Решение № 926 от 29.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2629/2026 г.

наказателно дело № 20262120202629 по описа за 2026 година Образувано е по жалба от „П.“АД, със седалище и адрес на управление ••••, против НП № КГ– 2645/16.06.2026 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на чл.8,ал.2 Закон за чистотата на атмосферния въздух, във вр. чл.6, т.2 Приложение №2 НИКТГУРНТК на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5112. 90 евро. С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Настоява се за обективна невъзможност служителите на „П.“АД да проверят съответствието на полученото гориво по показател „пламна температура“. Според възраженията в жалбата, е незаконосъобразно приложението на чл.8,ал.2 ЗЧАВ, тъй като в светлината на Директива 98/70/ ЕО на Европейски парламент и съвета от 13.10.1998 г. показателят „пламна температура“ не попада в предметния и обхват като относим към защита на здравето и околната среда. Оспорва се законосъобразността на процедурата по пробовземане, изпитване и транспортиране на пробите, както и изводите на самото заключение за съответствие на горивото по оспорения показател. В евентуалност се настоява за квалифициране случая като маловажен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представя писмен отговор, с който настоява за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, индивидуално и в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и като взе предвид становищата на страните и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ в отдел „Проверка и контрол на качествата на течните горива“ на 09.12.2025г. извършил проверка в обект: Бензиностанция •••/••, находящ се в •••••, управляван от „П.“АД, при която било установено,че се разпространява гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие № 235/24.11.2025 г., издадена от „Л.“ АД за партида № 235, в количество 8060,0 тона, доставено количество 5026,0 L. С Протокол № Бс-0133/09.12.2025 год. за проверка и вземане на проба от течно гориво е взета контролна и арбитражна проба от течното гориво за дизелови двигатели за изпитване в съответствие с регламентирания ред в чл. 18- чл.21 от НИКТГУРНТК. Един съд с контролна проба, съгласно чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК, е била предоставена на проверяваното юридическо лице като проба за изпитване в акредитирана лаборатория при процедура по спор на етап 1 от Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК. Проведено е било изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория на ЛИ ГСМП-ГД ККТГ, ДАМТН; Сертификат за акредитация от ИА БСА, рег. № 35 ЛИ/ 30.10.2024г., валиден до 30.10.2028 г. , във вр. с което бил издаден Протокол от изпитване № С-0421/11.12.2025 г. В експертно заключение №ЕЗ-0990/10.12.2025г.,е обективиран извод, според който полученият резултат от изпитването се отклонява от допустимите гранични стойности както следва: „Пламна температура" (°С): е 51,5°С при норма над 55°С. Съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 52,93°С продуктът не съответства на изискването за качество по този показател. След извършване на експертизата е изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0736/11.12.2025 г., който заедно с Протоколът от изпитване са връчени на основание чл. 22., ал. 8 от НИКТГУРНТК на дружеството. С изготвения Констативен протокол е установено, че разпространяваното течно гориво Гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията на чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Проведена била Процедура при оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2 от Приложение № 12, във връзка с чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, инициирана от „П.“АД въз основа на получените резултати от проведено от дружеството независимо изпитване на предоставената му контролна проба, обективирани в Протокол от изпитване № 6023/11.12.2025 г.Въз основа на анализ на резултатите от независимото изпитване на контролната проба по Протокол от изпитване № 6023/11.12.2025 г. от Изпитвателен център „С“ ЕООД и резултатите от Протокол от изпитване №С- 0421/11.12.2025г. на контролната проба в стационарна лаборатория към ГД ККТГ при ДАМТН е издадена Експертиза, №ек-017/12.12.2025 г., в която е направено заключение,че при условията на буква „в“ от Процедурата, не може да бъде установено, дали течното гориво- Гориво за дизелови двигатели, съответства или не съответства на изискванията за качество по оспорения показател „Пламна температура“ С писмо на заинтересованото лице е проведен Етап 2 от Процедурата, при който арбитражното изпитване е проведено в акредитирана Изпитвателна лаборатория за горива при „Б.“ООД Ст.Загора, в резултат на което е издаден Протокол от изпитване №1/08.01.2026г.,удостоверяващ,че пламната температура на арбитражната проба, иззета с Протокол за проверка и вземане на проба №БС-0133/09.12.2025г. на ГД ККТГ, с еднокрартна проба взета от бензинколонка №1, бензиностанция •••/••, ••••••••• е именно 52 градуса. Въз основа на получените резултати, била издадена Експертиза №Еа-001/09.01.2026г.,в която след анализ на резултатите от Протокол от изпитване №С-0421/11.12.2025 г. на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория при ДАМТН, на резултатите в Протокол от изпитване № 6023/11.12.2025 г. от Изпитвателен център „С“ ЕООД и Протокол от изпитване №1/08.01.2026г. Изпитвателна лаборатория за горива при „Б.“ООД Ст.Загора е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво за дизелови двигатели, като съгласно Етап 2 от процедурата е преизчислена границата на съответствие 52,81 градуса, на база на средна стойност от резултатите на трите лаборатории и възпроизводимостта на метода R. При тези фактически положения е формиран крайният правен извод,че „П.“ АД, ЕИК 831496285 в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е осъществил състав на нарушение на чл. 8, ал. 2 от 3ЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, като е разпространявало на 09.12.2025 г. на обект Бензиностанция •••/•• с адрес: •••••••••••, течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, за което на 11.12.2025 г. с Констативен протокол № КП-0736/11.12.2025 г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество съгласно чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. АУАН бил предявен и връчен на санкционираното лице чрез негов упълномощен представител на 23.02.2026 г. На 16.06.2026 г. Председателя на ДАМТН издал оспореното по делото НП с № кг- 2645/16.06.2026 г., в което при словесно единство относно съществените фактически елементи на административното нарушение-време, място, начин на извършване, нарушител, пресъздадени в АУАН, е извършен и идентичен подбор на правна квалификация на нарушението- чл. 8, ал. 2 от 3ЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК и на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 5 112,90 евро на основание чл.34,ал.2 ЗЧАВ. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на единните и непротиворечиви гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обосноваващи в информационно-съдържателно гледище единна и непрекъсваема логична доказателствена основа. ОТ ПРАВНА СТРАНА: В хода на административнонаказателното производство съдът прие,че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН относно материалната, териториална компетентност на административно наказващия орган и актосъставителя, съгл. нормата на чл. 30а,ал.1 от ЗЧАВ. Съгласно посочената разпоредба на чл. 30а, ал.1,т.3 ЗЧАВ Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване, както и контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива при тяхното пускане и/или предоставяне на пазара и/или разпространение, като:т.3 издава наказателни постановления. Правомощията на актосъставителя произтичат от разпоредбата на чл.30б,ал.1,т.9 ЗЧАВ, съгласно която: „В изпълнение на своите контролни функции по отношение на качеството на течните и на твърдите горива и на надзорните функции по Регламент (ЕС) 2019/1020 по отношение на течните горива длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1, наричани по-нататък "контролни органи", имат право: да извършват проверки в т.ч. по сигнал и при констатиране на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;“, както и въз основа на Заповед №2010-802/03.12.2025г. на председателя на ДАМТН. Спазени са сроковете на чл.34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Внимателният прочит на съдържанието на АУАН и НП обосновава становището на настоящия състав за стриктно спазване на задължителните критерии относими към минималните реквизити на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Съдът прие, че административно-наказателното обвинение съдържа изчерпателно, последователно и максимално ясно и точно описание на съставомерните факти, включени във фактическата рамка на нарушението, правната квалификация е индивидуализирана законосъобразно, като в нормативно съответствие в НП е приложена кореспондиращата санкционна разпоредба на чл.34,ал.2 ЗЧАВ. Конкретизацията на субекта на нарушението е ясно изводима и детайлно прецизирана в мотивите на АУАН и НП, с възприетото пояснение,че „П.“АД е краен разпространител на течни горива по см. на пар.1,т.20 от ДР на ЗЧАВ и пар.1, т.19 от ДР НИКТГУРНТК. Ето, защо съдът прие, че не са допуснати процесуални нарушения или увреждащи съдържателните страни на АУАН и НП дефицити, които да засегнат правото на защита на жалбоподателя и да съставляват формално основание за третирането на АУАН като процесуално непригоден обвинителен инструмент, респ. на НП като процесуално незаконосъобразно. В сферата на дължимия анализ по приложението на материалния закон: Достоверността, обосноваността и меродавността на фактическите изводи, свързани с авторството на деянието и строгата конкретика на обстоятелствата, при които то е извършено не се оспорват от жалбоподателя. Обективната интерпретация на заложените в жалбата оплаквания насочва към концентриране на доводите единствено в сферата на обмислима приложимост на чл.28 ЗАНН и възражения, попадащи в рубриката правоизключващи отговорността основания, с оглед целено пренасочване отговорността към доставчика за качествата на дизеловото гориво. Съгласно разпоредбата на чл.34,ал.2 ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. Съгласно чл.8,ал.2 ЗЧАВ се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1. По аргумент на § 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ , "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5. Същевременно по-тясното терминологично съдържание на "краен разпространител на течни горива" е ясно легално пояснено в § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от НИКТГУРНТК като лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Част от законовия режим при пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на течни горива съгласно чл.8,ал.5 ЗЧАВ е същите да се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида. Наличието на изискуемата от действащите правни норми документация, в частност декларация за съответствие по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ , във вр. с чл. 4, ал. 2 от НИКТГУРНТК, не освобождава от задължение крайния разпространител на горива да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество. Следователно, концентрацията на защитни аргументи в жалбата не е способна да разкрие логически връзки и закономерности, които да пренасочат възможността „П.“АД да понесе административно-наказателна отговорност към производителя или вносител на гориво за дизелови двигатели. Самостоятелното задължение на крайния разпространител е функция от задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на всички изисквания за качество, определени в Наредбата, поради което се отъждествява с него по съдържание и предмет. / в т.см. Решение № 1593 от 8.07.2026 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 384/2026 г./ При съвкупен преглед на приложената писмена документация и съпоставка с последователните и детайлни показания на актосъставителят настоящият състав приема,че при пробовземането на гориво за анализ са спазени изискванията на НИКТГУРНТК, като при проверката и вземането на проби е осъществено стриктно спазване изискванията на чл. 18, 19 и 20 от Наредбата. Видно от съдържанието на неоспорения по делото Протокол №Бс-0133/09.12.2025г. представителните проби са взети в присъствие на служител на обекта съгл.чл.18,ал.3 Наредбата. Пробата е взета и разпределена в 6 бр. еднолитрови метални съдове за еднократна употреба и не превишава указаните в чл.19 Наредбата 6,5 л., а именно 5,7 л. Съдовете с взетата проба са били разделени на 4 съда с контролни и 2 съда с арбитражни проби, и същите са затворени,етикетирани и пломбирани съгласно чл.20 НИКТГУРНТК, като те са предадени в акредитирани лаборатории за изследване. Изискванията за качество на течните горива и процедурата по вземане на проби от тях, както и изследването им, са регламентирани подробно в НИКТГУРНТК. Съгласно чл.6,т.2 НИКТГУРНТК течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качество: т.2 горива за дизелови двигатели съгласно приложение № 2. Видно от Приложение № 2, "Горива за дизелови двигатели" Част II е, че в същото са регламентирани показателите, на които следва да отговаря гориво за дизелови двигатели, като в табличен вид са посочени стойностите за всеки един от показателите. По отношение показател "пламна температура" е посочена задължителна стойност над 55 градуса. Несъответствието с нормативно установените изисквания за качеството на горивото, което се разпространява чрез продажба до крайните потребители, води до реализация на състава на нарушението очертано в чл.8,ал.2 ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. От анализа на приобщената писмена доказателствена база се установява, че не е налице опорочаване на особените изисквания за реда и начина на вземане на пробите, който се установява в НИКТГУРНТК, като чрез съставените Протокол №Бс-0133/09.12.2025г., ,Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-0736/11.12.2025г. , Протокол от изпитване №С-0421/11.12.2025г., Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №ЕЗ-0990/10.12.2025г. се набавя достатъчната осведоменост за отделните етапи от пробовземане, етикетиране, съхранение, изпитване и анализ на пробите, т.к. посочените писмени доказателства съдържат достатъчна детайлност за релевантни обстоятелства и факти, която гарантира истината относно стриктно съблюдаване на начина, реда, изискванията за пробовземане, изпитване и анализ на представителните проби в съответствие с НИКТГУРНТК. Въз основа Протокол от изпитване №С-0421/11.12.2025г., Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №ЕЗ-0990/10.12.2025г, изготвено от експерти от Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН е установен резултат от изпитване в подвижна лаборатория по показател пламна температура 52 градуса, което е под минималната допустима норма 55 градуса. Прочитът на материалите по делото показва,че в съответствие с изискването на чл.22,ал.8 НИКТГУРНТК копия от констативния протокол заедно с протокола от изпитване са изпратени на „П.“АД предвид констатирано несъответствие и съгласно чл.22,ал.9 от Наредбата жалбоподателят е оспорил резултатите от изпитване в стационарната лаборатория, инициирайки процедурата за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в приложение № 12. Съгласно Приложение №12 към чл.22 НИКТГУРНТК, I.Процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 процедурата по спор се провежда, когато резултатът от изпитване в представения протокол оспорва резултата на ГД ККТГ, като показва съответствие на течното гориво по съответния показател. Съгласно част II. от Приложение №12 към чл.22 НИКТГУРНТК е проведена процедура по оспорване чрез последователното преминаване през два етапа, като след обработка на резултатите и прилагане на Етап 1 и Етап 2 се изготвени съответно експертиза ЕК и експертиза ЕА. Съгласно част II. Приложение №12 към чл.22 НИКТГУРНТК Етап 1: Изпитване в акредитирана лаборатория на контролната проба, предоставена на проверяваното лице по чл. 20, ал. 1, и издаване на Експертиза Ек. Заинтересованото лице представя на контролните органи протокол от изпитване за предоставената му контролна проба по оспорения показател, издаден от акредитирана лаборатория. Когато с Експертиза ЕК се установи, че продуктът съответства на изискванията, при условията на буква "а", възражението се приема за основателно и спорът се счита за приключил в полза на заинтересованата страна. Регламентирано е и,че когато с Експертиза ЕК при условията на букви "б" и "в" не може да бъде установено, дали продуктът съответства или не съответства на изискванията, заинтересованата страна решава, дали да премине към Етап 2. В случая с процесната експертиза №Ек-017/12.12.2025г. се взети предвид Протокол от изпитване №С-0421/11.12.2025г. на ГФ ККГТ при ДАМТН и предоставения от „П.“АД протокол за изпитване на контролна проба във външна акредитирана лаборатория „С“ЕООД и е формирано заключение съгласно част II. Приложение №12 към чл.22 НИКТГУРНТК Етап 1, при условията на б. „В“, а именно,че не може да бъде установено несъответствие или съответствие на течното гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“ , с препоръка за окончателно заключение да се премине към Етап 2- изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория. Съгласно част II. от Приложение №12 към чл.22 НИКТГУРНТК Етап 2: Изпитване в трета акредитирана лаборатория на арбитражната проба, съхранявана в ГД ККТГ, и издаване на Експертиза ЕА е указано,че в изчисленията на Етап 2 участват три резултата от изпитване - за контролната проба, изпитана в ГД ККТГ, за контролната проба по чл. 20, ал. 1 и за арбитражната проба, изпитана в трета акредитирана лаборатория. Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" и заинтересованата страна съгласуват избора на третата акредитирана лаборатория, която да извърши изпитването на арбитражната проба.След проведена съгласувателна процедура относно избор на трета акредитирана лаборатория е избрана „Б.“ООД Ст.Загора, потвърдена от жалбоподателя с писмо /л.56 от делото/. В тази връзка е генериран Протокол от изпитване №1/08.01.2026 г. на изпитвателна лаборатория за горива при „Б.“ООД Ст.Загора, видно от който след изпитване на проба 1 бр.извадка 0,800 л. гориво за дизелови двигатели в метален съд – арбитражна проба, е установен показател на пламна температура 52 градуса, при допустим минимум 55 градуса. Съгласно част II. от Приложение №12 към чл.22 НИКТГУРНТК Етап 2: заключението за съответствие или несъответствие на изискванията по оспорения показател при условията на букви "a" или "б" от Експертиза ЕА на Етап 2 се приема за окончателно, в който контекст съдът оценява като решаващ извода в Експертиза №Еа-001/09.01.2026 г. на специалисти в ГД „ККТГ“, съгласно което е преизчислена границата на съответствие 52,81 градуса на база средната стойност от резултатите на трите лаборатории и е формирано крайно заключение,че при условията на буква „А“ е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“. Относно Директива 98/70/ЕО настоящият състав намира, че действително в същата показателят "пламна температура" не фигурира като изискване към дизеловите горива, но съгласно съображение 20 и чл. 6,пар.1 от Директивата, държавите членки могат да изискват на своя територия продажбата на горива с по-високи екологични спецификации от посочените в нея, за да се защити здравето на хората и/или околната среда. /В т.см. е касационната съдебна практика в Решение № 2142 от 29.06.2026 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 468/2026 г. Решение № 258 от 11.01.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10269/2020 г./ В тази връзка в Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК законодателят е приел по-строги спецификации чрез допълнителния показател "пламна температура" на дизеловото гориво, като дали нарушаването на този показател би било с иманентно негативно отражение върху здравето на населението и защитата на околната среда е недопустимо да се изследва в сферата на експерименталния научен интерес и предположения с настоящото изложение. И това е така, т.к. предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, в т.ч. вложените във основата му експериментални съждения, насочват към субективизъм и произволност, но не са способни да придадат нова перспектива към несъмнено доказаните по делото факти. В случая показателят „пламна температура“ е нормативно въведен и несъответствието на горивата с него е елемент от забраната за разпространението им, формулирана в чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЧАВ. Предвид изложеното, настоящият състав приема,че от обективна страна е безспорно доказано,че дружеството е осъществило вмененото му нарушение, като в противовес на заявения персонален интерес в жалбата, субективна страна съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН не се изследва в рамките на административно-наказателния процес, т.к. юридическото лице не може да формира вина и вината не е елемент от състава на нарушението. Преценката за "маловажност" следва да се прави по линия на фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии настоящият случай е лишен от изключващи или намаляващи обществената опасност на деянието фактори, правещи административната санкция необоснована репресивна мярка на правната укоримост на извършеното. Процесният случай не се отличава от останалите типични такива, тъй като поставя в опасност охранявани обществени отношения със ЗЧАВ с висока степен на обществена значимост, чието фактическо измерение произтича и от високите размери на предвидените санкции. Ето защо всяко нарушение, свързано с неспазване на изискванията за съответствие на предлагани,в т.ч. от крайни разпространители течни горива, следва да се преценява на плоскостта на защитения обществен интерес по ЗЧАВ. Процесното нарушение е формално - с факта на допускане на несъответствие на разпостраняваното гориво с изискванията към разпостранителите съгласно Наредбата по чл. 8, ал.1 ЗЧАВ, т.е. със самото осъществяване на очертаните съставомерни белези и не е необходимо настъпването на допълнителен вредоносен резултат, доколкото формалният му характер изключва вредата от фактическия му състав. Следва да се има предвид,че показателят „пламна температура“ не е критерий за малозначителност или явна незначителност на обществената опасност на деянието, т.к. възпламеняването на дизела при по-ниска температура от предвидената е основен каузален, рисков фактор за настъпване на пожари, аварии и др. общоопасни последици, засягащи живота, здравето, имуществени и неимуществени права на широки пластове от населението. На следващо място, поредността на нарушението като първо, е вероятно отчетена от наказващия орган, т.к. при индивидуализация на имуществената санкция е определен абсолютният минимум, предвиден в закона чл.34,ал.2 ЗЧАВ, а именно 5 112,90 евро / или 10 000 лв./ Не може обаче да се каже, че деянието обективира по-ниска обществена опасност в сравнение с другите случаи от този вид, поради което и дружеството, което го е допуснало не подлежи на наказване изобщо. Касае се гориво за дизелови двигатели от 9373, 69 л., запълващо значителна част от обема на резервоар 4. Предмета на засягане са обществените отношения, свързани с качеството на течните горива, вкл.от гледна точка изискванията за сигурност и защита правата на потребителите, надхвърлящи стандартизирания критерий и обичайна степен на възможно засягане на обществени отношения с формални административни нарушения. Изложеното не позволява да се направи извод, че деянието по разпространение на посоченото гориво, в несъответствие с показателя "пламна температура", чието въвеждане се предполага да е по съображения за сигурност и защита на потребителите, да не е обществено опасно или обществената му опасност е така незначителна, че и най-ниската предвидена в закона санкция да е прекомерна. Фактическата обстановка е различна от тази в решение по дело С-97/21 на СЕС, постановено по приложението на Директивата за ДДС относно наложена мярка запечатване на търговски обект, в който търговецът е извършил продажба на кутия цигари, без да издаде фискална касова бележка. Според т. 35 от решението на СЕС принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20 , EU: C: 2022: 202, т. 24 и цитираната съдебна практика). Що се отнася до обема и насочеността на преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че тази преценка не е абстрактна, нито механично и автоматично съотносима във всяка отделна хипотеза на едновременно приложение на ПАМ и налагане на имуществена санкция по вътрешното законодателство, което да позволи въздигането й в универсално защитно средство, позволяващо пълно елиминиране на административно-наказателно преследване в разнообразните отрасли на правнозащитени отношения. Именно в постоянната практика на Съда са формулирани три неизменчиви критерия по отношение преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, съгл.т.38 Решение по дело С-97/21 на СЕС: „Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, С‑117/10, EU:C:2022:202, т. 25 и цитираната съдебна практика)“. В т.42 от Решение по дело С-97/21 на СЕС е прокарана ясна разграничителна линия между логическата същност и степен на въздействие на съответната мярка, на плоскостта на признака, дали тя преследва в кумулативност репресивна и превантивна цел, или е сегментирана до ясно изразения й основен характер на превантивно средство, насочено към поправяне вредата от нарушението: „Що се отнася до втория критерий, свързан със самото естество на нарушението, той предполага да се провери дали разглежданата мярка преследва по-специално репресивна цел, без преследването от нея и на превантивна цел да може само по себе си да я лиши от квалификацията като наказателноправна санкция. Всъщност присъщи за наказателноправните санкции са както репресията, така и превенцията на противоправните деяния. Мярка, която се свежда само до поправяне на вредата, причинена със съответното нарушение, обаче няма наказателноправен характер (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima“. Относно кумулирането на двете мерки (ПАМ и имуществена санкция) е посочено в т. 56 от решението на СЕС, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C-570/20, EU: C: 2022: 348, т. 34 и цитираната съдебна практика). Съдът е уточнил, че в такава национална правна уредба трябва да се предвиждат ясни и точни правила, които, най-напред, да позволяват на правния субект да предвиди, кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции, след това, да осигуряват координиране на производствата с цел да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест, произтичаща от кумулирането на производства с наказателноправен характер, които се водят независимо едно от друго, и накрая, да позволяват да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 5 май 2022 г., BV, C-570/20 , EU: C: 2022: 348, т. 36 и цитираната съдебна практика). Що се касае до издадените Задължително предписание за забрана №Бс-0736/11.12.2025 г. за разпространение на течно гориво за дизелови двигатели 9371,84 л. от обект бензиностанция •••/•• местност „Г.“ ,гр.Созопол от бензинколонки №1,2,5,6,7, свързани с резервоар 4, и задължително предписание за временно спиране разпространението на гориво за дизелови двигатели от посочените бензинколонки, съдът намира, на първо място, че видно от показанията на актосъставителя, приложението на тези принудителни административни мерки е било с твърде ограничен във времето обхват, като още на 12.12.2025 г. /един ден след издаването им/ по заявление на „П.“АД е било осъществено изтегляне на количеството дизелово гориво 9371, 84 л., свързано с резервоар четири и дейността на търговското дружество в посочения обект бензиностанция •••/•• местност „Г.“, гр.Созопол е възстановена в пълен обем на изброените бензинколонки./ в т.см. и Протокол за изтегляне на течно гориво от 12.12.2025 г. от обект бензиностанция •••/••/ Отделно от изложеното, касае се единствено за частично и сегментирано преустановяване на дейностите свързани продажби на течни горива на дизелово гориво,само по отношение на един от множеството обекти, стопанисвани от „П.“АД, не и до запечатване на цялото предприятие на икономическия субект. От друга страна, запечатването касае единствено обектът – бензинколонки №1,2,5,6,7, свързани с резервоар 4,от обект бензиностанция •••/•• ••••••, от които е извършено разпространение към крайния потребител на гориво за дизелови двигатели, несъответстващо по показателя „пламна температура“ ,ерго. течно гориво с потенциално взривоопасни параметри, която забрана поначало не препятства цялостната дейност на търговеца. Според настоящия съдебен състав подобно запечатване не обременява с драстична тежест дейността на „П.“АД, като кумулирането на процедури /ПАМ и имуществена санкция/ е сведено до стриктно необходимото за превенция и противодействие на тежестта на разглежданото нарушение, следователно неприложимо се явява постулираното разяснение в т.35 от от Решение по дело С-97/21. Касае се за селективно и сегментно приложена временна забрана, чието предназначение е частично да ограничи конкретно определен обем противоправни и рискови дейности, поради което тази мярка според настоящия съд е с изцяло превантивен характер по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. И това е така, т.к. въздигнатото на ниво устойчиво неправомерно занятие разпространението на течни горива с установено несъответствие по качествени показатели, е вид общоопасна дейност с потенциал от настъпване на неограничен кръг необратими и сериозни по тежест увреждащи последици за населението и екологията. Основната дейност на търговеца не е възпрепятствана със запечатване на конкретни бензинколонки, от които е извършвано нарушението, поради което не може да се приеме, че породените от процесната административна мярка неудобства са еквивалентни и равноценни по своята стойност и насоченост или дублират административно-наказателната репресия, приложената на осн. чл.34,ал.2 ЗЧАВ с минимума на наложената имуществена санкция. Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 25а,ал.3 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгл. който за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 80 до 190 лв., а именно 40, 90 евро. Разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Държавна агенция за метрологичен и технически надзор , със седалище гр. София. Водим от горните съображения, съдът