Решение № 2908 от 12.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 391/2024 г.

Производството е по реда на раздел III, глава Десета, дял Трети АПК. Образувано е по жалба на П. Т. З., подадена чрез пълномощник, срещу т. 66, б. „а“ За посещение на един от обектите: Исторически музей, Дом-музей „П.Пенев“, Художествена галерия „Петко Чурчулиев” и Ретро апартамент - за възрастни – 2 лв., и б. „б“ За посещение на всички обекти: Исторически музей, Дом-музей „П.Пенев“, Художествена галерия „Петко Чурчулиев” и Ретро апартамент - за възрастни - 4 лева от Приложение № 1 към чл. 71, ал. 1 Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. Към оспорването на П. Т. З. е допуснато на основание чл. 189, ал. 2 АПК присъединяването на Т. И. Д. и същата е конституирана като страна в производството. Мотивират наличието на правен интерес /чл. 186, ал. 1 АПК/. Твърди се, че следва да бъде прогласена нищожността на оспорената разпоредба, алтернативно – последната да бъде отменена като незаконосъобразна /чл. 146, т. 1, т. 3-5 АПК/. Оспореният текст от Наредбата противоречал на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, съгласно която цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган“. Липсвали данни за разгласяването на Наредбата съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 2 ЗМСМА. Ответникът не била спазил чл. 26 и чл. 28 ЗНА – не бил публикуван проектът на Наредбата в интернет 30 дни преди нейното приемане, с което били нарушени принципите на стабилност, съгласуваност и откритост. Липсвал доклад и анализ за съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати. Законът допускал да се определи цена на билет за посещение на музея, а не – цени за билет за всяка отделена негова експозиция. Не бил определен ден от седмицата за безплатен вход за музея. Претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят П. Т. З., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Б.. В съдебно заседание жалбоподателят Т. И. Д., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Б.. Процесуалният представител на жалбоподателите поддържа изложеното в жалбите, като излага съображения за нищожност на оспорената разпоредба, алтернативно – за незаконосъобразност. Претендира разноски. Ответникът Общински съвет Димитровград, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Изразено е писмено становище за недопустимост, алтернативно – за неоснователност, на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска присъждането му в размер под минималния. Представителят на Окръжна прокуратура Хасково, редовно призована, изразява становище за основателност на оспорването. Административен съд – Хасково, прилагайки чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК, след като изслуша доводите на страните и въз основа на събрания по делото писмен доказателствен материал, установи следното от фактическа и правна страна: Оспорването е допустимо, насочено срещу конкретна разпоредба на подзаконов нормативен акт /чл. 7, ал. 2 ЗНА/, издаден от Общински съвет Димитровград /чл. 185, ал. 2 АПК/. Налице е пряк, личен и непосредствен правен интерес на жалбоподателите по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК /същите са от [населено място] и са посетили Исторически музей – Димитровград, като са заплатили цена за билет за възрастни - сума в размер на 2 лева, за всяко посещение/, като при формиране на този извод съдът съобрази практиката на ВАС, Осмо отд. – Определения по адм. дело № 5472 и № 5173, и двете от 2024 г. Въз основа на представената от органа административна преписка се установява, че не е прогласена нищожността на подзаконовия нормативен акт в частта, която се оспорва, съответно – последната не е отменена като незаконосъобразна. Следва да се има предвид, че по аргумент от чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Разгледано по същество, оспорването е ОСНОВАТЕЛНО. На първо място, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА „наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен“, а според чл. 8 ЗНА „всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗНА, доколкото се отнася до всички нормативни актове. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси по ред, установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба е налице и изрична законова делегация /чл. 9 от ЗМДТ/, даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Представена е по делото в актуалната й действаща редакция Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград /Наредбата/, приета с Решение № 766 от 28.09.2017 г. от Общински съвет Димитровград на основание чл. 9 от ЗМДТ /§ 4 ПЗР на Наредбата; протокол № 26; л. 62-гръб-81/ и изменена и допълнена с последващи решения на Общински съвет Димитровград. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Наредбата Общинският съвет определя услуги и цените за тях в Приложение № 1. При приемането на Наредбата т. 66 от Приложение № 1 има следното съдържание: за посещение в Исторически музей, Дом-музей „П.Пенев“, Художествена галерия „Петко Чурчулиев” - за възрастни – 2 лв., ден четвъртък – безплатен за всички български музеи, 2 септември /Празник на града/ - безплатен ден, Международен ден на музеите /18 май/ - безплатен. С Решение № 769 от 30.06.2022 г. на Общински съвет Димитровград, неприложено по делото, но съдържащо се на интернет страницата на община Димитровград - [интернет адрес], е изменена Наредбата, като т. 66 има следното съдържание: т. 66, б. „а“ За посещение на един от обектите: Исторически музей, Дом-музей „П.Пенев“, Художествена галерия „Петко Чурчулиев” и Ретро апартамент - за възрастни – 2 лв., и б. „б“ За посещение на всички обекти: Исторически музей, Дом-музей „П.Пенев“, Художествена галерия „Петко Чурчулиев” и Ретро апартамент - за възрастни - 4 лева, всеки последен четвъртък от месеца /безплатен за всички посетители съгласно чл. 187, ал. 4 ЗКН; 2 септември /Празник на града/ - безплатен ден, В Европейската нощ на музеите и галериите – безплатно. Формира се извод, че оспорената разпоредба е издадена от Общински съвет Димитровград при наличие на материална компетентност да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. При това не е налице основание за прогласяване на нищожността на подзаконовия нормативен акт в тази му част. На второ място, гаранция за спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработването и на приемането на нормативен акт - обоснованост, откритост, стабилност и съгласуваност, са разпоредбите на чл. 28, ал. 1 – ал. 2 и ал. 4 ЗНА. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА „проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган“. „Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган“ /чл. 28, ал. 4 ЗНА/. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА „мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз“. При служебно направена справка на интернет страница на Община Димитровград се установи, че се съдържат Предложения от 23.06.2017 г. и 18.08.2017 г. на Кмета на община Димитровград за приемане на Наредбата и отмяна на действащата Наредба № 10, които предложенията отговарят формално на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. В конкретния случай е от значение дали в тези предложения се съдържат мотиви за издаването на акта от 2017 г. в оспорената му част. От прочита на предложенията: първото - [интернет адрес], второто от 18.08.2017 г. се съдържа в кориците по делото /л. 103 - л. 130/, не се установява какви са мотивите за издаването на акта 2017 г. в оспорената му част. В предложенията не са посочени причините, които налагат приемането на акта в оспорената му част, не се съдържат и останалите реквизити по чл. 28, ал. 2, т. 2-5 ЗНА, вкл. и не е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В протокола от проведеното заседание на Общински съвет Димитровград на 28.09.2017 г. е цитирана докладна записка вх. № ОбС-07-234#2/15.09.2017 г. от И. Д. /л. 42; л. 82-102/, посочена като част от дневния ред при отправяне на поканата за заседанието на Общински съвет Димитровград – 21.09.2017 г. В тази докладна записка не се съдържат мотиви за приемането на Наредбата през 2017 г. в оспорената й част С оглед разпределената доказателствена тежест и видно от описа, под който се изпраща на съда административната преписка, ответникът не представи доказателства за изменението на Наредбата от 2022 г. При направена от съда служебна справка на интернет страницата на община Димитровград се откри Протокол № 35 от заседание на Общински съвет Димитровград, на което се обсъжда изменението на Наредбата - https: //www.dimitrovgrad.bg/bg/protokoli-ot-zasedaniyata-na-obshtinskiya-savet/protokol-35-ot-redovno-zasedanie-na-30-6-2022-godina. В този протокол е цитирана докладна записка вх. № ОбС-07-124/16.06.2022 г. от И. Д., която обаче не е приложена по делото, но се открива на интернет страницата на община Димитровград като част от дневния ред при отправяне на поканата за заседанието на Общински съвет Димитровград – 23.06.2022 г. При служебно направена справка на интернет страницата на община Димитровград се откри и докладна записка от 27.05.2022 г. на Кмета на община Димитровград - https: //www.dimitrovgrad.bg/bg/proekti-na-normativni-aktove/priemane-na-naredba-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-naredba-10-za-opredelyaneto-i-administriraneto-na-mestnite-taksi-i-tseni-na-uslugi-na-teritoriyata-na-obshtina-dimitrovgrad-1. Неяснотата с коя точно докладна записка на Кмета на община Димитровград е направено предложението за изменение на оспорената разпоредба от Наредбата препятства възможността на съда да прецени изложени ли са мотиви, обуславящи изменението, като не може да се установи дали е постигната целта – актът да бъде мотивиран, както и дали мотивите изпълняват придадената им функция да бъдат източник за тълкуване на акта. Следва да се отбележи също, че формално е спазено изискването за обосновка на съдържанието на акта за извършването на промени в т. 66 от Приложение 1 към чл.71 ал.1, вкл. и доколкото от 2017 г. в структурата на музея е включен обект Ретро апартамент, и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, отразени са и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите. От една страна, липсата на част от изискуемото от чл. 28, ал. 2 ЗНА съдържание на мотивите относно приемането на Наредбата в оспорената й част през 2017 г. безспорно представлява нарушение на изискванията за форма на нормативния административен акт, а от друга, липсата на представени от ответника доказателства и непопълване на административната преписка в цялост обуславя извод за недоказаност на изпълнение на разпоредбата на чл. 28 ЗНА при приемането изменението на Наредбата през 2022 г.в оспорената й част, което води до отмяната на Наредбата в оспорената й част /чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК/. Дори и да се приеме, че съдът, воден от принципа за служебното начало е попълнил преписката посредством направените служебни справки на интернет страницата на община Димитровград, като е изяснил спорните факти и обстоятелства по делото, то следва да бъде отбелязано, че единствено по отношение на приемането на Наредбата в първоначалната й редакция от 2017 г. не е спазено изискването за мотивиране на акта. В този смисъл Наредбата от 2017 г. в оспорената й част подлежи на отмяна. На трето място, при приемането на Наредбата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за отмяната й в оспорената част /чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК/. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА „преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.“. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗНА „срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.“. От систематичното и историческо тълкуване на цитираните разпоредби, се формира извод, че предвид характера на Наредбата – подзаконов нормативен акт, с многократно правно действие за неопределен и неограничен брой адресати, се изисква оповестяването на проекта му на заинтересованите лица. При служебно направена справка на интернет страницата на Общински съвет Димитровград се установи, че предложението на Кмета на община Димитровград от 18.08.2017 г. е публикувано на същата дата - [интернет адрес], като е указана възможността в срок от 30 дни заинтересованите лица да представят становища и предложения. В това предложение на Кмета на община Димитровград са обсъдени и постъпилите възражения по първоначалното му предложение от 23.06.2017 г. Видно от справка от 18.09.2017 г. предложения по проекта от 18.08.2017 г. не са направени /https: //www.dimitrovgrad.bg/bg/posts/view/9028/. Прави впечатление обаче, че преди изтичане на срока за възражения е отправено на 15.09.2017 г. предложение за приемане на Наредбата чрез докладна записка на Кмета на община Димитровград, в която също е посочена възможността в срок от 30 дни заинтересованите лица да представят становища и предложения. По този начин не може да се установи безспорно дали следва да са предостави повторно възможност за становища и предложения, след изтичането на който наредбата ще подлежи на обсъждане. От публикуването на 18.08.2017 г. на предложението и мотивите към него до вземане на решението, с което е приета наредбата – 28.09.2017 г., безспорно е изтекъл 30-дневният срок по чл. 26, ал. 4 ЗНА, но от предложението от 15.09.2017 г. до вземане на решението, с което тя е приета - 28.09.2017 г., безспорно както 30-дневният срок, така и 14-дневният срок, по чл. 26, ал. 4 ЗНА не са спазени, като не е съобразено, че заинтересованите лица биха могли да упражнят правото си за предложения и възражения по проекта и в последния ден от срока, чрез изпращането им по пощата или куриер. Още повече и, че същите тези лица биха могли да узнаят за докладната записка от 15.09.2017 г. едва след запознаване с дневния ред за заседанието на 28.09.2017 г., който ред е публикуван на интернет страницата на Общината едва на 21.09.2017 г. При служебно направена справка на интернет страницата на община Димитровград се откри докладна записка от 27.05.2022 г. на Кмета на община Димитровград, чрез която е направена обосновка за извършването на промени в т. 66 от Приложение 1 към чл. 71 ал. 1, която е публикувана на същата дата, като е указана възможността в срок от 30 дни заинтересованите лица да представят становища и предложения. На същата дата се публикуват и мотивите за предложеното изменение. Видно от справка от 29.06.2022 г. - [интернет адрес] предложения по проекта от 27.05.2022 г. не са направени. Прави впечатление обаче, че преди изтичане на срока за възражения е отправено на 16.06.2022 г. предложение за приемане изменението на Наредбата чрез докладна записка но Кмета на община Димитровград, която не се съдържа в кориците по делото, но се съдържа като файл на интернет страницата на община Димитровград https: //www.dimitrovgrad.bg/bg/obshtinski-savet-predstoyashto/pokana-za-zasedanie-obshtinski-savet-na-obshtina-dimitrovgrad-na-30-06-2022-g-chetvartak-ot-0900-chasa-v-mnogofunktsionalna-zala-groseto-bul-g-s-rakovski-15. От публикуването на 27.05.2022 г. на предложението за изменението и мотивите към него до вземане на решението, с което е приета Наредбата – 30.06.2022 г., безспорно е изтекъл 30-дневният срок по чл. 26, ал. 4 ЗНА, но от предложението от 16.06.2022 г., до вземане на решението, с което тя е приета - 30.06.2022 г., безспорно както 30-дневният срок, така и 14-дневният срок, по чл. 26, ал. 4 ЗНА не са спазени, като не е съобразено, че заинтересованите лица биха могли да упражнят правото си за предложения и възражения по проекта и в последния ден от срока, чрез изпращането им по пощата или куриер. Още повече и, че същите тези лица биха могли да узнаят за докладната записка от 16.06.2022 г. едва след запознаване с дневния ред за заседанието на 30.06.2022 г., който ред е публикуван на интернет страницата на Общината едва на 23.06.2022 г. При така осъществените факти не се констатира по безспорен начин, че Наредбата в действителност е била подложена на обществено обсъждане в определения от закона срок, което съгласно трайно установената практика възпрепятства правото на заинтересованите лица по чл. 186, ал. 1 АПК да участват в това обсъждане/обществени консултации. Горното произтича и от разпоредбата на чл. 77 АПК, съгласно която „компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения“. Нарушени са принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Принципът на обоснованост се гарантира от изискването за мотивиране на проекта на нормативен акт, от изискванията за съдържанието на мотивите и от изискването обсъждането на проекта да не се извършва без наличието на мотиви. Принципът на откритост се гарантира от изискванията за публикуване на проекта на акта и на неговите мотиви. Принципът на съгласуваност се гарантира от изискването за публикуване на проекта и на мотивите и от осигуряването на заинтересованите лица на възможност да изразят становища и предложения. Принципът на стабилност се гарантира от изискванията към съдържанието на мотивите и възможността на заинтересованите лица да изразят становища и предложения. Визираните принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по законосъобразен и целесъобразен начин. По делото не са представени доказателства за обнародването в печата на Наредбата или за разгласяването й по друг начин на територията на общината съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗНА. Подобно изискване е поставено и с разпоредбата на чл. 22, ал. 2, изр. Първо ЗМСМА /в приложимата редакция/ „актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3.“. Видно от представения по делото Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Димитровград, неговите комисии и взаимодействие му с общинската администрация /чл. 97, ал. 4 – изменен с Решение № 517/29.072021 г./, актовете на Общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масова информация и интернет и чрез поставянето им в сградата на общинската администрация /алтернативно и кумулативно като възможност/. Дори и да се приеме, че чл. 97, ал. 4 от Правилника е приложим единствено за изменението на Наредбата от 2022 г., то по отношение на приемането й е действала разпоредбата на чл. 22, ал. 2, изр. Първо ЗМСМА. И в двата случая се изисква разгласяването да стане и чрез интернет страницата на общината. В действителност актуалната Наредба се съдържа на интернет страницата на община Димитровград, като няма данни по делото към кой момент е извършено публикуването й. С оглед разпределената доказателствена тежест ответникът не успя да докаже, че е спазено изискването за разгласяване на подзаконовия нормативен акт чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин по смисъла на чл. 78, ал. 3 АПК, нито чрез Интернет по смисъла на ЗМСМА, така че да се формира извод за пораждане действие на оспорената от Наредбата разпоредба по отношение на физическите лица, които са нейни адресати. На следващо място, съдът дължи преценка за съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон, която се извършва към момента на постановяване на съдебното решение /чл. 192а, изр. Второ АПК/. Съгласно разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Не е спорно обстоятелството, че наредбата представлява подзаконов нормативен акт, който съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА урежда неуредени с нормативен акт от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Поради това и всяка Наредба трябва не само да съответства на нормативния акт от по-висока степен, но и да не му противоречи, като е невъзможно да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ „държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.“. В конкретния случай, макар и по делото да не са представени доказателства, съдът установи след направена справка на интернет страницата на Министерство на културата и водения от него регистър, че Исторически музей Димитровград е общински, а след справка на неговата интернет страница, че в него се присъединяват Дом-музей „П.Пенев“ и Художествена галерия „Петко Чурчулиев“. Не се спори и, че от 2017 г. част от структурата на Исторически музей Димитровград е и Ретро апартамент. Съгласно чл. 27, ал. 4 и чл. 40, ал. 3 от ЗКН общинските музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет. Безспорно е, че Исторически музей Димитровград е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет /чл. 41 ЗКН/. Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗКН предвижда, че „цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган“. При това положение, настоящият състав на съда приема, че така формулиран текстът от Наредбата, който се оспорва, е в пряко противоречие с цитирания законов текст. Противоречието с нормативен акт от по-висока степен води до незаконосъобразност на приетата и оспорена разпоредба от Наредбата, тъй като в случая Общински съвет Димитровград не може да определя с Наредбата цената на билетите, а същото следва да стане единствено от директора след съответното съгласуване от Община Димитровград. По изложените съображения съдът намира оспорването на П. Т. З. и Т. И. Д. за основателно, поради което Наредбата й в оспорената част следва да бъде отменена. При този изход на спора, в полза на жалбоподателите се дължат разноски, каквото искане е своевременно направено. Съгласно представения списък разноските за първия жалбоподател П. Т. З. са в размер на 1043 лв., от които 11 лв. такса за образуване на делото и такса превод, 32 лв. за обявление в ДВ и такса превод и 1000 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. От втория жалбоподател Т. И. Д. е заявено присъждане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Видно е, че се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, като се оспорва само един текст от Наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение под минимума, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да намери приложение решение на СЕС по дело C-438/22. Не се следва присъждане и на поисканите от П. Т. З. такси за превод в размер на 3.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът