Решение № 139 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 3095/2025 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от Г. Р. Л. от гр. Я., срещу С. А. Т. от гр. С. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителката. Твърди се, че двамата са съжителствали на семейни начала от 4 г. в гр. С.. Ответникът е упражнявал системен тормоз над Г. Л.-нанасял й е побои, заплашвал я е. От една седмица молителката се е прибрала в дома на ••• и •••, при които живее в гр.Я. На 03.11.2024 г. ответникът е дошъл пред дома им и е тръгнал след излезлите от оттам жени- молителката и •••. Заплашил е първата с убийство, обиждал я е. Извадил е нож и я е заплашил с него. Ударил я е по главата два пъти. Вечерта е дошъл до дома им и е влязъл до тоалетна, след което не е искал да си тръгне, поради което са сигнализирани органите на реда. Другият случай на насилие е в дома на ••• на молителката, където отново ответникът е извадил нож, блъскал й е главата в стената и Г.Л. е изгубила съзнание. Повиканите полицаи са го извели от там. Молителката многократно е търсила защита от полицията след завръщането си от гр.С. Поради това иска, съдът да постанови мерки за защита по ЗЗДН. В с.з. молителката чрез пълномощника си поддържа молбата. Ответникът не възразява срещу това искане, въпреки твърдението си, че не е извършил домашно насилие. Признава, че Г. Л. е живяла с него четири години в гр.С, след което са се разделили -от около два месеца; че е имало случай, в който са били заедно в дома на •••, с която е имал спречкване, че молителката се е гърчила, след което ••• е извикала полиция. Моли съда да уважи молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН за срок от 18 месеца, дори за повече време. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти. Сочи се, че ответникът е упражнил описаното домашно насилие. Данни тя е изложила и в Сведение до РУ на МВР-Я. относно действията на ответника на 03.11.2025 г., свързани със заплаха за убийство и тормоз. В Докладна записка от 12.11.2025 г. от мл.ПИ до началника на РУ-Я са описани подадени сигнали от молителката на 28.10.2025 г. и на 29.10.2025 г. от ••• М Ж. Изпратена е и Справка от 13.11.2025 г. от Дирекция „Национална система •••“, според която от Г. Л. са постъпили множество сигнали на 03.11.2025 г. в различни часове на денонощието. Съставени са Протоколи за предупреждение от същата дата, за които ответникът заявява в с.з., че са подписани от него. По делото са представени Справки за съдимост от 10.11.2025 на Бюро за съдимост при ЯРС, от които е видно, че молителката не е осъждана. Ответникът е осъждан за грабежи в периода 2024-2025 г. Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива не са постановени срещу ответника за упражнено насилие над молителката. В изпратеното писмо от 12.11.2025 г. на МБАЛ“•••“ АД-гр.Я не се съдържат данни, страните да се водят на психиатричен отчет. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна. Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо и физическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо лице, с което се е намирал във фактическо съпружеско съжителство (чл.3 т.2). С действията си е засегнал правото на чест и достойнство на молителката и е застрашил живота и здравето й. Поради това пострадалата има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не само от представената декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от писмените доказателства, от които се установява, че е предупреден да не упражнява домашно насилие и да не нанася телесни повреди на молителката. Поведението на извършителя се отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в състояние да предизвика страх за живота и здравето. Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се определи до 18 месеца, предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя, осъждан многократно, което е рисков фактор при оценка на степента на риска. Налице е и страх у молителката за живота и здравето й, и раздяла между двамата, които рискови фактори също са част от методиката за оценка на риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (приложение №5 към чл. 74 от ППЗЗДН). Предвид изложеното е налице средно ниво на риска, което прави вероятно бъдещо насилие над пострадалия. Мерките имат за цел защита на пострадалия чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие. Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита. При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. или 12,78 евро. Не са представени доказателства за заплащане на договореното възнаграждение на адвоката на молителката и искането за присъждането му е неоснователно. Ето защо ЯРС