Решение № 1384 от 29.9.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2583/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-168/27.03.2026г. на заместник-министър на земеделието и храните, с което на М. К. К., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. с еврова равностойност 255,65 евро, за нарушение на чл.2, ал.1 вр. чл.3 от Закон за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.7, ал.1, от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/, на основание чл.53, ал.2 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. с чл.44, ал.2 и чл. 41, ал. 3 вр. ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна заместник-министър на земеделието и храните, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. Ш., пледира за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна съдът установи следното: Жалб. К. бил собственик на имот с кадастрален номер •••• с площ 2247 дка, находящ се в с. Р., местност Д., община К., обл. Пловдив, като същият бил придобит на 10.11.2011г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, т. II, рег. № 2330, д. № 207/2011г. На 26.11.2025г. било подадено заявление до Директора на ОД „Земеделие-Пловдив“ от жалб. К. с искане за издаване на актове за категоризиране на земеделски земи при промяна на тяхното предназначение за така посочения имот № ••••. По така подаденото заявление била извършена проверка на посочения имот на 09.12.2025г., в която участвал и св. В.. В хода на проверката се констатирало, че имота представлява затревена и захрастена нива, през която преминава около 220 кв. м. асфалтов път, за което бил съставен Констативен протокол от 09.12.2025г. С оглед направените констатации, на 12.02.2026г. св. В. съставил срещу жалб. К. АУАН № 7/12.02.2026г. за нарушение по чл.2, ал.1 вр. чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7, ал.1, от ППЗОЗЗ, като било посочено, че изграждането на асфалтовия път е довело до увреждане и разрушаване на земеделската земя. Актът бил съставен в присъствието на жалб. К., който се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като в графата възражения и обяснения отбелязал, че не той е изградил този път. Впоследствие било подадено и писмено възражение срещу АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жслб. К., е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.2, ал.1 вр. чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7, ал.1, от ППЗОЗЗ, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.44, ал.2 и чл. 41, ал. 3 вр. ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Видно от решение № 737/04.11.2025г. на кмета на община К. е, че на жалбоподателя е бил предоставен достъп до налична в община К. информация, като съгласно решението, поземленият имот не е засегнат от предвиждания на влязъл в сила ПУП-парцеларен план, касаещ обект – общински път. Видно от действащата кадастрална карта, през посочения имот преминава трасе с трайна настилка, което се ползва за достъп до имотите, находящи се в местност Д., с. Р., като в община К. липсват данни за проектиране и изпълнение на подобен обект. Установява се и че бил наличен проект на ПУП-парцеларен план от 2009г. за обект „Общински път от път PDV 2110 до Руенско езеро“, като посоченият ПУП не е бил одобрен и не е влязъл в сила. Съгласно писмо вх. №53486/27.05.2026г. от Община К., в посочения имот съществува асфалтов път, като в Община Куклен няма данни от кого е бил изграден същият. Гореописаната фактическа обстановка съдът намери да е осъществилата се в обективната действителност след анализ на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания актосъставител В.. В показанията си св. В. сочи, че при извършената проверка установил преминаващият през имота асфалтов път, което води до нарушаване на хумусния слой на земеделската земя, като не е възприемал жалбоподателя да е изгражда и да полага асфалтова настилка на пътя. Посочва, че липсват доказателства собственикът да е поставил пътя, но тъй като е имотът е негов, срещу него е бил съставен АУАН. Изрично сочи и че пътят преминава и през други поземлени имоти, като същият представлява разклонение на главния път и продължава. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като достоверни, логични, последователни, съответстващи на писмените доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган са приели, че се доказва по безспорен и категоричен начин извършването на нарушение по чл.2, ал.1 вр. чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7, ал.1, от ППЗОЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. В чл. 3 от ЗОЗЗ е предвидено, че собствениците и ползвателите на земеделските земи са длъжни да ги опазват от ерозирание, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. В чл. 7, ал. 1 от ППЗОЗЗ е посочено, че съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОЗЗ собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води. По силата на чл. 41, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от същия чл. 41 от ЗОЗЗ, на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лева, а при повторно нарушение - от 2000 до 20000 лева за извършване на дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. С оглед цитираното съдържание на горните разпоредби, се формира извод, че за да съставлява деянието на наказаното лице нарушение, то следва безспорно да се установи, че собственик и ползвател на земеделска земя не е опазил собствената си земя, от което са произтекли вреди, водещи до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Следователно, задължение на собственика или ползвателя на имота е, да го поддържа и да го загради в неговите граници, както и да го пази от посегателства. От фактическа страна със съставяне на АУАН на жалбоподателя е повдигнато обвинение, че е осъществил дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя, като е извършил следното: имотът представлява затревена и захрастена нива, през която преминава около 220 квадратни метра асфалтов път, което води до увреждане и разрушаване на земеделската земя. Не се установява обаче реализирането на нарушението, изразяващо се в поставянето на пътя, водещо до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя, да е извършено именно от жалбоподателя, т.е не се установява авторството на деянието. Законът изрично в чл. 41, ал.3, във вр. с чл. 41, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ разпорежда наказанието да се наложи на физическото лице, което извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя. Субект на нарушението ще е онова лице, което извършва конкретно установения акт на упражняване на фактическата власт върху земеделската земя и който е довел до увреждане/разрушаване. В случая както от разпита на актосъставителя, така и от коментираните писмени доказателства, се установява, че пътят, който попада и в земеделския имот на жалбоподателя, представлява разклонение на главния път и попада в множество други имоти, включително достига чак до Руенското езеро, като обслужва имотите, находящи се в местност Д., с. Р., което също е индиция, че е напълно възможно не жалбоподателят да е лицето, което да е поставило пътя, респ. да е лицето, което да е осъществило акта, който е довел до увреждане и разрушаване на земеделската земя. Липсват каквито и да е данни и в документацията на община Куклен кое е лицето, което е изградило пътя, поради което не може безспорно да се приеме, че именно жалбоподателят е това лице. В случая административно-наказващият орган е приел наличието на нарушение само поради качеството „собственик“ на жалбоподателя, но видно от санкционната разпоредба е, че наказателно отговорно е лицето, което е извършило дейността, като не е непременно това при всички положения да е собственикът. От всичко гореизложено следва, че не може с категоричност да се констатира конкретно поведение на някое лице, включително и на жалбоподателя, което да стане основа за ангажиране на отговорност по повдигнатото обвинение. Недоказването на авторството на твърдяното деяние представлява неизпълнение на задължението за установяване на всички елементи от обективната страна на нарушението. Същото е основание наказателното постановление да бъде отменено като неправилно. В подобен смисъл е и Решение № 3990 от 29.04.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 455/2025 г., Решение № 3560 от 15.04.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 457/2025 г. и др. За пълнота следва да се посочи, че е налице и друго съществено нарушение на административно- наказателното производство, касаещо датата на нарушението. От приложените в административната преписка доказателства се изяснява, че процесните обстоятелства по увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя са настъпили много поназад във времето, което наказващият орган и актосъставителят са определили като дата на нарушението. В случая липсва каквото и да е изследване кога е било осъществено изпълнителното деяние по поставянето на пътя, а некоректното посочване на датата на деянието е съществено процесуално нарушение, защото то възпрепятства възможността за съдебен контрол по основанията за давността, посочени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН - така и Решение № 3560 от 15.04.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 457/2025 г. С оглед на горното, настоящото наказателно постановление подлежи на отмяна като неправилно и незаконосъобразно. По отношение на разноските: На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 450 евро, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание с разпит на само един свидетел, без да са били назначавани експертизи или да са били изслушвани вещи лица, както и съобразявайки материалния интерес по делото – глоба в размер на 500 лв., с еврова равностойност 255,65 евро, значително под уговореното възнаграждение. Поради това и възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно – до размер от 205 евро. Водим от горното съдът