Решение № 1411 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 23/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Делото е образувано по жалба от Т. Й. Ц. от гр.Плевен, чрез адв.В. П. от АК-Плевен, против Заповед №ЗРД-835/17.12.2025г. на Началника на ВВВУ „Г.Б.“ – Долна Митрополия, с която на основание чл.244 т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на майор Т. Ц. – началник на служба „Личен състав“ във ВВВУ „Г.Б.“ е наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“. В жалбата са наведени доводи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради нарушение на материалноправни и процесуални норми. Твърди се, че от 22 години Ц. е военнослужещ, като от 2020г. е във ВВВУ и през цялото време е изпълнявала съвестно, своевременно и законосъобразно служебните си задължения. Относно първото вменено нарушение се сочи, че по длъжностна характеристика едно от основните задължения е да „организира попълването и актуализирането на щатно-длъжностните книги на училището“, което не е извършено, и поради което в заповедта е отразено неизпълнение на чл.26 ал.2 от Наредба №Н-5/31.05.2024г., който текст, обаче, не касае работата с „щатно-длъжностни книги“, като последното представлява книга на училището, в която са описани, изброени длъжностите по щата и имената на лицето, заемащо длъжността, което е различно от „длъжностно разписание“. В тази връзка се прави извод, че не е налице неизпълнение на задължение по длъжностна характеристика и има противоречие в мотивите на заповедта. Сочи се още, че описаното в процесната заповед, като мотиви за извършени нарушения на конкретни задължения, без да се посочва в противоречие с кой нормативен и/или подзаконов акт са, нямат общо с изложеното в диспозитива на заповедта констатирано първо нарушение. Относно второто вменено нарушение се твърди, че в книгата за сигнали, жалби и рапорти води и отразява всички постъпили жалби и сигнали, които са й предоставени, тъй като всеки входящ документ се завежда от регистратура и след това й се предоставят. Твърди се, че от посочените разпоредби относно второто нарушение не става ясно коя разпоредба е нарушена и дали същата е валидна за 2024г., тъй като тогава е действал вече отменения Устав, в който чл.158 касае задълженията на началник щаб на съответното ВФ. Относно третото вменено нарушение се твърди, че на 13.10.2025г. е изпратен от служебния й е-майл проект на заповед за наказание на Н. Б. до гл.юрисконсулт, която връща вече готова заповед на е-майл на 16.10.2025г. В тази връзка се прави извод, че съгласно резолюцията, до 17.10.2025г. е била готова заповедта за наказание, но Ц. не е била съгласна да постави своя подпис на „изготвил и отпечатал“ на тази заповед, тъй като е считала, че същата противоречи на закона. Счита се, че заповедта е изготвена в срок, но е подписана два работни дни по-късно, което не е довело до изпускане на срока по чл.194 ал.1 от КТ. В заключение като пороци на заповедта се посочва, че същата е издадена при липса на компетентност; при неспазване на установената форма – липса на мотиви, относно обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - не са предоставени всички налични документи, не посочена дата на установяване на т.нар.нарушения, което не позволява да се направи преценка дали са спазени законовите срокове за налагане на наказанието, както и неправилно е приложена разпоредбата на чл.247 от ЗОВСРБ, тъй като е наложено наказание за деяния, за които от една страна не носи отговорност, и от друга – е изпълнила съгласно своите задължения. В заключение се моли за отмяна на заповедта. Претендират се разноски. От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата. В открито съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.П., която поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания и моли процесната заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. В указания срок представя писмени бележки с подробни доводи за незаконосъобразно на процесната заповед, след направен анализ на събраните по делото доказателства. Ответникът в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.Д., който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че от доказателствата по делото се установява наличие на извършени нарушения от оспорващата, за които правилно е била наказана. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки с подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и се моли за присъждане на разноски. Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото заповедта е връчена на 17.12.2025г., видно от отбелязването на самата нея /л.44-гръб/, а жалбата е подадена на 05.01.2026г. /първия работен ден след празниците/, от легитимирано лице и при наличие на интерес от търсената защита, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Със Заповед №ЗРД-770/18.11.2025г. на Началника на ВВВУ „Г.Б.“ –Д. М. е назначена комисия за извършване на служебна проверка по изясняване на обстоятелствата и събиране на доказателства във връзка с изпълнение на службата в непълен обем от майор Т. Ц., началник на служба „Личен състав“ във ВВВУ, като длъжностно лице по организиране отчета на предложения, сигнали, жалби и рапорти в книга за предложения, сигнали, жалби и рапорти на ВВВУ и правилното и своевременно въвеждане на данни в АСУ на ЧР, свързани с вземането в специален щат на военнослужещите от ВВВУ обучаващи се в задочна форма във ВВВУ. Със заповедта е определен срок за работа на комисията - до 21.11.2025г., като председателят на комисията до 24.11.2025г. следва да изготви и представи протокол с резултатите от извършената проверка за утвърждаване. Посочено е в заповедта, че при установяване на извършено дисциплинарно нарушение, в срок до 26.11.2025г. началникът на служба „Административно осигуряване и планиране“ следва да изготви и представи заповед за налагане на дисциплинарно наказание. С Рапорт от 21.11.2025г. на председателя на комисията /л.176/, във връзка с обема на поставените задачи, е поискано да бъде удължен срокът за извършване на проверката до 02.12.2025г. С резолюция „Да“ на Началника на ВВВУ е разрешено удължаване срокът на проверката до 02.12.2025г. За резултата от извършената проверка е изготвен Протокол рег.№ЗН-4585/02.12.2025г. Видно от последния е, че след като са разгледани всички събрани доказателства и писмени обяснения, от комисията е констатирано: 1. Че съгласно длъжностната характеристика на майор Ц., едно от основните й задължения е „да отразява утвърдените от министъра на отбраната изменения в длъжностното разписание“, като това задължение не е извършено /не е изпълнено изискването на чл.26 ал.2 и ал.3 от Наредба №5/31.05.2024г./, което води до невъзможност да се установи кога са нанесени всички промени, поради липса на разнесена дата; 2. Че майор Ц., като началник на Служба „Личен състав“ е отговорна за това, че от 03.06.2024г. до 07.10.2025г. /16месеца/ и от 15.10.2025г. до 20.11.2025г. /1 месец/ ДР №БМ-848 не се съхранява в регистратура за некласифицирана информация на секция „Сигурност на информацията“, с което не са изпълнени изискванията на чл.40 ал.3 от Наредба №5/31.05.2024г.; 3. Че на 07.10.2025г. длъжностните характеристики са били върнати от Служба „Личен състав“ в регистратура за некласифицирана информация на ВВВУ, като липсва информация кога са били получени, но по информация от служител в регистратурата ц.сл.К. – към момента на проверката липсват длъжностни характеристики на служители изготвени, като следва – 6бр. от 2020г., 3бр. от 2022г. и 1бр. от 2024г., с което майор Ц. не е изпълнели чл.41 ал.1 от Наредба №5/31.05.2024г.; 4. Че съгласно Заповед №РД-03-886/19.12.2023г. на началника на ВВВУ майор Ц. е отговорна за попълването на Книга за сигнали, жалби и рапорти, като при проверката е установено, че има 2бр. сигнали, 2бр. жалби и 1бр. рапорт от 2024г., които не са нанесени в тази книга, с което е налице неспазване на заповедта на началника и неспазване на чл.158 ал.1 от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на РБ /УВС/; 5. Че заповяданият срок по резолюция на документ вх.№2Н-3391/08.10.2025г. за изготвяне на заповед от началника на служба „Личен състав“ майор Ц. не е спазен /превишен с 4дни/, като резолюцията е била да се изготви заповед за наказание до 17.10.2025г., а заповедта е била изготвена и изведена на 21.10.2025г., което представлява неизпълнение в срок от майор Ц.; и 6. Че началникът на Служба „Личен състав“ следва да създаде организация за уведомяване на служителя по сигурността на информацията при освобождаване на служител от длъжност или преминаването му в друга организационна единица с цел актуализация на данните за лицето в регистъра на секция „Сигурност на информацията“, ТД „НС“-Плевен и ДКСИ, тъй като не е създадена необходимата организация за изпълнението и проследимостта на това изпълнение на т.28 от заповед №ОХ-964/10.10.2022г. По отношение констатираните нарушения в протокола е отразено, че от деянията не са произлезли вредни последици, а формата на вината е в условията на евентуален умисъл. Посочено е, че причината довела до извършване на нарушенията е ниска самодисциплина на военнослужещия. От комисията е направен извод, че майор Ц. не е организирала в пълен обем измененията в длъжностното разписание и изпълнението на Наредба №5/31.05.2024г., не е спазила чл.158 ал.1 от УВС, неспазване на заповед №РД-03-886/19.12.2023г. на началника на ВВВУ, неспазване на срока за изготвяне на заповед и несъздаване на организация за изпълнение на заповед №ОХ-964/10.10.2022г. Направено е предложение, на основание чл.242 т.1 вр. чл.244 т.3 от ЗОВСРБ и чл.136 ал.1 и чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ на майор Ц. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за това, че не е организирала в пълен обем попълването и актуализирането на длъжностното разписание, не е изпълнила изискването на чл.26 ал.2 и ал.3, чл.40 ал.3, чл.41 ал.1 от Наредба №5/31.05.2024г., не е спазила чл.158 ал.1 от УВС, заповед №РД-03-886/19.12.2023г. на началника на ВВВУ, не е спазила срока за изготвяне на заповед, съгласно резолюция на документ вх.№2Н-3391/08.10.2025г., не е създала необходимата организация за изпълнение на т.28 от заповед №ОХ-964/10.10.2022г., с което е осъществила състава на нарушение по чл.242 т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение по военна служба. Към протокола са приложени писмено обяснение от майор Ц., писмено обяснение от П. Д.-служител по сигурността на информацията, информация за пропуски, констатирани към момента на проверката за липсващи длъжностни характеристики и длъжността характеристика на началник служба „Личен състав“.Протоколът е подписан от всички членове на комисията, утвърден е от началника на ВВВУ. На 05.12.2025г. е проведена беседа с майор Ц. за констатираните нарушения, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ и за запознаване с доказателствата. Беседата е проведена от полк.проф.д-р Н. Н., а са присъствали майор Г., майор П. и майор И.. За проведената беседа е изготвен Протокол рег.№3Н-4643/05.12.2025г., върху който от майор Ц. е отразено, че старшина Дункова лъже в писмените си обяснения и, че изписаното в Протокол рег.№ЗН-4585/02.12.2025г. не е обективно и е умишлено насочено срещу нея. От Началника на ВВВУ „Г.Б.“ –Д. М. е издадена Заповед №ЗРД-835/17.12.2025г., с която на основание чл.55 ал.4 и чл.244 т.3 от ЗОВСРБ вр. чл.136 и чл.137 ал.1 и чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ, на майор Т. Ц. – началник на Служба „Личен състав“ във ВВВУ „Г.Б.“ е наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за това, че при форма на вината-евентуален умисъл: 1. Не е нанесла измененията в Длъжностно разписание №БМ-848 при спазване на изискванията на чл.26 ал.2 от Наредба №5/31.05.2024г. за изготвяне, утвърждаване, изменение и съхраняване на длъжностни разписания, щатове и длъжностни характеристики за длъжностите за военнослужещи в министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра, като на гърба на предишната страница не е вписала номерът на заповедта и не се е подписала в качеството си на длъжностното лице, нанесло измененията; 2.В качеството си на длъжностно лице по организиране отчета на предложения, сигнали, жалби и рапорти в Книгата за предложения, сигнали, жалби и рапорти не е водила книгата и не е представяла на началника на ВВВУ същата за проверка, което представлява нарушение на чл.158 ал.1 и ал.2 от УВС вр. Заповед №РД-03-777/11.12.2024г. на началника на ВВВУ; 3. Не е изготвила в заповядания срок заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Мотивите на заповедта прехвърлят към констатациите, изводите и предложенията, отразени в Протокол №+н-4585/02.12.2025г. В заповедта, дисциплинарно-наказващият орган е счел, че с констатираните нарушения наказаното лице е осъществила състава на нарушение по чл.242 т.1 от ЗОВСРБ, представляващо неизпълнение на задължения по военна служба. Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство. От фактическа страна по делото се установява още, видно от длъжността характеристика за длъжността Началник служба „Личен състав“ във ВВВУ, че едно от основните задължения за длъжността на майор Ц. е да отразява утвърдените от министъра на отбраната изменения в длъжностното разписание. По делото са приложени Заповед №ОХ-1107/28.11.2024г., Заповед №ОХ-539/05.06.2025г. и Заповед №ОХ-668/15.07.2025г. за изменение на длъжностно разписание №БМ-848, както и самото длъжностно разписание, видно от които е, какви са измененията и с какъв цвят следва да се нанесат в екземпляр единствен и копия на длъжностното разписание /съответно син, зелен и черен/ - л.65-114. Само върху първата заповед е отразено, че майор Ц. се е запознала с нея, върху другите две заповеди подпис за запознал се е положен от майор З. Т.. Установява се от длъжностното разписание, че са нанесени съответните изменения в него, но на гърба на предходните страници не е вписан номерът на заповедта за изменението и не е положен подпис на длъжностното лице, което е нанесло измененията. Такава констатация е направена и в открито съдебно заседание при сверка с оригинала на съответното длъжностно разписание. На л.115-118 от делото са приложени Заповед №РД-03-886/19.12.2023г. и Заповед №ЗРД-777/11.12.2024г. на началника на ВВВУ, с които съответно за календарната 2024 и 2025г. е определена майор Ц. за длъжностно лице по организиране отчета на предложения, сигнали, жалби и рапорти в Книгата за предложения, сигнали, жалби и рапорти на ВВВУ, като е посочено, че книгата се съхранява в регистратура за некласифицирана информация на секция „Сигурност на информацията“. И в двете заповеди е отразено, че книгата следва да се представя от майор Ц. на началника на ВВВУ един път месечно за проверка. На л.119-134 са приложени Книгата за предложения, сигнали, жалби и рапорти на ВВВУ, както и неотразените в нея 2бр. сигнали, 2бр. жалби и 1бр. рапорт от 2024г. На л.166-168 и л.173-175 са приложени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител на ВВВУ от 21.10.2025г. и резолюцията за изготвяне на същата в срок до 17.10.2025г. Видно от заповедта, на гърба на същата от майор Ц. е направено възражение срещу мотивите и изписаното в акта, като последният е счетен за незаконосъобразен. От л.295 е видно, че първоначално заповедта е била подписана с особено мнение от майор Ц.. В тази връзка се установява от приложеното на л.289-294, че с решение №265/27.02.2026г. по гр.д.741/2025г. на РС-Плевен е отменена като незаконосъобразна заповедта за наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на Н. Б., което решение не е окончателно и не е влязло в законна сила. Видно от приложената на л.169-172 Заповед №ЗРД-726/31.10.2025г. е, че със същата на майор Ц. е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за това, че в условията на форма на вината – евентуален умисъл, не е представила за утвърждаване нанесените корекции в длъжностно разписание №БМ-848 с рег.№99/23.05.2024г. По делото са приложени още, Вътрешни правила за деловодната дейност и документооборота във ВВВУ, Вътрешни правила за дейността на учрежденски архив на ВВВУ. На л.276-279 е приложена Заповед №ЗЛС-91/14.12.2024г., от която е видно, че майор Ц. – началник Служба „Личен състав“ има право в пълен обем да работи с длъжностно разписание №БМ-848, като заедно с майор З. Т. се допускат до работа по нанасяне на корекции в длъжностното разписание и щатове, при спазване на изискванията на чл.26, чл.27 и чл.28 от Наредба №5. На л.316-321 са приложени Разноска книга рег.№24Н-4/2023г. на ВВВУ и препис-извлечение от тетрадка /приложение №4 от ППЗЗКИ/ за отразяване движението на неквалифицираните документи и материали в „Регистратура за некласифицирана информация“ на ВВВУ. По делото като свидетели са разпитани майор З. Т./свидетел на оспорващата/ и старшина П. Д. /свидетел на ответника/. Св.Т. работи във ВВВУ на длъжност Старши помощник на Служба „Личен състав“, като оспорващата му е пряк началник. Свидетелят заявява по отношение третото вменено нарушение, че майор Ц. е била отказала да се подпише „за изготвил“ и „подпечатал“ върху заповедта за дисциплинарно наказание, тъй като я считала за незаконосъобразна, поради което се е видял принуден да се подпише върху заповедта, въпреки, че е споделял мнението на своя началник. Сочи, че не е имал участие в изготвянето на заповедта, като същата е била изготвена от майор Ц. в периода 16-20.10.2025г. По отношение първото вменено нарушение свидетелят сочи, че щатна длъжностна книга вече не съществува, а за всяко формирование се води длъжностно разписание. Твърди, че той и майор Ц. работят с длъжностното разписание, съобразно заповед на началника на ВВВУ. Сочи, че върху длъжностно разписание БМ-848 има нанесени корекции, но не знае кога са нанесени, тъй като не го е правил той. Твърди, че няма регламентиран срок, в който да се нанасят корекциите, като ако няма възможност да бъде изписана промяната в таблицата, която представлява самата длъжност, която се променя, то промяната може да бъде изнесена на гърба на предната страница и там се описва промяната и след като се нанесат промените на дадената страница, на гърба на тази страница се изписва с цвета, с който се нанасят промените, основанието за нанасяне и този, който е нанесъл промяната се подписва. Посочва, че в конкретния случай промяната не е довършена до края, тъй като лицето, което е нанесло промяната не е удостоверило промяната с подписа си- не се е подписало на предната страница и не е нанесено основанието. Твърди, че освен на всяка предна страница, на края на длъжностното разписание на последната страница, където се изписват основанията, на които са извършени промените, се подписва длъжностното лице извършило корекциите и там се е подписала майор Ц.. Твърди, че неполагането на подпис на гърба на всяка страница не води до негативни последици. Посочва, че длъжностното разписание се съхранява в регистратурата за некласифицирана информация, като има тетрадка, в която се подписват кога е получен документа от регистратурата. Твърди, че след регистриране на съответен документ, същият се представя на началника на училището, за да може да се запознае с неговото съдържание, след което в горния ляв ъгъл на документа началникът поставя резолюция в зависимост от това, което той прецени, че трябва да бъде свършено по този документ и кой трябва да го свърши, и кой трябва да се запознае с този документ. Посочва, че служителите от регистратурата за некласифицирана информация предават документа на лицето, което трябва да изпълни резолюцията. Твърди, че при получаване на документа се подписва в тетрадката, а при връщане на документа служителят от регистратурата се подписва, че са върнати. Заявява, че в заповедта на министъра има вписан само срокът, в който промените на длъжностното разписание влизат в сила, като корекциите се нанасят след влизане на заповедта в сила. Твърди, че няма спомен кога са нанесени корекциите от майор Ц.. По отношение второто вменено нарушение свидетелят заявява, че съгласно годишна заповед на началника на училището, книгата за сигнали, жалби и рапорти се води от майор Ц., като всеки сигнал, жалба или рапорт се подават в писмена форма до началника на военното формирование и в зависимост от неговата резолюция, то документа се придвижва до съответния служител. Твърди, че ако началника на Служба „Личен състав“ или друг служител от тази служба не присъства в резолюцията на началника на училището, то документа не може да достигне до този служител. В тази връзка сочи, че ако няма регистриран сигнал или жалба, то няма какво да се заведе в книгата. Св.П. Д. заявява, че работи на длъжност Служител по сигурността на информацията във ВВВУ, като познава майор Ц.. Сочи, че когато дойде входяща кореспонденция /некласифицирана/, тя се завежда с входящ номер в регистратурата, след което се предоставя на началника за разпределение на задачите, което става посредством резолюция, след което документа се връща в регистратурата и оттам се свежда до знанието на всички, които са посочени в резолюцията. Твърди, че има два варианта за запознаване на служителите – тетрадка приложение №4 от ППЗОВСРБ и разносна книга, но тъй като документите подлежат на връщане, най-честият начин за предоставяне на документи на изпълнителите е чрез тетрадка приложение №4, където този, който е получил документа се подписва, а при връщане на документа служителят на регистратурата отразя датата на връщане и се подписва. Посочва, че за некласифицираните документи, документът може да бъде задържан колкото е необходимо. Сочи, че длъжностното разписание е некласифициран документ, като същият може да бъде задържан докато бъде свършена работата с него. Заявява, че служебно и е станало известно, че нанесените корекции в длъжностното разписание не са нанесени съобразно изискванията, което е станали известно по повод проверка от ДАНС. Посочва, че във вътрешните правила за деловодна дейност на училището има срок, в който следва да се изпълняват възложените задачи – 7дневен, и ако няма срок в министерската заповед за нанасяне на корекциите, следва в този седмодневен срок да бъдат отразени. Твърди, че майор Ц. следва да следи и да се интересува за наличие на постъпили сигнали, жалби и рапорти, като при направена проверка е констатирано, че книгата не е водена редовно. Твърди, че не може да каже фактически кой е изготвил заповедта за дисциплинарно наказание, но отзад на документа „за изготвил“ е поставен подписа на майор Т.. Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи: Не се спори между страните, а и видно от Заповед №КВ-378/27.08.2020г. на Министъра на отбраната, майор Ц. изпълнява длъжността Началник на служба „Личен състав“ във ВВВУ „Г.Б.“-Долна Митрополия. Видно от Служебна бележка от 02.02.2026г. и Кадрова справка, бригаден генерал Ю. Р. е назначен като титуляр на длъжност Началник на ВВВУ „Г.Б.“ –Д. М. от 01.01.2020г. Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). Според §1 т.16 от ДР на ЗОВСРБ, "Пряк началник" е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования. Съгласно длъжностната характеристика на оспорващата, дисциплинарно-наказващият орган - Началникът на ВВВУ бригаден генерал Р. е пряк началник на оспорващата майор Ц.. Т.е. оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, а възражението за липса на компетентност е неоснователно. Съгласно чл.246 ал.1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите, като според ал.4, командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Според чл.247 от ЗОВСРБ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. В разпоредбата на чл.249 ал.1 от ЗОВСРБ е предвидено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, като дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган /ал.3/. Съгласно чл.141 т.3 и т.4 от ППЗОВСРБ, основание за назначаване на служебна проверка извън случаите по чл.246 ал.2 и ал.3 от ЗОВСРБ може да бъдат рапорти, докладни записки и донесения за констатирани инциденти и нарушения от длъжностни лица и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и непосредствено разкриване. Съгласно чл.142 ал.1 от ППЗОВСРБ, служебна проверка се назначава с писмена заповед на министъра на отбраната, на прекия командир (началник) или ръководител на съответната структура, като се извършва от назначена комисия /ал.3/. Според чл.143 ал.1 от ППЗОВСРБ, за дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място и начин на извършване); вредни последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причини и условия, довели до извършване на нарушението; предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание. Съгласно ал.2, към протокола по ал. 1 се прилагат всички събрани доказателства и писмени обяснения. В разпоредбата на чл.144 ал.1 от ППЗОВСРБ е регламентирано, че в срок до 5 работни дни от получаване на протокола длъжностното лице назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание; и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Съгласно ал.2, в беседата вземат участие председателят или членове на комисията за извършване на служебната проверка и се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица. Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се удостоверява с подписите на двама военнослужещи /ал.3/. Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола /ал.4/. Според чл.145 ал.1 от ППЗОВСРБ, командирът (началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание. Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението /ал.2/. Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение /ал.3/. Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване /ал.4/. Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по непредпазливост /ал.5/. Съгласно чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Съгласно ал.2, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В контекста на горните правни разпоредби и установеното от фактическа страна, съдът намира, че процесната заповед е издадена в предвидената писмена форма, но при неспазване на изискването да съдържа всички, регламентирани в разпоредбата на чл.148 ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, реквизити. Видно е от установената фактическа обстановка в хода на съдебното дирене, че заповедта не съдържа действителната фактическа обстановка и обстоятелствата, при които се твърди, че са извършени вменените нарушения на военната дисциплина. Не е ясно, точно и конкретно описано какво е констатирано и какво е следвало да бъде направено, а не е направено от майор.Ц.. Заповедта не съдържа и конкретното, ясно и точно описание на задълженията, като действия/бездействие, които съставляват нарушение по смисъла на чл.241 от ЗОВСРБ, съответно тяхната правна квалификация, което е задължителен елемент от съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание, според чл.148 ал.2 от ППЗОВСРБ. Заповедта не съдържа и подробни мотиви за тежестта на нарушенията, предвид факта, че не са констатирани произтичащи от тях вредни последици, и избора на наложеното дисциплинарно наказание. Изложеното по-горе е следствие на неизясняване в цялост на фактическата обстановка. Действителните обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения следва да обхващат фактическата обстановка, при която са извършени нарушенията, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за тяхното извършване, съобразно нормата на чл.145 ал.4 от ППЗОВСРБ. В конкретния случай, от всички представени от дисциплинарно-наказващия орган доказателства, представляващи административната преписка, е видно, че никъде не са изследвани например причините довели до липсата на отразяване в Книгата за сигнали, жалби и рапорти на документите от 2024г. – дали същите са достигнали до знанието на майор Ц., за да бъдат регистрирани в тази книга; не са взети предвид обстоятелствата, поради които е отказано полагане на подпис върху изготвената от нея заповед за дисциплинарно наказание, именно поради което е настъпило забавяне в придвижването на тази заповед до наказващия орган. Неизясняване на действителната фактическа обстановка е оказало съществено влияние върху установяване тежестта на нарушението, определяне степента на вината и определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание. Последното е довело до нарушаване правото на защита на военнослужещия и обосновава отмяна на заповедта само на това основание. В процесната заповед не са посочени и датите на извършване на вменените три нарушения, което води до обективна невъзможност да се прецени спазени ли са сроковете, предвидени в чл.249 ал.1 от ЗОВСРБ, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Не е отразено кога са нанесени корекциите на длъжностното разписание от майор Ц. /доколкото една от заповедите за изменение на длъжностното разписание е от 2024г./, нито е ясно кога е следвало да бъдат отразени в книгата за жалби, сигнали и рапорти документите от 2024г., за да се прецени дали е изтекъл едногодишния срок по тази разпоредба. Констатираното е още едно основание за отмяна на процесната заповед. Съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, които водят незаконосъобразност на оспорената заповед и също са самостоятелно основание за нейната отмяна. Съображенията за това са следните: Видно от доказателствата по делото, при спазване на чл.142 ал.1 от ППЗОВСРБ, от прекия началник – началника на ВВВУ е назначена комисия за извършване на проверка за изпълнение на служба в непълен обем от майор Ц., която комисия за резултатите от проверката е изготвила протокол, съдържащ като съдържание предвидените в нормативния акт реквизити. Протоколът е регистриран в удължения срока за извършване на проверката – до 02.12.2025г., и е подписан от всички членове на комисията. В срокът по чл.144 ал.1 от ППЗОВСРБ е проведена беседа с майор Ц., но при допуснати нарушения на изискванията на чл.246 ал.4 от ЗОВСРБ и чл.144 ал.1-4 от ППЗОВСРБ. Видно от Протокол рег.№3Н-4643/05.12.2025г. беседата е проведена от полк.проф.д-р Н. Н., който обаче, не е длъжностното лице, назначило проверката, нито по делото са налице данни за неговото оправомощаване от началника на ВВВУ за провеждане на беседата с нарушителя. Т.е. беседата е проведена не от лицето, определено по закон. Също така, по делото не са събрани доказателства преди налагане на дисциплинарното наказание, да е изслушан военнослужещия или да са приети писмените му обяснения. Видно от протокола за проведена беседа, предмета на същата е запознаване на майор Ц. със събраните доказателства от извършената проверка, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, но няма данни на нарушителя да е осигурена възможност да даде писмени обяснения по вменените нарушения, респ. не е удостоверено отказ да даде обяснения. В тази връзка съдът намира, че така отразеното в самия протокол становище на майор Ц. не представлява писмени обяснения във връзка с констатациите от извършената проверка и вменените й нарушения на военната дисциплина. Целта на изслушването и на приемането на обяснения от дисциплинарно-наказващия орган е да даде възможност на военнослужещия да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на дисциплинарното производство обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочените разпоредби са императивни и неспазването им лишава дисциплинарно-наказаното лице от възможността адекватно да реализира защитата си, респ. съставлява съществено нарушение на процедурата, водещо до нарушаване правото на защита на наказаното лице и отмяна на дисциплинарно-наказващия акт. Констатираните по-горе нарушения - непълното изследване и описание на действителната фактическа обстановка и обстоятелствата, при които се твърди, че са извършени вменените нарушения на военната дисциплина, както и неясното описание на задълженията, като действия/бездействие, които съставляват нарушение по смисъла на чл.241 от ЗОВСРБ, съответно тяхната правна квалификация, поставят съда в невъзможност да извърши проверка за спазване на материалния закон при издаване на заповедта. Т. произнасяне обаче, не е и необходимо, предвид констатираните съществени нарушения в хода на дисциплинарното производство. Заповедта е издадена и при несъответствие с целта на закона, доколкото само при безспорно доказано констатирано нарушение на военната дисциплина се налага дисциплинарно наказание на военнослужещ. За пълнота е необходимо да се посочи, че действително военната служба се характеризира със спазване на дисциплина и строга субординация, но това не означава, че дисциплинарното наказване на военнослужещите следва да бъде произволно и самоцелно, без да се спазват изискванията за законосъобразно провеждане на дисциплинарното производство и без отчитане тежестта на нарушението, и цялостното поведение на служителя. Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, но при липса на съществени реквизити от съдържанието на акта, неустановена в цялост фактическа обстановка, което ограничава съдебния контрол за спазване на материалния закон, допуснати съществени нарушения в хода на процедурата и при несъответствие с целта на закона. Като незаконосъобразна заповедта следва да бъде отменена. При този изход на делото, своевременно направено искане за присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.1 от АПК, следва в полза на оспорващата да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 526, 40евро, съобразно представен списък на разноските, от които5,11евро внесена държавна такса; 511,29евро /равностойността на 1000лв./ договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат и 10евро внесен депозит за свидетел. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.второ от АПК, съдът