Решение № 1602 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 174/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица]032016, подадена чрез пълномощник адв. П. Д. от АК – Стара Загора, против Решение №504 от 22.12.2025г., постановено по АНД №1675/ 2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №24-2500097 от 23.05.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора като деянието е преквалифицирано от нарушение по чл.77 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.13 ал.1 от ЗТМТМ в нарушение по с чл.77 ал.2 вр. с чл.13 ал.1 от ЗТМТМ и е намален размера на имуществената санкция от 8 000лв на 4 000лв. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че не са обсъдени възраженията му против законосъобразността на наказателното постановление, както и че липсват годни доказателства за извършване на вмененото му нарушението – да е наел на работа незаконно пребиваващ чужденец. Поддържа, че АУАН е нередовно съставен, тъй като не са спазени изискванията за неговото съдържание и формалната процедура на чл.40 от ЗАНН. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно НП № 24-2500097 от 23.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, срещу НП № 24-2500097 от 23.05.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-2500097 от 24.04.2025г., на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 8 000лв., на основание с чл.77 ал.3 вр. с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ- Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети страни. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 01.04.2025г, на 14.04.2025г и на 24.04.2025г по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател е наел на работа от 09.12.2024г с Трудов договор №00000188/09.12.2024г в град Стара Загора чужденеца –граждани на трета държава /Република Турция/ М. Ю., с дата на раждане: [дата], като „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на Република България. С въззивната си жалба работодателят е поискал отмяна на НП с твърдение, че нарушение на чл.13 ал.1 от ЗТМТМ не е извършено, както и че са допуснати нарушения на административно производствените правила. Фактически аргументи за тези твърдения не са посочени. Акцентира се и в касационната жалба на тезата, че няма доказателства наетия гражданин на трета държава да пребивава незаконно, но не се твърди, нито се сочат доказателства за право на пребиваване. Въззивният съд е приел, че нарушение на чл.13 ал.1 от ЗТМТМ е извършено с наемане на работа на гражданин на трета държава, за който не се установява да има разрешение за пребиваване, но към датата на нарушението – 09.12.2024г, не е влязло в сила НП №24-2300064/07.04.2023г, което е потвърдено на 12.03.2025г с решение №949/12.03.2025г на АС Стара Загора. По тази правна причина е преквалифицирал нарушението по основания състав на чл.77 ал.2 вр. с чл.13 ал.1 от ЗТМТМ и е намалил размера на имуществената санкция от 8 000лв на 4 000лв. Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на правото на защита, изразяващо се в липса на мотивиран отговор на наведени оплаквания, защото такива липсват. Твърденията, че нарушение не е извършено не е подкрепено с нито един факт, освен с тезата, че няма доказателства за незаконно пребиваване, но отрицателния факт, какъвто е липсата на разрешение за пребиваване се опровергава от този, който е субект на забраната по чл.13 ал.1 от ЗТМТ, а именно работодателят. Ответникът е сторил нужното да провери за статута на наетото лице и в отговор УРИ 537700-1121/07.04.2025г ОД на МВР Стара Загора посочва, че М. Ю., роден на [дата]в Турция не фигурира в масивите на МВР. Този документ е официален и удостоверява, че наетото на работа лице, което е гражданин на трета държава, която не е член на ЕС, няма право на пребиваване. Това е главният съставомерен факт, който определя правното действие по сключване на трудовия договор като нарушение на забраната по чл.13 ал.1 от ЗТМТМ, обявено за наказуемо с чл.77 ал.2 вр. с ал.1 от същия закон. Съдът е обсъдил всички документи в тяхната съвкупност и не е изопачил нито тяхното съдържание, нито е пренебрегнал доказателственото им значение. Оплакването, че той не е изпълнил в пълнота служебното начало за проверка на всеки съставомерен факт е неоснователно. Още по-малко може да се приеме за вярно, че е оставил липсващи аргументи за нередовност на АУАН без отговор. АУАН се опровергава с насрещни факти, за които се сочат доказателства, но в случая това не е сторено и не би могло след като наетото лице не фигурира в регистрите. Нарушението на чл.13 ал.1 от ЗТМТМ е просто, формално, а адресата на забраната е този, който следва да посочи, че при наемане на работа на гражданин на трета държава е проверил – защото това е задължението му, за разрешение за пребиваване. Отрицателния факт, какъвто е липсата на разрешение не оставя следи за да се иска от органа да извърши нещо различно от онова, което органа е вменил на работодателя, а именно да провери при компетентната администрация за статута на чужденеца. Сторил го е преди да бъде разрешен въпроса за административно наказателната отговорност, с което както АНО, така и въззивният съд са изпълнили своите служебни задължения да установят двата съставомерни факти – наемане на работа с трудов договор на чужд гражданин, което е изпълнителното деяние, и вторият е при липса на разрешение за пребиваване. Относно субективната страна е необходимо отново да се посочи, че на основание чл.14 ал.1 вр. с чл.11 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН съзнаването на задължението да се провери, а то се съзнава, защото необорима е презумпцията за знание на закона, потвърждава извършването на деянието в изпълнение на решението да не се спази изричната забрана тоест прекият умисъл е налице и е формиран от законния представител на юридическото лице. На ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 51.13 евро за настоящата съдебна инстанция. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд