Решение № 39 от 29.1.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2356/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №008178/13.10.2025 год. на Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115И, представлявано от управителя Н. С.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.70 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител. За Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения: ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: “ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ” ЕАД извършва търговска дейност в обект – Виваком България ЕАД, за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, област Шумен, ул.“Хан Омуртаг“ №2. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-1544 от 18.07.2025 год. на 21.07.2025 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят Н. на 07.10.2024 год. закупил от търговеца смарт часовник „Huawei Watch GT-5“. За периода на ползване на часовника били предявени общо три рекламации, като първите две са били удовлетворени чрез ремонт и чрез замяна на часовника с нов, съответно на 12.12.2024 год. и 02.01.2025 год. Поради проявен дефект в устройството била предявена нова рекламация, приета на 23.05.20255 год. със сервизна карта №5028354798. В съставения приемен протокол като особени белези при приемане на часовника било отразено – нормални следи от употреба. На 26.06.2025 год. с Протокол за отказано гаранционно обслужване №OGS009082546 от С. сервиз ЕООД било отказано гаранционно обслужване поради констатация - „Дефект върху уреда, причинен от проникване на течност в устройството. Корозия по електронните компоненти на уреда. Следи от въздействие на течност, различна от чиста вода – солена вода и др. Побеляване на електронните компоненти на уреда.“ В протокола било посочено, че Проникването на течност в уреда говори, че са нарушени изискванията на сертификата за водоустойчивост на апарата.“ По време на проверката било установено, че часовникът е бил върнат на потребителя неотремонтиран на 17.07.2025 год. С писмо изх.№В-03-1544/21.07.2025 год. от дружеството-жалбоподател било изискано писмено становище във връзка с потребителската жалба. Такова е било депозирано на 28.07.2025 год., като в същото дружеството потвърждава отказаното гаранционно обслужване на уреда, като изрично посочва, че на 17.07.2025 год. апарата е бил върнат на потребителя. Резултатите от проверката били отразени в Протокол за проверка на документи №К-0151052/28.07.2025 год. С писмо изх.№В-03-1544/28.07.2025 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №008178/30.07.2025 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Актът бил връчен на представител на дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не са се възползвали от законното си право и не са депозирали и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №008178/13.10.2025 год. на Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115И, представлявано от управителя Н. С.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.70 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. И. Й. и на свидетеля – А.Г.Д. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка на дружеството, като лично са се запознали с приложените по делото документи. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения: “ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява търговец, както по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, а така също и по смисъла на §6, т.5 от ЗПЦСЦУПС и съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПЦСЦУПС е имал задължението да извършва ремонт или замяна на продадени от него стоки безплатно в рамките на разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и целта, за която са били необходими на потребителя. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказ на гаранционния ремонт дружеството сочи „Дефект върху уреда, причинен от проникване на течност в устройството. Корозия по електронните компоненти на уреда. Следи от въздействие на течност, различна от чиста вода – солена вода и др. Побеляване на електронните компоненти на уреда.“ В протокола било посочено, че Проникването на течност в уреда говори, че са нарушени изискванията на сертификата за водоустойчивост на апарата.“ За да се позове на посочените констатации, дружеството е следвало да докаже, че сочените от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна връзка с констатираното увреждане, както и че следи за такова мокрене са били налични към момента на приемане на апарата в обекта на фирмата. В този смисъл в представената като писмено доказателство Сервизна карта №5028354798/23.06.2025 год. е отразено, че при предаване на устройството същото е било с нормални следи от употреба, като липсва отразяване на посочените по-късно констатации. В същото време липсват и доказателства, че описания дефект – „уредът не се включва, а ако се включи се изключва веднага“ се намират в някаква връзка с констатираните дефекти, както и че същите са били налични към момента на приемане на апарата в обекта на търговеца, респективно в сервиза. Липсват каквито и да е доказателства, че описания дефект – нарушена работа на часовника, се намират в някаква връзка с констатираното мокрене. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на часовника в обекта на дружеството не е било описано, че е констатирано мокрене на телефона. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от влага не може да се сподели извода, че посочения дефект се дължи на наличие на мокрене и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от проникване на течности или друго външно въздействие, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че видно от материалите по делото посоченият модел смарт часовник „Huawei Watch GT-5“ е с характеристики за водоустойчивост 5 ATM, IP69К и същият е пригоден за плуване. Следователно нормалната употреба на часовника предполага неговото мокрене, респективно престоят му във влажна среда и то на голяма дълбочина, включително и в солени води. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от мокрене или деформации не може да се сподели извода, че посоченият дефект се дължи на наличие на такива, и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от такова външно въздействие, поради което не са били налице условията за отказване на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия. Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало безплатното извършване на ремонт или замяна на уреда в разумен срок и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.70 от ЗПЦСЦУПС. При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.70 от ЗПЦСЦУПС, а именно 500 лева. В тази връзка съдът намира, че санкцията е определена при правилна преценка на тежестта на нарушението и на неговата обществена опасност. Санкцията е определена при съблюдаване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и напълно съответства на извода за липса на констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът