Решение № 4429 от 9.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 682/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница – Варна, чрез юрк.Р. Г. и юрк.В. К., против Решение № 73/22.01.2026г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по АНД № 2556/2025г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № BG2025/2000-15/НП/09.05.2025г. на директора на ТД Митница – Варна, с което на основание чл.123, ал.2 и чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД, [ЕИК], гр.Варна е наложена имуществена санкция, в размер на 104482лв. и е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – 13392 бр. никотинови течности за електронни цигари без бандерол, когато такъв е задължителен. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2, и ал.3 НПК. Оспорва извода на ВРС – че е налице разминаване между броя на общото количество констатирани в обекта акцизни стоки, предадени на митнически разследващ полицай и посоченото в НП количество, като твърди, че ВРС не е съобразил, че това разминаване се дължи на допусната техническа грешка в Протокола от извършена проверка от 28.02.2024г., която е отстранена с действия по изготвяне на Протокол за оглед на веществени доказателства от 15.08.2024г., в който е посочено, че броят на шишенцата е 13392 бр. – която бройка е възприета от АНО като коректна и правилна. По изложените съображения твърди, че допуснатата техническа грешка в протокола от 28.02.2024г. по никакъв начин не води до неяснота относно фактическия състав на изпълнителното деяние по чл.123, ал.2 ЗАДС, още по-малко води до порочност на НП и е основание за неговата отмяна по арг. от чл.53, ал.2 ЗАНН. Твърди, че ВРС неправилно е приел и че при огледа било установено по-голямо количество шишета с течности, в сравнение с доброволно предадените, като не е отчетен броят на взетите проби – общо 156 бр., от които 78 бр. представителни и 78 бр. контролни. Оспорва мотивите на съда и за допуснато от АНО нарушение при тълкуване на чл.36, ал.2 ЗАНН, т.к. основанието за издаване на НП е Постановление от 27.01.2025г. на Районна прокуратура – Варна, от което се извежда по категоричен и безспорен начин отговорността на „Дизайн плюс“ ЕООД. Твърди, че ВРС неправилно е приел, че въз основа на така издаденото постановление на ВРП не може да бъде издадено наказателно постановление, т.к. константната съдебна практика приема, че разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН е неприложима единствено в случай на отказ да се образува досъдебно производство, какъвто настоящият случай не е. Отделно сочи, че разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН не поставя изискване за субективно тъждество на субектите, а за обективно тъждество на фактите. В случая основополагащият факт е установеното по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл.123, ал.2 ЗАДС, т.к. прокурорското постановление установява по несъмнен начин фактическата обстановка. Счита, че в тази връзка по аналогия следва да се приложи ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС, според което административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна, от което следва, че след като фактът на нарушението е установен с акт на прокуратурата, субектът на отговорността, се определя от закона (чл.83 ЗАНН), а не от това срещу кого е било водено наказателното производство. След като прокурорът е установил административно нарушение в хода на наказателното производство, АНО в обвързана компетентност следва да наложи имуществена санкция. Счита и че неправилно ВРС е приел, че митническите инспектори са били наясно кой субект е следвало да подведат под отговорност, т.к. действията по образуване на досъдебно производство от разследващите инспектори и действията по извършване на проверката от митническите контролни органи, са настъпили в условия на едновременност – с оглед деня на действията – 28.02.2024г., като именно това обстоятелство препятства законово образуването на административнонаказателно производство при условията на чл.36, ал.1 ЗАНН. Намира за погрешно и тълкуването, че същинското право на защита на лицето настъпва след съставяне и връчване на АУАН в срока за възражения. По същество твърди, че е доказано извършването на административното нарушение. Позовава се на разпоредбите на чл.25 и чл.25б ЗАДС, вр. чл.53, 53а и 53б ППЗАДС и сочи, че в случая е безспорно установено, че ТД Митница – Варна, като компетентно митническо учреждение, не е била уведомена, че дружеството желае да унищожи акцизни стоки, респ. такова унищожаване не е извършено по регламентирания ред. За съставомерността на деянието по чл.123, ал.2 ЗАДС и определяне на предмета на нарушението е ирелевантно, че само 6324 бр. са били в срок на годност и че останалите са изведени от счетоводната отчетност на юридическото лице, за което бил съставен протокол за бракуване на материални запаси от 18.12.2023г. Съдът не е съобразил обстоятелството, че е забранено притежаването на стока, като процесната, не е изследвал всички факти и обстоятелства в тази насока, както и не е съобразил високата степен на обществена опасност. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В условия на евентуалност – ако съдът приеме доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрк.М. Р., която поддържа касационната жалба. Счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН, доколкото с постановлението за прекратяване Прокуратурата го изпраща на АНО за преценка за налагане на административнонаказателна санкция. Твърди, че при тъждество на установените факти по отношение на нарушението, няма пречка административнонаказателно отговорно да бъде юридическото лице съгласно чл.83 ЗАНН. Относно разминаването в количествата, счита че правилно АНО е възприел количеството, установено в хода на проверките. Отделно сочи, че неправилно ВРС е отменил наказателното постановление изцяло, т.к. се касае за стока, забранена за държане съгласно чл.99, ал.2 ЗАДС, поради което неправилно НП е отменено в частта на отнемането в полза на държавата. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна – „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД, чрез адв.Г., оспорва касационната жалба по съображения в писмени възражения вх.№ 16934/02.03.2026г. Счита обжалваното решение за законосъобразно, обосновано и правилно, и не са налице твърдените с жалбата пороци. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за неправилно позоваването на чл.36, ал.2 ЗАНН, т.к. очевидно се касае за различни правни субекти. На практика АНО е наложил наказание без изобщо да проведе административнонаказателно производство срещу дружеството. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна пред ВРС е установено, че санкционираното дружество „Дизайн Плюс“ ЕООД, [ЕИК] извършвало дейност по покупко-продажба на никотинови течности за електронни цигари. Дейността се извършвала в стопанисваните от дружеството два магазина за продажба на електронни цигари и течности за такива, находящи се в гр.Варна, съответно на [улица] и на [улица]. В края на 2023г., предвид настъпили законодателни промени свързани с дължим акциз за стоката, която дружеството продавало - поставяне на бандерол и т.н., управителят на дружеството С. С. решил да преустанови извършването на тази дейност, освободил персонала и магазините, а останалата непродадена стока прибрал в помещение - пристройка към многоетажен жилищен блок, с контролиран достъп, находящ се в гр.Варна на [улица]. На 28.02.2024г. служители на Агенция „Митници“ сред които и св.А. Д. и св.С. П., извършвали планирани проверки на търговски обекти за продажба на такива изделия като една от планираните за проверка фирми била тази на „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД. Митническите служители отишли до обектите и констатирали, че същите не функционират. Свързали се с управителя на дружеството и провели с него среща, в хода на която той обяснил, че търговските обекти не функционират. С. завел митническите служители до мястото, където съхранявал непродадената стока, показал им кутиите с шишета с течност за електронни цигари. В качеството си на управител на „Дизайн Плюс“ ЕООД, С. дал писмени обяснения, в които посочил, че след влизане в сила на промените в закона, за него не било рентабилно да развива тази дейност, че от 01.01.2024г. затворил двата магазина, които управлявал, като и че преместил стоката в помещение до мястото, където живее. С. посочил също, че не е уведомил ТД Митница Варна, тъй като не знаел каква е процедурата. Тъй като в обекта имало голямо количество шишенца с никотинова течност, проверяващите докладвали на дежурния разследващ митнически инспектор и пристъпили към преброяването им. Установени били общо 13086 бр. шишенца с течност за електронни цигари без поставени акцизни български бандероли. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка, в който били описани установените шишенца с течности (конкретизирани по брой, мг.никотин и мг.течност), а управителят на дружеството дал и писмени обяснения към протокола. С. предал доброволно на разследващия митнически инспектор, преброените 13086 бр. шишенца с течности, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Предвид констатациите при проверката било образувано ДП № 4/2024г. по описа на ТД Митница Варна с оглед престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като в хода на разследването бил извършен оглед на веществени доказателства и били иззети контролни проби. При огледа било установено различно (по-голямо) количество шишенца с течности за ел.цигари, в сравнение с доброволно предаденото от управителя на „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД - установени били 13392 бр. шишенца с течност, от които били взети общо 156 бр. проби (78 бр. представителни и 78 бр. контролни проби). В хода на досъдебното производство била изготвена физико - химична експертиза № 00001 30.08.2024/03.09.2024г. от служител на Агенция „Митници“ – отдел „Митническа лаборатория“ при ТД Митница - Пловдив, според която предоставените 27 бр. представителни проби с лабораторни кодове от № № 5165 до 5191_ДОЗН_24 представляват течности за електронни цигари, предназначени за употреба чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване без горене. Установените количества и съдържанието на никотин в тях били подробно описани в т.5 от констативно-съобразителната част на експертизата. Дадено било заключение, че стоките не съдържат тютюн, както и че анализираните 27 бр. проби се определят като течности за електронни цигари, съдържащи никотин, отговарят на изискванията на чл.12б ЗАДС и следва да се разглеждат като „тютюнево изделие“ за целите на този закон. В хода на досъдебното производство била изготвена и съдебно - икономическа експертиза, според която към 28.02.2024г. стойността на акцизните стоки, предмет на инкриминираното деяние - 6324 броя (които не са с изтекъл срок на годност), възлиза на обща пазарна стойност (цена) в размер на 44106,00лв., с дължим акциз в размер на 22143,00лв. С постановление от 27.01.2025г. прокурор от ВРП прекратил образуваното досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК (деянието не съставлява престъпление) и постановил препис от постановлението ведно с материалите по досъдебното производство да се изпрати на директора на ТД „Митница - Варна“ за осъществяване на правомощия по преценка за налагането на административно наказание. Постановлението постъпило в ТД „Митница“ Варна на 30.01.2025г. и на 09.05.2025г. директорът на ТД Митница Варна издал обжалваното НП, като приел, че „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД, на 28.02.2024г., в пристройка към многоетажен жилищен блок, на адрес гр.Варна, [улица], държало 13392 бр. никотинови течности за електронни цигари без бандерол, когато такъв е задължителен, които попадат в обхвата на чл.12б от ЗАДС – нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС, за което на дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на 104482лв. Постановено било и отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушението - 13392бр. никотинови течности за електронни цигари без бандерол, когато такъв е задължителен, които попадат в обхвата на чл.12б от ЗАДС, предадени с протокол за доброволно предаване от 28.02.2024г., приети с приемо-предавателен протокол рег. № 32-759132/29.02.2024г. и заприходени със складова разписка № 33/01.03.2024г. в ТД Митница Варна, от които 78 бр. взети представителни проби и 78 бр. взети контролни проби с протокол за оглед на веществени доказателства от 15.08.2024г. От правна страна ВРС е приел, че съгласно приложената Заповед № ЗАМ-503/32 817193/15.04.2024г. на директора на Агенция „Митници“, НП е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с описание на нарушението, т.к. в НП се съдържат факти и обстоятелства, които в достатъчна степен го описват от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови разпоредби като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Независимо от това, ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на НП. В тази връзка ВРС е приел, че производството е започнало по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН - въз основа на постановление на прокурор при ВРС от 27.01.2005г. по пр.пр. № 3294/2024г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 4/2024г. по описа на Митница Варна, водено за престъпление по чл.234, ал.1 НК, което постановление, по отношение на санкционираното дружество, не е годно да произведе предвиденото изключение от общото правило по чл.36, ал.1 ЗАНН. ВРС е тълкувал разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН в контекста на принципа на чл.4, ал.1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС и е приел, че приложимостта на изключението по чл.36, ал.2 ЗАНН не се обуславя единствено от наличието на постановление на прокурор, с което се прекратява наказателно производство за деяние, съставляващо престъпление, без преди това да е съставен акт за установяване на административно нарушение. Доколкото административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, изискванията за съставяне и предявяване на АУАН целят предоставяне на възможност на привлеченото към отговорност лице да организира адекватно защитата си в началния етап на производството. Гарантирането на правото на участие и защита изключва възможността за прилагане на чл.36, ал.2 ЗАНН по отношение на лица, деянията на които не са били предмет на обследване в наказателното производство, приключило с постановление за прекратяване, нито са били предмет на издадения от прокурора акт. Прието е, че в случая неприложимостта на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН е очевидна най-малкото от това, че според българското законодателство субект на наказателното производство може да бъде единствено физическо лице, а в случая с НП е ангажирана отговорността на търговско дружество. Отделно ВРС е съобразил, че още към момента на проверката на 28.02.2024г. за контролните митнически органи е било ясно, че акцизната стока е била собственост на дружеството, а не на неговия управител и е нямало никаква пречка да бъде ангажирана отговорността на дружеството. Свидетелите А. Д. и С. П. са дали показания, че са се обадили на митнически разследващ полицай единствено заради това че стоката била в значително количество. ВРС е приел, че няма пречка АНО, макар сезиран с прокурорско постановление, при наличие на достатъчно доказателства да наложи наказание на друго лице, но само в производство, проведено по общия ред на чл.36, ал.1 ЗАНН – след съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН не може да се тълкува разширително, като изключението касае само случаите, в които наказаното лице е било субект на наказателно преследване – какъвто не е настоящият случай. На следващо място ВРС е приел, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон, т.к. обвинението, за което на дружеството е наложена имуществена санкция, не е доказано по безспорен и категоричен начин. В тази връзка е съобразено, че дружеството е санкционирано за това, че на 28.02.2024г. е държало 13392 бр. никотинови течности за електронни цигари без бандерол (подробно описани в табличен вид на стр.2 от НП), а от събраните доказателства - Протокол за извършена проверка № 24BG002000А002128/28.02.2024г., писмени обяснения от С. К. С., протокол за доброволно предаване от 28.02.2024г., вкл. гласните доказателства, по безспорен начин се установява, че в помещението, обект на проверка, са били констатирани течности за електронни цигари без акцизен бандерол, като в писмените доказателства акцизната стока е индивидуализирана само по грамаж, милилитри на шишенцата, съдържание на никотин, по етикет и като брой. Допълнителна индивидуализация по вид и марка – каквато е направена в НП, липсва. Съобразено е и че е налице разминаване като брой в общото количество констатирана акцизна стока в обекта и предадена на митнически разследващ полицай, и посочената в НП. Според протокола за проверка и протокола за доброволно предаване на вещи, установената в обекта и предадена на разследващия митнически инспектор стока е 13086 бр. шишенца с течности за електронни цигари без поставени български акцизни бандероли, а с НП дружеството е санкционирано за държане на акцизни стоки без бандерол в размер на 13392 бр. шишенца с никотинова течност за цигари, като са посочени марка, вид на течността, вместимост в мл. никотин в мг и брой, т.е. налице е разлика от 304 бр. повече от описаните (констатираните) и съответно предадените. ВРС е обсъдил и протокола от извършен оглед на веществени доказателства, с който е установено количеството, посочено в НП, като е приел, че наличието на разлика между фактически предаденото на разследващия митнически инспектор (описано в протокола за доброволно предаване на стоката от страна С. на разследващия полицай и в приемо-предавателния протокол, с който разследващият полицай я предава на друг митнически служител) и констатираното количество при оглед на ВД, само по себе е достатъчно да породи съмнение дали изобщо е била оглеждана тази стока. При неяснота в предмета на нарушението (количество вид и пр. на стоката) заключението на назначената в хода на досъдебното производство СХЕ - че се касае за никотинова течност, цитирано в НП, е без всякакво значение. Фактическото обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин, което налага отмяна на наказателното постановление, вкл. в частта, с която е постановено отнемане на 13392 бр. никотинови течности за електронни цигари, доколкото стоката не попада в хипотезата на чл.124, ал.2 от ЗАДС, а по отношение на нея следва да бъде извършена преценка от митническите органи съобразно нормата на чл.106а от ЗАДС. Така постановеното решение е частично неправилно. ВРС е установил вярно фактите по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и обосновано от тях и закона е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, в частта на наложената на „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД имуществена санкция. Съгласно чл.36, ал.1 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Както правилно е приел ВРС, административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата на установяване на административни нарушения са въведени точно определени изисквания – да се състави акт в писмена форма, съдържащ изрично посочени в чл.42 ЗАНН реквизити. Със съставянето на АУАН се поставя началото на производството, повдига се и се предявява обвинение на лицето, сочено за извършител, като се посочва в какво се изразява осъщественото от него съставомерно деяние и се гарантира възможността то да организира в пълен обем защитата си чрез подаване на възражения, депозиране на доказателства и отправяне на доказателствени искания. Изключение от принципа по чл.36, ал.1 ЗАНН е предвидено в ал.2 на същата разпоредба, която допуска образуването на административнонаказателна преписка без АУАН, в случаите, в които производството е прекратено от съда или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Правилно ВРС е приел, че в случая разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН е приложена от АНО в противоречие на материалния закон. Видно от Постановление от 27.01.2025г. по пр.пр. № 3294/2024г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна, ДП № 4/2024г. по описа на ТД Митница – Варна, е образувано с оглед на престъпление по чл.234, ал.1 НК – за държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. По силата на чл.36, ал.2 ЗАНН АНО има право да издаде НП за нарушение, за което са събирани доказателства по досъдебното производство, без за нарушението да се съставя АУАН, само ако нарушителят е имал процесуално качество във воденото наказателно производство, в което е имал възможност да се запознае и да се защитава срещу обвинението. В случая това условие не е изпълнено, т.к. макар досъдебното производство да е водено срещу неизвестен извършител и в това производство управителят на дружеството С. С. да е имал качеството на свидетел, в постановлението за прекратяване на ДП №4/2024г. е прието, че в случая липсва субективен признак на престъплението по чл.234, ал.1 НК и по-конкретно липсват доказателства за субективната страна на престъплението, т.е. за съставомерно виновно поведение от страна на С., поради което производството подлежи на прекратяване на основание чл.24, ал.1 НПК – деянието не съставлява престъпление, поради отпадане на елемент от състава му, а именно – вина. С постановлението за прекратяване на ДП № 4/2024г. действително е постановено препис от същото да се изпрати на Директора на ТД Митница Варна, ведно с ДП № 4/2024г. по описа на ТД Митница – Варна /пр.пр. 3294/2024г. по описа на РП-Варна/ за осъществяване на правомощията по налагането на административно наказание, но неправилно АНО е възприел, че има право да санкционира дружеството без преди това да му е съставен АУАН. Неправилно и процесуалният представител на касатора поддържа, че с постановлението за прекратяване Прокуратурата го е изпратила на АНО за преценка за налагане на административнонаказателна санкция. С прокурорското постановление е изпратен препис от материалите за преценка за налагане на административно наказание. Налице е съществена разлика между налагането на административно наказание - т.е. санкционирането на физическо лице и налагането на административнонаказателна санкция – т.е. ангажиране отговорността на юридическо лице. В изпълнение на прокурорското постановление АНО не е наложил административно наказание на физическото лице – управител на „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД, а е наложил имуществена санкция на дружеството. По арг. от чл.13, ал.1 ЗАНН и принципа на законоустановеност на наказанията по чл.2 ЗАНН, имуществената санкция не е наказание по смисъла на ЗАНН, а е административнонаказателна санкция, която се налага на юридически лица и еднолични търговци, за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност – чл.83, ал.1 ЗАНН. В този смисъл неоснователно с касационната жалба се твърди, че след получаване на прокурорското постановление АНО е действал в обвързана компетентност. Неправилно касаторът твърди и че е достатъчно да има обективно тъждество на установените факти, а не тъждество на субектите. Изключението по чл.36, ал.2 ЗАНН от общото правило по ал.1 на с.р., цели да не се привлича втори път едно лице, което вече е било запознато с основанията да му бъде търсена отговорност. Когато обаче АНО установи данни за извършено административно нарушение от лице, различно от това, срещу което се е водила проверката, респ. досъдебното производство, следва да укаже на компетентния административен орган да състави АУАН, с който да се привлече към административнонаказателна отговорност субекта на нарушението. Както правилно е заключил ВРС, само по този начин лицето може да се запознае с релевантните към обвинението и вмененото нарушение факти, и да осъществи правото си на защита в пълен обем. В хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН формално функцията на АУАН се осъществява от прокурорското постановление, но само при тъждество на субекта, по отношение на който е водено разследването. Издаването на НП в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН на лице, което не е участвало в наказателното производство е особено съществено нарушение и е основание за отмяна на НП, т.к. е довело до накърняване правото на защита на дружеството, доколкото едва във фазата на съдебното обжалване на НП то е имало възможност да изложи своите възражения и да осъществи правото си на защита. Фактът, че субектът на административно нарушение е търговско дружество и се касае за ангажиране на обективна безвиновна отговорност по реда на ЗАНН, не опровергава горното тълкуване, напротив – потвърждава извода, че въз основа на прокурорското постановление е следвало да стартира административнонаказателно производство по общия ред на чл.36, ал.1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. След като това не е сторено и АНО е издал НП въз основа на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство, е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон и на правото на защита на санкционираното дружество – така в Решение № 284 от 24.11.2022г. на АдмС - Стара Загора по КАНД № 236/2022г., Решение № 3564 от 1.06.2023г. на АдмС - София по адм. д. № 2153/2023г., Решение № 2493 от 14.04.2022г. на АдмС - София по адм. д. № 698/2022г. Настоящият състав споделя изцяло и мотивите на ВРС досежно наличието на неяснота в предмета на нарушението и недоказаност на фактическото обвинение. Действително в протокола за доброволно предаване процесните стоки не са идентифицирани по начина, по който това е сторено в наказателното постановление. В протокола за доброволно предаване само са посочени брой шишенца с течност за ел.цигари и с каква вместимост са – 5мл., докато в протокола за оглед на веществени доказателства стоките са идентифицирани по марка, вкус и съдържание на никотин – според информацията на поставените на шишенцата етикети. Неправилно касаторът твърди и че в протокола за доброволно предаване била допусната техническа грешка в бройката – 13086 бр., която била поправена с протокола за оглед на ВД, при който били установени 13392 бр. Видно от протокола за оглед на ВД, управителят на дружеството С. С. не е участвал в извършването на това процесуално действие и липсва манифестирана от него воля, че несъответствието между броя на установените при огледа шишенца с течности и броя на доброволно предадените, се дължи на техническа грешка. Това несъответствие правилно е преценено от ВРС като недоказаност на фактическото обвинение, т.к. както е разяснено в Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСНК, „държането“ като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. Тоест, само за доброволно предаденото количество течности за електронни цигари, което е по-малко от установеното при огледа, лицето е имало фактическа власт и е осъществило изпълнителното деяние „държане“ по смисъла на чл.123, ал.2 ЗАДС. Неоснователно касаторът твърди, че ВРС не е отчел взетото количество проби. Разликата между доброволно предаденото количество и установеното при огледа е 306 бр. шишенца с течности за ел.цигари. При огледа на ВД са взети общо156 бр. проби, т.е. отново е налице разлика - 150 бр. Неправилно обаче ВРС е отменил НП в частта, с която е постановено отнемане на стоките в полза на държавата. Отнемането е постановено на основание чл.124, ал.1 ЗАДС, а не на основание чл.124, ал.2 ЗАДС – както е приел ВРС. Неправилно е прието и че по отношение на стоката следва да бъде извършена преценка от митническите органи съобразно чл.106а ЗАДС. Съгласно чл.12б, ал.1 ЗАДС, течността за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, се смята за тютюнево изделие за целите на ЗАДС. Като тютюневи изделия, течностите за електронни цигари подлежат на облагане с акциз (чл.2, т.2 ЗАДС). Съгласно чл.28, ал.1 ЗТТСТИ тютюневите изделия са бандеролни стоки, като бандеролът доказва дължимия акциз за освободените за потребление стоки (чл.4, т.7 ЗАДС). Съгласно чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС, държането на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, е забранено. В случая именно за нарушение на тази забрана дружеството е санкционирано на основание чл.123, ал.2 ЗАДС – държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, в който случай разпоредбата на чл.124, ал.1 ЗАДС предвижда, че стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. След като процесните стоки не са облепени с бандерол и тяхното държане е забранено по смисъла на чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС, независимо от отмяната на наказателното постановление в частта за наложената имуществена санкция, постановеното отнемане в полза на държавата на основание чл.124, ал.1 ЗАДС следва да остане в сила. Изрично в разпоредбата на чл.106а, ал.6 ЗАДС е предвидено, че не се връщат акцизни стоки, притежаването на които е забранено и за тях се прилага редът по чл.124, ал.5 ЗАДС - т.е. отнетите стоки остават под контрола на митническите органи и подлежат на продажба, преработка или унищожаване. Отнетите и изоставените в полза на държавата стоки, които подлежат на продажба или преработка, се смятат за поставени под режим отложено плащане на акциз. Продажбата на акцизни стоки по ал.5 се извършва от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“ или на оправомощено от него лице, по ред, определен с наредбата по чл.124, ал.4. В случая няма как дружеството да оперира със стоките – в случай че НП бъде отменено в частта за отнемането им, т.к. по отношение на стоките, които не са с изтекъл срок на годност, то няма възможност да заяви и се снабди с необходимия бандерол по реда на чл.64 ЗАДС. Това е така, т.к. по прокурорската преписка е приложено Решение № 32-763196/05.03.2024г. на директора на ТД Митница – Варна, с което на основание чл.90ж, ал.1, т.1 ЗАДС е прекратено разрешителното на „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД № BG2000V007757/05.04.2023г. за търговия с тютюневи изделия. От друга страна, за да изпълнят митническите органи преценката по чл.124, ал.5 ЗАДС, стоките, отнети с НП следва да останат отнети в полза на държавата, под митнически контрол и режим отложено плащане на акциз. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено наказателното постановление в частта, с която е постановено отнемане на стоките, в полза на държавата. В частта, с която НП е отменено за наложената имуществена санкция, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, страните взаимно си дължат разноски. На основание чл.63д, ал.1 ЗАНН на „ДИЗАЙН ПЛЮС“ ЕООД следва да се присъдят сторените в производството разноски. В случая съгласно приложената към молба С.д. № 6709/01.04.2026г. разписка, се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 евро, заплатени в брой. Обжалваният материален интерес (имуществената санкция), е в размер на 104482,00лв. Съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение при този материален интерес е в размер на 8829,28лв. или 4514,34 евро. Тоест, заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер, поради което възражението на касатора за прекомерност е неоснователност и възнаграждението не следва да бъде редуцирано. На основание чл.63д, ал.4 ЗАНН на ТД Митница - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.27е от Наредбата за правната помощ, вр. чл.37 ЗПП, в размер на 66,47 евро. Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав