Решение № 6886 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 317/2026 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Д. К. срещу Заповед № 4430з-33/28.01.2026г. на Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) Резово, в частта й, с която на жалбоподателя - служител от 01 Група за охрана на държавната граница (ГОДГ) при ГПУ Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РД“ГП“) Елхово, е заповядано да изпълнява служебните си задължения във 02 ГОДГ при ГПУ Резово към РД“ГП“ Елхово и бъде включен в графика на 02 ГОДГ при ГПУ Резово към РД“ГП“ Елхово за периода 01.02.2026г. до 28.02.2026г. Заповедта се оспорва с доводи за липса на мотиви за издаването й, както и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната й част като незаконосъобразна. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. С определение № № 2109/09.03.2026г. съдът отдели да се разгледа в отделно производство жалбата в частта й, имаща характер на искова молба, с която се предявява иск за заплащане на дължимите командировъчни пари (дневни и пътни разходи, без квартирни), произтичащи от командироването за периода след 01.01.2026г. в друга ГОДГ, както е законната лихва върху командировъчните пари за всеки месец, а в случай че жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена, се искат само лихвите. В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Началник на ГПУ Резово, е подал писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагал доводи за законосъобразност на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адвокат З. А. от АК Бургас, който поддържа жалбата и претенцията за разноски. Ответникът оспорването не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от представител по пълномощие – главен юрисконсулт Я. Т.. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Жалбоподателят Д. К. постъпил на работа в МВР на 27.10.2005г., първоначално като граничен полицай в 01 Гранично полицейско отделение на 02 Граничен полицейски взвод от група „Охрана на държавната граница“ М. Т. от ГПУ М. Т. към РГС Елхово. Със Заповед № 3282з-744/20.02.2024г. на Директора на ГД „ГП“ жалбоподателят е преназначен, считано от датата на встъпване в длъжност, на длъжността старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Резово. Жалбоподателят встъпил в длъжност на 28.02.2024г. Тази длъжност заема и към момента, което е видно от кадровата справка, издадена на 10.06.2026г. Със Заповед № 8121К-524/24.02.2015г. на Министъра на вътрешните работи е утвърден щата на РД“ГП“ Елхово, състоящ от следните структурни звена : 01 до 04 ГОДГ, Мобилен граничен полицейски взвод, Група „Оперативно – издирвателна дейност“, ГКПП Лесово, Група „Експертна дейност“, Група „Административно обслужване“, Група „Логистика“. Със Заповед № 8121К-5007/13.06.2022г. на Министъра на вътрешните работи заповедта по предходния пункт е изменена и с т.7 в щата на РД“ГП“ Елхово са включени нова 130 щатни бройки и е създадено ГПУ Резово със следните звена: ГПУ Резово (управленски щат), Група „ОДГ“ със 104 щатни бройки, Мобилен граничен полицейски взвод, Група „Оперативно – издирвателна дейност“. Със Заповед № 8121з-352/16.01.2024г. на Министъра на вътрешните работи, т.5 и т.6, в щата на РД“ГП“ Елхово са включени нови щатни бройки и са създадени 01 ГОДГ с 50 щатни бройки и 02 ГОДГ с 49 щатни бройки. И двете групи са създадени към ГПУ Резово. Зоната на отговорност на ГПУ Резово е определена със Заповед № 8121з-223/15.02.2024г. на Министъра на вътрешните работи, според която дислокационното място на това ГПУ е [населено място], като подробно са описани границите отляво и отдясно и дължината им в метри – т.1.4.6 от заповедта. Зоната на отговорност се разпростира на територията на общините Царево, Приморско и Малко Търново. В становище, изпратено от Началника на ГПУ Резово по делото, регистрирано с индекс 8534/11.06.2026г., се сочи, че териториалният обхват на 01 ГОДГ и на 02 ГОДГ при ГПУ Резово е цялата зона на отговорност на ГПУ Резово, разпоредена в Заповед № 8121з-223/15.02.2024г. Липсвало разделение и не съществувал нормативен документ, разделящ районите на действие на двете ГОДГ. Всички служители на ГПУ Резово изпълнявали служебните си задължения в цялата зона за отговорност на ГПУ Резово. Наименованията група „Резово“ и група „Граматиково“ се използвали разговорно от служителите, тъй като инструктажът на 01 ГОДГ се провежда в [населено място], а на 02 ГОДГ – в [населено място]. С писмо рег. № 3282р-37862/15.12.2025г. на Заместник-директора на ГДГП е указано на директорите на РД“ГП“, считано от 01.01.2026г. поетапно, а от 01.04.2026г. изцяло във всички ГПУ да се създаде организация до 30 % от състава на изпълнителска/младши изпълнителска длъжност на ГОДГ (екип/смяна) да се ротира в друга ГОДГ (екип/смяна) на съответното ГПУ, вкл. да се отчита обстоятелството за ГОДГ с определени отделни местостоянки. Указано е ротирането на състава да се извършва на тримесечие, като графиците за работа да се изготвят така, че да не се затруднява изпълнението на възложените функционални задачи на ГОДГ. Със Заповед № 4430з-599/29.12.2025г. на Началника на ГПУ Резово е изменена негова предходна, непредставена по делото Заповед № 4430з-592/19.12.2025г. (за ротиране на служители), която се изменя и допълва така : Служителите да се ротират без право на дневни и [жк], предвид изпълнение на служебните им задължения в зоната на отговорност на ГПУ Резово към РД“ГП“ Елхово. Разпоредено е ротираните служители да продължат да ползват служебен транспорт за извозване на смените от и до ГОДГ при ГПУ Резово с четири МПС, на които са посочени регистрационните номера. Оспореният по делото акт е Заповед № 4430з-33/28.01.2026г. на Началника на ГПУ Резово, с която е заповядано, считано от 01.02.2026г. до 28.02.2026г., 11 служители от 01 ГОДГ при ГПУ Резово, между които и жалбоподателят (оспорената част от заповедта е тази, касаеща жалбоподателя, посочен под т.9), да изпълняват служебните си задължения в 02 ГОДГ при ГПУ Резово и да бъдат включени в графика на 02 ГОДГ. Със Заповед № 8121р-2138/03.02.2026г. на Министъра на вътрешните работи е утвърден Антикорупционен план за 2026г. за изпълнение на целите, заложени в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2021-2027г., който в частта му „Корупционни прояви на служителите на МВР“ предвижда в т.12 (колона втора) ротация на служителите на МВР, работещи в рискови за корупция зони или изпълняващи рискови за корупция дейности. Изпълнението на тези антикорупционни действия са възложени за изпълнение на ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР. Описаното по – горе писмо от 15.12.2025г., както и разпоредбите на чл.54 от ЗМВР и чл.28, ал.3 от ПУДМВР са посочени в оспорената заповед като фактически и правни основания за издаването й. Заповедта не съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред съд, нито има данни кога е връчена на жалбоподателя. Жалбата е подадена на 10.02.2026г. и е в срок, предвид разпоредбата на чл.140 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Жалбата е допустима, тъй като с оспорената заповед по същество се е стигнало до промяна на служебното правоотношение – за един месец е преместен от 01 ГОДГ във 02 ГОДГ, от което се извежда за него правен интерес да оспори заповедта пред съд. Жалбоподателят е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съобразно чл.142, ал.4 от ЗМВР, неговият статут се урежда от Закона за държавния служител, обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., (ЗДС) и редица изрично посочени текстове от ЗМВР. Назначен е на длъжност старши полицай в 01 ГОДГ от ГПУ Резово. В чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР) е посочено, че териториалните звена на ГД“ГП“ са РД“ГП“, в които могат да се създават ГПУ, бази гранично-полицейски кораби, гранични контролно-пропускателни пунктове, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. Със Заповедта от 16.01.2024г. са създадени 01 ГОДГ и 02 ГОДГ, двете с отделна щатна численост. Според легалното определение, съдържащо се в §1, т.5 от Инструкция № 8121 з-1244/14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 83 от 27.10.2015 г., ГОДГ е подразделение на ГПУ за наблюдение на определен участък от държавната граница. Следователно, 01 ГОДГ наблюдава определен участък от държавната граница, а 02 ГОДГ – друг участък, макар и по делото да не се представиха от ответника доказателства за обособяване на зоните на действие на двете ГОДГ. Затова съдът игнорира данните в становището на Началника на ГПУ Резово, че териториалният обхват на двете ГОДГ обхващал цялата зона на отговорност на ГПУ Резово. Становището е нелогично и противоречи на Заповедта от 16.01.2024г., с която са създадени 01 ГОДГ и 02 ГОДГ като две отделни звена в рамките на ГПУ Резово, всяко от които с отделен график и отделна щатна численост, състояща се от началник група, полицейски инспектори VІ-V степен, командир на отделение, полицаи. Най – сетне, ако всеки полицай от двете ГОДГ можеше да изпълнява служебните си задължения на цялата територия на ГПУ Резово, то не би се налагало да бъде издавана и оспорената по настоящото дело заповед за ротация. В Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВАС, пунктуално са изяснени характера и особеностите на възникването и основанията за изменението на служебното правоотношение на служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР : правният статус на държавните служители в МВР е регламентиран в специален закон; те са част от конституционното понятие държавен служител; смисълът на относимите към служебното им правоотношение правни понятия, както и възникването, съдържанието и прекратяването на това правоотношение, е в съответствие със ЗДС, при отчитане на специфичните изисквания на специалния ЗМВР; предмет на служебното правоотношение са правата и задълженията на страните по него, в т. ч. функциите на съответната държавна служба; предметът на служебното правоотношение определя функциите, които служителят ще изпълнява, и мястото, на което ще ги изпълнява; МВР е администрация с йерархичен характер и уредена в закона структура, което означава, че всяко едно служебно правоотношение възниква за конкретно определена длъжност и има своето точно определено място в структурата на ведомството; всеки държавен служител е назначен на длъжност, определена в класификатора, но установена като конкретна щатна възможност в утвърден щат на съответната структура; служебно правоотношение на държавния служител в МВР може да възникне само за конкретно определена длъжност в структурата на ведомството, т.е. за определено място на изпълнение на службата (място на работа). Изяснено е и съдържанието на понятията „място на работа“ и „работно място“. „Място на работа“ е мястото, което длъжността заема в системата на държавната администрация, от една страна, а от друга, териториално определеното пространство, където служителят изпълнява служебните си задължения. „Работно място“ е териториално определеното място в рамките на териториалната компетентност на държавния орган, за изпълнението на чиито функции е създадена структурата, в която е ситуирана съответната длъжност. В случая жалбоподателят е назначен като полицай в 01 ГОДГ, което е териториално звено за охрана на точно определен участък от държавната граница в зоната на действие на ГПУ. По – нататък се казва в ТР, че работното място е елемент от мястото на работа, част от него, и се определя едностранно от съответния орган по назначаването или от йерархичния ръководител по всяко време. Предвид спецификата на изпълняваните функции на заеманата от жалбоподателя длъжност, липсва точно определено работно място и по – скоро мястото на работа и работното място съвпадат, тъй като се идентифицират с този конкретен участък от държавната граница, който е поверен за наблюдение на 01 ГОДГ, в структурата на която е назначен жалбоподателят. Макар и да липсва административен акт, който локализира зоните на действие на двете ГОДГ, липсата не може да се тълкува във вреда на „ротирания“ жалбоподател, който сочи в жалбата си, че по време на ротацията изпълнява служебните си задължения извън установеното място на работа. Тълкуване в посочения смисъл е възприето в няколко решения на ВАС - Решение № 6547 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2018 г., V о., докладчик съдията Д. Ч., Решение № 5251 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2018 г., V о., докладчик съдията Е. М. , Решение № 16235 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2018 г., V о., докладчик съдията А. Д.., в които върховната инстанция, макар и по друг повод, е изяснила, че групата е по–малко нормативно регламентирано звено на ГПУ. Според чл.81 от ЗДС, служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон. Прегледът на различните нормативно предвидени възможности за изменение на служебното правоотношение налага извод, че оспорената заповед не се вмества в нито една от тях, тъй като липсва нормативно установена възможност за т.нар. „ротиране“. Независимо какви са били указанията на Директора на ГД“ГП“, щом липсва законов регламент за „ротиране“, то не явява незаконосъобразно. Не се е стигнало и до ефекта на командироването, тъй като липсва териториално обособен участък от държавната граница, който да се наблюдава от всяка от двете ГОДГ, а той трябва да е различен за всяко от двете ГОДГ. По същество, с т.нар. „ротиране“ се е променил само персоналния състав на всяко ГОДГ. Фактически обаче всеки от „ротираните“ служители изпълнява служебните си задължения на място, различно от мястото, където е изпълнявал служебните си задължения преди ротирането. Невъзможно е обаче да се установи мястото на работа преди и след ротирането, тъй като липсва териториална обособеност на всяко от двете ГОДГ. Липсата на правно основание на разпореденото ротиране и невъзможността съдът да установи как се е променило мястото на работа на жалбоподателя прави оспорената заповед незаконосъобразна, поради което подлежи на отмяна. По разноските : Предвид основателността на жалбата, в полза на жалбоподателя следва да се присъдя разноски в размер на 250.00 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, противопоставено от представителя на ответника, съдът оставя без разглеждане, тъй като не е мотивирано, съобразно изискванията на чл.78, ал.5 от ГПК. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,