Решение № 3684 от 10.8.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 2/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Делото е образувано по жалба на С. С. Щ. срещу мълчалив отказ на директора на ОД на МВР – Пазарджик да се произнесе по заявление за достъп до лични данни с вх. № 312000-21647/15.10.2025 г., уточнено със заявление от 23.10.2025г. с вх.№17250695/22.10.2025г. по ССЕВ, както и при условията на евентуалност – срещу последвал изричен отказ или непълно произнасяне по същото искане.

Жалбоподателят поддържа, че е поискал достъп до всички негови лични данни, обработвани от ОДМВР – Пазарджик във всички поддържани от дирекцията регистри, информационни системи и преписки, както и информация относно целите, правните основания, категориите данни, получателите, източниците и сроковете за съхранение. Твърди, че не е получил пълен и проверим отговор, нито копие на личните данни в обхвата на обработването. Счита, че посочването само на три записа не установява извършването на изчерпателна проверка във всички относими информационни фондове и не позволява да се прецени дали съществуват други данни, включително в различни негови процесуални качества. Иска отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ОД на МВР – Пазарджик чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, а при условията на евентуалност – неоснователна. Твърди, че по последващо постъпило от Щ. заявление с вх. № 312000-22983/03.11.2025г. е постановено решение рег. № 312000-26523/19.12.2025г., с което на жалбоподателя е предоставен достъп до установените негови лични данни. С постановяването на този акт бил постигнат търсеният от заявителя резултат. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Щ. е подал до директора на ОД на МВР – Пазарджик искане с вх. № 312000-21647 от 15.10.2025 г. за потвърждение дали се обработват негови лични данни, достъп до данните и информация относно целите и правните основания за обработване, категориите данни и получатели, източниците, сроковете за съхранение, наличието на автоматизирано вземане на решения и предаване на данни. Поискано е и копие от личните данни, вкл. когато се съдържат в регистри, дневници и логове, служебна кореспонденция, резолюции, протоколи, вътрешни справки, отчети, технически и форензик извлечения и метаданни.

С уведомление рег. № 312000-22426/24.10.2025г. органът е указал на заявителя да попълни утвърден вътрешен формуляр, като е приел, че от заявлението не е достатъчно ясно по отношение на кои категории данни и производства се иска достъп. Жалбоподателят е подал на 31.10.2025г. искане с вх. № 312000-22983, в което е оспорил тези указания пред директора, като е поддържал, че искането е достатъчно ясно и че законът не поставя упражняването на правото на достъп в зависимост от използването на вътрешен образец. Образувана е преписка в ОД на МВР – Пазарджик, в хода на проверката са изискани документи и сведения от РУ – Пазарджик, РУ – Панагюрище и органи на прокуратурата. Установено е, че в информационните фондове на МВР са въведени от структури на ОД на МВР – Пазарджик данни за жалбоподателя във връзка с изтърпяване на наказание в Затвора – Пазарджик за престъпление по чл. 321 НК, задържане със заповед № 38/02.02.2016 г. на началника на РУ – Пазарджик и задържане със заповед № 74/28.04.2018 г. на началника на на РУ – Панагюрище.

С решение рег. № 312000-26523/19.12.2025 г. на ИД директор на ОД на МВР – Пазарджик заявлението е прието за допустимо и основателно и е постановено да се даде достъп до посочени три групи лични данни. В решението не са индивидуализирани информационните системи, регистрите и фондовете, в които е извършена проверка; не е посочено дали са проверени локални, помощни, оперативни и архивни масиви; не е даден изричен отговор съществуват ли други данни за жалбоподателя в различни качества; не е предоставена информация за всички елементи, поискани със заявлението; не са посочени конкретни данни за получателите, произхода и сроковете за съхранение на всяка категория; не е изложена преценка по искането за предоставяне на личните данни в разбираема и възпроизводима форма.

Решението е изпратено на посочен от органа пощенски адрес, макар заявителят изрично да е поискал комуникацията да се извършва чрез ССЕВ. Пощенската пратка е върната като непотърсена. По делото не са представени доказателства решението да е било съобщено на жалбоподателя преди подаването на жалбата до съда.

Жалбата е подадена чрез ССЕВ на 03.01.2026 г. В последващо писмено становище жалбоподателят изрично е заявил, че поддържа оспорването и срещу решение рег. № 312000-26523/19.12.2025г. като непълно произнасяне и частичен отказ, тъй като предоставеният достъп е сведен до три записа, без доказателства за пълния обхват на извършената проверка.

От удостоверение на Комисията за защита на личните данни се установява, че не е образувано висящо или приключило производство пред комисията по повод мълчаливия отказ по заявленията от 15.10.2025г. и 22.10.2025 г., нито срещу решение рег. № 312000-26523/19.12.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е основателно.

Съгласно разпоредбата на 168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Законодателят е предоставил с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗМВР възможност на органите на МВР за изпълнение на дейностите си да могат да обработват лични данни, вкл. когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, като администратор на лични данни е Министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица /чл. 29, ал. 1 от ЗМВР/. В чл. 28, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни.

Със заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР във вр. с чл. 12 – 22 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, чл. 53 – 56 и чл. 68 от ЗЗЛД, директорите и заместник-директорите на Областните дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. В тази връзка съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Жалбата е частично допустима. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване, като трябва да бъде личен, пряк и непосредствен. В случая по подаденото от жалбоподателя заявление е налице частично произнасяне от страна на административния орган, като е предоставен достъп до лични данни както следва:

• връзка с обект ЗТ.: „изтърпяващ наказание“ в Затвора – Пазарджик за престъпление по чл.321 от НК

• връзка с обект задържане – „уличен“ със заповед №38 от 02.02.2016г., въведено от РУ-Пазарджик на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР

• връзка с обект задържане – „уличен“ със заповед №74 от 28.04.2018г., въведено от РУ-Панагюрище на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Затова в тази част съдът приема, че жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството – да се прекрати частично.

Разгледана по същество в допустимата част, жалбата е основателна.

В оспореното решение рег. № 312000-26523/19.12.2025г. на ИД директор на ОД на МВР-Пазарджик е признато право на достъп, но достъпът е ограничен до три конкретно посочени записа – подробно описани в горния абзац. Заявлението, обаче, има за предмет всички лични данни, които ОДМВР – Пазарджик обработва за жалбоподателя в поддържаните регистри, информационни системи, фондове и преписки, както и дължимата информация относно обработването. Доколкото същите са събирани и съхранявани от компетентен орган във връзка с предотвратяване, разследване и наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, то приложима в случая е Директива (ЕС) 2016/680 Според чл. 55, ал. 1 от ЗЗЛД, съответстващ на чл. 14 от Директива (ЕС) 2016/680, субектът има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват свързани с него лични данни, достъп до самите данни и информация за целите и правното основание на обработването, категориите лични данни, получателите или категориите получатели, предвидения срок за съхранение или критериите за определянето му, правото на коригиране, изтриване или ограничаване, правото на жалба и наличната информация за източника на данните.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му и в този смисъл е мотивиран индивидуален административен акт. При издаването му, обаче, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен материалният закон.

Органът не е изяснил пълно фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право, както изискват чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е представена справка или друг проследим документ, който да установява кои конкретни централни и локални информационни системи, регистри, фондове, архиви и помощни оперативни масиви са проверени, по какви идентификатори е извършено търсенето, от кои длъжностни лица и с какъв резултат. При липса на такава проследимост съдът не може да провери твърдението, че за жалбоподателя съществуват само трите посочени записа.

Не е даден ясен отговор дали ОД на МВР – Пазарджик обработва други данни за жалбоподателя като заявител, свидетел, пострадал, сигналоподател, задържано лице, обвиняем, подсъдим, осъден или в друго качество. Не са посочени конкретно обработваните полета и атрибути, получателите или категориите получатели, сроковете или критериите за съхранение, източниците и датите на последна актуализация. Не е обсъдено искането за логове, метаданни и служебна кореспонденция, доколкото съдържат лични данни на заявителя.

Решението не разграничава данните според целта на обработването. Установените записи са подведени общо под правоохранителния режим, без да се изследва дали в деловодни, комуникационни или други системи на ОДМВР – Пазарджик се обработват данни и за административни цели. Съобразно решение С-180/21 на СЕС режимът следва да се определя за всяка конкретна операция според целта ѝ. Това разграничение е необходимо, защото при правоохранителното обработване се прилагат чл. 55 от ЗЗЛД и допустимите ограничения по чл. 55, ал. 3 във връзка с чл. 54, ал. 3 от ЗЗЛД, докато за обработване извън тези цели се прилага чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

На следващо място органът не е извършил индивидуална преценка как да осигури реален и разбираем достъп до самите лични данни. В диспозитива са описани общо три обстоятелства, но не е ясно дали това е пълното съдържание на обработваните записи и какво конкретно се съдържат в тях, липсват конкретни основания за ограничаване на достъпа по чл. 55, ал. 3 от ЗЗЛД.

Неправилно е било и изискването заявителят задължително да попълни вътрешен формуляр, след като подаденото електронно заявление съдържа данни, позволяващи идентифициране на лицето и достатъчно ясно определя предмета на искането. С вътрешни правила не могат да се въвеждат допълнитени изисквания – както в случая - за форма като условие за упражняване на право, което законът допуска да бъде заявено писмено и по електронен път. Когато органът счита заявлението за нередовно или недостатъчно конкретно, той е длъжен да даде ясни и съответни на закона указания за отстраняване на нередовностите. Неизпълнението от страна на административния орган на задължението по чл. 30, ал. 2 от АПК – да даде указания на заявителя да отстрани нередовностите на искането си - представлява съществено процесуално нарушение. /в този см. напр. решение №3850 от 20.04.2022г. по адм.д.№11660/21г. на ВАС/.

Административният орган е нарушил уредното в чл.12, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 правило „когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.“ Същото е предвидено и в чл.15, пар.3, според който при електронно искане администраторът предоставя копие от данните в „широко използвана електронна форма“, освен ако лицето не е изразило друго предпочитание. В случая жалбоподателят е поискал изрично комуникация чрез ССЕВ, а решението е изпратено по пощата и е върнато като непотърсено. Този порок самостоятелно не определя материалната законосъобразност на решението, но е относим към ефективното упражняване на правото и към преценката дали органът действително е осигурил достъп.

Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че администраторът е длъжен безусловно да предостави копия от всички документи и цели преписки, когато са поискани от заинтересовано лице, съдът намира същото за неоснователно. Предмет на правото по чл. 55 от ЗЗЛД са личните данни и дължимата информация за обработването, а не документът като самостоятелен обект. Достъпът, обаче, трябва да бъде действителен, пълен спрямо установените данни и представен в разбираема форма. Когато за отделни обработвания е приложим Регламент (ЕС) 2016/679, формата на копието следва да се прецени съобразно решение С-487/21 на СЕС, вкл. дали са необходими извлечения или цели документи за разбираемостта на личните данни при защита на правата и свободите на трети лица.

Установените нарушения съдът намира за съществени, тъй като ако фактите бяха изяснени и правният режим беше приложен поотделно към всяка категория обработване, то административният орган би могъл да достигне до различен по съдържание резултат. Затова оспореното решение следва да бъде отменено в частта на непълното произнасяне и преписката да бъде върната за ново разглеждане.

Естеството на въпроса не позволява разрешаването му по същество от съда. Необходима е фактическа проверка в информационните фондове, до които достъп има администраторът, както и преценка за приложимия режим и за наличието на законови ограничения за всяка конкретна категория данни. На основание чл. 173, ал. 2 АПК при новото произнасяне ответникът следва да индивидуализира всички проверени системи, регистри, фондове и преписки; да определи целта на всяко установено обработване и съответно приложимостта на Директива (ЕС) 2016/680 и глава осма отЗЗЛД или на Регламент (ЕС) 2016/679; да предостави достъп до всички установени лични данни и информацията по чл.55, ал.1 от ЗЗЛД, вкл. срока или критериите за съхранение; при обработване по общия режим да прецени формата на копието съобразно чл. 15, пар. 3 от Регламента и С-487/21 на СЕС; съответно при ограничаване на достъпа - да изложи конкретни фактически и правни основания.

С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на сторените съдено-деловодни разноски, които в случая възлизат на 5,11 евро / 10 лв/.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът