова право, което би позволило удовлетворяване от възбранения имот, въпреки придобиването му на основание публична продан, в качеството й на деривативен, а не оригинерен способ на придобиване. Правото на обезпечения взискател, въз основа на допуснатото му обезпечение, се ограничава до това да запрети разпореждане с възбранения имот от длъжника, с оглед бъдещото си удовлетворяване от стойността на същия, което с извършената по реда на принудителното изпълнение публична продан, е погасено. Без значение е факта че при извършеното разпределение взискателят е останал неудовлетворен, доколкото възбраната не осигурява право на предпочтително удовлетворение, при наличието на други взискатели по изпълнителното дело. Безспорно в случая не е налице такова право на „ЕЛОС“ ООД, което би позволило удовлетворяване от възбранения имот, поради извършената негова публична продан по реда на Закона за банковата несъстоятелност. Застъпва се становище от „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, чрез неговия представител, че възбраната обезпечава възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения недвижим имот като дава правомощие на съдебния изпълнител да продаде имота на публична продан, но условие за извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да бъде собственост на длъжника. Придобиването на имота от „Редививус“ ЕООД с влязло в сила Постановление за възлагане, макар и извършено след 2014г., не noпада в обхвата на нормата на чл. 452, ал. 2 ГПК, тъй като публичната продан не съставлява договор за покупко-продажба или друга разпоредителна сделка с имота, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител в качеството му на орган, осъществяващ възложени му от държавата функции, както е възприето в трайната съдебна практика, /в този см. Определение № 79 от 28.01.2013з. на ВКС по ч.гр.д. № 39/2013г.). Ето защо тази продан е противопоставима на „ЕЛОС“ ООД, а с оглед изложеното по-горе същата към настоящия момент не брани права, тъй като е невъзможно удовлетворяването на вземането на „ЕЛОС“ ООД срещу „СИТИ ПРОПЪРТИЗ“ АД чрез насочване на изпълнението срещу имота. Излагат се още доводи, че съгласно трайната съдебна практика, когато един възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две изпълнителни дела на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този купувач, който пръв е вписал акта, с който е придобил собствеността. В този смисъл е Решение № 124 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д. № 905/2011г.: „Чл. 113 ЗС разрешава конкуренцията в полза на лицето, което първо е вписало акта си. Затова в случай когато един възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две изпълнителни дела на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този, който пръв е вписал акта с който е придобил собствеността.“. „Наложената предходна възбрана е непротивопоставима на купувача, придобил имота чрез публична продан от ЧСИ. Възлагането на имота на купувача е вписано и съгласно чл. 113 ЗС този, който пръв е направил вписването, е придобил собствеността.“ Третото лице на изпълнителното производство- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, чрез своя представител изразява становище пред ДСИ, че с оглед на всичко изложено в писмената молба от 07.03.2024г., насочването на принудителното изпълнение по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, срещу поземлен имот с идентификатор 61813.764.17, собственост на „Разлог Ритейл Парк“ ООД, би било незаконосъобразно, поради което моли ДСИ да не пристъпва към такова. Иска се от ДСИ да вземе в предвид също така, че „Разлог Ритейл Парк“ ООД осъществява инвестиции и строителство върху посочения имот, като се намира в непрекъснати преговори, преддоговорни и договорни отношения, свързани с имота или отделни части от него. Евентуалното насочване на изпълнителни действия към този имот, би довело до много съществени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД. В случай че каквито и да било действия по незаконосъобразно изпълнение все пак последват спрямо имота, това би било основание за предявяване от дружеството на иск по реда на чл. 441 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорност за вредите, причинени от незаконосъобразни действия по изпълнението, осъществени от ДСИ при РС Розлог. С обжалваното Постановление от 01.10.2024г. по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, оставено е без уважение искането на взискателя „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, за извършване на опис на поземлен имот с идентификатор 61813.764.17, находящ се в гр. Разлог, с мотивите че същият е бил предмет на принудително изпълнение по реда на Закона за банковата несъстоятелност и е възложен с Постановление за възлагане № 7-6139 от 18.10.2021г., на трето лице неучастващо в изпълнителното производство, като доводите на ДСИ за постановения отказ да бъде извършено поисканото изпълнително действие е че вписаната възбрана като обезпечение на вземането на взискателя „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, не може да породи правно действие по отношение на купувача на имота, респ. на последващите приобритатели съобразно разпоредбите на чл. 451-453 ГПК. В законоустановения едноседмичен срок/чл. 436 ал.1 ГПК/, взискателят по делото „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, е депозирал жалба с вх. № 2686/22.11.2024г., чрез ДСИ при СИС към PC Разлог, по ИД № 15/2024г. по неговия опис, с правно основание чл. 435 ал.1 т. 1 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС Благоевград. Въз основа на материалите, находящи се в представеното в заверен препис ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, съставът на ОС Благоевград, намира за установено от фактическа страна следното: С Определение № 3497/28.08.2014г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от „ЕЛОС“ ООД, ЕИК 030216000 срещу „Сити Пропъртиз" АД, като е наложена „Възбрана“ върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 61813.764.17 по СГКК - Благоевград, находящ се в гр. Разлог, с номер по предходен план 764.11 кв. 141, парцел 2, при граници и съседи по скица: 61813.762.321, 61813.764.18, 61813.764.19, 61813.760.455, 61813.760.412 61813.760.454. Обезпечението е допуснато по реда на чл. 390 от ГПК и във връзка с предявяването на бъдещ иск за парично вземане срещу „Сити Пропъртиз" АД. Заявеният от „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000 бъдещ иск е бил надлежно предявен срещу длъжника „Сити Пропъртиз" АД, като с влязло в сила Решение № II-78-50 от 12.03.2015г., постановено по гр.д. № 52480/2014г. по описа на СРС, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от 33Д и субсидиалния иск по чл. 86 ал. 1 от 33Д са били уважени. Установява се от материалите приложени по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог и от писмените доказателства, представени с жалбата по чл. 435 от ГПК, че с Решение № 1712 от 02.10.2019г., постановено по т.д. №5799 по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав за 2015г., влязло в сила на 31.10.2020г., поправено с Решение № 1712 от 02.10.2019г., по същото дело, влязло в сила на 31.10.2020г., е уважен предявеният от „Корпоративна търговска банка" АД- в несъстоятелност иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност и гореописаният имот с идентификатор 61813.764.17 е върнат в масата на несъстоятелността на „КТБ" АД. Посочените две решения са вписани по партидата на поземлен имот с идентификатор 61813.764.17 в служба по вписванията - Разлог с вх. рег. № 1643/05.04.2021г., акт №172, том 2, дв. вх. рег. № 1639 от 05.04.2021г. От представеното с жалбата- Постановление за възлагане № 7-0139 издадено то М. М. Председател на Управителния съвет на Фонд за гарантиране на влоговете в банките от 18.10.2021г. е установено, че синдикът на КТБ (н) на 28.09.202г. е извършил продажба чрез търг с тайно наддаване на съвкупност от имуществени права и отделни имуществени права, вещи и съвкупности от вещи, собственост на КТБ (н), предвидени в програмата за осребряване на активите на КТБ (н), като на основание чл. 85, ал. 5 от ЗБН, във вр. с чл.251- 253 от ДОПК е възложен на „Редививус“: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61813.764.17, по КК и КР на град Разлог, одобрени със Заповед №РД-18- 33/15.05.2006г. на Изпънителния директор на АК/за която не се спори че е идентичен с поземления имот, за който е вписана възбрана в полза на взискателят „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000/ С молбата от третото лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, депозирана по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, представени са писмени доказателства, от които се установява, че с Нотариален акт за прехвърляне на собственост вместо изпълнение на паричен дълг № •••, издаден от нотариус С. К., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №505, „Редививус“ ЕООД прехвърля собствеността на идеална част от горепосочения поземлен имот, както и идеална част от всички посочени сгради на „Си Ес Ай Балкан“ ЕООД. Същото е отразено в представената справка № 4 и 5 на стр. 2 от приложената по делото Справка № 194929/12.02.2024г. по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог. От приложения по делото Дружествен договор на „Разлог Ритейл Парк“ ООД от 22.08.2022г. се установява, че е извършена непарична вноска съобразно реда по чл.72 от ТЗ, като съсобствени на „СИ ЕС АЙ БАЛКАН" ЕООД и „РЕДИВИВУС" ЕООД, притежавани при равни квоти - по идеална част на всеки от тях, недвижими имоти в гр. Разлог, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61813.764.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на град Разлог, заедно с изградените в него сгради, са били предмет на непарична вноска, като същите са притежавани от „Редививус“ ЕООД и „Си Ес Ай Балканс“ ЕООД - по идеална част. Същото е отразено в справка № 3 на стр. 1 и стр. 2 от приложената Справка № 194929/12.02.2024г. по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог. На съдията докладчик и на състава на ОС Благоевград разглеждащ настоящото дело е служебно известно, че от третото на изпълнителното производство лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, заявило права върху недвижимия имот, срещу който се иска насочване на принудително изпълнение по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, е било депозирано искане за отмяна на наложеното обезпечение в полза на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000- възбрана върху ПИ с идентификатор 61813.764.17, находящ се в гр. Разлог, вписана в СВ към РС Разлог под № 2205 по описната книга на 29.08.2014г., въз основа на Обезпечителна заповед № 3497 от 28.08.2014г., въз основа на подадената молба по чл. 402 от ГПК пред РС Разлог. Искането е било оставено без уважение с Определение № 500064 от 14.02.2024г., по образуваното гр.д. № 808/2014г. по описа на РС Разлог. Срещу определението е подадена частна жалба с вх. № 500339/28.02.2024г. от „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, като с Определение № 526 от 14.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 335/2024г. по описа на ОС Благоевград, частната жалба на третото лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, е била оставена без уважение. Видно от мотивите съдът е приел че не може да бъде заличена вписаната ВЪЗБРАНА в полза на „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, тъй като съгласно т. 3 от ТР № 2 от 10.07.2018г. по тълк.д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, вписаните възбрани по реда на чл. 397 ал.1 т. 1 от ГПК или наложените в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 от ГПК и чл. 452 ал.2 от ГПК, не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези“. Определението на ОС Благоевград е окончателно и влязло законна сила в деня на постановяването му. Окръжен съд Благоевград, в настоящия си решаващ състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и действията на страните и държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 15/2024г. по описа на ДСИ при СИС към РС Разлог, представено в заверен препис, намира от правна страна следното: Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл. 436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ДСИ при РС Разлог, пред който първоначално е образувано изпълнителното дело, до компетнетния за нейното разглеждане- ОС Благоевград. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- взискателят по изпълнителното производство, който съгласно чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК/в редакцията след изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./, може да обжалва отказа на съдебният изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие. В този смисъл обжалваното действие на ДСИ при СИС към РС Разлог, по образуваното ИД № 15/2024г., попада в предметния обхват на цитираната норма от закона, с която е признато правото на взискателя в изпълнителното производство да обжалва лимитивно изброените действия на съдебния изпълнител в цитираната законова разпоредба, по процесуалния ред предвиден с чл. 436 и сл. от ГПК. Поради изложените съображения, изготвената жалба е депозирана от надлежна страна– взискател по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден, подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в съответствие с нормите на чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима. Видно е от изпълнителният лист въз основа на който е образувано ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, че дължимото притезание е за извършване на изпълнително действие- насрочване на опис на недвижим имот и насочване на принудително изпълнение срещу поземлен имот с идентификатор 61813.764.17, за който се твърди че към момента на вписване на възбраната е бил собственост на длъжника „Сити Пропъртиз" АД. Взискателят представя дубликат от ИЛ, за установено по съдебен ред и с влязло в законна сила съдебно решение за парично вземане, срещу длъжника „Сити Пропъртиз" АД. Основава се при искането за насочване на принудително изпълнение върху недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 61813.764.17, в землището на гр. Разлог, като твърди пред ДСИ че в негова полза има вписана първа по ред ВЪЗБРАНА, наложена от съда по реда на чл. 397 ал.1 т. 1 от ГПК, като обезпечение на бъдещ иск срещу длъжника „Сити Пропъртиз" АД. Поддържа че непротивопоставими са му всички разпореждания извършени след вписване на възбраната, по аргумент от разпоредбата на чл. 452 ал. 2 от ГПК. В хода на изпълнителното производство по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, депозирана е молба от трето лице „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, което заявява самостоятелни права върху недвижимия имот- поземлен имот с идентификатор 61813.764.17, срещу който се иска насочване на принудително изпълнение по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, като се противопоставя на поисканото от взискателя за насрочване и извършване на опис на имота, тъй като твърди че е добросъвестен приобритател и е придобил собствеността чрез извършени последващи разпоредителни действия от „Редивиус“ ЕООД, на който недвижимия имот е бил възложен от Председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете и банките на „БТК“ АД, с Постановление за възлагане № 7-6139 от 18.10.2021г., по реда предвиден в чл. 85 ал. 5 от ЗБН, като възразява че правата на обезпечения кредитор- „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, не са му противопоставими на основание чл. 451- 453 ГПК, като излага правни основания за това. С оглед на изложеното решаващият състав на ОС Благоевград намира, че вместо да пристъпи към дължимите изпълнителни действия- опис на посочения от взискателя недвижим имот, предвидени в Глава четиридесет и трета, регламентирани от нормите на чл. 483-484 от ГПК, ДСИ при РС Разлог е постановил отказ да извърши поисканото от взискателят изпълнително действие по ИД № 15/2024г., като е основал същият на доводи, че имота е възложен на трето лице по реда на Закона за банковата несъстоятелност. Развил е съображения че вписаната възбрана като обезпечение на бъдещ иск в полза на взискателя- „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, който е обезпечен кредитор, са непротивопоставими на купувача на който е възложен имота с Постановление за възлагане № 7-6139 от 18.10.2021г., респ. на последващите приобритатели на имота, съобразно разпоредбите на чл. 451- 453 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 483 от ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към опис на посочения от взискателя недвижим имот, след като се увери, че имота е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В настоящия случай взискателят по образуваното ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, се е легитимирал като обезпечен кредитор, въз основа на вписана в негова полза възбрана по реда на чл. 197 ал.1 т.1 от ГПК, като обезпечение на бъдещ иск. Нещо повече- „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, се е легитимирал като кредитор на посочения длъжник- „Сити Пропъртиз" АД, въз основа на издаден изпълнителен лист, като се позовава на влязло в законна сила съдебно решение, по успешно проведения осъдителен иск, във връзка с който е допуснато обезпечението по реда на чл. 390 от ГПК. Третото лице по делото- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, претендира да е собственик на недвижимия имот, срещу който е насочено принудително изпълнение, но твърди че е последващ приобритател, придобил собствеността въз основа на разпореждане с имота от „Редивиус“ ЕООД, дружество на което имота е бил възложен с Постановление за възлагане № 7-6139 от 18.10.2021г., по реда на чл. 85 ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност. Становището на настоящия състав на ОС Благоевград е, че при установена конкуренция на притезания по отношение на недвижимия имот, който е следвало да бъде описан по ИД № 15/2024г., ДСИ при РС Разлог нито е имал правомощия, нито е имал законово задължение да реши конкуренцията на права между взискателя „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000 и третото лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД в рамките на образуваното изпълнително производство. Тъй като взискателят твърди че е обезпечен кредитор, въз основа на вписана ВЪЗБРАНА по реда на чл. 397 ал.1 т. 1 от ГПК, който се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си по съдебен ред и въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, то ДСИ при PC – Разлог е имал задължението съгласно разпоредбата на чл. 483 от ГПК, преди да насрочи опис на посечения от взискателя недвижим имот, да извърши проверка дали той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната./чл. 483 от ГПК/. С т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, е даден отговор на въпроса: "След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?", като е прието, че "Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 от ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези." По аргумент на по- силното основание, с вписването на възбрана от ЧСИ в хода на предприето индивидуално принудително изпълнение, не отпада необходимостта от вписаната обезпечителна възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това е така, тъй като съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се изразява в правото му да се удовлетвори от цената на възбранения имот, по съразмерност, наред с останалите конкуриращи кредитори. Това право на кредитора е защитено от разпоредбата на чл. 459 ал. 1 от ГПК, съгласно която, при осъществяване на публична продан, обезпеченият с възбрана кредитор е присъединен по право кредитор, и припадащата му се сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител, до представяне на изпълнителен лист. Това право на обезпечения кредитор се удовлетворява едва с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан на възбранения имот. Възбраната не може да бъде вдигната дори и след извършването на публична продан на възбранения имот и изплащане на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса и на купувача на публичната продан. Постановлението за възлагане, от което той черпи права, не придобива ред от вписването, а от най-ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал в разпределението, т.е. вписаната възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане. Съгласно т. 3 от ТР 1/2015 от 10.07.2018г. по т. д. 1/2015 на ОСГТК на ВКС вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Посочено е, че предвид по-широкия обхват на защитата, която възбраната осигурява, разпоредбата на чл. 175 ЗЗД се прилага стриктно само за ипотеките. В тълкувателното решение са посочени и регламентираните в ГПК изключения, сред които: хипотезата на чл. 31 ПВп; чл. 494, ал. 2 ГПК – по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането на възбраната; чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК – с влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане; чл. 402 ГПК – отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна. В тълкувателното решение е предвидена принципната възможност на купувача на публична продан и на всеки последващ приобретател на имота да иска заличаване на вписаната възбрана, но тази възможност е с условие – само ако възбраната не му е противоставима и не брани права. Тази възможност е предвидена за възбрана, наложена като обезпечителна мярка по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017г., ОСГТК, прието е че с налагането на запора и съответно с вписването на възбраната на длъжника се забранява да се разпорежда с вземането или вещта, както и да я изменя, поврежда или унищожава/чл. 451 ГПК/. Като обезпечение на иска възбраната и запорът се допускат по всички видове искове- както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства, по които ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или потестативно материално право. Запорът и възбраната, наложени в изпълнителното производство /чл. 449- чл. 450а ГПК/, при насочено принудително изпълнение, имат за цел да препятстват длъжника да извърши действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от взискателя. Сочи се още в цитираното ТР, че съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице- приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС. Според чл. 452 ал. 2 ГПК когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания. От логическото тълкуване на посочените разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. По силата на процесуалния закон това лице може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател, или качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане, още повече ако обезпеченият кредитор има изпълнителен лист за вземането си, което е установено по съдебен ред, с влязло в законна сила съдебно решение, както е в настоящия казус. Производството, образувано пред настоящия състав на ОС Благоевград е такова по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, има за предмет единствено процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство, като предмет на преценка за съответствие с материалния и процесуалния закон е отказа на ДСИ при PC Разлог да насрочи и извърши опис на недвижимия имот, по искане на взискателя „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000. Въпросът кое лице е собственик на вещта- обект на изпълнение, и въз основа на какво правно основание, не може да бъде решаван със сила на пресъдено нещо между страните в рамките на настоящото производство пред ОС Благоевград. Предоставената от закона възможност за взискателят „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000, съобразно разпоредбата на чл. 435 ал.1 т. 1 от ГПК, да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото от него изпълнително действие, не изключва правото му да се защитава по общия исков ред с иск срещу трети лица, придобили имота от купувач на публичната продан, в рамките на исков процес пред компетентния за неговото разглеждане граждански съд, като брани правата си на обезпечен кредитор с вписана първа по ред възбрана, след като твърди че не е могъл да участва в производството по несъстоятелността на „КТБ“ АД, извършено по реда на ЗБН. В настоящото производство се установи извършване на публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане, след което имота е възложен на „Редивиус“ ЕООД по реда на чл. 85 ал. 5 от ЗБН. Третото лице заявило права в изпълнителното производство, твърди че е собственик на имота като приобритател, въз основа на разпореждания извършени след продажбата на имота по реда на ЗБН, в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Съгласно чл. 496 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. От тази разпоредба на закона води основанието си категоричната съдебна практика, че публичната продан е деривативен способ за придобиване на права. Проданта прехвърля собствеността на продадения от съдебния изпълнител имот върху купувача, но само ако длъжникът е бил собственик на имота, тъй като никой не може да придобие от праводателя си повече права, отколкото последният е имал. Следователно непротивопоставими са на купувача на който имота е възложен- „Редивиус“ ЕООД, респ. на последващите приобритатели на имота, само правата които не могат да бъдат противопоставени на длъжника и на взискателя в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД. При наличието на конкуренция на права, установени в изпълнителното производство по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, настоящият състав на ОС Благоевград в рамките на производството по реда на чл. 435 от ГПК, не може да разреши със сила на пресъдено нещо, спора за правата върху недвижимия имот между взискателят „ЕЛОС“ООД, ЕИК 030216000 и третото лице „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, като възникналия спор при конкуренция за права може да бъде успешно разрешен само в рамките на съзтезателно исково производство, при участието и на двете спорещи страни. Поради изложеното наведените с жалбата по чл. 435 от ГПК оплаквания и доводи- за това правата на обезпечения кредитор/“ЕЛОС“ООД/- въз основа на вписана възбрана по реда на чл. 397 ал.1 т. 1 от ГПК, противопоставими ли са на купувача- „Редивиус“ ЕООД, на който е възложен имота с Постановление за възлагане № 7-6139 от 18.10.2021г. и на последващите приобритатели/включително третото лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД/; могъл ли е обезпеченият кредитор да участва в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД и в този смисъл имал ли е правата на присъединен кредитор по право по смисъла на чл. 459 ал.1 от ГПК; приложими ли са нормите на чл. 618 ал. 1 и чл. 638 ал. 2 от ТЗ към настоящия казус; противопоставими ли са правата на обезпечения кредитор по чл. 451-453 ГПК на третото лице- „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД, не са предмет на обсъждане и решаване в рамките на настоящия процес, образуван по жалба на взискателят срещу действията на ДСИ при PC Разлог. На практика атакуваното с жалбата постановление на ДСИ при PC Разлог, съставлява отказ от страна на държавния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, по смисъла на чл. 435 ал.1 т. 1 от ГПК, който настоящият състав на ОС Благоевград намира за незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен. ДСИ при PC Разлог не е имал правомощия да разрешава в рамките на изпълнителното производство възникнала конкуренция за права на недвижимия имот, тъй като в изпълнителния процес не могат да бъдат решавани спорове за вещни права между взискателя и трето на изпълнителното производство лице, относно имота обект на принудително изпълнение. Същият съобразно разпоредбата на чл. 483 от ГПК е бил ограничен от задължението по закон да извърши проверка за собствеността на недвижимия имот, към деня на налагане на възбраната и да установи дали към този момент същият е бил собственост на длъжника- „Сити Пропъртиз" АД. По изпълнителното дело е била изискана и представена справка за вписванията по партидата на поземлен имот с идентификатор 61813.764.17, въз основа на която тази проверка е могла да бъде надлежно извършена. ДСИ при PC Разлог е излязъл извън предмета на дължимата по закон проверка съобразно чл. 483 от ГПК, като отказа да бъде насрочен опис на недвижимия имот- поземлен имот с идентификатор 61813.764.17, в землището на гр. Разлог, не може да бъде основаван на доводи че имота е бил възложен на трето лице по реда на проведено принудително изпълнение по реда на ЗБН и че правата на взискателят като обезпечен кредитор, въз основа на първа вписана по реда на чл. 397 ГПК възбрана, са непротивопоставими на купувача по проведената публична продан и на последващите приобритатели на имота, съобразно чл. 451-453 ГПК. ДСИ при PC Разлог не е можел да постанови отказ да извърши поисканото от него изпълнително действие на основаният изложени в атакуваното постановление. За третото лице заявило права върху имота предмет на принудително изпълнение, което твърди че е засегнато от изпълнението по ИД № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог, е предвидена в закона възможност да предяви иск пред гражданския съд, за да установи, че имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение за парично вземане, не принадлежи на длъжника, но тази възможност следва да бъде реализирана извън изпълнителното производство и по друг процесуален ред. Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд