Решение № 17989 от 23.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 30245/2025 г.

№ 20251110130245 по описа за 2025 година Предявен е осъдителен иск по чл.174,ал.1 ЗМВР/2014г./ . С исковата молба , изменена с допълнителни писмеи молби от 22.04.2026г. и 04.05.2026г., и щ е ц ъ т МИНИСТЕРСТВО НА •••••••• е предявил осъдителен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 7 075, 16 лв , представляващи разходи за „издръжка на обучението” по чл.91,ал.2,т.1 ЗВО във връзка с чл.91,ал.1, т.1 ЗВО съгласно „диференцирани нормативи по професионално направление” , полагащи се за ответника като курсант редовно обучение в Академията на МВР (АМВР) за образователно квалификационна степен (ОКС) „Бакалавър” по специалност „ПротИ.действие на престъпността и опазване на обществения ред” във факултет „Полиция” при АМВР през периода на обучението му в АМВР от месец октомври 2021г. до месец октомври 2023г., подлежащи на възстановяване съгласно чл.174,ал.1 ЗМВР и Договор № 4581р- 13212/30.09.2021г. за обучение в АМВР , сключен между страните, поради отписването на ищеца от АМВР със заповед № 4581э-2435/12.10.2023г. на ректора на АМВР по негово искане със заявление, рег. № 4581р-17402/29.09.2023г., заедно със законната лихва върху сумата от 7 075, 16 лв за периода от датата на предявяване на исковата молба – 27.05.2025г. до окончателното плащане и със законната лихва върху сумата от 7 007,55 лв за периода от датата на предявяване на исковата молба – 27.05.2025г. до датата на плащането – 15.07.2025г. , както и разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение. С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 26.06.2026г., е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.233 ГПК съдебното производство в частта му относно предявения иск за размера му НАД 7 075, 16 лв до пълния първоначално предявен размер от 14 082,71 лв поради отказа на ищеца от иска в тази му част. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила. В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск в останалата му част. В заседанието на 28.08.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 14.08.2026г. юрисконсултът на ищцовата страна е пледирал за уважаване на иска. Ответникът И. К. Г. оспорва предявения иск за сумата от 7 075,16 лв , представляващи „средногодишни разходи съгласно нормативите за хуманитарни науки за периода м.10.2021г. – м.10. 2023г.” според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 28.07.2025г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за недължимост на тази част от претендираните от ищеца разходи с общ размер от 7 075, 16 лв поради неизпълнението от ищеца на задълженията му по сключения с ответника договор за обучение за осигуряване на редовно и нормално провеждане на учебните занятия и на подходящи условия в помещенията за обучение и в общежитията на АМВР. В хода на съдебния процес ответникът и пълномощникът му поддържат оспорването на иска в посочената му част. В заседанието на 28.08.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника. Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното : Относно основателността на предявения иск : Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН. По делото не се спори , а и е доказано с представените заповед № 4581з- 967/10.08.2021г. на ректора на АМВР , Договор № 4581р-13212/30.09.2021г. за обучение в АМВР и заповед № 4581э-2435/12.10.2023г. на ректора на АМВР , че ответникът се е обучавал като курсант редовно обучение в Академията на МВР (АМВР) за образователно квалификационна степен (ОКС) „Бакалавър” по специалност „ПротИ.действие на престъпността и опазване на обществения ред” във факултет „Полиция” през периода от 01.10.2021г. до 12.10.2023г. Видно от заповед № 4581э-2435/12.10.2023г. на ректора на АМВР ответникът е бил отписан като курсант в АМВР по негово искане (желание), предявено със заявление, рег. № 4581р-17402/29.09.2023г.(представено по делото– б.с.). Според чл.174, ал.1 ЗМВР курсантите, напуснали по свое желание по време на обучението възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода , в който са били обучавани. Следователно при отписването от АМВР на ответника по негово собствено желание, за него е възникнало задължение по чл.174,ал.1 ЗМВР. Същото задължение е уговорено от страните и в т. 3 от процесния Договор № 4581р- 13212/30.09.2021г. за обучение в АМВР. В заповедта № 4581э-2435/12.10.2023г. на ректора на АМВР за отписването на ответника като курсант от АМВР, която не е оспорена от него по надлежния ред, също е посочено , че следва да бъдат възстановени „съответните разходи за обучението” на ответника. Ответникът не оспорва , че на основание чл.174,ал.1 ЗМВР и т.3 от Договор № 4581р- 13212/30.09.2021г. за обучение в АМВР дължи връщане на получените от него стипендии през периода на обучението му с общ размер от 7 007, 55 лв , които са разходи за издръжката му. Тази сума е платена от него след предявяването на исковата молба с две плащания на 14.07.2025г. и на 15.07.2025г. Това плащане е признато от ищеца , който поради тази причина се е отказал от иска в тази му част и съдебното производство е прекратено на основание чл.233 ГПК в тази част с влязло в сила определение. Спорът между страните е относно връщнето на разходите за обучение в размер на 7 075,16 лв. Ответникът отрича дължимостта на тези разходи с твръдението , че ищецът е бил неизправна страна по договора за обучение , тъй като не е осигурил добри литови условия в общежитията и нормално провеждане на обучението. Възраженията на ответника са неоснователни по следните причини: По делото не е спорно , а и от представените извлечения от Главна книга на АМВР е видно , че ответникът има заверени четири семестъра през двете години, в които се е обучавал , и е положил 23 изпита , т.е. обучението му в АМВР през процесния период е б и л о проведено. По делото не са представени никакви доказателства за подавани от ответника или от други курсанти жалби, оплаквания , сигнали за липса на обучение през периода от октомври 2021г. до октомври 2023г. Разходите за обучение във висшите учебни заведения , каквото е и АМВР, са регламентирани в чл.91, ал.2, т.1 ЗВО във връзка с чл.91,ал.1, т.1 ЗВО . Това не са разходи за издръжка на конкретен студент (курсант) , а плащания от държавния бюджет към съответното висше учебно заведение за организиране на учебния процес. Тези разходи са нормативно определени със ЗВО и с ПМС и не зависят от реални плащания за консумативи , стипендии , заплати и други подобни на висшето учебно заведение Поради тази причина възраженията на ответника за лоши битови условия и за липса на реални плащания от АМВР са правноирелевантни. Според приетото в съдебното заседание на 26.06.2026г. експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза , неоспорено от страните, полагащите се за перида на обучението на отетника от 01.10.2021г. до 12.10.2023г. нормативно определени разходи за обучение в АМВР по смисъла на чл.91, ал.2, т.1 ЗВО във връзка с чл.91,ал.1, т.1 ЗВО съгласно „диференцирани нормативи по професионално направление” и ПМС са с общ размер от 7 37 3,46 лв. Не са представени доказателства тази сума да е платена от ответника. На ищеца следва да бъдат присъдени 7 075, 16 лв , тъй като за толкова е предявен искът, а с оглед принципа за т. нар. диспизитивно начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) и с оглед избягване на т.нар. „свръх-петитум” съдът е обвързан от искането на ищеца и не може да му присъди по големи суми от претендираните. Предявеният иск по чл.174,ал.1 ЗМВР следва да бъде уважен изцяло. Относно претенцията за законна лихва от датата на предявяването на исковата молба до плащането: Исковата молба представлява покана за плащане на главното вземане, поради което от предявяването му ответника се счита в забава и следователно дължи законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД от тази дата - 27.05.2025г. в конкретния случай. Върху неплатената част от главницата в размер на 7 075,16 лв следва да бъде присъдена законната лихва от датата на предявяване на исковата молба– 27.05.2025г. до окончателното плащане . Върху платената част от главницата в размер на 7 007,55 лв (по отношение на която съдебното производство е прекратено на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска с оглед осъщественото плащане след исковата молба от ответника– б.с.) следва да бъде присъдена законната лихва от датата на предявяване на исковата молба– 27.05.2025г. до датата на плащането – 15.07.2025г. , чийто размер е 123 лв , изчислен по реда на чл.162 ГПК. Относно разноските по делото : На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото дело , представляващи платените държавна такса за предявяването на исковата молба (563,31 лв) и депозит за съдебно-счетоводна експертиза (500 лв). Тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло , защото искът е уважен. Въпреки че, за част от иска в размер на 7 007, 55 лв (получени от ответника степндии за времето на обучението ми в АМВР) съдебното производство е прекратено, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските и за прекратената част , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба и за тази част от вземането по чл.174,ал.1 ЗМВР , доколкото плащането от ответника на сумата от 7 007, 05 лв не е било извършено до датата на предявяване на иска, а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на исковете или при прекратяване на съдебното производство поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата молба. Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (100 лв). В останалата му част до пълния предявен размер от 977,92 лв (500 евро искането на ищеца за присъждане на юрисконсулско възнаграждение следва да бъде отхърлено. Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като искът е уважен , а за останалата част от иска съдебното производство е прекратено на основание чл.233 ГПК поради отказ на ищеца от иска с оглед извършено от ответника плащане, осъществено обаче след предявяване на исковата молба. Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ: