Решение № 8412 от 7.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43234/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ... със съд. адрес: гр. София, район "Младост", ... срещу И. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: ... и С. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес:..., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер на 923,00 лв., или по 461,50 лв. от всеки, представляваща причинени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вреди по смисъла на чл.403, ал.2 ГПК, ведно със законната лихва върху сумите от датата на допускане на обезпечението - 06.08.2024г., до датата на предявяване на исковата молба, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от допуснато обезпечение по гр.д. № 43672/2024 г. по описа на СРС, 88 гр. с-в, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № ... по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС, по искове, които впоследствие с влязло в сила решение по делото били отхвърлени. Ищецът твърди, че в резултат на запора на банковите сметки претърпял имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода от 06.08.2024 г. до влизане на решението в сила на 18.04.2025 г. В исковата молба са налице твърдения, че на 23.07.2024 г. е образувано исково производство по гр.д. № 43672/2024 г. по описа на СРС, 88 състав, с ищци ответниците по настоящото дело, като законни наследници на ... Б. и ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 439 ГПК за установяване, че ищците не дължат по 1/2 от следните суми, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.11.2010 г. по ч.гр.д. № 777/2010 г. по описа на PC- Берковица и за чието събиране било образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС. Преди депозиране на исковата молба и на дата 23.07.2024 г. ищците поискали налагане на обезпечителна мярка спиране на образуваното изпълнително дело № 490/2023 г. по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС, като всеки от тях е заплатил гаранция в размер на 461,50 лв. или общо 923,00 лв. от двамата, за което била издадена обезпечителна заповед № 702 на 06.08.2024 г. въз основа на Определение № 29897/24.07.2024 г. по Гражданско дело № 43672/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав. Твърди, че изпълнителното производство било спряно с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 432, ал.1, т.1 от ГПК на дата 30.09.2024 г. Ищецът твърди, че с Решение № 4538/17.03.2025г. по гр.д. № 43672/2024 на СРС, влязло в законна сила на дата 18.04.2025г. съдът отхвърлил исковата молба. С молба от 08.05.2025 г. по гр.д. № 43672/2024 по описа на СРС, 88 състав, ответниците по настоящото дело депозирали молба за освобождаване на внесената гаранция, на която ищецът възразил, като посочил, че иска освобождаване на гаранция в негова полза по сметка на образуваното изпълнително производство. В случай, че не се уважи това искане, ищецът е направил изрично възражение за освобождаване на сумата по сметка на длъжниците, предвид наличието на преки и непосредствени вреди от спиране на изпълнителното дело № 490/2023г. по опис на ЧСИ ... при КЧСИ, като счита, че обезпечението е необосновано наложено, предвид отхвърлянето на обезпечения иск. Предвид липсата на произнасяне все още по молбата за освобождаване на гаранцията към съдебния изпълнител и направеното изрично възражение от негова страна да се освободи сумата по сметка на длъжника, счита, че е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство. Ответниците И. Г. Б. и С. Г. Б. са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват изцяло предявения иск като недопустим, тъй като СРС, 88 с-в не се е произнесъл по искане за освобождаване на гаранцията. Оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че за ищеца не са настъпили вреди, които да са пряка и непосредствена последица от обезпечението. Заявяват, че оспорват дължимостта на лихва върху внесената гаранция, а и лихви върху главницата по изпълнителното дело продължават да се начисляват. Намират, че е налице възможност по изпълнителното дело събиране на вземането да продължи по силата на посочени от взискателя изпълнителни способи. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: От представената по делото обезпечителна заповед от 06.08.2024 г., издадена по гр. д. № 43672/2024 г. по описа на СРС, 88 състав се установява, че в полза на ответниците в настоящото производство И. Г. Б. и С. Г. Б., като наследници на ... Б. е допуснато обезпечение на предявен срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД отрицателен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на страните, че И. Г. Б. и С. Г. Б. не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по ½ от следните суми: сумата от 8248,92 лв. - главница, ведно със законната лихва от 10.11.2010 г. до окончателното издължаване, сумата от 320,04 лв. - договорна лихва за периода от 25.06.2010 г.; до 09.11.2010 г., сумата от 8,73 лв. - наказателна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 12.10.2010 г., по извлечение от счетоводната книга на банката от 09.11.2010 г. и договор за потребителски кредит от 07.07.2009 г., както и направените разноски в размер на 171,55 лв. — държавна такса и 476,80 лв. адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.11.2010 г. по ч.гр.д. № 777/2010 г. по описа на PC- Берковица и за чието събиране е образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на изп. дело № ... по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС. Видно от приложената молба с вх. № 6722/30.04.2024 г., депозирана по изп. дело № 490/2023 г. по описа на ЧСИ .., се установява, че на същата дата съдебният изпълнител е постановил изпълнителното спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение от 17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 43672/2024 г. по описа на СРС, 88 състав искът с правна квалификация чл. 439 ГПК, във връзка с който е допуснато процесното обезпечение, е отхвърлен. Видно от Определение от 01.07.2025 г., постановено по същото дело, се установява, че решението, с което е отхвърлен иска, е влязло в сила на 18.04.2025 г. Със същото определение съдът е отменил допуснатото с определение № 29897/24.07.2024 г. по същото дело обезпечение чрез спиране на изпълнението на изп. дело № ... по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС, а издадената във връзка с него обезпечителна заповед от 06.08.2024 г. е обезсилена. Представена е справка от НАП за получаваното от длъжника по изпълнителното дело И. Г. Б. трудово възнаграждение в периода м.03.2024 г. – м.12.2024 г. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: По допустимостта на производството: Ответниците оспорват допустимостта на настоящото производство, като считат, че доколкото с Определение № 39793 от 25.09.2025 г., постановено по гр.д. № 43672/2024 г. по описа на СРС било отказано възстановяване на гаранцията, внесена във връзка с издаване на обезпечителната заповед, то същата е останала за удовлетворяване на ищеца в настоящия спор, респ. за ищеца не е налице интерес от водене на делото. Съгласно чл. 403, ал. 2 ГПК, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият подава молба с препис за ответната страна, като в едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава. В настоящия случая, постановилият обезпечителната мярка състав на съда е отказал да освободи гаранцията именно поради предявен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск за претърпени вреди вследствие на обезпечението. Следва да се отбележи, че когато страната, претърпяла вреди от незаконно обезпечение се е противопоставила гаранцията да бъде освободена, то противопоставянето е равнозначно на молба да се конституира гаранцията като обезпечение по иска за вреди по чл. 403, ал. 2 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. Искът следва да бъде предявен в едномесечен срок от връчването на молбата за освобождаване на гаранцията, за да се приеме, че същата функционира като обезпечение на иска докато делото е висящо. В конкретния случай с Разпореждане от 01.07.2025 г., получено на 14.07.2025 г. съдът е разпоредил молбата за освобождаване на гаранцията да бъде изпратена на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за становище в едноседмичен срок. Искът, по който е образувано настоящото производство е предявен на 11.08.2025 г., поради което съдът приема, че гаранцията функционира като обезпечение на иска докато делото е висящо. Това обаче не води до извода, че за ищеца липсва правен интерес от водене на производство за вреди. С оглед на това съдът намира, че производството е допустимо и следва да се произнесе по съществото на спора. По основателността на иска: Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ съществуването на твърдените имуществени вреди, 2/ причинната връзка с наложеното обезпечение, и 3/ размера на вредата. Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. В хода на настоящото производство безспорно се установи, че по искане на ответниците е допуснато обезпечение на отрицателен установителен иск и е издадена обезпечителна заповед от 06.08.2024 г. по гр. д. № 43672/2024 г. по описа на СРС, 88 състав, с която е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението на изп. дело № ... по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС, при гаранция в общ размер на 923,00 лева или по 461,50 лева от всеки, както и че изпълнителното дело било спряно от ЧСИ .. на 30.04.2024 г. Установи се, че след отхвърляне на иска по чл. 439 ГПК, по който е било допуснато процесното обезпечение, в резултат на което обезпечителната заповед била обезсилена. Следва да се отбележи, че доколкото Решение от 17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 43672/2024 г. по описа на СРС, 88 състав, е влязло в сила на 18.04.2025 г., респ. от този момент взискателят и ищец по настоящото дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД е могъл да сезира съдебния изпълнител с молба за възобновяване на изпълнителното производство. В съдебната практика се приема, че отговорността на ответника по иск по чл. 403, ал. 2 може да се ангажира само за периода от спиране на изпълнението от съдебния изпълнител на основание на допуснатото обезпечение до влизане в сила на съдебното решение, с което обезпечените искове са отхвърлени. За периода след влизане в сила на съдебното решение, ищецът не може да търси обезщетение за вреди от собственото си бездействие (така и решение № 77 от 17.03.2025 г. по т. д. № 332/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). Когато обезпеченото право бъде съдебно отречено с влязло в сила съдебно решение, с което обезпеченият иск е отхвърлен, поискалата обезпечението страна носи отговорност по чл. 403 ГПК, която намира своето основание в допуснатото нарушение на принципа да не се вреди другиму. В този случай допуснатото по искане на молителя обезпечение се явява неправомерно /незаконосъобразно/ и той следва да отговаря за причинените на търпящото мярката лице вреди от обезпечението. Според константната съдебна практика на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Минималният размер на вредите е определен в чл. 86 ЗЗД и съответства на законната лихва върху обезпечената сума. На доказване подлежат вредите, които са над законово определения размер. Не следва да се доказват вредите, които се претендират в минималния предвиден от закона размер, доколкото се презумира тяхното настъпване като неизбежна последица от неправомерно осъщественото задържане на паричната сума. Функцията на законната лихва е именно да възстанови нарушеното имуществено равновесие между страните /в този смисъл решение № 18 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 4504/2018 г., IV ГО на ВКС, определение № 335 от 25.01.2024 г. по гр. д. № 2667/2023 г., III ГО на ВКС, решение № 422 от 23.01.2024 г. по в. гр. д. № 12003/2022 г. по описа на СГС, решение № 1216 от 10.03.2023 г. по в. гр. д. № 7035/2021 г. по описа на СГС и др./ Вредите, които представляват пропуснати ползи, от друга страна, подлежат на доказване, както прие Тълкувателно решение 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, съдът намира, че в случая се установи наличието на увреждане в резултат от неоснователно поисканото от страна на ответниците допускане на обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат единствено вредите, в минималния предвиден от закона размер като на основание чл. 162 ГПК съдът изчислява същите в размер на 34,95 евро (68,36 лева) от за периода от спиране на изпълнението по изпълнително дело № 490/2023 г. по описа на ЧСИ ... - 30.09.2024 г. до 18.04.2025 г., когато е влязло в сила решението по гр.д. № 43672/2024 г.. Доколкото претендира сумата от двама ответници при равни квоти, то всеки от всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 17,48 евро (34,18 лева), като исковете бъдат отхвърлени до пълния претендиран размер от по 235,96 евро (461,50 лева). По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК с право на разноски разполагат и двете страни. Ищецът претендира разноски за заплащане на държавна такса в размер на 51,13 евро (100,00 лева), както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 102,26 евро (200,00 лева). С оглед уважената част от исковете, в тежест на ответниците следва да бъде възложено заплащането на разноски в размер на 11,36 евро (22,22 лева). Ответниците не са сторили разходи, поради което такива не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца. На основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК и доколкото видно от протокол от 16.03.2026 г. на Съдебния център по медиация към СГС ответниците не са се явили без уважителни причини на информационна среща за процедура по медиация, в която са били задължени да участват с определение на съда № 6924/18.02.2026 г., и във връзка с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 Приложение 2 от Наредба № 12 от 28.07.2025 г. на ВСС за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, същите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС сума в размер на 30 евро, представляващи възнаграждение на медиатора. Така мотивиран, съдът