Решение № 439 от 20.8.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 965/2026 г.

Производство по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 6017/13.07.2026г., подадена от М. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.С., община С., обл.Б., ул.“С.В.“ № 15 и Г. К. Я., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.С., ул.“А. к.“ № *, вх., ет., ап., и двамата чрез пълномощник- адв.Г. Ц., АК Б срещу Решение № 155/06.07.2026г., постановено по гр.д.№ 212/2026г. по описа на РС С.. С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Сочи се, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Оспорва се извода на съда, че ответниците са осъществили акт на домашно насилие. Признават се фактът на влошени отношения между страните, като жалбоподателите сочат своя версия на случилото се на...г. оспорват се фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и присъждане на разноските пред двете инстанции. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна , която в срока по чл. 17, ал.4 ЗЗДН е подала писмен отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Подробно се анализират събраните доказателства и фактите,които се установяват с тях, като се обобщава, че съдът е извел правилна фактическа обстановка и въз основа на нея е постановил законосъобразен съдебен акт. Всеки един от доводите на жалбоподателя е оспорен като несъстоятелен. Сочи се, че фактите са установени след правилен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Страните нямат доказателствени искания. Жалбоподателите, редовно и своевременно призовани, не се явяват. Представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата и оплакванията в нея. Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично. Чрез процесуален представител оспорва жалбата. Не сочи доказателства. Предвид правомощието на въззивния съд да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение, независимо от доводите на страните, служебно са изискани и събрани доказателства за вида и степента на родство на молителя с всеки един от ответниците, настоящи въззивни жалбоподатели. Като доказателства са приети справки от НБД „Население“ за родствените връзки на въззиваемата страна с жалбоподателите. Анализът на събраните доказателства, във връзка с доводите на страните, сочи на установено следното: От изисканите от въззивния съд справки от НБД „Население“ за родствените връзки на въззиваемата страна с жалбоподателите се установява, че бащата на молителката Н. В. К. - В. К. К. е имал още едни брат – М. К. К. и сестра М. К. Я.а, които са починали. От своя страна те имат следните наследници - Х. М. К., дъщеря на М.К. и ответникът - Г. К. Я. – син на починалата М.К. Я.а. Като свидетели пред РС са разпитани майката на молителката - В. А. К. и Х. М. К. - първа братовчедка на молителката, както и на ответника Г. Я.. При снемане на самоличността тази свидетелка е отбелязала, че живее на семейни начала с другия ответник - М. С.. От приетите справки НБД „Население“ не се установи това лице да има пряка или съребрена родствена връзка с молителката. Св.В. К. сочи, че с дъщеря й и с ответниците обитават една триетажна къща, ••• Свидетелката Х. К. живее на семейни начала с ответника М. С. на втория етаж от къщата . ••• Пред РС са приети медицински документи от извършени прегледи на Н. К. от 03.02.206г. ••• Сигнал на телефон 112 не е подаван. Ответниците ••• на диспансерен отчет в Център за психично здраве - Благоевград ЕООД, ••• в лечебното заведение, срещу тях ••образувани дела по ЗЗДН в РС С. с наложени мерки по този закон. Ответникът Г. К. Я. е ••• на ••г. , а ответникът М. С. С. •••. Постановен е отказ да се образува наказателно производство по пр.пр. № 1218/2026г. по описа на Районна прокуратура -Благоевград, Териториално отделение -гр.С. за извършено престъпление от общ характер. Така установеното, сочи на следните правни изводи: Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване По жалбата от М. С.: По валидността и допустимостта на решението съдът следи служебно. Не е необходимо оплакване от страна, за да прецени, че съдебния акт е недопустим, като постановен при отсъствие на процесуалните условия за това. По специалния закон ЗЗДН, допустима защита от всеки акт, който може да се определи като такъв на домашно насилие по см. на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, може да иска всяко лице, но молбата за това следва да бъде подадена в 3- месечен срок от акта на насилие – арг. чл. 10, ал.1 ЗЗДН. Друго условие, за да бъде допустимо производството по ЗЗДН и за да се предостави търсената защита, е необходимо между страните да съществува някоя от законово уредените връзки, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН. Законът е специален и поради това изброяването в чл.3 е изчерпателно и не подлежи на разширително тълкуване. Наличието на такова качество (родствена, семейна или фактическа връзка) е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск. Тя обуславя пасивната легитимация на ответника в това специфично производство. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът М. С. С. не се намира в нито едно от изброените в чл.3 семейни връзки или отношения. Между двамата липсва брак, фактическо съжителство, родство по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до степента, предвидена в закона /трета по сватовство/, както и всяка друга обвързаност, визирана в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от ЗЗДН.Следователно, ответникът М. С. не е в нито една от изброените вчл.3 ЗЗДН родствени и фактически връзки с молителката. Евентуално извършените от него противоправни действия биха могли да бъдат предмет на защита по общия граждански или наказателен ред, но не и по реда на специалния ЗЗДН. Поради липса на пасивна легитимация на ответника, предявената молба се явява процесуално недопустима. При тези аргументи постановеното решение срещу ответника М. С. и издадената срещу него заповед за защита, както и по разноските, следва да се обезсилят, а производството в тази част следва да се прекрати. По отношение жалбата от Г. Я.: Производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация / ТР № 2 от 25.11.2020 г. на ОСГК на ВКС/, като при сезиране съдът постановява онова, което е приел за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Съдът допуска доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, като в хода на делото страните могат да сочат всякакви факти до решаването на спора. В това производство е неприложимо правилото на чл.269 ГПК. В специалното производство по ЗЗДН е засилено служебното начало, доколкото е уредено предимно от императивни разпоредби и са неотносими общите правила за процесуалните презумпции с оглед на вида на обществени отношения, които се защитават. Ето защо в тези производства е без значение конкретно посоченото от жалбоподателя оплакване относно правилността, а съдът има правомощие да установи в пълнота относимите фактически положения, съответно на база на тях да направи съответните правни изводи. При анализ на събраните писмени доказателства /справки НБД/ се установява безспорно, че въззивникът Г. Я. е първи братовчед на молителката, което означава, че двете страни са роднини по съребрена линия от четвърта степен, което означава родствена връзка сред визираната в чл.3, т.6 ЗЗДН, което предопределя активната и съответно пасивна легитимация на страните. В представената от молителя по реда на чл.9, ал.2 ЗЗДН декларация се описва извършено на 31.01.2026г. около обяд от въззивника Г. Я. спрямо молителя акт на домашно насилие, изразяващ се в нахълтване в дома на молителката, скубане на косата й, удряне по главата и цялото й тяло. Според цитираното ТР заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпореждането на специалния закон - чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията представлява доказателствено средство за изложените в нея твърдения, въпреки че представлява частен документ, отразяващ изгодни за молителя твърдения. Съгласно ал. 3 на чл. 13 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Независимо от това и на основание чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните следва да представи доказателства за установяване на фактите, които твърди. В тежест на молителя е да представи доказателства, които да потвърдят и установяват изложените в декларацията факти и обстоятелства, а в тежест на насрещната страна е при оспорване на декларацията да представи доказателства, които да опровергаят декларираното в нея. Според събраните гласни доказателства на разпитаните свидетели и по – специално разпита от разпита на св.В. К. и от приетите медицински документи, изцяло се потвърждават данните, ••• Описаният от свидетелката В.К. хронология на протичане на събитията и механизма на поведението на ответника Я. и по - специално на ••• Неоснователно е оспорването в жалбата, че ••• Неоснователно е и оплакването, че медицинските документи са издадени няколко дни след декларирания акт на насилие. ••• Отказът на прокуратурата да образува наказателно производство не означава липса на осъществен акт на домашно насилие. Наказателно преследване се образува за извършено престъпление от общ характер. Не винаги актовете на домашно насилие осъществяват състава и на престъпление от общ характер, което да се преследва по наказателноправен ред. Ето защо и това оплакване е несъстоятелно. Ето защо, представените и приети доказателства - декларацията по чл.9, ал.2 ЗЗДН, гласните доказателства на св.В.К. и медицинските свидетелства и изследвания, които косвено потвърждават верността на посоченото в нея в достатъчна степен мотивират съда да приеме, че от въззивника Я. спрямо молителката е •••е по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Решението следва да се потвърди и в частта на определените по вид и продължителност мерки за защита спрямо жалбоподателя Я.. При определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал по вид и по продължителност мерките за защита, като е съобразил всички относими обстоятелства - ••• По разноските: С оглед изхода от спора молителката дължи на въззивника М. С. С. направените пред двете инстанции разноски за адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за направени такива по основание и размер – от по 300 евро за всяка инстанция или общо 600 евро. Възражение за прекомерност до приключване на устните състезания не е направено. Въззивникът Я. дължи на въззиваемата страна направените от тази стана разноски. Молителят е доказал разноски пред въззивния съд от 306 евро за адвокатско възнаграждение. Поради отхвърляне на жалбата само спрямо единия от въззивниците, на молителя от жалбоподателя Я. се дължи само половината от този размер. Въззивникът Я. дължи по сметка на ОС Благоевград държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,78 евро, както и 2,56 евро такса издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на сумата при липса на доброволно изпълнение. Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН вр. с чл.5, ал.1 ЗЗДН, съдът