Решение № 2468 от 15.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10597/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. А. А., ЕГН ••••••••••, срещу „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, с която се иска от съда на основание чл. 38 ЗКНИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 и т. 9 ЗКНИП във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г. сключен между страните, а в условията на евентуалност – да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 2.5 от Договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г.на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за заем, като ищецът в производството е заемополучател, а ответникът е кредитор. За да бъде обезпечено задължението по договора за заем, К. А. А. учредила в полза на „Ново Финанс“ ООД ипотека върху собствен недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1106.257.3.96 по КККР на гр. София. Ищцата имала качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съобразно договора заемополучателят следвало да заплати гаранционна вноска в размер на 25 % от стойността на заемната сума. В чл. 1.2 от договора било записано, че заемът се предоставял само при условия, че гаранционната вноска бъда платена. Ищецът намира, че след като е заплатил предварително гаранционна вноска в размер на 28 775 лв., то получената сума е 86 325 лв., а не 115 100 лв. Гаранционната вноска създавала заблуда у потребителя. В погасителния план не бил посочен действителният размер на кредита. ГПР не отговаряло на изискванията за информираност на потребителя и не отчитало действителните разходи по кредита. Отделно в ГПК били включени такси за усвояване и управление на кредита каквито ЗКНИП забранявал. В договора ГПР бил посочен единствено с абсолютна стойност, но не била разписана методика на формиране на ГПР по договора. Неясно било точно какви компоненти са включени в него. Поддържа, че договора не отговарят на изискванията, поставени със ЗКНИП и по-точно на чл. 24, ал. 1, т. 6 и т. 9 ЗКНИП, което прави същия нищожен. Евентуално твърди недействителност на уговорката на неустойката за забава по договора /чл. 2.5/. Твърди, че наказателната лихва за 12 месеца била в размер на 24.12 %. Същата протИ.речала на закона чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП като била необоснова висока. Отделно сочи и, че е налице протИ.речие с добрите нрави на неустоечната клауза. Моли за уважаване на претенциите. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Ответникът ангажира отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявените главен и евентуален иск като неоснователно. Признава сключването на процесния договор, като уточнява, че ищцата била заемополучател и ипотекарен длъжник и по договор за заем № СФ-1388 от 30.05.2023 г. Поради неизпълнение на задълженията по договора за периода 31.05.2024 г. – 30.11.2024 г. ответникът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 72190/2024 г. на СРС. К. А. не подала възражение срещу заповедта, а по изпълнителното дело подала молба, с която признавала вземанията. Относно гаранционната вноска твърди, че предоставянето на гаранционна уговорка не можело да се окачестви като нищожна уговорка. Характерът на уговорката бил гаранционнообезпечителен, ако заемополучателят не погасява задълженията си. Оспорват преди сключването на договора да е била плащана гаранционна вноска в размер на 28 775 лв. Намира, че е спазил изискванията на ЗКНИП. Оспорва твърденията за нищожност по чл. 24, ал. 1, т. 6 и 9 ЗКНИП. Посочва, че в съглашението е конкретизирано какво се дължи от кредитополучателя. Пояснява, че чрез § 1, т. 17 ДР на ЗКНИП законодателят е изключил от общите разходи по кредита онези такси и разходи, които потребителят дължи при неизпълнение. Счита, че ГПР е в законоустановените граници и доколкото в него се включва само договорната лихва. Ищецът бил разполагал с необходимата информация за разходите, които ще направи и които определят цената му. Ищецът могъл да направи информиран избор, съобразно обхвата на своето задължение, съответно дали да сключи договора, каквато по същество е целта на предоставянето на информацията, упомената в чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Спазено било и изискването на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП. Предварително била предоставена информация на ищеца. Били спазени всички изисквания на ЗКНИП. Бил подписан и стандартен европейски формуляр, поради което клаузите в договора намира за индивидуално уговорени. Клаузата на чл. 2.5 от договора не била прилагана до настоящия момент. Клауза обаче няма неравноправен характер, като ответникът намира, че неустойката за забава от 0.067 % на ден не протИ.речала на добрите нрави. Същата била индивидуално уговорена. Ответникът счита, че служебно приложени следва да бъдат чл. 145, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, в която връзка от значение е обстоятелството, че всички клаузи по договора са индивидуално уговорени, респ. действителни. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Правна квалификация: предявен е главен иск с правна квалификация чл. 38 от ЗКНИП във вр. с чл. 24, ал.1, т. 6 и т. 9 ЗКНИП във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и евентуални претенции с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; С определение от 11.01.2026 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните сключването на 31.05.2023 г. на договор за заем между тях, обезпечен с ипотека, за сума в размер на 115 100 лева при фиксиран ГЛП за първите 12 месеца 25 %, а след това 15 %. Не се оспорва и, че в договора е уговорена и дължимост на гаранционна вноска в размер на 25 % от предоставената заемна сума. Представен е по делото договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г., сключен между „Ново Финанс“ ООД – заемодател /от една страна/ и К. А. А. – заемополучател и ипотекарен длъжник, К.В.А. – солидарен и ипотекарен длъжник и С.В.А. – солидарен и ипотекарен длъжник /от друга страна/. Предоставената парична сума на заемополучателя е в размер на 115 100 лв. със срок на договора 120 месеца, дата на първата погасителна вноска 30.06.2023 г., крайна дата за връщане на цялата сума 31.05.2033 г.; с погасителни месечни вноски, както следва: за периода 30.06.2023-31.05.2024 г. – 12 броя погасителни вноски включващи в себе си само лихва /25 % фиксиран годишен лихвен процент/, с размер на вноската – 2 397.92 лв. и за периода 30.06.2024 г.-31.05.2033 г. – 108 броя погасителни вноски, включващи в себе си главница и лихва /15 % фиксиран годишен лихвен процент/, с размер на месечната погасителна вноска – 1947.99 лв. Посочен ГПР по договора – 19,24 %. Налице е уговорка за внасяне на гаранционна вноска, визирано като предварително условие по договора в „Предварителни условия“ § 2-§ 4, и след това подробно разписано в чл. 1.2. по договора – в срок от 5 дни след подписването на договора, кредитополучателят следва да преведе по посочена сметка на кредитора с IBAN BG62 UBBS •••••••• сума в размер на 25 % от сумата по кредита или 28 775 лв. Според § 3 от „Предварителни условия“ гаранционната вноска не е предплатена лихва и служи да обезпечи изплащането на кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца от действието му. При неспазването на така поставеното условие, съобразно § 4, чл. 4.7. и чл. 4.10., настъпва автоматично прекратяване на договора, като се дължат от заемателя всички произтичащи от прекратяването на договора лихви, такси и неустойки, ведно с отпуснатата заемна сума. Кредиторът има право да прихваща от гаранционната вноска дължимите за първите дванадесет месеца вноски до изчерпване на нейния размер /чл. 2.18./, а при предсрочно издължаване преди тяхното изтичане – и начислени лихви, неустойки, такса за заличаване на договорната ипотека и други изискуеми вземания, свързани с обслужването на кредита и неговото заличаване /чл. 1.2.3./. Неизползваната част от нея подлежи на връщане след изтичане на дванадесет месеца от срока на договора /чл. 1.2.2./. Не се спори между страните, че гаранционната вноска е внесена в срок и сумата по процесния договор за кредит е усвоена от ищцата. Ищцата е обезпечила задълженията си с ипотека върху собствен недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.257.3.96 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-5-/02.11.2011 г. на ИД на АГКК, за което е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 4, том IV, рег. № 12405, дело № 552 от 2023 г. при нотариус Садифе Мехмедова. Представени са по делото Общи условия към договора за заем, в които е посочено, че ГПР представлявал процент, отразяващ общите разходи на кредита, известни на кредитора и дължими от кредитополучателя. ГПР не включвал разходите, които кредитополучателят заплащал в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, размерът на които не е известен на кредитора, като такса за удължаване, такса за експресно разглеждане и такса за документални справки. ГПР по сключените индивидуални договори за заем включвала само договорената възнаградителна лихва, освен ако в индивидуалния договор няма изрична уговорка за допълнителни разходи и такси, дължими при сключването на договора, свързани с усвояването и обслужването на кредита, които са известни и дължими по време на изпълнението на договора. ГПР се изчислявал в момента на сключването на договора за кредит, при допускането, че договорът за кредит ще остане валиден през договорения период и, че кредиторът и кредитополучателят ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в договора /т. 4.1., т. 4.2. и т. 4.3. от Общите условия/. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че посоченият в договора процент на ГПР от 19,24 % е изчислен при включени компоненти главници и лихви по погасителен план по процесния договор, както и с включени такси в размер на 1010.21 лв. – за допълнителна услуга, която е платена в деня на сключване на договора за кредит съгласно чл. 2.12 от Общите условия, за обследване тежестите на имота, предмет на обезпечението. Експертизата е извършила контролно изчисление на ГПР при така посочените от кредитора параметри, включени в изчисленията при него, като изчислената стойност на ГПР е в размер на 19,23 % /закръгление до втори знак след десетичната запетая/. Получената стойност на ГПР била абсолютно съпоставима с посочената в процесния договор за кредит стойност от 19,24 %, разликата в размер на 0,01 % била статистически допустима при погасителния план от 120 вноски, като може да се дължи на множество фактори /поотделно или съвкупно/ – степен на закръгление, използван метод на изчисление и др. При включване и на установеното за извършено плащане на гаранционната сума в размер на 28 775 лв. в компонентите, участващи при изчислението на ГПР по процесния договор за кредит, вещото лице изчислява ГПР в размер на 30,55 % /при закръгление до втори знак след десетичната запетая/. С определението от 11.01.2026 г. съдът изрично е указал на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По иска по чл. 38 ЗКНИП: За процесния договор приложение намират правилата на ЗКНИП, а по силата на чл. 40 ЗКНИП и правилата на чл. 143 – 148а ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗКНИП с договора за кредит за недвижим имот кредиторът /който според § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП е кредитна или финансова институция по смисъла на ЗКИ/, предоставя или се задължава да предостави на потребител /който според § 1, т. 20 от ДР ЗКНИП е всяко физическо лице, което при договарянето действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност/, кредит, обезпечен с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, или чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот, под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане. К. А. А. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и § 1, т. 20 от ДР ЗКНИП – ползвател на финансова услуга извън рамките на своята търговска или професионална дейност – виж решение № 169 от 22.10.2024 г. по т. д. № 1609/2023 г. на II т. о. на ВКС. Чл. 38 ЗКНИП урежда последиците от неспазване на изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от закона – нищожност на договора. Съгласно чл. 39 ЗКНИП в хипотезата на чл. 38 ЗКНИП потребителят връща само сума, равняваща се на общия размер на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него Чл. 23, ал. 1 ЗКНИП изисква съглашението да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител, а чл. 24, ал. 1 от ЗКНИП – да се изготви на разбираем език и да съдържа изброените в текста на нормата реквизити. В чл. 23, ал. 5 ЗКНИП е указано, че при договори за кредит с общи условия последните са неразделна част от договора и се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Процесният договор отговаря на условията на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 5-8 ЗКНИП. Съставено е на хартиен носител, като в него е отразен срокът на договора, посочен е общият размер на кредита /115 100 лв./, условията за усвояването на кредита в размер на 115 100 лв. /чл. 4.1. от договора/. Според чл. 1.2.2. от договора, ако кредитополучателят е изряден през първата година от срока на договора, гаранционната вноска ще му бъде върната, поради което и гаранционната вноска не е част от общия размер на отпуснатия кредит. Посочени са също така условията за погасяване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Представени са Общи условия, неразделна част от договора, които отговарят а изискванията на чл. 23, ал. 5 ЗКНИП. Чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП изисква разбираемо посочване на годишния процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Понятие за „лихвен процент по кредита“ се съдържа в § 1, т. 11 ЗКНИП – това е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа от общия размер на кредита. В чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП е посочено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В категорията „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП попадат всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита, но не и нотариалните такси, таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Текстът на чл. 2, б. "н" от договора не дава реална информация за това как се формира ГПР и отделните елементи, които последният включва. Освен това, ГПР представлява общите разходи по заема за потребителя, изразени като годишен процент, но той не подлежи на „заплащане“ от потребителя като отделен компонент, а се заплащат единствено конкретните разходи, включени в кредита – лихви, такси, неустойки и т. н. Бланкетна информация не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита. Още повече, настоящият състав счита, че в договора за заем е посочен по-нисък ГПР от действителния. Това е така, тъй като в настоящия случай страните са постигнали съгласие, че заемът се предоставя само при условие че кредитополучателят заплати на заемодателя в срок от пет дни от датата на подписването „гаранционна вноска“ в размер на 25 % от заетите средства, която служи да обезпечи изплащането на кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца от действието му. Така уговорена „гаранционната вноска“ цели да прикрие действителните разходи по кредита, да заобиколи правилата за изчисляване на годишния процент на разходите и да дезинформира потребителя за реалните икономически последици за него от сключването на договора. За да избегне автоматичното прекратяване на заемните контракти, заемателят се е съгласил още в самото начало на действието им да отдели паричен ресурс, и то значителен по размер – 1/4 от заетата сума, който да предаде на заемодателя с право на последния при неясни предпоставки да прихваща от него до изчерпването му дължимите погасителни вноски за първите дванадесет месеца и/или други свои вземания за такси, неустойки, лихви и др. Заемополучателят се лишава от значителен капитал, отстъпвайки паричния му еквивалент на заемодателя под формата на „гаранционна вноска“, независимо че вече е гарантирал поетия от него риск от евентуално неизпълнение с друго обезпечение – ипотека върху недвижим имот. Очевидно като икономически резултат гаранционната вноска води до оскъпяване на кредита, което не е отчетено при формирането на годишния процент на разходите, доколкото и от ССчЕ се установява, че в него е включена като разход само възнаградителната лихва и такси в размер на 1010.21 лв. При отчитане на гаранционната вноска, ГПР се увеличава на 30,55 % или с повече от 10 пункта, съобразно неоспорената ССчЕ. Приема се, че посочването на ГПР и какво се включва в същия в договора за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение /в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 на СЕС, т. 70 и 71/. Съгласно решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС, т. 66, непосочването на допусканията и компонентите на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни на ситуация, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това данни. В решението от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, т. 50 е потвърдено, че договорът за кредит трябва да посочва по ясен и кратък начин ГПР и дължимата от потребителя обща сума, изчислени при сключването на договора за кредит. Следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. В същия смисъл е и решение по дело C-472/23 от 13 февруари 2025 г. на СЕС, в което се посочва, че изброяването в договор за кредит на определени обстоятелства, обосноваващи увеличаване на разходите във връзка с изпълнението на договора, без обаче относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да е в състояние да провери тяхното настъпване и въздействието им върху посочените разходи, представлява нарушение на задължението за информиране, предвидено в разглежданата разпоредба, доколкото това посочване може да постави под въпрос възможността на съответния потребител да прецени обхвата на своето задължение. За да бъде гарантирана ефективната защита на потребителите при договори за кредит, те трябва още при сключването на договора да разполагат с пълна, ясна и точна информация относно всички условия, които могат да окажат влияние върху обхвата на техните задължения /решение от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15 на СЕС, т. 66 и 67/. Формалното посочване на ГПР без да са конкретизирани отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начина на формирането му, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за кредит за недвижими имоти на потребители. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Несъответствието на информацията за величината на общите разходи, посочена в договора, на действително прилаганата спрямо потребителя разкрива допуснато нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Без значение е обстоятелството, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 72190/2024 г. на СРС по отношение на същия договор за заем. Формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство. Неизвършването на подобна проверка от заповедния съд, не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит и на неравноправността на съдържащите се в тях клаузи – определение № 1199 от 09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на II т. о. на ВКС, решение № 491 от23.07.2024 г. по гр. д. № 1767/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2122 от 26.07.2024 г. по ч. т. д. № 356/2024 г. на II т. о. на ВКС. Видно от приложеното за послужване ч. гр. д. № 72190/2024 г. на СРС, то заповедният съд не е извършил проверка нито за действителността на договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г. и дали договорът отговаря на изискванията на чл. 38 ЗКНИП, нито за действителност на отделните клаузи в него. Ето защо, няма пречка настоящият съд да се произнесе по този въпрос, като влязлата в сила заповед за изпълнение, предвид липсата на извършена проверка и мотиви за действителност/недействително на правоотношение, не препятства правото на потребителя да се позове на недействителността. С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за заем, обезпечени с ипотека, протИ.речат на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП, поради което на основание чл. 38 ЗКНИП договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г. се явява нищожни. Доколкото главният иск е основателен и следва да бъде уважен, то не е настъпило вътрешно-процесуално условие за разглеждане на евентуалните претенции за установяване на нищожността на клаузата на чл. 2.5 от Договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което съдът не следва да се произнася по същите. По разноските: Претендирано е адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от адвокат Б. Й.. Отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд – виж определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 532/2022 г. на III г. о. на ВКС и др. Достатъчно за уважаване на искането за това е правната помощ по делото да е осъществена без данни за уговорено в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна при липсата на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Според разясненията, дадени с т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 год., ОСГТК, след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително във връзка с претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК. Макар и акцесорна, претенцията за разноски, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и индивидуализирано до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая с исковата молба и молба с вх. № от 26.03.2026 г. /и двете подписани от адв. Б. Й./ е поискано адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ. Представено е по делото единствено пълномощно /л. 7/, в което не е включен текст, че представителството е безплатно, нито е конкретизирано основанието за безплатна правна помощ. Не е представен договор за правна защита и съдействие, липсва и потвърждаване на уговорката за безвъзмездност на предоставената адвокатска защита от представляваната страна под каквато и да било форма. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА включва посочването на конкретното основание за осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. В разглеждания случай до приключването на съдебното дирене, не е индивидуализирано основанието за предоставената безплатна правна помощ, чрез позоваване на една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. При това положение нито съдът би могъл да провери основателността на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА, нито насрещната страна би могла да организира своята защита /искането е с неконкретизиран предмет, а правната помощ е възможно да се предоставя по причина, различна от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА/. Преклузивният срок за конкретизиране на основанието за предоставената безплатна правна помощ е изтекъл, поради което не са налице предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – виж определение № 1557 от 27.03.2025 г. по ч. гр. д. № 4207/2024 г. на IV г. о. на ВКС. Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от внасянето на държавна такса и разноски с определение от 30.10.2025 г./, по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 5095.70 евро за дължима държавна такса и депозит за ССчЕ.