Решение № 202 от 3.2.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 502/2025 г.

Производството е образувано по жалба на М. Т. Г. М. на околната среда и водите, със служебен адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22, жалба от Сдружение „Асоциация на парковете в България“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 26 ап. 1, представлявано от председателя на УС С. А. и Българска фондация Биоразнообразие, с [ЕИК], със седалище и адрес за съобщения [населено място] – 1000, ул. „Триадица“ № 6, ет. 5, офис № 504, представлявано от Й. И. С. и жалба от Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., всички от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. А. К. САК, срещу Решение № 510, прието на заседание на Общински съвет Сливен, проведено на 14.11.2024г. С обжалваното Решение № 510/14.11.2024 г., на основание чл. 21, ал.1, т.17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ Общински съвет Сливен създава Селищно образувание с местно значение – курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен, в територия определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен. В жалбата на Министъра на околната среда и водите се сочи, че на основание чл. 161 от ЗООС министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда; има изрична правна възможност да оспорва и актове, които нарушават екологичното законодателство или засягат защитени зони и територии; този правен интерес произтича от специалния закон, който дерогира общата уредба по АПК; произтича и от прилагането на Директива 92/43/ЕИО и Орхуската конвенция. Моли, оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, за което излага подробни съображения. В жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие и в жалбата подадена от Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., чрез пълномощник – адв. А. К. САК се иска от съда обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно да бъде обявено за нищожно. Обосновават правния интерес с обстоятелството, че както сдружението, така и фондацията са учредени по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза. Сочат, че съгласно чл. 38 от ЗЮЛНЦ, опазването на природата е винаги такава дейност. Заявяват, че правният интерес се извежда и от практиката на Комитета за прилагане на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда / Орхуската конвенция/. Третата група факти, обуславящи правния интерес на АПБ и на БФБ да оспорят Решение № 510 от 14.11.2024 г. са фактите, свързани с целите и активността на Сдружението и Фондацията в поредица от дейности, свързани със създаването, укрепването и опазването на природните паркове като защитени територии (включително и на ПП „Сините камъни“). В жалбите се твърди, че при взимане на решение № 510/14.11.2024 г. са допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност - нарушени са закони, които гарантират опазването на публичната собственост, опазването на природата в защитените територии (Закона за защитените територии-ЗЗТ), реда за взимане на решения, засягащи околната среда (Закона за опазване на околната среда - ЗООС и Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда). Заявяват, че са нарушени чл. 4, ал.1, изр. второ и чл. 35 от ЗЗТ; оспореното решение е прието без задължителното провеждане на процедура за преценка необходимостта от екологична оценка, по реда на глава Шеста на ЗООС и процедура по реда на чл. 31 от ЗБР; взетото решение за обявяване на СОМЗ е за имоти, представляващи публична държавна собственост и част от защитена територия по смисъла на чл.5, т. 5 от ЗЗТ; позовават се на писмо изх. № ИАГ-24413/09.10.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите до областния управител на област Сливен. Считат, че сочените нарушения, представляват тежки нарушения на материалния закон, достатъчно основание за обявяването на оспореното решение за нищожно. В съдебно заседание Министъра на околната среда и водите се представлява от упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата. Молят да бъде отменено обжалваното решение. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представят списък. В представена писмена защита излагат допълнителни съображения в подкрепа на твърденията в жалбата. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В първото по делото открито съдебно заседание Сдружение „Асоциация на парковете в България“, се представлява от председателя С. А.. Българска фондация Биоразнообразие и жалбоподателите Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., в съдебно заседание се представляват от адв. А. К. САК, надлежно упълномощен, който поддържа жалбите. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Административният орган – Общински съвет Сливен, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който прави възражение за недопустимост на жалбите, поради просрочие и липса на правен интерес. По същество оспорва жалбите и счита, че решението на ОС е законосъобразно. Счита, че не са налице пороци, водещи до обявяването му за нищожно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Окръжна прокуратура, надлежно уведомена не изпраща представител по делото. Административен съд Сливен, тричленен състав, като обсъди събраните по делото писмени доказателства прие за установена следната фактическа обстановка: На 31.10.2024 г. от Кмета на Община Сливен е депозирано предложение до Общински съвет Сливен вх. № 30-00-1506, относно приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен. Към предложението са приложение цитирани в същото писмо от Областния управител на Област Сливен с изх. № ОА 21-04091/28.10.2024 г., писмо от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и два броя скици: скица-специализирана карта за устройствено планиране на м. „Даулите" и скица - извадка – детайл от ОУПО на м. „Даулите“, с приложена легенда. Предложението внесено от Кмета на община Сливен е разгледано от Постоянната комисия по инвестиционна политика, устройство на територията и транспорта към Общински съвет Сливен на проведено заседание на 04.11.2024 г., обективирано в Протокол № 14/04.11.2024 г., която след проведено поименно гласуване с 9 гласа „ЗА“, 0 – „Против“ и 0 „Въздържал се“ подкрепя така направеното предложение и от Постоянната комисия по нормативна уредба, законосъобразност на актовете на Общинския съвет и контрол на изпълнение на решенията на Общинския съвет на проведено заседание на 06.11.2024 г., обективирано в Протокол № 15/06.11.2024 г., която след проведено поименно гласуване с 6 гласа „ЗА“, 0 – „Против“ и 0 „Въздържал се“ приема предложението. Председателят на Общински съвет Сливен, на основание чл.23, ал.4, т.1 от ЗМСМА, чл.32, ал.2, т.1, във връзка с чл.32, ал.1, пр.първо от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сливен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, свиква заседание на Общински съвет Сливен на 14.11.2024 г. /четвъртък/ от 09.00 часа в [населено място], в заседателната зала на община Сливен, видно от публикуван на официалния уеб сайт на Общински съвет Сливен /https://obs.sliven.bg/dneven-red-na-sesiite/ дневен ред, в който по т. 17 е предложение с вх. № 30-00-1506/31-10-2024 Приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт "Даулите", землище [населено място], община Сливен, с вносител: С. Р. - Кмет на Община Сливен. На 14.11.2024 г. е проведено редовно заседание на Общински съвет – Сливен, в дневния ред на което в т. 17, е включено за разглеждане Предложението на Кмета на Община Сливен за приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт "Даулите", землище [населено място], община Сливен. След разисквания по предложението, е прието Решение № 510, с което Общински съвет – Сливен, на основание чл. 21, ал.1, т.17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ Общински съвет Сливен създава Селищно образувание с местно значение – курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен, в територия определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен. Решението е прието с 35 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, при общ брой на общинските съветници в ОС – 41. Решението е публикувано на официалния уеб сайт на Общински съвет Сливен /https://obs.sliven.bg/decisions/ на 21.11.2024 г. Във връзка с дадените от съда указания за ангажиране на доказателства за откриване на производството по приемане на оспореното решение и осигурена процесуална възможност, по делото не се представиха такива. Изрично в молба вх. № СД-01-01-3480/19.11.2025 г. от пълномощника на Общински съвет Сливен е заявено, че производството е открито с предложение на кмета на общината, съдържащо се в приетата като доказателство по делото административна преписка. Относно дадените указания за ангажиране на доказателства за установяване на фактическите основания за приемане на решението, е заявено в цитираната молба, че фактическите основания са посочени в предложение на кмета на общината. По делото е приобщено Решение на Общинския съвет №1509/21.03.2019 год. за одобряване на общ устройствен план на Община Сливен, ведно с извадка от бр.35 от 30.04.2019 год. на Държавен вестник за обнародване на решението. Приети по делото са : превод на съответните части на заключенията на Комитета за спазване на Орхуската конвенция по жалба С-58/България; превод на частта от решението на Петата среща на държавите-членки на Конвенцията, което засяга България; превод на частта от решението на Седмата среща, засягаща България - решение VII/8d; превод на доклада на Комитета от 19.08.2021 г.; публична петиция с 2124 подписа; копие от Становище № 4-4-/2017 на директора на РИОСВ-Стара Загора. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: По допустимостта на жалбите: Предмет на оспорване е Решение № 510 на Общински съвет Сливен, прието на заседание проведено на 14.11.2024 г., с което на основание чл. 21, ал.1, т.17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се създава Селищно образувание с местно значение – курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен, в територия определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен. Не се спори, че процесното решение е общ административен акт – с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, арг. чл. 65 АПК. Съгласно чл. 179 от АПК общите административни актове могат да се оспорват в едномесечен срок от съобщаването за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Жалбоподателите не твърдят, а това е видно и от съдържанието на административната преписка, че същите не са участвали в административното производство. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общинския съвет или на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон. Съгласно чл. 25 от ЗАТУРБ, който се явява специален по отношение на ЗМСМА и където е разписан редът за създаване на селищно образувание е регламентирано в т. 3, че решенията по т. 1 и 2 влизат в сила след обнародването им в "Държавен вестник". Следователно обнародването в Държавен вестник е задължителна, законоустановена предпоставка, част от фактическия състав на решението, поради което приложим е едномесечния срок за оспорване, считано от съобщението за издаването на акта, което се явява обнародването на административния акт в Държавен вестник. Видно от доказателствата към преписката, оспореното решение е обнародвана в "Държавен вестник" - брой 52 от 27.06.2025 г. и едномесечният срок за оспорването му относно неговата законосъобразност изтича на 28.07.2025 г. /първия присъствен ден/. Жалбата на Министъра на околната среда и водите е подадена чрез ССЕВ до АС – Сливен на 22.07.2025 г. с вх. СД-01-01-2368 и следователно е подадена в срок. Жалбата, в частта, с която се иска отмяна на решението, подадена от Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие е с вх. № 30-00-889/25.07.2025 г., по описа на ОС – Сливен и е в срок. Жалбата на Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., всички от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. А. К. САК е изпратена, чрез куриерска фирма ЕКОНТ пратка № 5300690754623 доставена на 29.07.2025 г., но видно от проследяване на пратката, същата е предадена на 28.07.2025 г. в офис – София Слатина и следователно също е подадена в срок, в частта й, с която се иска отмяна на решението, като незаконосъобразно. Жалбите, в частта им, с които се иска обявяване нищожността на решението са допустими, по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно който административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Относно наличието на правен интерес : Министърът на околната среда и водите има изрична правна възможност да оспорва административните актове, които нарушават екологичното законодателство или засягат защитени зони и територии, по силата на чл. 161 от ЗЗОС, съгласно който Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице обжалва актовете н административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда. Правният интерес от обжалване на решението от лицата – с постоянен и настоящ адрес в [населено място] се обосновава от §1, т. 25 във вр. т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда и Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Жалбите подадени от Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие са процесуално допустими, тъй като съгласно чл. 9, § 2, б. "б" от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, в рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява възможност на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган. За да се счита за "достатъчен" интереса на съответната организация следва да са изпълнени условията, посочени в чл. 2, § 5 от споменатата конвенция, според която норма "засегната общественост" означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес, а за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазването на околната среда, имат такъв интерес. Както сдружението, така и фондацията са учредени по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза, като съгласно чл. 38 от ЗЮЛНЦ, опазването на природата е винаги такава дейност. С оглед на горното, съдът приема, че жалбите са подадени от надлежни страни при наличието на правен интерес, в законоустановения срок, считано от датата на оповестяване на решението, с оглед на което се явяват допустими за разглеждане. По съществото на спора. Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът намира жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие, и жалбата от Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., всички от [населено място], чрез пълномощник – адв. А. К. САК, в частта им, с която се иска прогласяване на нищожност на процесното решение за неоснователни, поради следните съображения: Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове теорията и съдебната практика /напр. Решение № 2742 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2011 г. / са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3). Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). Превратното упражняване на власт е порок водещ до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност. На първо място като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2/91 г. на ОСГК на В. С. е посочено, че "всяка некомпетентност води до нищожност". Предмет на разглеждане е решение на общинския съвет да бъде създадено ново селищно образувание с местно значение, намиращо се в землището на [населено място], община Сливен, което е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Съгласно цитираните текстове от ЗМСА Общинският съвет прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината; приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение; решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Съгласно чл. 25, т. 1 от ЗАТУРБ редът за създаване на ново селищно образувание е за селищните образувания с местно значение - с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. Следователно съгласно посочените текстове от ЗМСМА и ЗАТУРБ оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. На следващо място като критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт – липса на волеизявление, устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма, което в случая не е налице. При приемане на оспореното решение, съдът констатира, че са допуснати нарушения на процедурата по вземането му, но съгласно критериите за нищожност, допуснатите процесуални нарушения, трябва да са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. В случая е внесено предложение от кмета на Община Сливен, същото е обсъдено от постоянните комисии към Общински съвет Сливен, включено е в дневния ред за обсъждане и приемане на решение, предложението е разгледано и е прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. По отношение нарушенията на материалния закон, както вече бе посочено по-горе, същите касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай с оглед характера на акта не е налице и това основание за нищожност. Относно незаконосъобразността на оспореното решение : В съответствие с чл. 184 АПК във връзка с чл. 168 АПК и чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващите. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Оспорения административен акт е издаден в изискуемата писмена форма от надлежен орган, в рамките на неговата компетентност, но при преценка на неговото съдържание и представените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, съдът намира, че същият не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове, постановен е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяната му съгласно чл. 146, ал.1, т.2 и т.3 АПК. Съгласно цитираната процесуална норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно своите права и законни интереси. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, като липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в този случай в мотивите на издадения административен акт следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ. Съгласно дадените указания за ангажиране на доказателства за установяване на фактическите основания за приемане на решението, изрично от ответната страна е заявено, че фактическите основания са посочени в предложението на кмета на общината. Установява се от направеното предложение вх. № 30-00-1506/31.10.2024 г. на кмета на община Сливен, че в същото не са изложени обстоятелства, обосноваващи наличието на необходимост от задоволяване на възникнали курортни нужди с местно значение. Такива не се съдържат и в протокола от проведеното заседание на 14.11.2024 г. при направените обсъждания по приемането на оспореното решение. Доколкото предметът на съдебен контрол е законосъобразността на акта, а неговата същностна част са мотивите, съобразно чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК, то за осъществяване на надлежна проверка е необходимо и задължително ясното и в достатъчна степен конкретно посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е формирано крайното волеизявление на административния орган. Оспореното решение е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е с еднократно правно действие и се създават права, задължения и непосредствено се засягат правата и законните интереси на неопределен брой лица. За да е спазена процедурата по издаването на общия административен акт следва да са изпълнени условията на чл. 66 и сл. от АПК, което в настоящия случай не е сторено. На първо място не са спазени изискванията на чл. 66, чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от АПК, които норми уреждат откриването на производството по издаването на общия административен акт, задължението за публичното му оповестяване чрез средствата за масово осведомяване и за изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица, включително уведомяване за основните съображения за издаване на акта, както и посочване на визираните в чл. 69 от АПК форми на участие на лицата в производството. За реализиране на последното е необходимо по силата на чл. 68 АПК и чл. 69, ал.2 АПК на заинтересованите лица и техните организации да бъде осигурен достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт, както и да им бъде осигурена възможност да осъществят правата си за реално участие в производството, съобразно посочените форми. Съгласно чл. 27, ал. 1а от ЗМСМА, дневният ред за всяко предстоящо заседание на общинския съвет и материалите за него се публикуват на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация, и/или в машинночетим отворен формат. В процесния случай, липсват данни откриването на производството по приемане на Решение № 510/14.11.2024 г. на ОС – Сливен да е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК. Липсват данни предварително ОС - Сливен да е извършил уведомяването за основните съображения, налагащи производството по приемането на Решение № 510/14.11.2024 г. на ОС –Сливен, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Липсват данни преди датата 14.11.2024 г. дневният ред за това предстоящо заседание на ОС - Сливен „и материалите за него“ да са публикувани на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация, и/или в машинночетим отворен формат. Нормата на чл. 27, ал. 1а ЗМСМА изисква кумулативно публикуването и на материалите за предстоящото заседание, а не единствено на дневния ред. На интернет страницата на ОС Сливен /https://obs.sliven.bg/dneven-red-na-sesiite/ е публикуван единствено дневният ред за заседанието на 14.11.2024 г., ведно с предложението на кмета за създаване на новото селищно образувание. Съгласно чл. 69, ал. 1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. Съгласно чл. 69, ал. 2 от АПК, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 АПК. В процесния случай, въпреки дадени указания по делото не са представени доказателства как и по какъв начин ОС - Сливен е оповестил публично по надлежния ред една или повече от нормативно заложените форми на участие на заинтересованите лица в производството по приемане на Решение № 510/14.11.2024 г. на ОС - Сливен. В направеното обявление на интернет страницата (https://obs.sliven.bg/dneven-red-na-sesiite ) не се съдържа определяне и оповестяване публично по надлежния ред на една или повече от нормативно заложените форми на участие на заинтересованите лица в производството. ОС - Сливен не е спазил и минимално установеният едномесечен срок по чл. 69, ал. 2 от АПК и по тази начин не е осигурил на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок. На следващо място не е спазено и изискването на чл. 71 от АПК да се издаде общия административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата, като в тази насока липсват каквито и да е съображения в оспореното решение кои от фактите и обстоятелствата са от значение за случая, както и обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, въпреки че поради нарушаване на предходните разпоредби няма данни да са постъпвали такива. В случая не е налице някоя от хипотезите на чл. 73 от АПК при които неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, за да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта и в хода на изпълнението на акта да се оповестяват съображенията за издаването му. Във връзка с горното ОС – Сливен, нито навежда твърдения, нито ангажира доказателства да е изпълнил императивните изисквания на цитираните норми, независимо от изрично дадените му указания. Поради това настоящия състав приема, че не са спазени законовите изисквания за издаването на атакувания общ административен акт, които изисквания са предвидени от законодателя в интерес на обществеността и лицата засегнати от акта, за да не се допусне незаконосъобразно и неоправдано накърняване на техните права, поради което спазването на процедурата е от съществено значение за законосъобразността на акта. Ето защо посочените процесуални нарушения, допуснатите при издаването на оспорения общ административен акт, са съществени по своята тежест, водят до незаконосъобразност на решението и са достатъчно основание за неговата отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на направени разноски по делото от ОС - Сливен е неоснователна. Размерът на претендираното от Министъра на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение е 300 лева, съответстващо на 153, 39 евро. От жалбоподателя Българска фондация Биоразнообразие, направените разноски по делото са в общ размер на 1450 лева, съответстващо на 741, 37 евро, от които 1400 лева платено адвокатско възнаграждение, 40 лева държавна такса за обнародване в ДВ и 10 лева внесена държавна такса. С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от жалбата, следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 725 лева, съответстващо на 370, 69 евро. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, с оглед чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид фактическата и правна сложност на производството и действителното участие на процесуалния представител. От жалбоподателите Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., направените разноски са внесена държавна такса за всеки от тях по 10 лева, съответстваща на 5,11 евро. Съразмерно на уважената част от жалбата, следва да бъдат присъдени разноски за всеки по 2,56 евро. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен