Решение № 1455 от 26.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13427/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на В. А. П. срещу •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 25 000 лева, предявена като частична претенция от общо 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от ••••••••••••••••••••••., изразяващи се в накърняване чувството за чест и достойнство, засягане на авторитета и доброто име в обществото, негативни емоции и емоционални притеснения, повишена раздразнителност, нарушено душевно равновесие, тревожност, безпокойство, нарушение на съня, сърцебиене, световъртежи, напрежение, апатия, които довели до понижено самочувствие и загуба на концентрация при изпълнение на професионалните ангажименти, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, вследствие на протИ.правно поведение, осъществено от двама от участниците в ••••••••••••••••••••••••• •••••••••••, излъчено през •••• – К.М. и И.Г., които по време на заснемане на предаването осъществили емоционално и вербално насилие срещу ищцата, като сипели обидни думи по неин •••рес, и което предаване единият ответник продуцирал, а вторият излъчвал.

Ищцата твърди, че през •••• в продължение на ••••••••••• в предаването •••••••••••, продуцирано и заснето от ••••••••••••••••, и излъчвано от •••••••••••••, в което предаване били изречени обидни квалификации, опозоряващи обиди, унижения, подигравки и сравнения с негативен контекст по неин •••рес от страна на други участници в него – К.М. и И.Г., които достигнали до нея и неограничен брой зрители. Посочва, че е искала да напусне предаването, но в подписания договор е имало предвидена неустойка за това, която била непосилна за нея. Уточнява, че изказаните от посочените участници в предаването обидни и унизителни квалификации по отношение на ищцата са излъчвани в продължение на месеци в нецензуриран вид по •••••••••••••••••••, в ра••••чни ••••••••••• и са следните: 1/ К. в разговор с други участници за ищцата - ,,•••••••••••••••••••••••••••••••!"; „к. к.!" (нееднократно); „•••••••••••••••••••••••••••!" „••••••••••••••••••••••••••"; „... в к. т.!"; „к.!"; „п.!" (нееднократно); „••••••••••••••!"; „п.!"„б с.!"; „•••••••••!"; „и.!"; „у.!"; „а.!"; „с.!"; „т .!" (нееднократно) „••••••••••!" •••••••••••••••••••••••••••••••••••", „••••••••••••••••••••••"; •••••••••••••••••••••••!"; •••••••••••••••••••••!"; ••••••••••••••••• •••••••••••••••••••"; „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••; „••••••••••••••••••••••••.!"; 2/ И. директно към ищцата или в разговор с други участници за нея – •••••••••••••••••!"; „•••••••••!" (нееднократно); „п.!". Твърди, че изявленията нарушили нейни конституционни права, гарантирани и от ХОПВС, а именно правото на чест и достойнство. Посочва, че изказаните квалификации по неин •••рес не били кодирани по никакъв технически начин и са достигнали до множество граждани, вследствие на което се почувствала омерзена и унижена като личност, жена и професионалист. Тази обстановка се отразила на психическото здраве, затова се обърнала към експерти в областта.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от •••••••••••••, в който се оспорва исковата претенция. Твърди, че не може да носи отговорност за изявленията на трети лица. Сочи, че доколкото ищцата е дала съгласие за заснемане и излъчване на цялото участие в предаването и е била наясно с регламента му, оспорва да не е била запозната с това, че ще се излъчват и обидните разговори на другите участници по неин •••рес. Оспорват се съдържанието и тълкуването на процесните цитати като изведени от контекста на самото предаване и на целия формат, твърди се неоснователност на протИ.поставяне за излъчване на предаването. Оспорва твърдението на ищцата да е искала да напусне предаването. Твърди, че посочените като обидни изрази са изказани в особен вид предаване, което се излъчва в целия свят, което не е журналистически или публицистично и изразява свободата на художественото творчество, която е гарантирана от КРБ и ЗРТ. Оспорва ищцата да е претърпяла психически стр•••ания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ••••••••••••••••, в който се оспорва исковата претенция. Оспорва да е налице пасивна процесуална легитимация и да следва да отговаря по предявения иск. Твърди, че по време на предаването участниците са имали срещи с психолог и на •••••••••••• от срещите ищцата не е споделила желанието си да напусне предаването, а е заявявала, че ще трансформира обидите към нея в зрителска подкрепа. Оспорва на някой от участниците в предаването да му е търсена неустойка при напускането му. Оспорва ищцата да е търпяла вреди, да е налице вина при заснемането и причнно-следствена връзка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е представено ••••••••••••••••••, сключен между •••••••••••••, •••••••••••••• и В. А. П., по силата на който ответните дружества възлагат на ищцата да участва в създаването и заснемането на ••••••••••••••••••••••••••• с наименование ••••••••••• /л. 22-35/ в периода от •••••.•••• до ••••••••••••.•••• В чл. 3, ал. 1 от процесната сделка е обективирано съгласие на участника да бъде фотографиран, филмиран на всяко място и по всяко време за целия период на подготовката и заснемането на предаването и евентуалните допълнителни ситуации или мероприятия, свързани с предаването – като публични промоции, участия в други предавания, заснемане на предварителни видеоматериали, интервюта и т.н. Съобразно чл. 3, ал. 2 участникът е информиран и се съгласява, че всички аудио-визуални, аудио, видео записи, снимки и други материали, създ•••ени във връзка с предаването, могат да разкриват физическото и емоционалното състояние на същия, могат да нарушат тайната на личния му и/или семеен жИ.т и неговата неприкосновеност. В чл. 5, ал. 1 се съдържа декларация за знание и съгласие на ищцата, че участието в предаването може да бъде свързано с неочаквани, трудни и опасни физически и/или психически натоварвания, в това число и ангажиране и съжителство за продължителен период от време с неприятни за него лица и с продължителен престой на отдалечено изолирано място. С чл. 42, ал. 1 е предвидено, че участникът приема и се съгласява, че може да бъде подложен на напрегнати, трудни и опасни физически дейности и натоварвания, на психически и емоционален стрес, както и че във връзка с участието в предаването може да доведе до увреждане на здравето, емоционален дисбаланс и заболявания, загуба на имущество и други неблагоприятни последици. С чл. 42, ал. 2 ищцата, като участник, доброволно приема посочените в чл. 42, ал.1 от договора рискове и декларира, че ще носи пълна отговорност в случай на настъпване на последици за физичиското и психическото й здраве или имуществено състояние в резултат на участието в предаването.

Като писмени доказателства са представени и Договор за участие, сключен между •••••••••••••, •••••••••••••• и И.Г. /л. 155-168/, както и Договор за участие между •••••••••••••, •••••••••••••• и К.М. /л. 175-188/. При анализа на техните клаузи се установява, че съдържанието им е идентично с това на сделката, сключена с ищцата.

По делото е приобщено и Приложение № 2 /л. 36-41/, съдържащо общите правила на състезанието. Отбелязано е, че ••••••••••• е състезание с един финален победител, в рамките на което се провеждат редица състезания и дуели, предизвикателство и социална игра, което налага участниците да позволяват на екипа да следи от близо всичко, което се случва между тях, като не е позволено да се з•••ържа информация, свързана със състезанието от продукционния екип, тъй като това би ощетило предаването. Предвидено е, че участниците живеят единствено в определената зона на фермата, в която се заснема предаването, че трябва да участват във всички з•••ачи, битки, игри, дуели и други групови и/или индивидуални занимания, з••••••ени от продукцията, че трябва да заснемат

ежедневно свой видео дневник, както и з•••ължения за грижите в ••••••••••••то и ползването на апаратната техника.

В подкрепа на твърденията за неимуществени вреди е представена Епикриза от •••••••••••••••••••••••• към ••••••••••••••••• /л. 130/, което удостоверява, че в периода от 07.08.2024г. до 12.08.2024г. спрямо В. П. е проведено оперативно лечение на •••••••••••••••••••••, ••••••••••••••••••••••••. Приобщено е и Решение на ••••••••••••••••••••••••/••••••••••••••••••••••• от 29.08.2024г., с което е назначена следната терапевтична стратегия – •••••••••••••••••••••••••.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства от Р. П. – майка на ищцата, според чиито показания след и••••зането си от процесното предаване през октомври •••• В. П. се чувствала психически и емоционално смазана, била наранена, бил подронен авторитетът , месеци наред не ставала от леглото, почти не работела, отказвала да гледа предаването, започнала да посещава психолози и лекари и да приема лекарства. Описва, че дъщеря влязла с голяма р•••ост в предаването и с ясна кауза да представи добър пример за •••••••••••••••••••, но вместо да бъде постигната тази цел, имало „•••••••••••••“. Излага, че не е известно ищцата да е участвала в последващи предавания, в които да е заявявала, че е била щастлива от участието си във •••••••••••, като допълва, че в предаването •••••••••••• изрично обявила, че не се е чувствала добре във формата, а е била „емоционално ••••••••••••••“. Уточнява, че продължавала да има приятели, а след края на предаването се е виждала с други участници. Споделя впечатлението си, че В. П. пълноценно се включвала във формата и всеки път участвала в ••••••••••••.

Като свидетел по делото е разпитан и Н. Н. – •••••••••••••••••• на •••••••••••••••••••••••••, който изяснява, че форматът включва ра••••чни типове хора в една специфична, по-изолирана среда в преследването на нагр•••а, в която среда се сблъскват техните житейски философии и принципи. Посочва, че още в началото ищцата възприела стратегията на жертва, тъй като опитът от •••••••••••••••••та показвал, че същата била успешна за спечелването на подобно състезание. Описва, че В. П. многократно го посещавала и му споделяла своята кауза – да бъде „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••“. Излага, че многократно разговарял с И.Г. и К.М., правил им забележки относно тяхното поведение, което било продукт на техните характери, а не на „сценарна линия“, но изборът на поведение бил личен. Според свидетеля ищцата напълно целенасочено предизвиквала техните реакции с нежеланието си да изпълнява някои з•••ачи, със своя характер и свободолюбие, като в нито в един момент не е заявявала желанието си, че желае да напусне формата. Нещо повече, същата била сред хората, най-силно желаещи победата, и полагащи усилия за нейното постигане. Допълва, че по време на предаването е бил осигурен психолог, но В. П. не се е възползвала от възможността за разговор с него. Споделя, че макар в договора да е била предвидена неустойка при напускане на предаването, то за ••••••••••••• такава не е търсена от никого. Предоставя данни, че д•••ени думи се педилират, ако са нецензурни, а що се касае до обидите – тяхното цензуриране би означавало да се представи фалшив и манипулиран образ, както и да се наруши равнопоставеността на участниците.

Гласни доказателства са събрани и от Г.Д. – служител на •••••••••••••, ангажиран с поддържането на връзка с участниците след напускането на предаването. Излага, че многократно в разговорите им ищцата е заявявала желанието си д•••е пример, което бил мотивът да не напусне процесния формат. Посочва, че в предаването •••••••••••• В. П. споделила, че конфликтът с И.Г. и К.М. е бил неприятен, но търсела сили да им прости и смятала самата себе си за герой. Описва, че по време на предаването ищцата не е отправяла обидни квалификации към въпросните двама участници, но ги оставяла без вечеря, налагала им санкции и наказания, в резултат на което последните били провокирани. Според свидетеля конфликтът основно бил породен от тяхна страна пор•••и незнанието на В. П. как да се ръководи едно ••••••••••••, нетърсенето на компетентно мнение и нейното авторитарно поведение. Във връзка с отправените обиди била извършена проверка от СЕМ, при която не били установени нарушения на ЗРТ и на правилата на журналистическата етика. Уточнява, че на разположение на участниците по всяко време били психолог и лекар, но ищцата не е изявявала желание за разговори с тях. Допълва, че след напускането на предаването същата имала и друго медийно участие, в което разказала, че е открила любовта.

По делото е разпитана и Р.Й. – участник в процесния •••••• на •••••••••••••••••••••••••, според която И.Г. и К.М. се опитвали по всякакъв начин да наранят ищцата психически чрез обиди, като я наричали „п.“ и показвали, че „тя нищо не може, че те са повече от нея, че тя не заслужава никакво внимание и уважение“, докато последната винаги подхождала с добро. Според свидетеля кулминацията на конфликта настъпила в седмицата, в която В. П. била ••••••••••••••••••, при което бил реализиран •••••••••••••••••••, с което демонстрирали, че е „••••••••••••“ и „••••••••••••“. Предоставя сведения, че след този случай ищцата споделила, че е посетила психолог, че губи почва под краката си, че се чувства разклатена от ситуацията. Допълва, че това състояние продължило и след напускането на предаването – била психически смазана и в тежка депресия, изгубила желание за всичко. Посочва, че след финала на предаването била организирана масова сбирка на участниците, но свидетелят и ищцата се изолирали от всички, тъй като последната не искала да ги вижда. Уточнява, че тежкото емоционално състояние продължило около 6 месеца.

Гласни доказателства са събрани и от А.И. – служител на ••••••••••••••• на длъжност •••••••••••••••••••••. Споделя, че не е гледала •••••••••••те с отправените обиди. Описва, че нерегламентираните изрази като псувни и изрази на дискриминация се зачистват с т.нар. пегелиране. Излага, че при ••••••••••••••••• няма правомощие да променя съдържанието на к•••рите, тъй като жанрът включвал мотиви на художествено произведение. З•••ълженията се свеждали до описване съдържанието на конкретния епизод, но не и до пегелиране на обидни квалификации. Предаването се излъчвало в слот, който не предполагал детска аудитория.

На последно място е разпитан и свидетелят Д..Д., при когото от 2018г. ищцата посещавала обучителни курсове и семинари цел да развива личността си. Описва, че в резултат на този процес В. П. променила режима си на хранене и спане, започнала да спортува и спряла да пуши. Споделя, че след финала на предаването ищцата развила посттравматичен стрес, започнала да пие хранителни добавки, говорела изключително бързо и без жестикулация, което било нетипично за нея. Според свидетеля първите два месеца след напускането ищцата пишела съобщения, чували се по телефона и провеждали срещи, след което тези симптоми отслабнали. Посочва, че изживяван дистрес като този би могъл да доведе до •••••••••••••••••••••• в зависимост от генома на конкретния човек.

Пор•••и необходимостта от специални знания в областта на техниката и за установяване на обстоятелствата относно излъчените обидни думи по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. След извършен анализ на предоставените файлове и записи се установява наличието на разговори, съдържащи следните квалификации:

1/ -К.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••?“

2/ -К.: „/цензура/ ти бто с.“.

-В.: „••••••••••••••••••••••••••

-Мъж: „В., айде. Стига вече.“

-К.: „От тази ••••••••• •••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

-Л.: /смее се/.

-К.: „•••••••••••• …“

-Л.: „Този К.“.

-К.: „•••••••••••••••••••“.

3/М.: „Ама няма. Свършило е. Свършило е.“

-К.: „… н•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

-М.: „Еми да, Еми, да. Край“.

4/ - К.: „••••••••••••••••.

-М.: „Натоварваш мен. Стига!“

-К.: „•••••••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••••••••• ми кажи?“

5/ - К.: „…. На 500 ами на 200 процента да се активира. За да може наистина този •••• да няма никакъв шанс“.

6/ - К.: „… тя ми каже. •••••••••••••••• •••••••••••••••••• на мене, няма, не мога да го приема по никакъв начин“.

7/ - И.: „Ама не се заяждаме, бе, В.. В мига, в който някой ми каже, че не го интересува и аз му отговарям, че и мен не ме интересува. Дали ще спиш, или не – не ме интересува. /цензура/ скучните хора, честно ви казвам. Аз не познавам по, аз не познавам по-скучни хора от вас. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••“.

-Жена: „Ох, вече ми дойде и на мен в повече“.

-И.: „/цензура/ •••••••••••••••••••••. Т•••••••••••••••••••••••••

8/ И.: „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.•• /прекъсване/ п.••

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

9/ -К.: „Тя не води такива конфликти като мен и като И..

•••••••••••••••••••••••••••. ••••••••••••••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••.

Т•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.

Т•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

-10/ - К.: „••••••••••••••••• к.,

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Да, бе. Какво да обяснявам? Това е тотално неуважение, липса на всякакво възпитание. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••• /5 секунди прекъсване/, ••••••••••••••••••••. А, С.?“

-С.: „Да.“

-К.: „Аз ще ходя да дремна час, час и половина. Изчакайте ме, ще дойда след малко. Ще ходя да дремна към 9 часа. Не, към 9 ще дойда. /смеят се/. Хич не ми се смей. ••••••••••••••••••••••••••••••••••“.

-С.: „Какво трябваше да направя?“

-К.: „Ми, да отидеш да кажеш: „Излез от джакузито, ходи се обличай, в 8 часа почваме.“

-С.: „Е, не съм пъдар.“

-К.: „Е, не съм пъдар. Добре. Ти си човекът. Можеш да отидеш да кажеш на всеки: „Обичаят е за 8 часа, би ли бил така добър да бъдеш готов“.

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••,

••••••••••••••••••••••••.“

11/ - И.: /цензура/ •••••••••••••то с.. Ей, най-обичам да дойде и да ми каже: „Ей, аз имам прекрасен ден, чакай да ти разваля деня“. ••••••••••••••••••••••••••••••“.

-В.:

„••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••..“

12/ - Л.: „/цензура/ •••••••••••••••••••.“

-Л.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••“.

-Л.: „••••••••••••••••••••••••••••. Разбираш ли? Никво уважение. Ама как на един т .к да му втълпиш да има уважение? Разбира ш ли?“

-И.: Ама, Л., ти го каза в първата дума „Как на един т .к?“. Кво има да му обясняваш и да му показваш, бе? Тия, които…“

-Л.: „••••••••••••••••••••••••••••.“

-И.: „Е, добро утро.“

-Л.: „•••••••••••••••••••••••••••••••“

-И.: „Аз вече я наричам •••••••••“.

-Л.: „… тоя от поредицата на Стивън Кинг.“

-И.: „Аз вече я наричам •••••••••“.

-Л.: „•••••••••••••••••••••••••••••••.“

13/ - И.: „Въобще не е било целенасочено, въобще не съм се опитал да саботирам нищо и никой. Просто не съм се събудил. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••?“

-В.: „•••••••••••••••••••••••••••••…“

-И.: „Абе, къв ти е проблемът на теб?“

-В.: „… което е п•••нало на вратата“.

-И.:

„•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

-И.: „Колко си позволявам? ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••“.

-В.: „••••••••••••••“.

-И.: „•••••••••••••••••••••“.

-В.: „Защото зар•••и тебе К. в момента е станал по-рано и пра…“

-И.: „••••••••••••••••••••••••• к. г.…“.

14/ -К.:

„••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Според експертното заключение в •••••••••••••• ••••• са излъчени ••••••••••••••••• на предаването в периода от ••••••••••••••••••••••. от ••••••••••••••• с начален час •••••• и краен час •••••••••••••••••. Всички •••••••••••••••••••••••• са били качени и на ••••••••••••• •••••••••••, където били достъпни след платен абонамент за период от 2 години ••••••••••••••••••••••••, след което били премахнати. В същия период по ••••••••••••••••••• ••••••• са излъчени ••••••••••••••••••••••. В ••••••••••••••••••• потенциално изложени на съдържанието на ••••••••••••••• били всички домакинства с телевизионен приемник и достъп до програмата на •••••, доколкото каналът има национално покритие чрез кабелни, сателитни, •••••• и наземни цифрови мрежи, а в ••••••••••••• ••••••••••• – всички абонати на ••••••••••••• с активен достъп за период от 2 години след добавянето на съответния епизод.

Вещото лице е обяснило, че обидни изрази могат да бъдат технически премахнати от монтажистите в етапа на постпродукция чрез стандартните функции на софтуерите за видео и аудио монтаж, вгр•••ени във всички професионални системи и софтуери като: изрязване на звуковия сегмент, заглушаване, поставяне на сигнал с определено нИ. и честота /т.нар. „пегел“/ или замяна на аудиото, а при нужда – и визуално замъгляване.

По данни на експертизата В. П. е използвала следните епитети и изрази към И.Г. и К.М. и към други участници:

1/ - „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

2/ -

„••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••…“/

3/ - „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

4/ - „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••..“

5/ - В.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

-П.: „•••••••••••••••••••••••••••“

-В.: „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

-П.: „•••••••••••••••••••••••••.“

-В.: „Я•••••••••••••••••••! •••••••••••••••••••? •••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••.“

6/ -/За К./ -

„•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

7/ -В.:

„••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

-Д.С.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• •••••••••••••. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

-В.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“.

-В.: „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, К.•• и И.••, д•••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

-В.: „И И. не. От К. и И. •••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• „Извинявай“. Това е под достойнството им най-вероятно“.

8/ -В.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Ти не…“

-И.: „••••••••••••••••••?“

-В.: „•••••••••••••••••••••••••••••••.“

-И.: „••••••••••••••••••••••••••••••?“

-В.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••••…“

-И.: „Аха. Да“

-В.: „…•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

-В. за И.: „•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.“

В изследваните файлове вещото лице е установило, че се съдържат и изявления на голяма част от участниците, които предупреждават ищцата, че не е постъпила правилно в ра••••чни ситуации, както и че тя също ги дразни и предизвиква. Установено е, че В. П. е участвала в 5 ••••••••••••••••, четири от които е спечелила, като след един от тях е отправила следните изрази:

-Разказвач: „••••••••••••••••••••••• •••••••••••. В събота тя постигна четвърта победа в •••••••••••••••••••••, като срази Р. на •••••••••••• с категоричното 15 на 1. Така феята на светлината изравни миналогодишния рекорд на Х. В.. И има пълните шансове да го подобри, крачейки уверено към големия финал за •••••••••••••••••.“

• В.: „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.

• С.: „Четири победи.“

• В.: „•••••••••••••••.“

• С.: „••••••••••••.“

• В.: „Ще има и пета, споко.“

• С.: „Добре, айде!“

• В.: „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, окей, приеха ме, справям се добре. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••? •••••••••••••••••••••? Това се чудя!“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна

следното:

Предвид релевираните възражения за недопустимост на предявения иск пор•••и липса на пасивна процесуална легитимация и правен интерес и с оглед з•••ължението на съда служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и н•••лежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви. Пасивната процесуална легитимация се определя съобразно въведените в исковата молба фактически твърдения за наличието на материално правоотношение между страните, а неговото реално съществуване е въпрос по с., по който съдът дължи произнасяне с крайния си акт. От своя страна, налице е и правен интерес, тъй като е вън от съмнение, че всяко лице, което претендира да е увредено от друго, разполага със средство за защита на своите субективни права. Дали е настъпило реално увреждане, и дали за него е предоставено предварително съгласие, отново е въпрос по основателността на иска, а не по неговата допустимост. При това положение следва да се приеме, че са налице всички процесуални предпоставки, касаещи съществуването и валидното упражняване правото на иск, пор•••и което и предявената искова претенция подлежи на разглеждане по с..

От заявените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищцата на следните материални предпоставки: че ответниците са продуцирали, съответно излъчили и разпространили предаването ••••••••••• в ••••••••••• ...... със соченото в исковата молба съдържание, протИ.правност на извършеното деяние, претърпените неимуществени вреди, причинна връзка между изказванията на участниците по •••рес на ищцата и липсата на цензура относно тях и вредите, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответниците е да оборят презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на прекия причинител на вредите, както и да докажат всички факти, на които основават своите възражения.

С разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е регламентирана отговорността на лицата, които са възложили другиму някаква работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението на работата. Тази отговорност е за чужди протИ.правни и виновни действия или бездействия, има обективен характер, изпълнява гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица /в този смисъл Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС/. Единодушно се възприема както от теорията, така и от съдебната практика, че тази отговорност за чужди действия е обусловена от нарушаване на регламентирания с чл. 45, ал. 1 ЗЗД общ запрет да не се вреди другиму.

Не е спорно между страните, а и от събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че •••••••••••••, •••••••••••••• и третите за производството лица - К.М. и И.Г. са обвързани от облигационни правоотношения, по силата на които двете търговски дружества са възложили на последните да участват в създаването на седми •••••• на ••••••••••••••••••••••••• ••••••••••• в периода от •••••.•••• до ••••••••••••.•••• В чл. 16 от съдържанието на въпросните договори изрично са регламентирани правата и з•••ълженията на участниците – като например з•••ължение за съвместно живеене с останалите претенденти изолирано от външния свят, за грижи при отглеждане на растителни култури и жИ.тни, за предоставяне на интервюта, за изпълнение на инструкциите на ••••••••••••••••• и т.н. От систематичното тълкуване на всички клаузи може да се направи обоснован извод, че между съдоговарящите не просто е налице съгласие за участие в процесното предаване, а възлагане извършването на детайлно описаната работа по създаването на телевизионния формат.

За да притежава д•••ено лице качеството възложител на работа, не е необходимо отношенията му с изпълнителя непременно да притежават трудовоправен характер, да са отношения на зависимост, на власт и подчинение. Достатъчно е натоварването на други лица с осъществяването на действия, които сп•••ат към областта, в която възлагащият упражнява собствена дейност, както и тази дейност да се извършва в интерес на възложителя. Ирелевантен е характерът на вътрешните правила и норми, като зависимостта се изразява в обединяване усилията на натоварените с някаква работа лица, с оглед възможността на възложителя да я направлява в желаната от него насока, като определя характера и съдържанието на създаваните и предоставяните медийни услуги /в този смисъл Решение № 581 от 30.09.2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, III г.о./. Съблюдавайки тези съждения, се налага извод, че ответникът ••••••••••••• има качеството възложител на работа по смисъла чл. 49, ал. 1 ЗЗД, пор•••и което би могла да бъде ангажирана обективната му отговорност за вреди от виновното и протИ.правно поведение както на неговите служители, така и на третите за производството лица – участниците К.М. и И.Г., които се явяват изпълнители по силата на договорите за участие в телевизионно предаване.

Що се касае до •••••••••••••••• обаче, настоящият състав се солидаризира с възражението на ответника, че не е материалноправно легитимиран, пор•••и следните съображения: Настоящото производство е образувано по искова молба, насочена срещу ••••••••••••• и ••••••••••••••••. С последваща уточнителна молба с вх. № 307855/ 01.10.2024г., депозирана след размяната на книжа и след изготвяне на проекто-докл•••а по делото, ищцата се е позовала на допусната очевидна фактическа грешка в изписването на единия от ответниците в резултат сходството в имената и общите управители на дружествата •••••••••••••• и ••••••••••••••••, като е отправила искане осъдителният иск да се счита за предявен срещу ••••••••••••••. След служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че не само наименованието, но и ЕИК, с който юридическите лица се идентифицират в гражданския оборот, е ра••••чен, т.е. касае се за ра••••чни правни субекти. Независимо че двете търговски дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ТЗ, то не може да се приеме, че е налице „очевидна фактическа грешка“, респективно нередовност на исковата молба, която да подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 ГПК. При положение, че процедурата по размяна на книжа е приключена и в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, замяната на ответника може да се осъществи само по реда на чл. 228 ГПК в зависимост от наличието или липсата на съгласие на новия ответник и то само ако съдът бъде сезиран с подобно искане. При тълкуване съдържанието на така депозираната уточнителна молба не може да се изведе волеизявление на ищцата за замяна на •••••••••••••••• с ••••••••••••••, тъй като нито е поискано съгласие на новия ответник, нито е налице индиция за отказ от иска срещу първоначалния ответник. Ето защо, съдът намира, че н•••лежен ответник в процеса се явява ••••••••••••••••.

От представения по делото договор за участие се установява, че последният е сключен между В. П. в качеството на изпълнител, и ••••••••••••• и •••••••••••••• като възложители. Не са ангажирани други доказателства, които да удостоверяват, че между ищцата и ответното дружество •••••••••••••••• съществува материално правоотношение, по силата на което да е възложено извършването на работа, включваща участие в заснемането на процесното телевизионно предаване. Липсата на възлагане по чл. 49, ал. 1 ЗЗД осуетява възможността да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника и на собствено основание обосновава неоснователност на предявения осъдителен иск.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че при излъчване на ••••••••••••••••••••••••• ••••••••••• в периода от ••••••••••••••••••••••., достъпно и на ••••••••••••• ••••••••••• в отрязъка от •••••••••••••••••••г., двамата участници - К.М. и И.Г. са отправили спрямо ищцата следните словесни изрази и квалификации: „у.“ - 2-кратно, „о.“ – 2 -кратно, „изключителен г. ••••••••••••“, „б с.“, „п.“ – 5-кратно, „•••••••••••“, „•••••••••••“ – 2-кратно, „••••••••••••“, „с.“, „а.“, „••••“, „п.“ – 2-кратно, „к.“, „п.“ – 2-кратно, „••••••••••••• с.“, „•••••••••••• /цензура/ в к. т.“, „и. м.“, „••••••••••.“-2-кратно, „и.“, „••••••••••“, „••••••••••••••••“, „••••••••••“, „•••••••••••“, „••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••…“,

„•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••?“,

„••••••••••••••••••••••••••••••••••••••…“. При съобразяване правилото на чл. 202 ГПК съдът цени експертното заключение като обективно, компетентно изготвено, предоставящо пълни и обосновани отговори на формулираните з•••ачи. Доказателствената му стойност не се разколебава от останалите събрани доказателства, като в тази част е прието и неоспорено от страните. Нещо повече, в тази си част експертизата кореспондира в пълна мяра с гласните доказателства на всички разпитани по делото свидетели, които потвърждават, че спрямо ищцата са отправяни думи с подобно съдържание, пор•••и което на същата следва да бъде д•••ена вяра. Ето защо, настоящият състав намира, че възпроизведените в исковата молба словесни изрази и квалификации действително са отправени от третите за производството лица - К.М. и И.Г..

С нормите на чл. 40 и чл. 41 КРБ са прогласени свободата на словото, печата и другите средства за масова информация и правото на изразяване и разпространяване на мнение и на информация, като по аргумент от чл. 41, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ осъществяването на тези права не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ гарантират възможността на всеки да се информира за заобикалящата го действителност, а на обществото – условия за неговото съществуване и развитие. Прокламирането на тези права и тяхното пълноценно упражняване е във връзка с редица други основни права на личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката личност, свободата на мисълта и свободата на съвестта. Ограничаването на правата по чл. 39-41 КРБ е допустимо с цел защита на други конституционни защитими права и интереси и то единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на тези права, основният закон посочва присъщите на личността чест, достойнство и добро име. Тези нематериални блага именно са обект на посегателство при нанасяне на обида, пор•••и което гражданската отговорност за обида като средство за защита на честта, личното достойнството и доброто име представлява такова ограничение на правата по чл. 39-41 КРБ /в този смисъл Решение № 7 от 04.06.1996г. по к.д. № 1/1996г. по описа на КС/. От своя страна, свободата за създаване и разпространение на р•••ио и телевизионни програми е конкретна, съобразена с технологичните възможности на съвременното общество, изява на свободата и правото на всяко лице да търси, получава и разпространява информация и проява на свободата на съвестта и мисълта. Следователно, съжденията за ограниченията на правата по чл. 39-41 КРБ са меродавни и досежно свободата за създаване и разпространение на аудио-визуални медийни услуги.

Така установените вербални изрази, отправени от участниците К.М. и И.Г. спрямо В. П., настоящият състав намира да съставляват протИ.правна проява, доколкото визираните словесни форми са извън пределите на прокламираната в чл. 39 КРБ свобода на словото, в колизия са с допустимите норми на поведение и обективно протИ.речат на установена законова забрана за тяхното осъществяване – арг. от чл. 144 НПК, който въздига обидата в престъпление. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на постр•••алия под формата на епитети, квалификации, сравнения и т.н., които засягат честта и достойнството на •••ресата. В това отношение, при преценката дали е налице обида следва да се използва характерът на използваните думи – дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемлИ., унизително и непристойно отношение. Субективното преживяване на лицето, което е отражение на личния му мироглед и ценностна система, не може да бъде възмездявано по реда на деликта, когато поведението на ответника - деликвент не е протИ.правно по смисъла на чл. 45 ЗЗД - когато е изказано оценъчно твърдение не за личността на лицето, а за негово определено действие или поведение, без то да има опозоряващ характер. За да е налице обида, е необходимо казаното или извършеното да е самоцелно или позорящо личността, или цялостното поведение на ищеца. Съставомерността на обидата е обусловена от прякото или опосреденото възприемане на унизителното отнасяне спрямо лицето чрез обидни думи, като деянието е извършено и когато постр•••алият не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по р•••иото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет /в този смисъл Решение № 213 от 26.01.•••• по гр. д. № 970/2020г. на ВКС, IV г.о./.

В настоящата хипотеза отправените словесни нап•••ки могат да се квалифицират като груби, оскърбителни и унизителни за честта и достойнството на постр•••алата, тъй като съдържат силно негативна оценка по отношение на външния вид, интелекта и способностите на ищцата, принизявайки я до жИ.тни и същества с физически недостатъци и с липса на когнитивни способности. Изводът за техния протИ.правен характер не се разколебава от обстановката, в която са отправени – в предаването •••••••••••, което като реалити формат подлага на изпитание физическите и психическите способности на човек. Житейски логично е при условие само за един победител в играта, че предаването предполага наличие на психическо напрежение и сблъсъци между отделните състезатели, всеки от които прилага своя стратегия за победа. Това налага всеки участник да се опитва по всяко време на състезанието да извлича максимума от ситуацията и да подлага психиката и физиката на конкурентите на изпитание с н•••еждата по този начин да ги отстрани. Следователно, в подобни хипотези е трудно да се приеме, че казаната дума или извършеното действие са нещо повече от стратегия за победа, но пор•••и екстремните условия изпитаните негативни емоции значително се засилват, пор•••и което следва да бъде тълкуван и контекста, в който са отправени. Няма съмнение, че ищцата се е запознала априори с правилата на играта, като ставайки участник в нея, тя не може да не съзнава, че ще срещне конкурентно поведение от другите участниците, в това число, че всеки един от тях ще се опитва да я отстрани чрез въздействие върху психиката .

Използваните словесни фрази обаче н•••хвърлят приемливите граници, при които същите биха могли да се счетат като стратегия за участие в състезанието с цел отслабване, респективно елиминиране на опонента. При анализ на събраната доказателствена съвкупност настоящият състав намира, че същите са употребени с единствената цел да се засегне честта, достойнството и доброто име на ищцата. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от обстоятелството, че част от обидните думи и квалификации са използвани в разговори, в които В. П. не е присъствала и участвала, тъй като липсва житейска логика, ако с тях се цели постигането на психическо превъзходство върху конкурента, да бъдат отправяни в неговото отсъствие. В подкрепа на този извод е и семантиката на употребените думи и квалификации, като например – тълковното значение на „у.“ е с. с родени тежки физически дефекти или аномалии в развитието, „и.“ – стари непотребни вещи за изхвърляне, епитетите „•••••••“ и „г.“, сравненията на ищцата с ра••••чни жИ.тни и същества, чиято насоченост не е да се отбележат слаби качества на ищцата като играч, а накърняване на честта и достойнството като пълноправна човешка личност. Още по-неприемлИ. е да се поддържа, че изрази, съдържащи желание за физическа саморазправа, са обичайна състезателна стратегия.

Предмет на настоящата претенция е репарирането на неимуществени вреди

вследствие излъчването на горепосочените обидни квалификации и думи в •••••••••••••••••••. От изявленията на страните и от събраните в хода на производството доказателства може да се направи обоснован извод, че •••••••••••••• е продуцент на процесното телевизионно предаване, а ••••••••••••• е доставчик на аудио-визуални услуги по смисъла на чл. 1, т. 1, б. „г“ Директива 2010/13/ЕС. Въпросното телевизионно предаване представлява аудио-визуална медийна услуга съгласно чл. 2, ал. 2 ЗРТ и не поп•••а сред хипотезите по чл. 2, ал. 5 ЗРТ, пор•••и което следва да се приеме, че по отношение на него са приложими правилата на ЗРТ. Съобразно чл. 17, ал. 1 ЗРТ доставчиците на медийни услуги носят отговорност за тяхното съдържание. Значението на използваното понятие „отговорност“ не се ограничава единствено досежно юридическата отговорност, а има пошироко съдържание, като по аргумент от чл. 1, б. „в“ Директива 2010/13/ЕС включва упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация. С чл. 17, ал. 2 ЗРТ е предвидено, че доставчиците са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на чл. 10 ЗРТ и предавания, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. От очертаната законодателна рамка е видно, че доставчикът на медийни услуги следва да не допуска излъчване на предавания или части от такива, които инкорпорират елементи в протИ.речие с добрите нрави и които накърняват човешката чест и достойнство, каквито се установи да притежават процесните •••••••••••, в пределите на които са отправени гореизброените словесни изрази.

Съгласно § 1, т. 31 ЗФИ риалити шоу е програма, излъчвана по телевизията, която няма сценарий, представят се междуличностни конфликти, емоционални реакции или необичайни събития, в рамките на която участниците си взаимодействат помежду си, като участват в предизвикателства и/или се състезават за нагр•••а, а участието на професионални актьори не е з•••ължително. При съблюдаване на общите правила на състезанието, обективирани в приложение № 2, няма съмнение, че процесното предаване притежава основните характеристики на риалити шоу според цитираната легална дефиниция. От своя страна, от събраните писмени и гласни доказателства не се установява з•••ължение в тежест на участниците да възпроизвеждат предварително написани реплики или роли, а само з•••ължения с чисто технически характер – да спазват състезателните правила. Макар че липсва сценарий, следва да се отбележи, че все пак предаването е продукт от творческите усилия на режисьора, оператора и т.н., пор•••и което може да бъде определено като произведение на изкуството по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАвПСП, както основателно поддържат ответниците. Този факт обаче има значение единствено досежно титулярството на авторските права, който въпрос е извън предмета на делото, пор•••и което няма да бъде обсъждан.

Противно на поддържаното в отговора на исковата молба настоящият състав намира, че естеството на •••••••••••••••••••••••••, чиято същина са междуличностните отношения на хора, пребиваващи изолирано от външната среда, притежаващи ра••••чни ценности, характерови особености и поведенчески модели в жИ.та, не може да обоснове неприложимост на конституционно прокламираните принципи и основните права на личността. На първо място, от основополагащо значение е да се отбележи, че упражняването на всяко едно субективно право без изключение е подчинено на общото правило на чл. 57, ал. 2 КРБ, като границите на тази правна възможност са субективните права на другите правни субекти. Според легалната дефиниция в § 1, т. 31 ЗФИ риалити шоу е програма, която се излъчва по телевизията, т.е. аудио-визуална медийна услуга, от което следва, че неговото излъчване се подчинява на повелите на ЗРТ. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 10 ЗРТ, която въвежда ръководните начала, които следва да се съблюдават при създаването и разпространението на медийни услуги, без да се провежда диференциация в зависимост от техния вид – комедийни, образователни, публицистични, тип социален експеримент и т.н. В тази насока е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение по съединени дела С-555/23 и С-556/23. В т. 80 и т. 81 е възприето, че с чл. 6, § 1 от Директива 2010/13/ЕС е въведено з•••ължение за всички доставчици да зачитат стойността на човешкото достойнство и да не допускат излъчване на съдържание, накърняващо тази ценност, във всички аудио-визуални медийни услуги, т.е. защитата на достойнството следва да бъде обезпечена независимо от жанра на медийната услуга. От своя страна пък, макар и участниците в конкретното предаване да са били свободни да изберат такова поведение, каквото са считали за уместно и стратегическо за спечелване на нагр•••ата, то техният избор не следва да накърнява добрите нрави и правата на останалите участници /в този смисъл Решение № 330 от 28.11.2025г. по гр. д. № 448/2024г. на ВКС, I т.о./.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че процесното предаване се записва по време на цялото денонощие и във всеки ден от седмицата, а излъчването му се осъществява след обработка и монтаж на записите. Според вещото лице съвременните професионални системи и софтуери за монтаж предвиждат техническа възможност от видео и аудио материалите да бъдат премахнати обидни изрази чрез т.нар. „пегелиране“, каквато техника, видно от материалите по делото, е прилагана спрямо употребяваните нецензурни изрази. Ето защо, съдът приема, че са били налице както нормативното з•••ължение за продуцента и доставчика, така и обективните предпоставки да не допуснат излъчването на въпросните к•••ри, съдържащи обидните думи и квалификации спрямо ищцата, било чрез тяхното изключване, било чрез заглушаване на отправените словесни изрази. Тяхното бездействие, изразяващо се в неупражнен ефективен контрол от съответните служители, и последващото разпространение на аудио-визуална услуга, която е в разрез с добрите нрави и накърнява честта и личното достойнството на участник, следва да се квалифицират като протИ.правно поведение, пор•••и което и този елемент от фактическия състав се е проявил в обективната действителност.

В изпълнение на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да се обсъдят всички доводи и възражения на страните, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви и досежно възраженията на ответниците за недължимост на претендираната сума. В исковата молба и отговорите се твърди, че по повод под•••ен сигнал във връзка с излъчването на процесните обидни думи и квалификации е извършена проверка от СЕМ, в пределите на която не са установени нарушения на ЗРТ. По аргумент от чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 ЗРТ този специализиран орган е натоварен да осъществява н•••зор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на закона и да сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на медийните услуги. Решенията му обаче не поп•••ат в предметния обхват на чл. 302 ГПК, пор•••и което становището му дали е налице, или не нарушение на ЗРТ не е з•••ължително за гражданския съд.

Неоснователни се явяват и възраженията за недължимост, подкрепени с доводи, че ищцата е предоставила изрично съгласие да бъде заснето и излъчено цялото участие в предаването, пор•••и следните съображения: Действително, в чл. 3, ал. 1 от договора за участие е обективирано волеизявление на В. П. да бъде фотографирана, филмирана на всяко място и по всяко време за целия период на подготовката и заснемането на предаването при информирано знание, че заснетите к•••ри могат да разкриват физическото и емоционалното

състояние, да нарушат тайната на личния и семейния жИ.т и тяхната неприкосновеност – ал. 2. С ал. 3 на ответното дружество ••••••••••••• е предоставено правото да ползва нейното име, външност, записи, фотографии, карикатури, глас и биографични данни, събраната информация за нея по време на участието, както и че тези материали могат да бъдат ползвани от доставчика или от трети лица в оригинален или преработен вид чрез публикуване, излъчване, предаване, препредаване, възпроизвеждане и разпространение във всички печатни, електронни и интернет медии. Не е спорен между страните фактът, че ищцата не е оттегляла съгласието си да бъде филмирана и излъчвана, като в това отношение спорният въпрос се концентрира относно обхвата на предоставеното съгласие.

За ра••••ка от отменения ЗРТ сред текстовете на действащия ЗРТ липсва правна норма, която да предписва, че излъчването на аудио-визуални медийни услуги с участието на граждани е обусловено от тяхното предварително изрично съгласие. Необходимостта от такова съгласие може да бъде изведена от разпоредбите на чл. 32 КРБ, доколкото както при заснемането, така и при излъчването предмет се явяват неимуществените блага като право на изображение, на име, на чест и достойнство, на неприкосновеност на личния жИ.т. За ра••••ка от сферата на медицинското право, което съдържа изчерпателна правна уредба относно съгласието при лечение – чл. 88 ЗЗ, то в областта на медийното право подобни норми липсват. Както правото на жИ.т и телесна неприкосновеност, така и правото на чест и лично достойнство са ценности, въздигнати и еднакво гарантирани както от КРБ, така и от източници с н•••национален характер - чл. 10, § 2 ЕКЗПЧОС, чл. 1 ХОПЕС. Съгласието по чл. 88 ЗЗ има за цел пациентът да получи ясна и достъпна информация както за ползите, така и досежно възможните рискове, вътрешно присъщи за съответната медицинска интервенция, т.е. чрез него се гарантира правото на информиран избор относно формата на лечение. В това отношение правно значение се отдава на действителното, а не на формалното информиране на пациента, като на установяване подлежи обстоятелството дали същият би дал съгласието си, ако би бил действително информиран /в този смисъл Решение № 255 от 18.03.•••• по гр. д. № 985/2020г. на ВКС, IV г.о./.

Макар въпросната норма да регулира съвсем друг тип обществени отношения, свързани с правото на жИ.т и неприкосновеност на телесния интегритет, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА за аналогия на закона. От една страна, в ЗРТ липсва правна норма, която да предписва какво би следвало да бъде съдържанието на това съгласие. От друга, аналогията на закона съответства на целта на нормативния акт – да се обезпечи възможността за свободно разпространение на аудиовизуални медийни услуги в интерес на обществото при съблюдаване на основните ценности чест и достойнство на отделния индивид. Аргумент в подкрепа на извода, че съгласието за излъчване следва да се основава на действително информиране може да бъде изведен и от значението на понятието „съгласие“ като едностранна сделка, представляваща акт на приемане на нещо, който е обусловен от предварително знание за особеностите, условията и т.н.

От логическото и систематично тълкуване на представения договор за участие може да се направи обоснован извод, че участникът не е бил информиран и не е изразил съгласие да бъдат излъчвани всякакви к•••ри, в това число такива, които накърняват личната му чест и достойнство. Съгласие за излъчване е инкорпорирано в чл. 3, ал. 3 и обхваща посочените в изр. 1 данни, но не и тези по ал. 2 – разкриващи физическото и емоционалното състояние на участника, нарушаващи тайната на личния/семейния му жИ.т и тяхната неприкосновеност. Дори да се приеме, че съгласието се разпростира и относно обстоятелствата по ал. 2, то отново не може да бъде изведено предварително съгласие на ищцата да бъде увредена чрез разпространяването на записи, съдържащи обидни за нейните чест и достойнство изрази и квалификации. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от систематичното тълкуване на цитираната клауза с чл. 16, т. 22 от процесния договор, в който е предвидена забрана за участника да използва каквото и да е форма на физическо и психическо насилие. За да е протИ.правно деянието по отношение на ищеца, не трябва да има негово съгласие за увреждането му – директно или потенциално възможно /в този смисъл Решение № 945 от 15.03.2010г. по гр. д. № 3026/2008г. на ВКС, IV г.о./. При положение, че в договора е бил налице изричен запрет за психическо насилие, то следва да се приеме, че според неговите клаузи е била изключена всякаква директна или потенциална възможност за подобно увреждане, за да е необходимо предоставянето на предварително съгласие в тази насока. От своя страна, описаните в чл. 42 рискове – психически и емоционален стрес и дисбаланс не следват да се тълкуват буквално, а с оглед пълното съдържание на договора. Пребиваването в изолация от обществото, необичайните условия за жИ.т за определен период от време, участието в състезания и дуели е житейски логично да предизвикат душена дисхармония, тъй като поставят на изпитание човешката воля и психика. Житейската логика не предполага обаче, че извън тези обстоятелства и при забрана за психическо насилие, човек би бил подложен на обиди и сравнения в негативен аспект. Несъмнено в основата на едно риалити шоу са междуличностните стълкновения, но от това не следва, че в тяхната основа ще бъдат обидни словесни изрази, грозни аналогии, желания за физическа саморазправа. Ето защо, не може да се приеме, че у ищцата е съществувало предварително знание за тези обстоятелства и последната се е съгласила с тяхното директно или потенциално настъпване. Несъстоятелна е и тезата, че и при предходните ••••••и на предаването били излъчвани подобни унижаващи к•••ри, който факт бил общоизвестен. Липсват други клаузи в договора, които да обективират съгласие на ищцата материали, опозоряващи честта и личното достойнство, да бъдат разпространявани. При това положение, предвид разпределената доказателствена тежест следва да се приложат последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, като недоказаният факт се приеме за неосъществил се.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че В. П. е предоставила предварително съгласие за излъчване на подобни к•••ри, то отново липсва основание за ескулпиране, доколкото продуцентът и доставчикът на медийни услуги имат качеството възложители по смисъла на чл. 49 ЗЗД спрямо участниците в предаването и отговарят за вредите, причинени от последните при или повод изпълнението на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и е за вреди, причинени протИ.правно и виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, в това число и случаите на неспазване на правилата за извършване на възложената работа /в този смисъл ППВС № 9 от 1966г./, каквато се явява и разглежданата хипотеза преди въведената забрана за психическо насилие.

За несъстоятелно следва да се приеме и възражението на ответниците, че при участието си в процесното предаване В. П. е демонстрирала провокативно поведение спрямо другите участници. Действително, от гласните доказателства, а и от приетото експертно заключение се установява, че същата е употребила спрямо своите опоненти следните словесни изрази: „•••••••••••••“, „••••••••••••“, „••••“, „••••“, „••••••••••“, „•••••“, „•••••••••••••“, „•••••••••••••••••“. Първите две от цитираните обидни фрази са •••ресирани към участник, за когото не се твърди, нито са представени доказателства да е отправял обиди и квалификации към ищцата, т.е. да има качеството пряк делинквент, пор•••и което е безпредметно да се обсъждат. От материалите по делото е видно, че останалите изрази са били отправени към К.М. и И.Г., без обаче в хода на производството да се твърди или да е установено, че същите са им станали достояние. Тълковното значение на понятието „провокация“ се изразява в действие или думи, целящи да подбудят някого към нежелана реакция, гняв, агресия или разкриване на скрити намерения, т.е. няма как да се предизвика подобна реакция, ако провокиращото поведение не е достигнало до своя •••ресат. Аргумент в подкрепа на изложеното може да бъде изведен и от изявлението на самия участник К.М. /стр. 19-20 от СТЕ/, че В. П. не води конфликти, в каквито участва самият той, а води битките си на ••••••••••••, което може да послужи като индиция чие поведение е провокация. Следователно, не може да се признае провокиращ характер на отправените словесни изрази. Дали последните могат да бъдат квалифицирани като обида е въпрос, който не е въведен в предмета на делото, касае правата на лица, които не са конституирани в производството и е ирелевантен за настоящото дело. Дори да се приеме, че е налице провокативно поведение и са отправени обидни думи от ищцата, липсва нормативно основание за освобождаване на ••••••••••••• от гражданска отговорност. В тази връзка следва да се отбележи, че т.нар. реторсия има значение единствено в наказателното производство, ако обиденият е отвърнал веднага с обида, за освобождаване и на двете лица от наказателна отговорност.

Що се касае до твърденията, че в отделни моменти останалите участници са

предупреждавали ищцата за неправилността на нейните действия и че ги дразни, съдът намира следното: Както беше посочено, въпросното предаване представлява риалити шоу по смисъла на § 1, т. 31 ЗФИ, в чиято основа са междуличностните конфликти, а победителят получава уговорената нагр•••а. Естеството на медийната услуга предполага, че при преследването на тази нагр•••а всеки един от участниците е свободен сам да избере стратегия, било то и такава, която включва психическо въздействие върху опонентите, стига разбира се да не накърнява добрите нрави и правата на останалите участници. От изложеното се налага извод, че за В. П. не е съществувало з•••ължение да вземе предвид отправените към нея предупреждения, независимо дали останалите участници оценяват действията като правилни, щом като са в синхрон с правилата на телевизионния формат.

Отделно от това, възлагането на отговорността върху възложителя от допуснатото засягане на честта и достойнството на ищцата е в синхрон и с генералния за правото принцип, че комуто ползите от д•••ена дейност, нему и вредите. Общоизвестно е, че излъчването на междуличностни конфликти в едно телевизионно предаване неминуемо повишава неговия рейтинг, а оттам и икономическите облаги в полза на доставчика на медийни услуги. За прецизност на изложението следва да се отбележи, че обстоятелството дали за целите на телевизионния формат е бил осигурен психолог и лекар е от значение за ангажиране договорната отговорност на ответниците пор•••и неизпълнение, пор•••и което този въпрос няма да бъде разглеждан обстойно.

За установяване на обстоятелствата досежно твърдените неимуществени вреди в хода на производството са събрани две групи красноречиви гласни доказателства. При протИ.речиви свидетелски показания съдът следва да извърши преценката си според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал, като вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към този момент, физиологични особености – като зрение, слух, възраст, заболявания, паметово-интелектуални способности, фактите при възпроизвеждането, волята му да каже истината, както и дали свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по ра••••чно време, дали впечатленията им са спор•••ични или системни, както и доколко са подкрепени или отречени от останалите доказателства по делото /Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г.о./.

Съобразявайки гореизложените съждения, настоящият състав намира, че следва да д•••е вяра на свидетелските показания, предоставени от Р. П., Д..Д. и Р.Й. в частта, описваща емоционалното състояние на ищцата – че са накърнени нейните чувства за чест и достойнство, душевното равновесие, че е претърпяла емоционални притеснения, депресивно състояние, тревожност, огорчение, срам от излъчените •••••••••••, съдържащи обидните думи и квалификации, вследствие на които се е породила необходимост от посещение при психолог. Изложените сведения са вътрешно хармонични, последователни, логични и кореспондират с пълна мяра помежду си. Изгр•••ени са на базата на системни, лични и непосредствени възприятия и в тях не се открива стремеж за преувеличаване на възприятията относно правнорелевантните факти. От показанията им се установява, че процесните обиди са причинили негативно въздействие върху В. П., което е намерило отражение в ежедневието , в личен и професионален план, както и върху нейното емоционално състояние. След излъчването на ••••••••••••••••••••••••• последната изпитвала морални стр•••ания, огорчение, бил подронен авторитетът , почти не полагала труд, вече не била жизнер•••остния деен човек с каузи, каквито свидетелите я познавали. С оглед възраженията на ответниците в открито съдебно заседание и за прецизност на изложението съдът приема за необходимо да посочи, че макар в отделни части показанията на Д. да съдържат отговори на з•••ачи в областта на психологията, липсва основание да бъде отречена доказателствената им стойност. Тези гласни доказателства предоставят данни за правнорелевантни по делото факти – а именно впечатленията за личността, миналото, настоящето и душевното състояние на ищцата преди и след нейното участие в предаването, пор•••и което следва да бъдат ценени.

Гореизложените изводи не се разколебават от сведенията на Д. и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според които в предаването •••••••••••• В. П. споделила, че конфликтът с И.Г. и К.М. е бил неприятен, но търсела сили да им прости и смятала самата себе си за герой. На първо място, следва да се държи сметка, че тези изявления не могат да се отъждествят с добро настроение, както поддържа ответникът •••••••••••••, а следва да се тълкуват като израз на вътрешна борба с така възникналата екзистенциална криза и придържане към така поетата кауза. От друга страна, необходимо е да се отбележи, че с чл. 39 от процесния договор за участие са предвидени з•••ължения за добросъвестност и конфиденциалност при публични и медийни изяви на участника, чието изпълнение е обезпечено с неустойки. В това отношение, предвид угрозата да бъде ангажирана договорната отговорност е житейски логично ищцата да бъде по-обрана в изявленията си. Всъщност при анализ на съдържанието на предаването •••••••••••• /л. 272-275/ - в частност от използваната семантика се подкрепя горния извод за претърпените неимуществени вреди – „••••••••••••••“, „••••••••••••••“, „•••••••••••••••“, „изключително •••••••••••••••“, „аз се чувствах ••••••••••••••“, „•••“, които са индиция именно за морални стр•••ания. Отделно от това, обстоятелството, че все пак участието в ••••••••••••••••••••••••• е създало и добри спомени и е предоставило житейски уроци за ищцата, не изключва и не обе••••чава установените по делото неимуществени вреди, нито може да послужи като основание за ескулпиране от отговорност. Тези съждения са меродавни и досежно данните на Д., че В. П. открила любовта и била щастлива. Още повече, по делото не е установен конкретният момент, в който е осъществено процесното интервю, респективно че същият съвп•••а с исковия период. Следва да се отбележи, че вътрешното убеждение на съда за проведени разговори между ищцата и Д. след края на предаването е силно разколебано, доколкото от показанията на свидетеля Й. се установява, че не познава Д., чиято трудова функция включва именно поддържане на контакт с участниците след тяхното напускане. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от факта, че нейните сведения представляват преразказ на двете участия на В. П. в предаването ••••••••••••.

Изложените данни за настъпила социална изолираност у В. П. не следва да бъдат кредитирани като обективни и достоверни. Доказателствената им стойност се разколебава от представените писмени доказателства – в частност статиите от 16.02.2022г. /л.97/, от 18.04.202г. /л. 104/, от 20.07.2022г. /л. 101/ и от 30.09.2022г. /л. 90/, доколкото от тяхното съдържание се установява участието в ра••••чни мероприятия с останалите участници от предаването. От своя страна пък, на публикациите от 07.01.2022г. /л. 108/ и от 24.04.2022г. /л. 93/ не може да се признае подобен характер, тъй като само по себе си посрещането на християнски празници не е несъвместимо с изпитваните морални стр•••ания. Що се касае до представените по делото изв•••ки от интернет страницата ••••••••••••, съдът намира, че съдържанието на публикацията от 25.10.2023г. относно празненството за рождения ден на ищцата /л. 84/ и тази от 14.06.2023г. за новото начинание /л. 87/ не следва да бъдат взети предвид при изследване на въпроса относно твърдените неимуществени вреди, тъй като касаят период, който в темпорално отношение следва исковия. Не се доказа и посоченото в исковата молба състояние на безсъние, тъй като според свидетелските показания на П. и Й. след напускането на формата ищцата преобл•••аващо прекарвала времето си в сън.

Настоящият състав намира, че в рамките на настоящото производство не се установи в условията на пълно и главно доказване, че влошеното здравословно състояние на ищцата и последвалата медицинска интервенция са в причинно-следствена връзка с излъчените в ••••••••••••••••••• обидни думи и квалификации. Общоизвестно е и пор•••и това в тази част следва да бъдат ценени свидетелските показания на Д., според които стресът и психическият дисбаланс по принцип са от естество да породят ••••••••••••••••••••••. На съда обаче е известно, че последното може да бъде причинено и от други ра••••чни фактори, включващи генетична обремененост, начин на жИ.т, състояние на околната среда и т.н. Доказателствената тежест за установяване на фактите относно претърпените неимуществени вреди е разпределена на ищцата съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК. По делото не са ангажирани допълнителни доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че отправените обидни думи и квалификации и последващото им публично излъчване са причината за влошеното здравословно състояние на В. П.. Предвид принципа, че е недопустимо съдебното решение да почива на предположения, следва да бъдат приложени последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, като недоказаният факт се приеме за неосъществил се факт.

Съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Принципът за справедлИ.ст изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и стр•••ания, настъпили в резултат от процесния деликт /в този смисъл са Решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о./. Във всички случаи обаче не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за постр•••алия, а справедлИ.стта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, пор•••и което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Съобразно ППВС № 4/1968г. размерът на обезщетението се определя, като се извършва преценка на следните факти: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение и други относими такива за всеки конкретен спор. Съдът основава преценката си на специфичните обстоятелства за всеки отделен случай със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за постр•••алия /в този смисъл Решение № 243 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1111/2019 г. на III г. о./.

При определяне размера на справедлИ.то обезщетение следва да се вземат предвид гореописаните вид и характер на причинените неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на чувството за чест и достойнство, негативни емоционални изживявания – нарушено душевно равновесие, притеснения, депресивно състояние, тревожност, срам, чувство за малоценност и т.н., породили необходимост от посещения при психолог и довели до промяна в ежедневието, социалното функциониране и душевното състояние на ищцата. В тази насока съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха в условията на пълно и главно доказване неимуществени вреди в размер, н•••хвърлящ обичайните такива при подобен деликт. От съществено значение се явява и начинът, по който са причинени вредоносните последици – обидните думи и квалификации са излъчени чрез медия с национално покритие в т.нар. праитаим по ••••••••••••••••••• •••, по ••••••••••••••••••• •••••••, като позорящите материали са били достъпни и на онлайн ••••••••••••• ••••••••••• в продължение на двугодишен период и са станали известни на широк кръг лица, доколкото от експертното заключение е видно, че ••••••••••••• е с национален обхват. В тази връзка следва да се приеме, че съдържанието на процесните •••••••••••, обективиращи обидните словесни изрази, е достигнало до неограничен кръг от хора, тъй като е разпространено чрез средство за масова информация – национална телевизия /Решение № 50110 от 25.10.2022г. по гр. д. № 4589/•••• на ВКС, I г.о./.

Следва да бъде отчетено и естеството на отправените обидни думи и квалификации – касае се за вулгарни обидни думи и сравнения с жИ.тни и същества, засягащи честта, достойнството и доброто име на постр•••алата. Внимание заслужава фактът, че към момента на извършване на деликта ищцата е на 30-31 години, особено важен период за личностното и за професионалното развитие. Макар и В. П. да не е публична личност, от определящо значение е заеманото от нея обществено положение – консултант за личностно развитие. Пор•••и изложените съображения и съблюдавайки съдебната практика в сходни хипотези, съдът намира, че съразмерната компенсация на претърпените неимуществени вреди въ••••за на 15 000 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна. За ра••••ката н••• 15 000 лв. до претендирания размер от 25 000 лв. предявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне. По аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД при з•••ължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Предвид петитума на исковата молба и принципа на диспозитивното начало обаче в полза на ищцата следва да се присъди законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.03.2024г.

С исковата молба ищцата претендира солидарно осъждане на ответниците. Съобразно чл. 53 ЗЗД когато непозволеното увреждане е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Както беше посочено по-горе в изложението, липсата на възлагане на работа по чл. 49 ЗЗД от •••••••••••••••• на В. П. обосновава неоснователност на предявената искова претенция. Неоснователността на иска спрямо този ответник обаче не рефлектира върху претенцията на ищцата за цялото вземане срещу •••••••••••••. При претенция за солидарно осъждане, когато искът е неоснователен срещу някой от ответниците, претендираната солидарно сума следва да се присъди изцяло за плащане от този ответник, който е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, ако искът е основателен /в този смисъл Решение № 106 от 06.06.2016г. по гр. д. № 4182/2015г. на ВКС, III г.о./. Съобразявайки тези съждения и пор•••и гореизложените съображения, настоящият състав намира, че дружеството ••••••••••••• следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата пълния размер на присъденото обезщетение от 15 000 лв.

По отговорността за разноски:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищцата е представила списък по чл. 80 ГПК, с който претендира заплащането на сумата от общо 4 050 лв. – •••вокатско възнаграждение, както и 750 лв. – депозит за изготвяне на СТЕ. Представени са доказателства за тяхното извършване. Релевирано е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на хонорара, което съдът намира за основателно. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия, както и материалния интерес на претенцията, размерът на справедлИ.то възнаграждение въ••••за на 3 500 лв. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на В. П. се следват разноски на стойност от 2 550 лв. В установения срок списък е представен и от ответника ••••••••••••••••, с който се претендира заплащането на сумата от 3 000 лв. – •••вокатско възнаграждение и 222,02 лв. – депозит за изготвяне на СТЕ. Ангажирани са доказателства за тяхното осъществяване, пор•••и което съобразно отхвърлената част от иска в полза на •••••••••••••••• следва да се присъдят разноски в размер на 3 222,02 лева. Ответникът ••••••••••••• претендира заплащането на сумата от 222,02 лв. – депозит за изготвяне на СТЕ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид вида и количеството на предоставената правна помощ и съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. чл. 23 и сл. НЗПП, настоящият състав намира, че в полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска на ••••••••••••• се следват разноски в размер на 248,81 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД