Решение № 893 от 20.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 7890/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, срещу наказателно постановление № 7211000325 от 18.04.2023 издадено от зам. кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание чл. 123 от Закона за местните данъци и такси, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси. С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че неправилно АНО е приел, че е налице нарушение от страна на разпределителното дружество по отношение срока на подадената данъчна декларация, тъй като цитираното в акта разрешение за ползване не е било връчено на жалбоподателя непосредствено след неговото издаване, поради което дружеството не е било уведомено своевременно за въвеждането в експлоатация на обекта и съответно е подало декларацията в "Общински приходи" в двумесечен срок, считано от датата на узнаване. Поддържа се, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 7 ЗАНН, като в АУАН липсват ЕГН и адрес на свидетелите. Сочи се, че случаят е маловажен, с оглед обстоятелствата на извършване на нарушението. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: № 7211000325 от 18.04.2023 е собственик на недвижим имот, който, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, построен в поземлен имот с идентификатор 68134.903.3375, представляващ помещение за подземен шахтов трансформаторен пост със застроена площ 47, 77 кв.м., придобит съгласно Нотариален акт № 29, т. XIX, д. №3234 от 10.02.2021 г. за учредяване право на строеж и сервитути по чл, 62 от Закона за енергетиката. Н а 18.07.2022 г. от началника на ДНСК било издадено Разрешение за ползване №ДК-07-С-141/18.07.2022 на имота. Н а от 01.12.2022 г. в Столична община била подадена данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимия имот съгласно чл. 14 ЗМДТ. При установяване на тези факти от Т. Т. - старши инспектор в дирекция "Общински приходи" в Столична община било прието, че е извършено административно нарушение. Въз основа на установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ тъй като Данъчната декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ била подадена два месеца след изтичане на предвидения в закона двумесечен срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, който е изтекъл на 19.09.2022 г. 'В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 20.09.2022 г. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление с което на основание чл. 123 ЗМДТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно-показанията на Т. Т. които съдът кредитира като относими към предмета на доказване. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Неснователен е доводът на жалбоподателя, че в АУАН не са посочени ЕГН и адрес на свидетелите, съобразно изискванията на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. В ЗАНН не е посочено кога едно нарушение е съществено. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, когато в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. Нарушението е съществено и когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса за отговорността. Обстоятелството, че не е посочено ЕГН и адрес на свидетелите не опорочава производството, тъй като същите са служители на Столична Община, обстоятелство, което е посочено в АУАН и могат да бъдат индивидуализирани. Пълното и точно посочване на данните на свидетелите има значение с оглед на евентуалното им откриване и призоваване за разпит при оспорване на фактическите констатации. Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 14, ал. 4, вр.ал.1 от ЗМДТ и чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. От своя страна чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон.Чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци, следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на съответните идеални части от процесния имот, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, като законът не изисква подаването на информацията да стане чрез подаване на данъчна декларация, като препратката към чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е единствено за срока, но не и за начина на подаване на информацията. Въпреки това и актосъставителят, а след него и наказващият орган, сочат, че нарушението се изразява в неподаване в срок на декларация за данъка. С това описанието на нарушението е неточно и не позволява да се определи кое е било дължимото от дружеството правомерно поведение. В случая от лаконичното описание на нарушението в НП се извежда извод, че вмененото нарушение не е по чл. 14, ал. 4, а по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като не се сочат кои от визираните в чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ обстоятелства не са декларирани. Доколкото описанието на нарушението и нарушените законови разпоредби не могат да бъдат извеждани по тълкувателен път, дружеството е поставено в невъзможност да разбере дали е нарушило чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, както е посочено, или става дума за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, при положение, че в текстовото описание на нарушението по никакъв начин не се твърди, че дружеството не е подало информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Горепосочените нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, допуснати при изготвянето на АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, поради съществено накърняване правото на защита на наказаното дружество, което е било лишено от възможността да разбере по достатъчно ясен и непротиворечив начин обстоятелствата при извършването на твърдяното нарушение, които, от една страна, са поднесени противоречиво в АУАН и НП, а от друга, не съответстват на предявената правна квалификация. При този изход на спора, право на разноски има въззивникът, който не претендира такива, съответно съдът не следва да присъжда разноски.