Решение № 736 от 9.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1667/2025 г.

Производството е по реда на чл.238 от ГПК. ПРЕДЯВЕНИ са искове с пр.осн.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.316 и сл.КЗ и чл.86 от ЗЗД от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 срещу „ДЖИМ ТАЙМ“ ЕООД ЕИК204516443. Ищецът твърди, че между ищеца и ответника има сключен договор за застрахователно агентство № 21199001/ 2017г.. С него ответника като застрахователен агент се е задължил да извършва пряко договорно представителство от името и с последици за застрахователя, като сключва застрахователни договори за територията на Р България. Застрахователния агент се е задължил да събира дължимите застрахователни премии – т.4 от раздел 5 на Общите условия за застрахователно агентство, както и да отчита получените суми по застрахователните договори към ищцовата страна на каса или по банков път, в срок от 7 работни дни от получаването им от клиента. След извършена проверка на ответника е установено, че същият не е отчел към ищеца обща сума в размер на 26 652.46 лв.получени застрахователни премии по обявени като сключени с негово посредничество застрахователни договори на ищеца. Ответника е поканен от ищеца с нотариална покана да му издължи сумата. Връчването е станало на осн.чл.50,ал.4 вр.чл.47 ГПК на дата 2.11.2020 г. . Страните са сключили споразумение на 27.01.2021г., с което ответникът се е задължил да заплати сумата към ищеца на 12 месечни вноски, подробно посочени в ИМ и споразумението. Твърди, че след сключване на споразумението не е заплатена нито една месечна вноска. Предвид на това исковата претенция е предявена по исков ред. Твърди, че с оглед забавата ответника му дължи и лихва за забава в размер на законната такава, за три години назад преди предявяване на исковата молба в общ размер от 10 219.39 лева. Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 36 871.85 лева от които главница в размер на 26 652.46 лева , законната лихва от предявяване на иска и мораторна лихва в размер на 10 219.39 лева. Ответника призован по реда на чл.47 ГПК не взема становище по исковете. Предвид процесуалното поведение на ответника ищеца прави искане за постановяване на решение спрямо ответника по реда на чл.238 ГПК, което съдът е допуснал. Съдът, като взе в предвид изразените становища и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК. Съдът счита, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.Съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение. От изложените в исковата молба твърдения и представените от ищеца по делото писмени доказателства – Договор за застрахователно агентство № 21199001/16.05.2017г.,две допълнителни споразумения от същата дата и Общите условия , извлеченията от описа на сключените договори от ответника, но от името на ищеца, нотариалната покана и допълнителното споразумение № 072 от 28.01.2017г. се установяват твърдените факти с исковата молба и може да се направи извод за обоснованост и основателност на претенциите за главница – дължимите от ответника към ищеца застрахователни премии и вноски, по сключените от ответника в качеството му на застрахователен агент застрахователни договори от името на ищеца. Ответника е имал задължение да заплаща на ищеца получените от него застрахователни премии, като това задължение следва и от чл.316,ал.8 от КЗ , тъй като плащането към агента се счита за плащане към застрахователя. Признатото със споразумението от 2021г. задължение за дължими застрахователни премии е в размер на 26 652.42 лева, колкото е и претенцията по исковата молба. Сумата е разпределена за плащане в 12 месечни вноски, като първата в размер 5 000 лв., 9 вноски от 1 000 лв. и двете последни от 6 500 лв. и 6 152.46 лева. Ищецът твърди,че сумите не са платени, а ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по делото да е заплатил, която и да било от месечните вноски, по задължението признато със споразумението от 2021г., като дължими премии и вноски за периода 2018г. - 2019г., поради което съдът приема, че по делото следва да се приеме за установено, че претенцията за главница е дължима. Върху главницата на осн.чл.86 от ЗЗД се следва законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. След като главницата не е заплащана, респективно известна е датата за плащане на всяка вноска съгласно споразумението от 2021г. , то ответника след като не е заплащал вноските по споразумението, респективно с настъпване на срока за издължаването, същият е изпаднал в забава, считано от 06.01.2022г.. Предвид на това и претенцията за мораторната лихва може да се предположи, че е основателна и то в размера, който се претендира, предвид изчислението й с ел.калкулатор, за което е представено извлечение към исковата молба. Предвид на това съдът намира, че исковите претенции следва да се уважат така както са предявени. На осн.чл.239, ал.2 от ГПК съдът не следва да мотивира решението си по същество, доколкото го постановява при условията на неприсъствено решение. Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като претенциите следва да бъдат уважени изцяло в претендираните с исковата молба размери . Сумите следва да се присъдят в евро, предвид валутата за разплащане към настоящия момент или 13 627.19 евро главница и 5 225.09 евро мораторна лихва. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно представените по делото платежен документ за внесена ДТ 837.50 евро и за юр.възнаграждение сумата от 345.12 евро на осн.чл.78 от ГПК. Воден от горното, съдът