Решение № 19 от 22.1.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 615/2025 г.

С..... Д.......... Л............., като управител на „Агрощит-СП“ ООД гр. Дупница, обжалва наказателно постановление № 23/16.06.2025г., издадено от директора на Областна дирекция по „Безопасност на храните“ гр.Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция на дружеството на осн.чл.160,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗР в размер на 2000лв. за нарушение по чл.91,ал.1 от ЗЗР. Прави оплаквания за незаконосъобразност, като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,както и недоказаност на нарушението. Претендира разноски. Административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност в гр. Дупница-търговия със стоки,включително препарати за растителна защита, торове ,семена,селскостопански машини и ивентар. Във връзка с проверка на дейността на земеделски стопанин, за заверка на декларация по „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем.Телени червеи“, на 23.05.2025г. в ОБДХ гр.Кюстендил,била представена фактура от проверяваното лице, за закупен препарат за растителна защита „К............“, издадена от дружеството жалбоподател. След извършена справка, било установено,че същото не притежава удостоверение за търговия с препарати за растителна защита, издадено на осн.чл.91,ал.1 ЗЗР от ОБДХ гр.Кюстендил.Бил съставен констативен протокол от същата дата, като на земеделския стопанин било наредено да закупува препарати за растителна защита от фирми,притежаващи удостоверение за търговия с такива. На 02.06.2025г. на дружеството жалбоподател, в присъствие на управителя, бил съставен АУАН за нарушение по чл.91,ал.1 от Закона за защита на растенията/ЗЗР/. В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, жалбоподателя възразил срещу констатациите в акта,излагайки доводи,че е допусната грешка при съставянето на фактурата, като препарата е продаден на земеделския стопанин от едноличен търговец- съпруга на управителя на дружеството жалбоподател, който търговец има издадено удостоверение по чл.91 ,ал.1 ЗЗР,но фактурата е издадена погрешно от счетоводната къща, която обслужва и двете фирми. Сочи се,че дружеството жалбоподател не е предлагало за продажба препарат за растителна защита „К............“, тъй като не е разполагало с такъв, което може д се установи от счетоводните книги на дружеството. Въз основа на съставения акт, АНО е издал атакуваното наказателно постановление,като е приел горното възражение за неоснователно , с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция. От представеното удостоверение №10-0021/25г. издадено от ОБЗХ гр.Кюстендил,е видно,че ЕТ“Зоя Лазарова-Агрощит“,със същия адрес на управление като дружеството жалбоподател, може да извършва търговия с препарати за растителна защита. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и установяват събитията в последователност. С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по същество е основателна и съдът отмени атакуваното наказателно постановление , по следните съображения: Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган , , въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това длъжностно лице, съгласно чл.175,ал.1 ЗЗР. АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, като НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН. Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални нарушения. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, обосновават признаците начл.160,ал.2 във вр. сал.1 ЗЗР. Събраните по делото доказателства установиха,че дружеството жалбоподател е издало фактура за продажба на препарат за растителна защита „К............“,без да притежава удостоверение по чл.91,ал.1 ЗЗР. В случая обаче, издаването на фактура само по себе си не, установява по несъмнен начин,че е извършена действителна продажба на въпросния препарат. Действително, фактурата като данъчен документ /частен по см. на чл.309 НК/ документира доставка на определена стока или услуга, но не доказва ,че има извършена реално такава, а само създава индиция за това. В случая, контролните органи не са събрали доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин,че дружеството жалбоподател е извършвало търговия с препарати за растителна защита. Същите не са извършили проверка на търговския обект,където е извършена продажбата/дори и не е посочено такъв,в който дружеството извършва търговска дейност/,не са установили има ли наличности от този препарат, същия фигурира ли в документацията на последното и.т.н.,което води до необоснованост както на АУАН,така и на издаденото въз основана последния наказателно постановление. Следва да се отбележи,че направеното възражение пред АНО за допусната грешка при фактурирането има своите основания. Съдружниците в дружеството жалбоподател и едноличния търговец, който има удостоверение за продажба на препарати за растителна защита ,са свързани лица /едно семейство/, фирмите им съдържат едно и също име ,регистрирани са на един и същи адрес на управление, и житейски обосновано, е да бъде допусната грешка при издаване на фактурата, още повече,че липсва търговска и житейска логика дружество, което неоторизирано да извършва търговия с препарати за растителна защита да издаде фактура за продажбата им, при условие,че свързано лице притежава такова и осъществява търговска дейност . С оглед на изложеното, съдът прие,че нарушението е недоказано и следва да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Предвид отмяната на НП, налице са предпоставките на чл.63д, ал.1 ЗАНН и АНО следва да заплати сторените деловодни разноски на жалбоподателя в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът