Решение № 183 от 1.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 118/2026 г.

Производството е по реда на глава 21- ва НПК. С присъда № 90244 от 10.09.2025г., по нохд № 20/2020, на Окръжен съд Б.град, наказателно отделение, десети състав подс. Т. Б. П. е признат за виновен в това, че на 16.12.2017г. , около 18:40 ч., на път № II- 19, в участъка на км. 89+300, след отклонението за •••, община Гоце Делчев, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № •••, с посока на движение гр. Гоце Делчев – с. Ново Лески, нарушил правила за движение – чл. 20, ал. 2 , изр. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Р. И. У. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 2, ал. 2 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Съдът, съгласно нормата на чл. 55, ал. 3 НК, не е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частните обвинители В. У., И. У., В. У. и Б. У., чрез повереника адв. М. Б., с искане за увеличаване на наказанието. Подадено е допълнение към въззивната жалба от частните обвинители чрез повереника адв. Н. Д. с развити аргументи срещу приложението на чл. 55 НК. Повереникът намира, че съдът е изяснил фактическата обстановка правилно, но не са налице приетите от него основания за приложение на чл. 55 НК, още по-малко на чл. 55, ал. 3 НК. Релевира, че подсъдимият е допуснал груби нарушения на правилата за движение, на фона на това, че е млад и неопитен водач на МПС, което прави поведението му по-опасно и укоримо. Намира, че подсъдимият е допуснал и друго нарушение на правилата за движение, тъй като не е реагирал веднага с аварийно спиране и вместо да спре при възникване на опасността е предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил „Мицубиши“. Повереникът не се съгласява с това пострадалият да е съпричинил произшествието, тъй като поведението му било обусловено от съответното нареждане от страна на неговия работодател за движение в група с ползване на фенер, затова по смисъла на закона той не е обикновен пешеходец, за когото важи правилото на чл. 108 ЗДвП, а е налице условието на чл. 111, ал.1, т. 2 ЗДвП, който допуска движение на група от хора от дясната страна на пътното платно, като изискването е да има включен фенер с червена светлина, а по делото е безспорно, че пострадалият носел включен фенер. Прави искане да се увеличи наложеното наказанието лишаване от свобода, както и изпитателният срок. Моли на подсъдимия да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС, което да е за по-дълъг срок. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Т. П. – адв. П. А.. С жалбата защитникът представя доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата. Поддържа, че обвинението е недоказано, че съдът е провел грешен анализ на доказателствата, нарушил принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, приложил материалния закон неправилно, и че подсъдимият не е нарушил правила за движение по пътищата. Прави искане да се отмени присъдата и подсъдимият се признае за невиновен. В допълнение към въззивната жалба защитникът доразвива тезата на недоказаност на обвинението, както и поддържа, че изобщо не е налице съставомерно деяние, тъй като причина за произшествието се явяват действията на водача К.. Поддържа, че реакциите на подсъдимия са били своевременни и ударът е бил непредотвратим. Подадена е въззивна жалба и от защитника на подсъдимия – адв. Е. Я., с аргументи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наказанието. В допълнение към жалбата защитникът развива детайлни доводи за липса на виновно поведение у подсъдимия и за недоказаност на обвинението. Намира, че съдът е допуснал и процесуални нарушения – приел фактическа обстановка коренно различна от вменената с обвинителния акт, че мотивите на присъдата са непълни, че съдът е игнорирал доказателствени източници, допуснал пропуски в съдебното следствие. Прави подробен анализ на доказателствата, които намира за противоречиви. Представя съображения срещу наказанието като явно несправедливо. Прави искане присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан, алтернативно - да се намали наказанието до минималния размер. В съдебно заседание пред апелативния съд повереникът адв. Б. развива доводи за правилност на присъдата и моли да се потвърди в частта на признаването на подсъдимия за виновен. Моли да се уважи жалбата за увеличаване на наказанието и за налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. Защитникът адв. Я. поддържа жалбата. Счита изводите на съда, че подсъдимият се е движел с несъобразена скорост за неправилни. Моли да бъдат съобразени заключенията на технически експертизи и най-вече на последната. Счита, че е налице съпричиняване на резултата както от водача на товарния автомобил, така и от двамата пешеходци. Поддържа, че подсъдимият е бил в ситуация, в която не е можел да предвиди траекторията на останалите участници в движението. Пледира да се направи нова оценка на фактите и да се приеме хипотеза на случайно деяние. Алтернативно прави искане за намаляване на наказанието. В реплика на пледоария на прокурора защитникът възразява срещу доводите за увеличаване на наказанието. Посочва, че за период от осем години подсъдимият е допуснал само три нарушения на ЗДвП. Защитникът адв. А. изразява несъгласие с присъдата и нейните мотиви. Аргументира, че всяко препятствие извън видимостта на осветяването с фарове е непредвидимо, а задължението за съобразената скорост е свързано с възможност за спиране пред предвидимо препятствие. Релевира, че мотивите не съдържат конкретика с какви точно елементи на пътната обстановка подсъдимият не е съобразил скоростта и че не е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Поддържа, че е налице съпричиняване на резултата и ударът бил непредвидим дори в хипотеза на по-ниска скорост. Счита, че е налице хипотеза на случайно деяние по чл. 15 НК и че при неправомерното поведение на пострадалия, който е създал непредвидима и непредотвратима опасност, деецът не може да носи отговорност. Невярно било и това, че подсъдимият не е употребил спирачки и реагирал бавно. Моли да се постанови оправдателна присъда. В лична защита подсъдимият поддържа защитниците и изказва съболезнования за случая. Представителят на САП счита, че присъдата е законосъобразна и правилна. Поддържа жалбата на частното обвинение за увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“. Подсъдимият в последна дума изразява съжаление за случилото се. Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбите, на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и като сам изцяло провери правилността на присъдата съгласно чл. 314 НПК, прие следното: За да постанови присъдата си, първостепенният съд е събрал множество доказателства, от които с особено значение за установяване на процесното произшествие се явяват авто-техническите експертизи. Същите могат да се разделят на две групи според техническите параметри, които приемат и различните заключения за скорост, отстояние, осветеност и видимост към пострадалия пешеходец, до които достигат. Двете групи експертизи се различават съществено една от друга. Съответно достигат и до различни отговори относно реалното и дължимо поведение на подсъдимия. И двете групи експертизи обаче достигат до еднакво по смисъл заключение за непредотвратимост на удара при следваната от подсъдимия скорост, която не е отговаряла на осветената от късите светлини зона. Окръжният съд, при така събраните две групи разнопосочни експертизи, е приел фактическа обстановка, основана на заключенията на втората група - тройни комплексни съдебно-медицински и авто-технически експертизи. Въззивната инстанция следва различен подход от първата при изясняване на фактическата обстановка, при което прие и частично различни факти. Основната разлика е обусловена от това, че възприе не кредитираните от първия съд тройни авто-технически експертизи, а предшестващите ги единични. Независимо от частично различните факти, и въззивният съд достига до идентичен на присъдата резултат по приложение на материалния закон. В краен резултат, присъдата, с която окръжният съд е приел неправомерно и виновно поведение на подсъдимия е правилна. Постановена е при максимално изяснена фактическа обстановка, въз основа на максималния в случая обем доказателства, при което не е налице непълнота на разследването. Не е налице е непълнота или неяснота и на мотивите на съда, които да не позволяват да се разбере волята му по фактите и приложимия закон. Не са налице процесуални основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, още повече предвид правомощията на въззивната инстанция да приеме различни факти по смисъла на чл. 316 НПК като резултат от съответно различна оценка на доказателствата, което и направи. Така, след собствен анализ на доказателствата, поотделно и в съвкупност, тази съд прие следната фактическа обстановка: Подсъдимият Т. П. е правоспособен водач на МПС, с издадено свидетелство за управление на МПС на 07.11.2013г., категория А1, В,М,АМ. Подсъдимият е неосъждан. Преди процесното ПТП подсъдимият е наказван за едно нарушение на ЗДвП. Той е наказван с фиш от 05.09.2015., съставен от ОДМВР Б.град, РУ Гоце Делчев, за нарушение по чл. 147, ал. 1, ЗДвП, и на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба от 20 лв. (справка за нарушител/водач на л. 166 ДП). След процесното деяние подсъдимият е наказван два пъти – с фиш от 31.12.2022 г. – за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, на глоба от 30 лв., и от 15.09.2025 г. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, на глоба от 50 лв. (справка, приобщена от въззивния съд на л. 84 внохд) Св. И. К. от •••, се занимавал с животновъдство. Имал собствено стопанство в землището на •••, в което отглеждал биволи. При него, като пастири, работели св. И. Д. и пострадалият Р. У., и двамата от •••. На 16.12.2017г., в късния следобед св. И. К., св. Д. и пострадалият У. отишли в ••• да търсят избягал от стопанството бивол. След като го намерили в селото, св. К. го завързал с въже, дълго около половин метър, през рогата за задната дясна част на товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „L 200“ с рег.№ •••, негова собственост. Завързал животното плътно до автомобила, на късо разстояние, около 20-30см, при което главата на бивола била на почти едно ниво с горния край на товарното отделение на автомобила. По този начин св. К. смятал да придвижи животното обратно до стопанството. Казал на двамата си работници да вървят зад бивола и го направляват, като се придържат възможно най-вдясно на пътя. Дал им фенерчета, с които да светят на преминаващите автомобили и така да означават, че се намират на пътя. Пастирите били облечени с тъмни дрехи и не носели светлоотразителни жилетки. Носели тояжки, с които да подканват бивола да върви. Св. К. потеглил с автомобила и завързания за него бивол, като поддържал скорост от около 5 км/ч. Времето било облачно, без валежи. Биволът вървял близо зад автомобила на къса връв, следван от двамата пастири. Всички излезли на второкласен път II-19 след разклона за ••• с посока от гр. Гоце Делчев към с.Ново Лески. Около 18:40ч. стигнали район на пътя - км. 89+300. Било вече тъмно. Участъкът не бил осветен. Пътното платно в този участък било с ширина 7,20 м. с наличие на хоризонтална прекъсната разделителна линия, която обособявала две ленти за движение, с ширина на всяка – 3,60 м. В двата края на пътното платно отляво и отдясно имало хоризонтална непрекъсната линия, ограничаваща пътното платно за движение. Движението било двупосочно. Пътната настилка била асфалтова, едрозърнеста, без недостатъци. В района, след разклона за •••, нямало пътен знак, ограничаващ скоростта на движение. При това, позволената максимална скорост на движение на леките автомобили (в случай на движение по автомагистрала или скоростен път) съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП била 90 км/ч. Хоризонталната видимост била добра, без наличие на завои ограничаващи видимостта. Пътят бил с наклон – напречен отляво надясно – 3 см. на 1 м., и надлъжен – в посока от гр. Гоце Делчев към с. Нови Лески – 1 см. на 1 м. От лявата страна на пътя в указаната посока имало банкет с ширина 50 см., след него имало мантинела. Банкетът бил от чакъл, пясък и трева. Вдясно на пътя в същата посока също имало обособен банкет с ширина 90 см., също от чакъл, пясък и трева, без поставена мантинела след него. Св. К. продължавал да управлява автомобила бавно, със скорост около 5 км/ч, зад автомобила вървял биволът, следван от двамата пастири. Св. К. управлявал на къси светлини, с включени аварийни и габаритни светлини, които били изправни. (АТЕ, л. 188, ДП) Автомобилът се движел плътно вдясно на пътното платно, като на места десните гуми навлизали в банкета. Св. Д. и пострадалият У. размахвали фенерчетата на преминаващите автомобили. Имало такива в насрещната лента, както и преминаващи попътно. Точно преди момента на последвалото произшествие обаче местоположението на товарния автомобил „Мицублиши“ на пътя не било плътно вдясно на дясната пътна лента, а повече към осевата линия, в лявата част на дясната лента за движение. Св. Д. вървял зад бивола, в дясната лента за движение в посоката на автомобила „Мицубиши“ от гр. Гоце Делчев към с. Нови Лески на разстояние около 10 метра зад автомобила. Пострадалият У. бил изостанал от св. Д. и вървял зад него, на разстояние около 32 – 35 метра след автомобила. Намирал се също в дясната лента, но не съвсем към края й до банкета. Видимостта към автомобила „Мицубиши“ била добра. Тъй като биволът бил вързан отзад, той ограничавал видимостта само към един от габаритите – десния, но към левия – не. Отделно фаровете на автомобила „Мицубиши“ са били включени и също са могли да бъдат видени като светлини. Аварийните светлини като мигащи, също осигурявали дифузна светлина, дори и ако са припокрити. Насрещно движещите се автомобили също осветявали товарния автомобил и пешеходците. Около 18.40 часа подсъдимият Т. П., управлявал лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № •••, технически изправен, също в района на километър 89+300 на второкласния път 11-19, след отклонението за ••• и в посоката на движение на автомобила „Мицубиши“. Подсъдимият управлявал автомобила с включени къси светлини, които осветявали на 70-80 м. На предните фарове късите светлини били правилно регулирани, с осветеност: пред левия фар – 37 метра по дължина и по широчина - 7 метра наляво от надлъжната ос на автомобила, а пред десния фар – 68 метра дължина и широчина – 3 м. надясно от надлъжната ос на автомобила. Подсъдимият се движел със скорост 96,80 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране (пълен спирачен път) възлизала на 88,22 м. Подсъдимият наближил групата от автомобила на св. К., бивола и двамата пастири. Св. Д., който в този момент се намирал на метър от десния банкет по посоката на движение, чул високата скорост на приближаващия автомобил „Тойота“, обърнал се, видял, че автомобилът идва към тях, уплашил се и извикал на Р. У. да бяга, както и той самият избягал надясно от пътя. Не видял обаче къде точно се намира пострадалият У. в този момент, нито какво е предприел след това. Самият пострадал също се затичал надясно, в направление отляво надясно за приближаващия автомобил „Тойота“, както и косо, обърнат на 15 градуса, с гръб към автомобила. По експертен път се установява, че пострадалият У. не е стигнал до дясна ограничителна линия преди момента на удара, като тичал надясно и косо, поради което от момента на осветяването му от светлините на л.а. „Тойота“ е изминал 10 метра до мястото на удара. Отстоянието на автомобила „Тойота“ в момента, в който подсъдимият е могъл да забележи пешеходеца Р. У. в осветената зона на светлините на автомобила било 78,30 м. Виждайки пешеходеца У., подсъдимият задействал спирачна система, отклонил автомобила леко надясно, но не успял да спре преди пешеходеца, при което автомобилът ударил У.. След удара тялото на пострадалия било отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Напред и надясно са били отхвърлени и предмети, държани в ръце от пострадалия. От удара пострадалият получил травматични увреждания, довели до смъртта му. След удара подсъдимият отклонил автомобила наляво, заобиколил товарния автомобил „Мицубиши“ като навлязъл в насрещната лента, след това се върнал в дясната лента за движение и спрял. Ударът с пешеходеца У. станал на 6,95 м. преди мястото на окончателно установяване на фенерчето по дължина на пътя или на 6,95 +11 м – 17, 95м., приблизително 18 м. преди тялото на пешеходеца по дължина на пътя, гледано в избраната посока. Спрямо избрания постоянен ориентир ударът е станал на 118 м. след ориентира, гледано в избраната посока – към с. Нови Лески. По широчина на пътя ударът е станал на около 1-1,5 м. наляво от дясната ограничителна линия или на около 5-5,5 м. наляво от ориентира, гледано в избраната посока. За постоянен ориентир (ПО) в последвал оглед на местопроизшествието бил приет левият ръб на бетонен фундамент на водосток на канал, отстоящ на 4 метра от десния край на пътното платно по посока на огледа. Скоростта на автомобила към момента на удара била 57,73 км/ч. При сравняване на опасната зона на спиране (88,22 м) с отстоянието на автомобила, от което подсъдимият могъл да възприеме пешеходеца У., попадащ в осветената от светлините зона (78,30 м.), пътнотранспортното произшествие било непредотвратимо чрез спиране от водача на л.а. „Тойота“ при избраната от него скорост. Безопасната скорост на движение, при която водачът би могъл да спре преди мястото на удара е била 90,18 км/ч. Следователно при движение на автомобила със скорост по-ниска от 90 км/ч. ударът е бил предотвратим чрез спиране. Чувайки удара, св. К. също спрял, слязъл от автомобила и заедно със св. Д. започнали да търсят тялото на пострадалия. Открили го, разположен в дясната лента по посоката им на движение. Св. К. се опитал да вдигне пострадалия, но видял, че е мъртъв. Св. Д. преместил малко тялото му от първоначалното му положение, като го издърпал към края на лентата и го оставил напречно на пътя. До тях дошъл подсъдимият, който се обадил на тел. 112 и съобщил за случая. Св. Д. бил в паника. Скарал се на подсъдимия и го попитал с каква скорост е карал. Подсъдимият отговорил: „със сто“. (прочетени показания на л. 68 ДП) Смъртта на пострадалия У. е настъпила при механизъм на блъскане на изправен човек. Първоначалният удар е бил с бронята на нивото на подбедриците (бампер увреждания). При този механизъм през първата му фаза се получили открити счупвания в областта на двете подбедрици. През втората фаза - пострадалият паднал върху капака и предното стъкло на автомобила, при което се получили увреждания по главата и горната част на тялото. През трета и четвърта фази – следва отхвърляне на тялото, падане и плъзгане върху терена. Получават се увреждания по изпъкналите и открити части на тялото и по дрехите. В конкретния случай имало увреждания във всички изброени области. При удара пострадалият се е намирал в гръб спрямо автомобила, за което свидетелства разположението на установените травматични увреждания, както и травматичните увреждания вляво се дължали на ляв опорен крак и ротация. Пострадалият не е бил статичен, а в движение и травмата е отляво. Допълнително, от СМЕ се прецизира, че ударът по пострадалия е бил отзад, с леко изразена компонента на удара вляво, особено в областта на тялото и главата. Това не изключва напълно възможността пострадалият да се е движел надясно във времето преди удара (с опорен ляв крак и възможно с десен крак изнесен напред и надясно), както се е движел и св. Д., който поради разположението си по-напред и при това движение „бягане надясно“ не е бил блъснат. (допълнителна СМЕ – л. 3001 т. 2 нохд) Основно пострадалият е бил с гръб към автомобила „Тойота“ с изнесен десен крак надясно. Посоката на удара е отзад, но и в дясната част на тялото и създава възможност за лека ротация и за това травматичните увреждания отдолу нагоре са с посока отдясно наляво. (разпит на в.л. З. л. 320, т. 2 нохд). Основната посока на удара на пострадалия е била отзад напред, векторът на удара е по дясна подбедрица отзад. Травмите и по другите части на тялото основно са също отзад. (СМЕ на л. 306 т. 2 нохд и разпит на вещото лице Я. З. на л. 320, т. 2 нохд) От извършения оглед и аутопсия на трупа на Р. У. (от в.л. д-р Я. З.), се установява, че смъртта на пострадалия се дължи на автомобилна травма - блъскане от движещ се автомобил. Установяват се черепно и гръбначномозъчна и гръдна травми с открити счупвания на подбедриците, кръвонасядане на меки черепни покривки отзад и вляво, счупване по тила вляво и изразено напречно счупване на черепната основа в средни черепни ямки, травматичен кръвоизлив на меки мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка; счупване на пети гръден прешлен с разместване и прекъсване на гръбначен мозък в същия участък, счупване на ребра в съседство по крайгръбначни линии; наличие на около 100 мл. кръв в гръдни кухини – (хемоторакс), петна на вдишана кръв по белите дробове; изразени охлузвания по рамото и плешката в ляво, както и по обширни части от гърба; открито многофрагментно счупване по и под лявото коляно - на 40 см от петите, както и в долната трета на дясната подбедрица - на 20 см от петите; старо срастване на ребрената повърхност на десния бял дроб, кистоза на бъбреците; мастна дегенерация (стеатоза) на черния дроб; леко изразена анемия на вътрешните органи. Смъртта на Р. У. е настъпила вследствие остра недостатъчност на мозъчни функции от установената тежка и несъвместима с живота комбинирана черепно и гръбначно-мозъчна травми. Настъпила е бързо, но не моментално, видно от вида и състоянието на кръвонасяданията, охлузванията, кръвоизливите и петната на вдишана кръв, за образуването на които е необходимо макар и малко прежизнено време. Смъртта е била неизбежна поради тежестта и необратимостта на установените увреждания на черепната основа на мозъка. Всички травматични увреждания са прежизнени, преди настъпването на смъртта, което личи от кръвонасяданията и кръвоизливите. В кръвта на пострадалия не е установен етилов алкохол, упойващи и наркотични вещества от групите на амфетамин, кокаин, тетрахидроканабинол, метадон и морфин. След пътния инцидент на местопроизшествието дошли екипи на Пътна полиция и Спешна медицинска помощ. На местопроизшествието бил проведен оглед, по време на който вече валяло. Местопроизшествието не било запазено. Съгласно протокол за оглед на местопроизшествието от 16.12.2017г. (л. 3 ДП), същото се намирало на път II – 19, в района на 89+300, от гр. Гоце Делчев в посока с. Ново Лески, обл. Б.град. За посока на огледа била приета посоката на движение на лекия автомобил „Тойота“ от гр. Гоце Делчев към с. Ново Лески. За постоянен ориентир (ПО) бил приет левият ръб на бетонен фундамент на водосток на канал, отстоящ на 4 метра от десния край на пътното платно по посока на огледа. При огледа били установени всички характеристики на пътя, описани по-горе. В района на произшествието били намерени изпаднали дрехи и вещи на пострадалия - плетена шапка, ръкавици, ботуш, тояга – с дължина 1 м., извън пътното платно в храстите, на 125 м. по дължина от ПО и на 1 м. ширина от ПО по посока на огледа извън пътното платно в храстите било намерено фенерчето, което светело. Трупът на пострадалия бил намерен на 136 м. по дължина от ПО и на 4м. по ширина от ПО по посока на огледа на десния край на пътното платно, ориентиран с главата и тялото от кръста нагоре върху пътния банкет, а краката от кръста надолу – на пътното платно. Около трупа – се намирали локви и ивици с червеникава течност, наподобяваща кръв. От протокол за химическа експертиза № 885 от 19.12.2017г. се установява, че в кръвната проба, иззета от подсъдимия няма етилов алкохол (л. 30 ДП) По доказателствата: За да приеме изложената фактическа обстановка, въззивният съд кредитира изцяло четирите авто-техническите експертизи, изготвени от в.л. доц. д-р Р. Ч. (с променено име в хода на производството - Р. С.). ( АТЕ на л. 93 ДП, АТЕ на л. 113 ДП, АТЕ на л. 188 ДП и АТЕ на л. 234 , т. 1 нохд). Въз основа на тези единични експертизи въззивната инстанция прие за установени механизма на произшествието, място на удара, скорост на движение на автомобила „Тойота“, отстояние на автомобила от мястото на удара, скорост на движение на пешеходците и на автомобила „Мицубиши“, местоположение на пострадалия, опасна зона на спиране на автомобила „Тойота“, предотвратимост на ПТП чрез спиране, безопасна скорост на движение на автомобила „Тойота“ (или т.нар. „максимална технически съобразена скорост“) Съдът възприе заключението за максимална технически съобразена скорост на лекия автомобил „Тойота“ на единичните АТЕ при условие на попътно движещ се пешеходец, както се установява от доказателствата, а именно – скорост по-ниска от 90 км/ч. Прие, съгласно първата единична АТЕ, че ПТП не би настъпило при скорост по – ниска от 90 км/ч., както и ако пострадалият пешеходец не се е движел по пътното платно, както и ако се е движел в левия край на пътното платно – срещу посоката на насрещно движещите се МПС. (експертиза на л. 93 ДП). АТЕ на л. 188 ДП на в.л. Р. С. (Р. Ч.) достоверно е изследвала изправността и регулировката на предните фарове на автомобила „Тойота“. Установено е, че късите светлини са регулирани правилно. Установена е максималната осветеност в метри за ляв и десен фар. Максималната далечина на осветеност е установена като 37 метра за ляв фар и 68 м. за десен фар. Осветеността настрани в най- широката част около 20-я метър е установена като 7 метра за ляв фар и 3 метра за десен фар, съответно наляво и надясно от надлъжната ос на автомобила. Експертизите, изготвени от това вещо лице са ясни, еднозначни, вътрешно свързани, компетентни и обосновани. Те са съобразили всички данни за произшествието от значение за съставяне на правилни отговори. Представят логични и мотивирани изводи. Със същото съдържание са и допълнителните разяснения на вещото лице в разпит в съдебно заседание. В числото на тези експертизи попада и четвъртата, назначена в хода на първоинстанционното производство и изготвена от в.л Р. С. допълнителна АТЕ за механизма на произшествието, която е в съответствие с предходните и също правилна и обоснована, при което този съд кредитира и нея изцяло. Експертизата е продължение и допълнение на предходните единични експертизи като се уточнява, че инициалният удар е бил реализиран с предната броня на автомобила „Тойота“ в дясната й част с подбедриците на пострадалия У., последвало е подкачване, плъзгане на тялото на пострадалия на предния капак и удар с глава в предното панорамно стъкло над основата му. Предвид травматичните увреждания, установени и описани в медицинската експертиза, в момента на удара, пострадалият У. е бил с гръб и незначително завъртян вляво към фронта на автомобила. При удара с глава в предното панорамно стъкло, стъклото се напуква и счупва. При огледа е установена деформация в началото на тавана от тънък цилиндричен предмет (тоягата, която е носил У.). В момента на удара скоростта на движение на л. а. „Тойота“ била около 56 - 57 км/ч. Допълнително в.л. Р. С. в съдебно заседание уточнява, че пострадалият У. е тичал отляво надясно по посоката на движение на автомобила „Тойота“, изведено от местоположението на падане на тялото напред и надясно, което сочи, че се е движил спрямо посоката на движение на автомобила и спрямо неговата първоначална посока напред и надясно. Това, че пострадалият е носил в ръка и тояга се извежда от деформации в горната част на тавана на автомобила „Тойота“, която е от цилиндричен предмет с неголям диаметър. Единичните АТЕ определят скоростта на автомобила „Тойота“ освен по изчислителен път, още и по метода, при който се отчита достигането на главата на пострадалия в момента на удара по предно панорамно стъкло, откъдето се извежда скорост в момента на удара 56-57 км/ч. За обосновано се приема и заключението, че разстоянието на което се е намирал пешеходецът У. зад товарния автомобил със завързания бивол е поголямо от 15 метра - около 30, дори 40 метра. Разстоянието се извежда от мястото на удара (на около 118 метра след ориентира) и окончателно спрелия автомобил „Мицубиши“ (на около 152 метра след ориентира). Убедително в.л. С. обосновава и това, че при работещи габарити на товарния автомобил „Мицубиши“ и включени предни светлини, няма данни нещо да е ограничавало видимостта на подсъдимия към товарния автомобил. Дори биволът, който е бил вързан отзад, да е ограничавал видимостта, то това е било само към единия от габаритите, но към другия - не. Имало е и насрещно движещи се автомобили, които също са осветявали както товарния автомобил, така и движещите се пешеходци. Следва да се посочи, че при прав пътен участък, ако няма данни за ограничена видимост, габаритите на товарния автомобил се виждат от около 300 метра. Фенерчетата, които св. Д. и пострадалият У. са носили допълнително са давали индикация и сигнал за подсъдимия, че на пътното платно има светещ обект. Що се отнася до зоната на осветеност от късите светлини на л.а. „Тойота“ в.л. С. си е служила с по-благоприятните за подсъдимия стойности на по-къса осветеност (от 68 метра.) Възприемат се уточненията на вещото лице в съдебно заседание, че късите светлини на автомобила са насочени надолу и осветяват асиметрично, при което първоначално се осветяват долните крайници на пострадалия, а на 68-я метър вече се виждат подбедриците, около 60-я метър би следвало да се възприеме целият ръст на пешеходеца, и то в пълен мрак, без фенер, без осветеност. Уточнява се, че технически безопасната скорост е тази, при която водачът може да спре в рамките на осветената зона пред него, откъдето се извежда и конкретната безопасна скорост в случая - 90,18 км/ч. Съдът обаче корективно приема заключението на единичните АТЕ за конкретното местоположение, към момента на удара на пешеходеца, на товарния автомобил „Мицубиши“ на пътя като разположен по-вдясно в лентата за движение, за което вещото лице С. съди по разположението на регистрационната табела на л.а. „Тойота“ след удара с пострадалия пешеходец. Аргументацията на в.л. С. е, че табелата се е намирала на 134 метра след ориентира, а ударът е на около 118 метра след ориентира, регистрационната табела е почти на осевата линия, което показва, че маневрата заобикаляне на товарния автомобил наляво е била изпълнена безпрепятствено, без да има удар с него. Именно това давало индикация, че товарният автомобил не е бил по средата на осевата линия. В същото време, съгласно АТЕ на в.л. М., която въззивната инстанция кредитира като обоснована и вярна, и уточненията на вещото лице в съдебно заседание, се извежда като по-обосновано местоположение на товарния автомобил по-вляво на тази пътна лента, като се запазва местоположението в самата лента. Изводът е на база на констатираните на пътя отломки от осветителни тела (червени стъкла) и петно кал, което е на разстояние 3,40 от десния край на пътя и на около 30 см. от осевата линия. Петното от кал се свързва с това, че доста части от товарния автомобил „Мицубиши“ са били дебело покрити с кал и при спиране на автомобила се е образувало петно. Именно това разположение на автомобила, съгласно тези находки, показва, че той не се е движил плътно вдясно на базата на габаритните му размери, а се е движил в лявата част на дясната лента за движение. Аргумент за това местоположение е и, че скоростта на този автомобил е била много ниска и няма как отломките (червени стъкла) да отлетят в далечина или в ширина, те са паднали точно на мястото, където са намерени. АТЕ, изготвена от вещото лице М., е имала за предмет изясняване на техническата изправност на автомобила „Мицубиши“, каквато изправност, включително и на осветителната уредба, се установява. (експертно заключение на л. 78 ДП) Вещото лице е провело оглед и технически преглед на автомобила на автомобила. Констатирани са счупени външни стъкла на двете задни осветителни тела и лампата с две светлини на левия габарит и стоп. Счупените стъкла са следствие от директен удар върху тях. По време на счупването на стъкления балон на лампата габаритната светлина е светела, белег за което е стопената, а не скъсана волфрамова нажежаема спирала. Въззивният съд кредитира като компетентни, мотивирани и правилни и двете съдебно-медицинските експертизи, изготвени от в.л. д-р Я. З. (първоначална СМЕ на л. 38 ДП и допълнителна СМЕ на л. 300 т. 2 нохд), включително и допълнителните разяснения на вещото лице в съдебно заседание. Установява се въз основа на тези експертизи травматичните увреждания на пострадалия и механизма, по който са получени. Установява се, включително и от разясненията на в.л. З. в съдебно заседание, че пострадалият не е бил неподвижен обект, а се е движил, бил е изправен, бил е и изненадан, когато има и завъртане, като левият крак е бил опорен и е поел на съответните 40 см удара на бронята, десният е бил по-високо. Само въз основа на травмите на пострадалия, констатирани при огледа, обаче не може да се определи посоката на движение на пострадалия. Най-вероятно се допуска да се е движел със същата посока на движение на автомобила, като има леко завъртане наляво към автомобила, което показват обективните данни от аутопсията, така и субективните психологически данни за възможност да се е обърнал да види какво има. Въззивната инстанция, за разлика от първата, не кредитира във всички им изводи четирите, назначени в хода на съдебното първоинстанционно производство, повторни и допълнителни тройни автотехнически и съдебномедицински експертизи, изготвени от в.л.доц.д-р инж. Д. Х., гл. ас. д-р инж. М. М. и д-р Ц. Г.. (КСМАТЕ на л. 392, т. 2 нохд, допълнителна КСМАТЕ на л. 488, т. 2 нохд, КСМАТЕ на л. 619, т. 3 нохд и КСМАТЕ на л. 823, т. 3 нохд) В частност съдът не намира за правилни и обосновани в голямата си част отговорите, дадени в тези експертизи по авто-техническите задачи. В медицинската част експертизите не се отличават от вече установеното от предходните и не са спорни. Следва само да се подчертае установеният детайл на преместване на трупа на пострадалия от първоначалното му разположение на пътя, каквото преместване, предвид следите от кръв по мястото, където е намерен, се установява несъмнено. Тройните КСМАТЕ, в авто-техническата част, макар да са много по-обемни от единичните на в.л. Р. С., и с пространно изложени съображения, с изобилие от технически формули, таблици, графики и изчисления, в голяма част непонятни за неспециалиста, са в много по-малка степен разбираеми и в помощ на съда, не съдържат ясни, логични и убедителни изводи. Те не уверяват съда в своята правилност, поне не в пълния си обем. Малка част от отговорите от авто-техническото изследване в експертизите се явяват правилни и обосновани. Въззивният съд приема като обосновани заключенията на назначената първа тройна АТЕ (съобразена и със СМЕ на труп и протокола за оглед), че от анализа на щетите на автомобила „Тойота“ и травмите на пострадалия, се извежда, че първият контакт е настъпил между челната дясна част на лекия автомобил в областта на предната броня и отдясно на табелата с регистрационния номер и опорен ляв крак, върху задна част на лява подбедрица. (л. 417, т. 2 нохд). Обоснована е и частта на експертизата относно получените от пострадалия травми. Експертизата, в авто-техническата част, не е съобразена, поне съдържателно, с показанията на свидетелите Д. и К., които са очевидци, макар и на част от механизма на произшествието, че биволът бил вързан на разстояние 20-30 см., много близо до автомобила и в дясната му част, автомобилът бил с включени аварийни светлини и габарити, задминавали ги други автомобили, имало и насрещно движещи се автомобили, св. Д. чул, че идва автомобил с голяма скорост. (показания на св.Д. на л. 71, т. 1 нохд) Приема се изводът на експертизата в частта на скоростта на автомобила в момента на отделяне на тялото на пострадалия от него - 57,03 км/ч и скорост към момента на удара – 59,56 км/ч. Тази скорост съответства на посочената от предходни АТЕ - 57,73 км/ч., поради това и съдът се доверява на този отделен отговор. Тройната експертиза е относително вярна и в частта на мястото на удара като кореспондираща на предходни АТЕ на в.л. Р. С.. Според тройната експертиза мястото на удара било на 102,18 м. след ориентира по дължина и на 5,37 до 5,69 м. отляво на ориентира, или на 1,37 м. до 1,69 м. отляво на дясната граница на пътното платно. За прецизни изчисления все пак съдът приема тези на предходната единична АТЕ - според която спрямо избрания постоянен ориентир ударът е станал на 118 м. след него, гледано в избраната посока – към с. Нови Лески, по широчина на пътя ударът е станал на около 1- 1,5 м. наляво от дясната ограничителна линия или на около 5-5,5 м. наляво от ориентира, гледано в избраната посока. Така или иначе, и двете групи експертизи (единични и тройни) обосновано приемат, че ударът е станал на самата дясна пътна лента – т.е. към момента на удара пострадалият се е намирал в тази лента. Съдът не се обвързва с, като ги намира за категорично неправилни, изводите на първоначалната тройната АТЕ (но следващите са в същия смисъл), че подсъдимият е имал възможност да отличи пешеходеца в светлините на левия фар на включени къси светлини, когато автомобилът е бил на отстояние 43,33 м. Изводът е в драстично противоречие с предходните единични АТЕ, според които видимостта на пешеходеца, като осветен от късите светлини на автомобила, е била 78,30 м. Съдът не приема разстоянието от 43,33 м. за достоверно, като отречено от съответните научни източници, като са цитирани от в.л. С., за установяване на такава осветеност. При това, установявайки зоната на осветеност, в.л. С. е изключила факторите на допълнителна осветеност на мястото – чрез аварийни светлини и включените фенерчета, както и насрещно движение на други автомобили. Наред с това, аварийните светлини на автомобила „Мицубиши“ са били включени, и дори дясната и десният габарит да са били закрити от бивола, левите не са били. Освен това, съгласно единичните АТЕ и разпит на в.л. С., аварийните светлини са разпръсквали дифузна светлина, която може да се възприеме дори при частично закриване. Отделно от това, св. Д. и пострадалият са размахвали допълнително светещи фенерчета, за да обозначават намирането си на това място. Въззивният съд категорично не се съгласява с приетата от първата тройна експертиза скорост на автомобила „Тойота“ преди настъпване на ПТП – 75,23 км/ч. Тя е дефинитивно отречена от предходните единични АТЕ, които съответстват на гласните доказателства – в частност на показанията на св. Д., който чул приближаващия автомобил точно поради високата му скорост, т.е. възприел го като реално застрашаване, при което не може да очаква съответна реакция на водача да намали и спре. Поради това и побягнал надясно. Отделно след произшествието подсъдимият му признал, че е карал със сто км/ч. Съдът не се съгласява и с параметъра на видимост към пешеходеца У. - разстоянието от 43, 33 м., оттук – и отстояние до мястото на удара – 49,73 м. като неправдоподобни и необосновани. Отстоянието на осветеност от късите светлини е правдоподобно определено от единичните АТЕ - 78,30 м., което е и логичното отстояние при техническата възможност за осветяване от късите светлини на автомобила. Въззивният съд не кредитира тройната експертиза в частта на изчислена скорост на автомобила „Тойота“ и поради неубедителния метод използван от експертизата – по разстояние, на което е било отхвърлено тялото на пострадалия, но отхвърлен и негов ботуш, без да е налице достоверна информация доколко здраво или хлабаво е бил сложен ботушът на крака и дали не е местен от мястото, на което е бил отхвърлен. За разлика от тази експертиза единичните на в.л. Р. С. стъпват на убедителни три метода на изчисление на скоростта, като съобразяват всички значими фактори. Един от методите е на база на достигане на главата на пострадалия в момента на удара по предно панорамно стъкло (метод на Крушаков), от който се достига до скоростта в момента на удара - 56-57 км/ч. Всички три метода са: по разстояние на отхвърляне на тялото на пострадалия, по разстояние на отхвърляне на фенерчето, и метод на Крушаков, а именно достигане главата на пострадалия до панорамното стъкло, като и при трите метода се получават приблизително еднакви скорости. Необоснован е изводът на тройната АТЕ, и че пострадалият виждайки автомобил „Тойота“ започнал да се движи с бързо бягане. Допускането е оборено от СМЕ на в.л. З., който изяснява, че по травмите на пострадалия не може да се даде отговор как точно се е придвижвал пешеходецът. Оборено е и от доводите на в.л. Р. С. в съдебно заседание, че св. Д. е казал на пострадалия У. да бяга и едва тогава той е предприел тичане, но не може да се определи кога точно е предприето то. Също така и в.л. З., и в.л. С. не определят тичането като „бързо бягане“ както това прави тройната АТЕ. По- обоснован е методът на в.л. Р. С., при който приема средна скорост на движение - от спокоен ход, съизмерим с движението на товарния автомобил „Мицубиши“ и бивола и спокоен ход за пешеходци от тази възраст и пол - 5 км/ч. и скорост на тичане. Ще се повтори, че решаващо за този метод е това, че не е установено точно в кой момент е започнало ускорението на пострадалия, което не може да се обясни в детайли и в точност. Изводът на тройната АТЕ за това, че пешеходецът У. се е движел отляво надясно на автомобила „Тойота“ и косо за движението на автомобила, се възприема като правилен, тъй като съответства на същите изводи и на единичните АТЕ. Тройната експертиза уточнява, че се касае за ъгъл на движение - 15 градуса. Обоснован е изводът на тройната експертиза и за мястото на разположение на товарния автомобил „Мицубиши“ преди удара - към осевата линия на дясната лента, като извод съответен на протокол за оглед на местопроизшествието и на заключението на АТЕ на в.л. М. за разположението на отломките от заден габарит на товарния автомобил, съпоставени с неговата ниска скорост на движение, при което те са останали на мястото и на самото спиране. Също така, следва да се уточни, че и според АТЕ на в.л. М. не може да се установи напълно прецизно начинът, по който са се получили тези счупени парчета, като е възможно да е поради удар по тях от тялото на бивола, но не с рогата. Тук следва да се съобрази и това, че е категорично установено, че удар между двата автомобила „Тойота“ и „Мицубиши“ не е имало. За необоснована се приема тройната АТЕ и по отношение на установената опасна зона за спиране за л.а. „Тойота“ - 65, 23 м., доколкото за недостоверна приема и установената от експертизата скорост на л.а. „Тойота“ от 75,23 км/ч. Необоснован е изводът на тройната АТЕ и, че подсъдимият не е имал възможност да види задния ляв стоп на автомобила „Мицубиши“, а е имал възможност да види десния, тъй като биволът закривал левия. Това е в драстично противоречие с показанията на св. К. и св. Д. – че биволът бил вързан за дясната задна част на автомобила и то на къса връв. Видим при това положение следва да е левият, а не десният габарит и аварийна светлина. Последното положение обосновано е прието от предходните единични АТЕ. Част от изводите на тройната АТЕ са неубедителни, те са съждения, явяващи се резултат на собствена, и то неточна интерпретация на доказателства и факти от страна на вещите лица в техническата част, като в тази оценка те на практика изместват съда. Правени са изводи, които не се явяват единствените възможни и съдържат елемент на вероятност. Такива са изводите относно летежа на ботуша на пострадалия, както и на какво разстояние е бил св. Д. от автомобила „Мицубиши“ въз основа на показания му, в които той не бил описвал да е видял шапка, ръкавици и чорапи върху пътната настилка. От това, че св. Д. не описва такива предмети, вещите лица съставят извод, че не ги е видял не поради друго, а поради местоположението си, което обаче не се явява единствена възможна причина. Като цяло експертизата си служи с непрецизни и необосновани изходни фактически постановки. Такива са те и в частта на това кои от задните габарити на автомобила „Мицубиши“ и от какво били закрити – че левият бил закрит от бивола, а десния – от св. Д.. Не на последно място, и това може да се отнесе към всички тройни КМСАТЕ, в много голяма част се занимават с въпроси, които нямат нито пряко, нито косвено значение за изясняване на главния факт, а са самоцелно и ирелевантно за фактологията изследване на странични детайли, които не допринасят за изясняването на същинските въпроси. Такъв е случаят с изследване поведението на св. Д. и промяната на обстановката в зависимост от поведението на този свидетел, кога е могъл да бъде забелязан, кога подсъдимият е могъл да забележи товарния автомобил, неясно въз основа на кои доказателства тройната експертиза приема и че биволът се е движел в лявата част на товарния автомобил „Мицубиши“, който бил пред лявата челна част на лекия автомобил Тойота (л. 521, т. 2 нохд – допълнителна СМАТЕ). Повторната тройна КСМАТЕ се е занимавала и със зоната на осветеност към бивола и на какво разстояние е могъл да бъде възприет, положение, което трудно се свързва със задачите на експертизата като насочени основно към поведението на подсъдимия като водач на МПС спрямо пострадалия пешеходец. В голяма част всички тройни АТЕ почиват на предположения, приети за сигурни факти за целите на технически изчисления и заключения. Като цяло, с изключение на малки части, които се посочиха, тройните СМАТЕ, главно по авто-техническите въпроси са неразбираеми, свръхтеоретизирани, с непонятни технически изчисления, чийто смисъл остава неясен и без видим принос за изясняване на главния факт – относно възможното и дължимо поведение на подсъдимия, още повече, че касаят въпроси без пряко отношение към този предмет. Същият се свежда не до това да се знаят всякакви технически детайли на ситуацията, а да се знае реалното, възможно и дължимо – според конкретната обстановка, поведение на подсъдимия. Много голям е обемът и на дублиращите се отговори, такива на едни и същи въпроси, характеристика, дължаща се и на начина на задаване на въпросите, които, независимо от различното си формулиране, по съдържание се свеждат до едно и също. С това първоначалната тройна експертиза се оценява от тази инстанция, в преобладаващата част, като необективна, необоснована и неубедителна. Като не приема посочената от тази експертиза скорост на автомобила „Тойота“ и разстоянието на осветяване от късите светлини, въззивният съд не се съгласява и със съответния извод - че дължимата скорост на движение, при която удар не би настъпил е 61,63 км/ч. За обоснована и вярна приема скоростта представена от предходни единични АТЕ. Убедителен и обоснован е обаче изводът на в.л. д-р Ц. Г. (съдебен медик от състава на тройните експертизи) в разпит в съдебно заседание относно местенето на трупа на пострадалия (л. 472, т. 2 нохд), а именно – че е местен, тъй като при обратното няма как да се обясни огромното петно червена течност, която се намира на друго място и по негови виждания – на повече от метър от краката на трупа. Изводът се приема от съда като обективен и научен, почиващ и на формалната логика и на местоположението на следите от кръв на пътя. Изводът се приема за верен, независимо, че св. К. и св. Д. дават показания, че трупът на Р. У. не бил местен. Конкретно в.л. д-р Г. разяснява, че от следите на местопроизшествието от кръв по правилата на биотрасологията се извежда, че голямото петно (локвичка) кръв най-отдалечено от долните крайници на трупа се е образувало при продължителен контакт на тялото с асфалта, не е просто петно кръв, а е от типа на попиване, и понеже асфалтът не попива се получава нещо като локвичка – което доказва по-продължителен контакт между кървяща част от тялото и асфалта на това място. За другото петно – може да се посочи, че има елемент на провлачване на тялото, което забърсва тази повърхностна част от локвата и по този механизъм тялото е бил изместено напречно на пътното платно. Независимо от местенето на тялото и това, че местопроизшествието не е било запазено, съдът намира, че експертизите не са били поставени пред невъзможност да отговорят на въпроса за място на удара, доколкото то може да се прецени по остатъчните следи от кръв на пътя, както и по други елементи. Независимо от всичко изложено, като особености на първоначалната тройна КСМАТЕ, следва да се отбележи, че и според нея (и при параметрите на движение, които възприема), подсъдимият е управлявал със скорост, която не му е позволявала да спре в рамките на осветената от късите светлини зона. Автомобилът е бил с пълен спирачен път по-голям от отстоянието, на което е можел да види пешеходеца У., съответно при скорост от 75,23 км/ч., опасната зона за пълно спиране е била 65,23 м., а отстоянието на видимост към пешеходеца като осветен от късите светлини – 49,73 м., което отстояние е по-малко от опасната зона за пълно спиране. Следователно и тази експертиза, независимо от съществено различните технически параметри - скорост на автомобила „Тойота“ и осветеност от късите му светлини, достига по същество до идентичен извод – че безопасната скорост на л.а. „Тойота“, управляван от подсъдимия, е следвало да бъде друга, по-ниска от тази, с която той се е движел, и че реалната скорост не е позволявала спиране в зоната на осветяването от късите светлини на автомобила, следователно е била несъобразена с техническите елементи на движението на пътя. Що се отнася до втората тройна КСМАТЕ, тя повтаря изводите на първата. Поради това и за нея се отнасят съображенията, вече изложени за първата тройна експертиза. Що се отнася до съдебно-медицинската част на тази експертиза, съдът я кредитира изцяло, като обоснована и кореспондираща на доказателствата и на предходна СМЕ на труп. Приема, въз основа и на тази експертиза, както и уточненията на в.л д-р Г. в съдебно заседание, че първоначалното положение на трупа не е положението, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествието. Въззивният съд не кредитира и третата, и четвърта тройна КСМАТЕ в частите на авто-техническото изследване, които не кредитира и в предходните тройни и в които части между всички тройни експертизи няма разлика. Не кредитира четвъртата експертиза в отговорите, които почиват на обясненията на подсъдимия, оценени като недостоверни. С тези отговори, експертизата още повече задълбочава вече посочените за предходните експертизи недостатъци (характерни за голяма част от отговорите, с малки изключения), а именно - неяснота, неразбираемост, вариантност, самоцелност на изследване на незначими за произшествието въпроси, необоснованост. Така, въззивният съд не намира за обоснован отговора на експертизата, въз основа на обяснения на подсъдимия, че двамата пешеходци са се движели в лявата част на дясната пътна лента, в близост до разделителната единична прекъсната линия в колона един след друг. Установеното от единичните АТЕ и свидетелските показания на св.Д. е за различно местоположение, каквото се описа. Отново следва да се отбележи, че независимо от съществено различните технически параметри, с които и тази тройна експертиза, подобно на предходните тройни, си служи, тя също достига до идентичния по смисъл отговор съобразена ли е била скоростта на подсъдимия като водач на л.а. „Тойота“ с възможността да спре в осветената от късите светлини на автомобила зона и отговорът е отрицателен. И с тройните експертизи се поддържа, че подсъдимият е имал възможност да отличи в светлините на левия фар на къси светлини пострадалия пешеходец когато автомобилът е бил на отстояние 43,33 м., в този миг на установяване на видимост към пострадалия отстоянието е било 49,73 м. и е по-малко от стойността на опасната зона за пълно спиране – 65,23 м. с максимална интензивност на скоростта на движение преди произшествието – 75,23 км/ч. При това положение подсъдимият, с така поддържаната от него скорост, не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Що се касае до анализа на първостепенният съд на свидетелските показания – той е верен и се споделя и от този съд. По делото са разпитани голямо множество свидетели – И. К., И. Д., А. К., П. Р., Х. Р., Б. К., В. У., Б. У., П. К., Л. М., В. И., но същински важни показания за произшествието дават само двама от тях – св. Д. и св. К.. Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите, за които не се и откриват основания за пристрастност и тенденциозност, показанията им са последователни, свързани, добросъвестно дадени. Тази характеристика на показанията не се променя от това, че основните свидетели Д. и К., с оглед разстоянието във времето от инцидента до разпита пред съда и отслабен спомен не могат да представят точно всички детайли от възприетото, което е обусловило и това показанията им от досъдебното производство, както и пред друг състав на съда, да бъдат прочетени. Анализирани съвкупно, показанията добросъвестно изясняват начина на придвижване на групата на св. К., особености на пътя, на разположението им, на движението на приближаващия автомобил „Тойота“. Следва да се постави уговорката обаче, че при свидетелските показания за технически елементи на обстановката, все пак се касае за субективни възприятия, които не биха могли да претендират за прецизност, каквато се постига само по експертен път. В показанията на св. Д. също така се откриват и части, по които спомените му са непълни. Така свидетелят не може да си спомни дали пострадалият също е носил тояжка, но този факт се потвърждава от св. К., както и се извежда несъмнено от следите от протокола за оглед на местопроизшествие и от констатациите на единичните АТЕ за следи от побитост на капака на автомобила „Тойота“. Също условно следва да се приеме посоченото от св. Д. разстояние, на което се е намирал пострадалият зад него – на 2-3 метра, тъй като достоверно това отстояние се изчислява по методите на автоинженерната наука в единичните АТЕ. Несъмнено е обаче, че св. Д. е провел разговор с подсъдимия, при който последният признал с каква скорост е карал. Такъв разговор (макар без данни за съдържанието) се описва и в показанията на св. К.. Показанията на св. Д. и св. К. не са верни само за един елемент на обстановката и той е – премествано ли е тялото на пострадалия. И двамата свидетели твърдят, че то не е местено. Тези твърдения обаче са опровергани от обективното експертно изследване на механизма по който е станало следообразуването от падането на тялото на пострадалия на пътя, изложено в разпит на в.л. д-р Г., както и във втората тройна АТЕ. Показанията на останалите свидетели, от които полицейските служители, дошли на мястото на произшествието, лица от екипа на Спешна медицинска помощ, както и родственици на пострадалия, са от второстепенно значение за изясняване на делото, не са спорни и правилно първостепенният съд ги е приел за достоверни. От пряко значение за изясняване на обстоятелствата на произшествието се явяват и обясненията на подсъдимия. Те в голямата си част се оценяват и от този съд като достоверни. Вярно първостепенният съд е съобразил двояката природа на обясненията на доказателствено, но и защитно средство. Въззивната инстанция не се съгласява изцяло с анализа на обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди движещ се в насрещната лента на къси светлини автомобил, чиито светлини смутили зрението му и възприемането на обстановката. За такъв автомобил говори в показанията си и св. Д.. Изобщо, както за попътни, така и за насрещни автомобили говорят и св. Д. и св. К.. Фактът на движещ се в насрещната лента автомобил обаче по никакъв начин не се отразява на изследването по експертен път на пътната обстановка и на механизма на произшествието и в частност на установените обективни възможности на подсъдимия да види пешеходеца У.. Не се отразява и на факта на поддържаната преди произшествието скорост на подсъдимия, която се оказва решаващият фактор за това да не може да спре навреме и да избегне удара. Като цяло в обясненията на подсъдимия личи добросъвестно описание на обстоятелствата на деянието. Този характер на обясненията обаче не изключва, че чисто субективните възприятия на подсъдимия са били повлияни от внезапната, неочаква за него опасна ситуация на оказалия се пред автомобила му пострадал пешеходец, при което те са частично неточни и не са напълно съответни на обективната ситуация, така като се изяснява от другите правдоподобни доказателствени средства. Достоверно, кореспондиращо и на единичните, и на тройните АТЕ подсъдимият описва тичащ човек отляво надясно за посоката му на движение, и с гръб към него. Достоверно подсъдимият описва, че точно в този момент не е могъл да прецени дали е видял един или двама човека на пътя, а чак покъсно разбрал, че са двама. За разположението на пешеходците на пътя обаче обясненията не са коректни. В тази част те не съответстват на действителната обстановка (изяснена от показанията на св. Д., единичните и частично – от тройните АТЕ), доколкото е категорично, че пострадалият се е движел на разстояние от св. Д. и зад него, а не заедно с него, при което няма как подсъдимият да ги е възприел в един и същ момент. Освен това св. Д. заявява, че към момента на приближаването на автомобила на подсъдимия, той се е намирал много близо до банкета, на около метър от него, при което и веднага избягал надясно, така че и съгласно тези показания е нереалистично подсъдимият да е видял двама пешеходци едновременно и в непосредствена близост един до друг. Не на последно място, следва да се отбележи, че това кога и къде точно подсъдимият е възприел и св. Д. като втори пешеходец е без значение за процесното деяние, от което е пострадал другият пешеходец – У.. Достоверно, на следващо място, подсъдимият обяснява, че веднага отклонил автомобила леко надясно и задействал спирачната система, но не могъл да избегне удара, както и че след това отклонил автомобила наляво – за да не се удари в автомобила „Мицубиши“, след което отбил вдясно и спрял. Подсъдимият дава подробни обяснения, но в тях твърдение за скоростта, с която се е движел, отсъства. Подсъдимият обяснява това с липсата на преценка – че не можел да каже, не е следял скоростта, макар, според него, тя да била съобразена с условията на пътя. Съдът намира, че в тази част подсъдимият съзнателно пропуска да посочи скоростта си. Недостоверно е това да не е могъл да я прецени, нито да не знае каква е, поне приблизително. Освен това сам подсъдимият е разкрил скоростта си пред св. Д.. Въззивната инстанция оценява съответното премълчаване в обясненията като съзнателен избор и защитна стратегия, при която подсъдимият няма интерес да разкрива действителната скорост, тъй като тя е била висока. (факт, установен ясно от единичните АТЕ). Част от обясненията на подсъдимия също така остават с характер на допускане (хипотеза) и на неточни възприятия на пътната обстановка. Недостоверно е съобщеното от подсъдимия, че е възприел пешеходец от лявата си страна и че преценил, че този пешеходец пресича отдясно наляво за него. Според събраните доказателства (показанията на св. Д., св. К. и кредитираните авто-технически експертизи, в това число и съответните части на тройните авто-технически експертизи), пострадалият пешеходец се е придвижвал точно в обратна посока - отляво-надясно за посоката на движение на автомобила „Тойота“. Точното разположение на пострадалия на пътя е било действително в дясната лента, но не може да се определи като такова в голяма близост до осевата линия и по този начин попадаща от лявата страна на автомобила „Тойота“. Неправдоподобни са обясненията на подсъдимия и за местоположението на св. Д. (като втори пешеходец), което било в насрещната лента за движение. Тези обяснения са изцяло отречени от показанията на самия свидетел, които са най-точни за това къде се е намирал, за разлика от възприятията на подсъдимия, за който опасната ситуация е била изненада, и в който момент е реагирал инстинктивно със спасителна маневра, при което и поради психологическа преса на ситуацията очевидно не е могъл да я прецени обективно. Достоверни са обясненията на подсъдимия, че св. Д. е преместил тялото на пострадалия. За такова преместване категорично говорят протоколът за оглед на местопроизшествието, в.л. д-р Г. – съдебен лекар, в разпит в съдебно заседание, като и заключението на втората тройна АТЕ. Доколкото преместването се установява категорично и по експертен път, не се кредитират съответните показания на св. К. и Д., че не са местили трупа. ( показания на л. 582, т. 2 нохд) Недостоверни и отречени от свидетелските показания на св. Д. и св. К. са обясненията на подсъдимия, че биволът бил завързан за лявата страна на товарния автомобил „Мицубиши“. Освен че противоречат на посочените показания, обясненията противоречат и на логиката, тъй като, при установения начин на придвижване на товарния автомобил, завързването на бивола именно в дясната му част почива на здравия разум. То е логично с оглед стремежа на св. К., доколкото е възможно при тази ситуация, да създаде условия за безопасно движение и доколкото се е стремял автомобилът да е разположен най-вдясно на дясната пътна лента по посока на движение. В допълнителен разпит на л. 582, т. 2 нохд св. К. категорично потвърждава, че биволът бил вързан в дясната част на автомобила, отзад, за греда, която не се движи, при което биволът не би могъл да отиде наляво, бил вързан за рогата, възможно било да си завърти тялото наляво, но не с главата, а със задната част. Не на последно място и доколкото първостепенният съд специално се занимавал с твърдения на подсъдимия, че е видял пострадалия в момент, в който вече бил много близо до него, следва се посочи, че това в кой момент подсъдимият субективно е видял пострадалия, е, на първо място, напълно реалистично да е станало точно така, но на второ място е ирелевантно за задълженията му да се движи правомерно и със скорост, която да му гарантира, че ще може да реагира на всяка предвидима опасност на пътя му, така че да я избегне. В случая – не късното виждане на пешеходеца се явява причината за настъпилото произшествие, а такава е поддържаната от него висока и несъобразена с пътните условия (и в частност - с конкретните условия на видимост), скорост, която не му е позволила да спре преди мястото на удара. Също така, няма данни по делото, че подсъдимият не е реагирал веднага със задействане на спирачната система, в момента, в който пешеходецът У. е станал видим за него. При това положение изводът за „късно“ виждане на пешеходеца се явява условен, само ако се разбира като виждане в момент, в който подсъдимият вече не може да спре преди пешеходеца и затова е последвал удар. Няма данни „късното“ виждане да е такова в буквален смисъл - поради причини от субективен характер (отсъствие на наблюдение на пътната обстановка), при които подсъдимият не е могъл да възприеме пешеходеца в първия момент, в който обективно е могъл да го възприеме. Ето защо, неоснователни се явяват възраженията на частното обвинение, че подсъдимият, освен че управлявал с несъобразена скорост, още и не реагирал с намаляване на скоростта и спиране на автомобила, в първия момент, в който е могъл да възприеме опасността. Т.е. по делото не е установено, че подсъдимият не е възприел своевременно пешеходеца У. на пътя. Той го е възприел своевременно (и това се твърди и в тройните АТЕ) но съвсем отделен е въпросът какво обективно е можел да направи в този момент. Обективно възможното е било такова, че не е било възможно по никакъв начин да се избегне ударът. Това обаче няма общо със задълженията на подсъдимия да наблюдава пътя така, че да види своевременно всяко изменение в него. При това не се твърди, нито се установява подсъдимият да не е спазвал тези задължения. Ето защо, доводите, освен на частното обвинение, още и на първия съд, че подсъдимият твърде късно е предприел активни и целенасочени действия по намаляване на скоростта и поради това не е могъл да избегне удара са неверни и в разрез с установеното по делото. Моментът, в който подсъдимият е реагирал с намаляване на скоростта не се явява решаващ, тъй като и при съвсем навременно реагиране, друг фактор на движението – скоростта, е пречел ударът да не настъпи. Въззивната инстанция кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, в това число и събраната от този съд актуална справка за нарушител/водач. От писмените доказателствени средства, с най-голямо значение се явява протоколът за оглед на местопроизшествие. За него първостепенният съд отбелязва, че е непълен, но не посочва в какво се състоят дефицитите. Материалната доказателствена сила на протокола не е оспорена и следва да се приеме, че пътната обстановка е била такава, каквато е била заварена от разследващия орган и съответно описана. Коректно протоколът носи отбелязване и че местопроизшествието не е било запазено. Поради това тази инстанция не се съгласява с първата, че причина да не се кредитират единичните АТЕ относно механизма на настъпилото произшествие се явява протоколът за оглед. Този протокол, следва да се отбележи, че е бил доказателствен източник не само за единичните, но и за тройните АТЕ, без първият съд в същото време да приема, че той е причината за някакъв недостатък на тройните експертизи. По този въпрос първият съд е имал непоследователен за двете групи експертизи подход. Също така, на верността на единичните АТЕ не се отразява фактът, че все още, към момента на изготвянето им, подсъдимият не е давал обяснения (с какъвто аргумент си служи първият съд, за да отхвърли тези експертизи), тъй като за съществените фактически положения от значение за експертизите, са били налице достатъчно доказателства. Освен това, в една част, и то по найсъществените положения, обясненията на подсъдимия са недостоверни, при което на по-голямо основание тяхното отсъствие не се отразява на верността на изследването. Не на последно място, поначало авто-техническата експертиза си служи със специални знания, за които обясненията не само не са непременно необходими, но самите експертизи служат за способ за проверка на тяхната истинност. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, и независимо, че първостепенният съд е приел различни фактически положения, свързани със скорост и други технически елементи на пътната обстановка, верни остават правните изводи на съда, че подсъдимият е извършил вмененото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, т.е. правният резултат на делото не се променя. Изводът, че подсъдимият е извършил виновно неправомерно деяние, с което като е нарушил правила за движение по пътищата е причинил съставомерния резултат се запазва тъждествен. Извършването на деянието от страна на подсъдимия е несъмнено установено, не почива на предположения, както възразява защитата, а почива на цялата доказателствена съвкупност по делото, в това число не се оборва и от тройните КСМАТЕ. От обективна страна подсъдимият на 16.12.2017 г. около 18:40ч., на път II-19, в участъка на км. 89+300 след отклонението за •••, община гр. Гоце Делчев, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № •••, с посока на движение гр. Гоце Делчев – с. Ново Лески. При управлението на автомобила подсъдимият е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 изр. 1 от Закона за движението по пътищата, (редакция към момента на деянието ДВ, бр. 51 от 2007 г.), а именно: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“ Правилно окръжният съд е приел, дори при различните параметри на движение - по-ниска скорост, че скоростта не е отговаряла на пътната обстановка - движение в тъмната част на денонощието, в неосветен участък и осветеност на пътя само от късите светлини на автомобила. Неоснователно при това положение е оплакването на защитата, че окръжният съд не посочил ясно какво точно е нарушил подсъдимият. Подсъдимият е бил длъжен при избиране на скоростта да прецени, че тя следва да е такава, която да му позволи да спре в осветената от късите светлини на автомобила зона, тъй като само тази зона попада в полето на зрителната му информация за пътната обстановка. Управление на автомобила със скорост над тази поставя водача в положение да не може да реагира на всяка опасност (препятствие), която може да се появи на пътя, по различни причини и обстоятелства, които не са от значение. Същественото е, че подсъдимият сам се поставя в положение, при което не може да възприеме препятствието своевременно, а в момента, в който го възприеме да е вече късно да намали скоростта и спре. Възможността да намали скоростта и спре не му е позволена от скоростта на превозното средство, нуждаещо се от подълъг спирачен път, който не отговаря на осветеното разстояние, което е покъсо от спирачния път. Спрямо такава опасност (препятствие) подсъдимият винаги ще управлява автомобила „на сляпо“ и винаги с риск да не може да я предотврати и така - да нанесе вреди. Неоснователно е възражението на защитата, че подсъдимият не е имал противоправно поведение, тъй като се е движел с разрешена скорост (при ограничение от 90 км/ч, се движел със скорост от 75,23 км/ч.) и не са доказани обстоятелства от хипотезата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с които да не се е съобразил, както и че единствено виновен принос за произшествието имат пешеходецът У. и св. К. (водач на автомобила „Мицубиши“). На първо място, съгласно приетите от тази инстанция факти, подсъдимият не се е движел с разрешена скорост, която, поради липса на ограничителни пътни знаци, е била до 90км/ч., а подсъдимият е управлявал със скорост от 96,80 км. На следващо място, въпросът за разрешената скорост е и ирелевантен. Меродавното задължение за подсъдимия е дали е съобразил скоростта си с пътната обстановка, и в частност – с конкретните условия на видимост, тъй като обстановката е била различна от обикновената, създавала е допълнителни затруднения. Подсъдимият е управлявал нощно време и при липса на изкуствена осветеност на пътя. При условия на движение по-лоши от обикновените, в случая – поради липса на дневна светлина и друга осветеност на пътя, е без значение дали скоростта е разрешена, а е от значение дали е била подчинена на тези други условия. Несъмнено се установи, че скоростта на подсъдимия е била в разрез с наложеното от тези условия, независимо дали е била разрешена. Верни са доводите на първостепенния съд в отговор на възражение на защитата, че конкретното препятствие, състоящо се от движещия се с ниска скорост автомобил на св. К., със завързан за него бивол и придружен от двамата пастири, не попада в категорията „предвидимо препятствие“, тъй като е крайно необичайна. Не житейската ситуация на обичайност, стандартност, честота на случване е определяща за квалификацията на закона „предвидимост“ на препятствието. Животът предлага опасности от найразличен вид и често такива, сложили се по странен, дори парадоксален начин. Законът обаче не изхожда от гледна точка на типичността на появата на опасности на пътя, а от необходимостта, каквито и да са опасности, така да могат да бъдат допускани от водача, че да могат бъдат предотвратени. А в тази категория попадат всякакви опасности, спрямо които водачът се поставя в положение да не може да ги види в момент, в който може успешно да реагира, управлява със скорост, с която не може да ги избегне, което неминуемо води до настъпване на произшествие и застрашаване от увреждане или увреждане на други участници в движението. Наред с това, автомобил, който се движи с ниска скорост, независимо от причината, с включени аварийни светлини, сигнализиращи проблем, така също и пешеходец на пътя, какъвто е бил конкретният случай, освен другото, представляват житейски възможни обстоятелства, които не са с изключителен и извънреден характер, и които водач с внимателност към пътната обстановка и управлението на автомобила да не може да очаква. Те не са внезапно възникнала опасност, а предвидима опасност, намирали са се на пътя и в реалната пътна обстановка и които по принцип водачът може да възприеме навреме. Ето защо, процесният случай на движещия се с ниска скорост автомобил на св. К., следван от пешеходци, се обхваща от категорията „предвидимо препятствие“. Споделя се напълно като верен доводът на първия съд, че всяко препятствие извън осветената зона от светлините на автомобила е предвидимо, тъй като може да съществува (а в случая е било и налице) но е невъзможно да бъде възприето в конкретното разстояние. Това е така защото водачът сам се поставя в положение да не може да възприеме препятствието в осветената от светлините на автомобила зона. Той, в такъв случай, може и е длъжен реално да очаква, че след осветената зона би могла да се намира опасност, което й предава и характер на предвидима. В случая, подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 96,80 км. При тази скорост опасната зона за спиране (пълен спирачен път) възлизала на 88,22 м. Отстоянието на автомобила „Тойота“ в момента, в който подсъдимият е могъл да забележи пешеходеца Р. У. в осветената зона на светлините на автомобила било 78,30 м. Вижда се, че спирачният път е подълъг от осветената зона. При това положение пътнотранспортното произшествие е било непредотвратимо чрез спиране от подсъдимия. Безопасната скорост на движение, при която би могъл да спре преди мястото на удара е била 90,18 км/ч. С това подсъдимият е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре преди пешеходеца Р. У. като предвидимо препятствие. Правилото на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е включено в съдържанието на обвинението, предявено на подсъдимия, в което ясно и еднозначно се твърди с кои условия на пътната обстановка подсъдимият не е съобразил скоростта си и това са - конкретните условия на видимост при движение в тъмната част на денонощието и в неосветен участък на пътя. При тези условия подсъдимият се е движел със скорост, която не му е позволявала да спре в края на осветения участък от късите светлини. (стр. 7 на обвинителния акт) Отново следва да се посочи, че изводът за непредотвратимост на удара поради несъобразена скорост на движение е тъждествен и при приетите от окръжния съд други технически характеристики на движението на подсъдимия (по-ниска скорост, по-късо отстояние на осветеност и по- ниска дължима съобразена скорост). Като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП подсъдимият е причинил пътно-транспортното произшествие и с това причинил смъртта на пешеходеца У.. Причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимия и смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена. Нарушението на правилото за движение, като елемент на процесното деяние, стоящо в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, не се повлиява от възможно алтернативно поведение на пострадалия пешеходец на пътя, и че ако поведението му е било различно, като навежда защитата – ако бе застанал на място, ПТП нямаше да настъпи. За отговорността на подсъдимия е безразлично какво би могъл да предприеме пострадалия, така че да не настъпи удар, още повече, че, чисто субективно, от него не може да се изисква да знае техническите варианти на предотвратимост на удара. Достатъчно основание за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия е фактът на извършено от него нарушение на правилата за движение в причинно-следствена връзка с резултата, като настъпил при конкретните особености на пътната обстановка и опасностите в нея. Неверни са аргументите на защитата, че поведението на пешеходеца е самостоятелна и единствена причина за настъпване на произшествието. Действията на пешеходеца У., според защитата, попадат в хипотезата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП - пресичане на платното за движение,в какъвто случай пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; и 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. В случая обаче, пешеходецът У. изобщо не е бил в положение да пресича пътното платно, още по-малко на пешеходна пътека, а се е движел попътно на автомобила „Мицубищи“, респективно и на „Тойота“. Правилата за пресичане са неприложими, съответно и всички доводи на защитата как това следва да стане и в какво нарушение на нормите за пресичане било поведението на У., са неправилни. Това, което технически може и да изглежда като пресичане на пътната лента от пострадалия (отляво-надясно за автомобила „Тойота“) всъщност е бягство на пострадалия от мястото, на което се е намирал, по начин, че да се спаси от приближаващия автомобил, а не обикновено поведение на участник в движението. Неоснователни са възраженията на защитата и че не е налице несъобразена скорост, тъй като тя не може да се определи като такава само защото ударът бил непредотвратим. Скоростта на подсъдимия се определя като несъобразена не поради непредотвратимостта на удара, а защото не му е позволявала да спре в рамките на осветяваната от късите светлини зона, с което е създал риск да не може да реагира на предвидимо препятствие, каквото нормално може да очаква. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при несъзнавана непредпазливост – небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но знаейки, че нарушава правило за движение и се движи по неправомерен начин, е могъл и бил длъжен да ги предвиди. Верни са доводите на първостепенния съд, че деянието на подсъдимия не съставлява невиновно „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК (не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици). За да е налице тази хипотеза, водачът на МПС следва, на първо място, да се движи по правомерен начин, но независимо от това да не е могъл да избегне появила се на пътя опасност, която се появява случайно, непредвидимо и непредотвратимо. Такова поведение изключва виновност на дееца. В случая подсъдимият не е могъл да реагира своевременно на препятствието на пътя не поради външни и независещи от него обстоятелства, а поради свое собствено неправомерно поведение - да управлява със скорост, която не му позволява да спре в зоната на видимост (осветена зона) и преди предвидимото препятствие. Правомерното движение изключва възможността и задължението за предвиждане на такава опасност като предвидима. Предвидимата опасност (препятствие) винаги е функция на неправомерното движение, защото я предполага. И обратно, в хипотеза на правомерно движение възможната опасност винаги ще е с характер на внезапна и непредвидима. Тогава задължението на водача да реагира на такава опасност е различно – и то е по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неправомерното движение винаги предполага риск водачът да се окаже в ситуация, в която не може да реагира своевременно на препятствие, да не може да предотврати опасността и да не може да избегне причиняване на съставомерни вреди. За тези изводи настоящият съд съобрази и ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ, по н.д.10/84 г., че „когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.“ При постановяване на присъдата окръжният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, основание за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане. Не се явява процесуално нарушение възприетата от съда по-различна от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Различието се свежда до възприемане на по-ниска скорост на движение на автомобила „Тойота“ и следващите от това различия в параметрите на движение – осветеност от късите светлини, отстояние на пострадалия и предотвратимост на удара, които обаче се явяват по-благоприятни за подсъдимия. Не на последно място, тези различия изгубват правното си значение, доколкото въззивната инстанция възприе, като верни и обосновани, фактите вменените с обвинителния акт. Неоснователни са възраженията на защитата за непълнота на мотивите на първоинстанционния съд. Такава не е налице. Съдът е съобразил всички най-важни фактически положения със значение за предмета на делото, дори с цитиране на технически положения, които не са пряко относими към процесното деяние. Изложил е аргументи и относно приложимия закон. Освен това, въззивната инстанция като такава, която на свой ред може да установява факти, събира и оценява доказателства, може и е длъжна, където намери за необходимо, да допълни мотивите на присъдата или ги коригира чрез излагане на свои, още повече в случаите, когато достига до различни доказателствени изводи и фактически положения, какъвто е настоящият случай. Следва да се отбележи, че същността на въззивния контрол е различна от касационния, и който, според законово регулираните му граници, наистина не може да преодолее непълнота, неяснота или противоречивост на мотивите на проверявания съд, доколкото касационната инстанция не може сама да съставя фактически и доказателствени изводи. Ето защо, възможни слабости на мотивите на първостепенния съд във въззивната проверка, макар такива в случая да не са налице, не се явяват фатални и непреодолими (за това, че липсата на мотиви е отстранимо процесуално нарушение от въззивната инстанция - Б. Т., „Абсолютните съществени процесуални нарушения като касационни основания в българския наказателен процес“, Сиела, 2025, стр. 128). Неоснователни са и възраженията на защитата, че окръжният съд не е съобразил обяснения на подсъдимия за възможност да възприеме пешеходците поради заслепяване от насрещен автомобил. Като се отчете, че настоящата инстанция възприе различни фактически положения, приема се от съда, че е имало насрещно движещ се автомобил, но дори да е бил на разстояние, при което късите му светлини са затормозили виждането на подсъдимия, не е установено категорично, че той, въпреки това, не е можел да види пешеходеца в осветената зона. Дори още повече, според единичните експертизи, е можел да вижда препятствия на пътя поради увеличената осветеност. На по-голямо основание, и ако виждането на подсъдимия е било ограничено и поради тези светлини, той е следвало да съобрази скоростта си, като я намали, защото в противен случай отново се поставя в положение на движение „на сляпо“. Така или иначе, това обстоятелство – на заслепяване до степен да не може да вижда пешеходеца, не е установено, а и дори и да се приеме установено – не се явява извинително, тъй като на самостоятелно основание налага намаляване на скоростта. Неоснователно е и оплакването на защитата за липса на анализ от съда на всички събрани по делото доказателства, и в частност – мотивиране защо съдът е приел тройните, а не единичните експертизи. Макар и по-лаконичен, такъв анализ присъства и бе вече посочен. Неоснователно е оплакването и за непълно изследване на обстоятелствата поради повърхностните разпити на свидетели. Всички свидетели са разпитани подробно, а специално св. Д. и св. К., като най – важни свидетели – особено детайлно и неколкократно, при което в голямата си част техните показания се и повтарят. Не на последно място, в тези разпити е участвала и защитата с възможности да задава своите въпроси и проявява активност, каквато намери за добре. По наказанието: Окръжният съд е наложил на подсъдимия за така извършеното престъпление наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил по чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години . Предвиденото по закон наказание, в редакция към момента на деянието (ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г.), е лишаване от свобода от две до шест години. Правилно първоинстанционният съд, за да индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия, е отчел смекчаващите обстоятелства: добри характеристични данни, млада възраст, чисто съдебно минало, това, че е студент, че съдейства на наказателното разследване като дава обяснения, независимо от частично защитния им характер. Към това въззивната инстанция намери за необходимо да добави отношението, което подсъдимият разкрива към извършеното, за което изразява съжаление, както и активно отношение като се е обадил на тел. 112. Не на последно място, вярно окръжният съд е преценил, че смекчаващо обстоятелство се явява и изминалият дълъг период от датата на деянието до решаване на делото. Деянието е извършено на 16.12.2017г., присъдата е постановена на 10.09.2025г., и към настоящия момент, е изтекъл срок от близо девет години. Правилно окръжният съд е определил това обстоятелство като обхванато от правилото, че суровостта на санкцията толкова повече следва да бъде смекчена, колкото повече е отдалечена във времето. При забавяне, санкцията неминуемо отслабва своя възпиращ и възпитателен ефект, доколкото личността на дееца е вече променена, променена е и неговата обществена опасност, както и отслабва очакването на обществото за справедливост, доколкото деянието вече не е актуално за него и вече не се явява с това остро обществено значение, което е имало при извършването му. Правилото е свързано и със задължението на органите на наказателното производство за провеждането и приключването му в разумен срок. Правилото има за логика логиката на института на давността - за отслабване на смисъла и ефекта на наказанието с течение на времето. Към изложените доводи следва да се добави и този, че подсъдимият е бил привлечен като обвиняем също в отдалечен момент от решаването на делото – привлечен е с постановление на разследващ орган на 29.10.2019г. Към настоящия момент е изтекъл период от почти шест години и половина, който също не е кратък и влече необходимост от смекчаване на материалноправното положение на подсъдимия. С особено значение за смекчаване на наказателната отговорност се явява и съпричиняването на резултата на деянието от собственото поведение на пострадалия, който обективно е нарушил правила за движение, независимо че ги е нарушил подчинявайки се на разпореждания на своя работодател – св. К. да се движи по пътя по начина, по който се е движел. Пострадалият е нарушил правилото за движение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП: Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходецът У. не е нарушил правилото на чл. 108, ал. 2, т. 2 ЗДВП, както е приел окръжният съд. Съгласно това правило, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.“ Нормата се тълкува в систематична връзка с т. 1 на правилото, при което регулира хипотеза на липса на банкет и тротоар. Пешеходецът обаче не е пренасял, нито е тласкал обемисти предмети, с което да затруднява движението на други пешеходци по тротоара или банкет, следователно единственото задължение, което е имал е да се движи по банкета. В случая пострадалият се е намирал в особено положение, при което по никакъв начин, като изпълняващ заповедта на работодателя си, не е могъл да спази правилата за движение. Той не е могъл да върви изцяло по банкета, тъй като по този начин няма как да подканва и направлява бивола. Пострадалият обаче не е имал задължение да върви срещу движението на автомобилите, тъй като в случая е имало банкет. Пострадалият не се е намирал в типичното положение на пешеходец, който сам избира поведението си. Като работник на св. К. той е бил подчинен и задължен да изпълнява разпорежданията му. Следователно пострадалият не е имал виновно поведение, но това не изключва неправомерността и на неговото движение, и на собствено му участие в драстично нарушаване на правила за движение, при което сам и във висока степен е застрашил живота си, нещо в което свое участие и свой принос има и св. К.. Няма съмнение, че ако пострадалият У. се бе движил изцяло по банкета на пътя, съставомерният резултат не би настъпил. Следователно, причините за резултата са две - както поведението на подсъдимия, така и поведението на пострадалия. Неоснователно е възражението на жалбата на частното обвинение, че поведението на пострадалия не е нарушение на правила за движение, тъй като попада в хипотезата на чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗДвП на правомерно движение, а именно – касае се за група пешеходци с водач, в която група пешеходците могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай, и ако е през нощта, те трябва да са обозначени от лявата страна, отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина. Съгласно ал. 2 на нормата, при намалена видимост или при интензивно движение, движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг. Не е налице хипотезата на тази норма, тъй като на първо място не е имало група от пешеходци с водач, светлината на фенерчетата на пастирите не може да се определи като изискуемата бяла и червена светлина, и то отляво на колоната, както и пострадалият У. не се е движил най-плътно вдясно на лентата за движение. (най-близо до дясната граница на платното за движение) Окръжният съд не е посочил отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция също не намира да са налице такива. Не се явява такова обстоятелство наложеното на подсъдимия административно наказание с фиш от 05.09.2015. на ОДМВР Б.град, РУ Гоце Делчев, за нарушение по чл. 147, ал. 1, ЗДвП (задължение за периодичен технически преглед на автомобила), и на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба от 20 лв. Касае се за едно допуснато нарушение на правила за движение, което не е тежко. Съдът не съобразява като отегчаващи и допуснатите от подсъдимия две нарушения на правила за движение след деянието - наказанис фиш от 31.12.2022 г. – за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП (несъобразяване с пътни знаци, маркировка, светлинни сигнали) и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, наказание - глоба от 30 лв., и от 15.09.2025 г. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП (неправилно паркиране) и на основание чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, с наказание глоба от 50 лв. Вижда се, че нарушенията са значително отдалечени във времето едно от друго – 2015г.- 2022г. - 2025г. и така се явяват с изолиран характер. Освен това става въпрос за нетежки нарушения, наказани с фиш. Поради това не придават облик на подсъдимия на системен и с висока опасност нарушител на правила за движение. Не се явява отегчаващо обстоятелство и начинът на изпълнение на деянието, тъй като допуснатото нарушение на правилата на движение в случая не е тежко. То се състои в незначително – около 6 км/ч, макар и достатъчно, превишаване на съобразената скорост. При това не може да става въпрос и за някаква дързост у подсъдимия, несъответна на краткия му опит като шофьор, тъй като опит от четири години не може да се определи като кратък, който да изисква внимание и предпазливост по-големи от тези, които се изискват изобщо при движение по пътищата. При така изложените обстоятелства, правилно окръжният съд е преценил, че следва да определи наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1, т. 2 б. „б“ НК – в хипотезата на многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Наложеното наказание от една година лишаване от свобода се явява справедливо и пропорционално на деянието, отговаря на целите по чл. 36 НК за постигане на индивидуална и генерална превенция, както и отговаря на принципа на чл. 35, ал. 3 НК за съответност. Правилно, като е отчел релевантните към наказателната отговорност на дееца обстоятелства, първият съд е преценил да отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Въззивният съд се съгласява с извода на първия, че за целите на наказанието не се налага ефективното му изтърпяване. Наред с това, за отмяна на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК няма и подадена съответна жалба на частното обвинение, нито протест. Следователно, въззивният съд, освен другото, е ограничен от правилото reformatio in pejus (забрана за влошаване положението на подсъдимия без съответна жалба или протест). Неоснователно е искането на защитата за намаляване на така наложеното наказание на три месеца лишаване от свобода. Предложеният размер е в драстично отклонение от принципа за справедливост и пропорционалност на наказанието и би се явил неоправдано снизходителен, до степен на безнаказаност. Същите доводи се отнасят и до искането за намаляване на изпитателния срок. Тази инстанция обаче не се съгласява с доводите на първата, на основание чл. 55, ал 3 НК, да не наложи кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС. Съответната жалба на частното обвинение е основателна. Отказът да се наложи това наказание, макар разрешен от нормата на чл. 55, ал. 3 НК, е в разрез с целите на наказанието по чл. 36 НК, принципа за справедливост и пропорционалност по чл. 35, ал. 3 НК. Отказвайки да наложи наказанието, съдът е довел до прекалено снизходителен отговор на извършеното от подсъдимия. Независимо от смекчаващите обстоятелства се касае за тежък съставомерен резултат - причинена смърт, налагащ превенция, за разумен срок, на възможността подсъдимият да управлява МПС и допуска други нарушения на правила за движение, необходима за предпазване на обществото, както и за дефинитивно постигане на превъзпитателния ефект на наказанието. Ето защо, този съд намери, че следва да наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК. Този срок е съобразен с нормата на чл. 49, ал. 2 НК в редакцията му към времето на деянието и с действието на правилото на чл. 2, ал. 2 НК за по-благоприятния закон. Съгласно така приложимия закон, когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго. В този смисъл присъдата подлежи на изменение. Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК и чл. 338 НПК, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, I състав