Решение № 1098 от 12.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1440/2026 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ. Образувано е по жалба, подадена от „Тесса Грийн Енерджи“ ООД срещу отказ № 20260710132214/10.07.2026 г. на Агенция по вписванията – Централен регистър на особените залози. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен. Твърди, че е налице надлежно извършено първично вписване в ТРРЮЛНЦ. Посочва, че с вписването на залога върху търговското предприятие като съвкупност е изпълнено условието на чл. 21, ал. 2 ЗОД по отношение на всяка последваща промяна във вида и обема на активите, част от търговското предприятие на дружеството, тъй като самото търговско предприятие представлява променлива величина. Твърди, че с Анекса не се променя обхвата на учредения залог, като изричната воля на страните е единствено индивидуализирането на нови, но вече заложени активи, с цел създаване на противопоставимост. В допълнение посочва, че не съществува техническа възможност за вписване на Анекса в ТРРЮЛНЦ. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания отказ и да се дадат задължителни указания да се извърши поисканото със заявление № 20260710132214/10.07.2026 г. вписване по партидата на „Тесса Грийн Енерджи“ ООД в ЦРОЗ. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: В чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ е предвидено, че отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване пред окръжния съд по местоживеенето, съответно по седалището на заявителя, в 7-дневен срок от връчването му. Съгласно ал. 2 на чл. 29 ЗОЗ жалбата се подава чрез съответния регистър, който вписва жалбата в партидата на залогодателя и изпраща незабавно подадена жалба заедно с приложенията към нея на съда заедно с постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му на заявителя. При съобразяване данните по делото съдът намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Установява се от представените по делото доказателства, че жалбоподателят е подал заявление ЦРОЗ-1, вх. рег. № 20260710132214 за вписване на промени в обстоятелствата относно особен залог номер по ред 5 първоначално вписване Договор за залог: 20260324173513, който залог е учреден върху търговското предприятие на залогодателя. С обжалвания отказ № 20260710132214/10.07.2026 г., постановен по партидата на „Тесса Грийн Енерджи“ ООД, е прието, че не се установява по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ да е вписан Анекс № 1 от 05.05.2026 г. към Договора за особен залог на търговско предприятие от 16.03.2026 г., което е основание да се откаже вписване на промените в обстоятелствата относно особения залог. Съдът счита, че изводите на длъжностното лице, изложени в обжалвания отказ са незаконосъобразни, предвид следното: Установява се, че с процесното заявление е поискано от „Тесса Грийн Енерджи“ ООД вписване на промяна по партидата на дружеството в ЦРОЗ чрез допълнение на поле 111. „Описание“ на заложеното имущество, чрез добавяне в същото на описанието на вземания, конкретизирани в Анекс № 1 от 05.05.2026 г. Към заявлението са приложени договора за залог, горецитирания Анекс № 1 и писмено съгласие от залогодателя. Видно е от извършената служебна справка по партидата на залогодателя „Тесса Грийн Енерджи“ ООД, че е извършено вписване на договора за особен залог от 16.03.2026 г. в ТРРЮЛНЦ. При тези данни съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, съгласно която подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя. Същевременно, от съдържанието на процесния анекс е видно, че с него само се индивидуализират вече заложени активи, а не се променя обхвата на учредения залог и съответно не се изисква отделно вписване на анекса в ТРРЮЛНЦ. Изложените съображения са застъпени в практиката на ВКС, постановена в определения по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, цитирани и в жалбата, а именно: определение № 340/04.02.2026 г. по ч.к.т.д. № 1333/2025 г. на ВКС, I Т.О. и определение № 749/16.03.2026 г. по ч.к.т.д. № 1495/2025 г. на ВКС, I Т.О. В посочените актове се приема, че анекс към вписан в търговския регистър договор за особен залог на търговско предприятие като съвкупност, който анекс индивидуализира /изчерпателно или не/ елементи от съвкупността – недвижимо имущество, вещни права върху които притежава търговецът-залогадател, не представлява допълнително основание на договора за особен залог, нито договор за изменението му и не подлежи на вписване в търговския регистър. Предвид изложеното отказът се явява незаконосъобразен и следва да се отмени. Така мотивиран, съдът