Решение № 1209 от 28.5.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Р. С. К., от [населено място], чрез адв. Р. Б., АК – П••• против Решение № 550619•••• от 04.06.2025г. на Директора на Т•• на Н•••, [населено място], с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане [номер]•••• /прот. № 2113-13-•••) от 29.04.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С разпореждането е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-13-1•••от 03.10.2024г. В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че трудовата книжка на Р. С. К. не е оформена по надлежния ред съгласно Наредбата за трудовата книжки (НКТ), без да е посочено правно основание от цитираната наредба, което въвежда конкретни изисквания за оформяне на трудовата книжка, поради което не й е зачел трудовия стаж в периода от м.02.1976 г. до м.05.1977 г. в р••• „инж. И••• Р.“ - „П••••“. Не е взето предвид от органа, че ищцата е полагала труд в Р••• „и••. И••• Р•••“ - Профкомитет, считано от 26.03.1976г. до 25.05.1977 г., на пълен осемчасов работен ден и е била осигурена задължително съгласно КТ от 1951г. и този факт е удостоверен в трудовата й книжка. За процесния период от 26.03.1976 г. до 25.05.1977 г. вписването на трудовия стаж в съответните удостоверителни документи се е извършвало съгласно действащото законодателство. Съгласно чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г., действащ в периода от 26.03.1976 г. до 25.05.1977 г., при постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да предаде на предприятието, учреждението или организацията трудовата си книжка, а при прекратяване на трудовия договор трудовата книжка се предава на ръка, като в същата се вписва причината на прекратяването му. Съгласно чл. 17 от КТ от 1951 г. не са въведени други изисквания за оформяне на трудовата книжка. Едва с приемането на Кодекса на труда от 1986 г., в Глава седемнадесета „Трудова книжка и трудов стаж“, за първи път с разпоредбата на чл. 349, ал.1, т.9 от КТ от 1986 г. се въвежда изискването в трудовата книжка да се вписва продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. Посочената норма е материалноправна и действа занапред и не може да й се придава обратно действие за периода 1976-1977 г. Изложено е, че по този начин неправилно е формиран крайният извод на органа за липса на материалноправните предпоставки от разпоредбата на чл. 68, ал.3 от КСО относно възникване на правото за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата. Допълнително пледира, че с оглед влязлото в сила Решение № 1••/10.03.2026г. по гр.д. № 23•••/2025г. по описа на РС – П•••, трудовият стаж за спорния период е установен по съдебен ред. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата, Директорът на Т••• на Н••• - П•••, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С•••, счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява становище, че фактът на установяване на спорния трудов осигурителен стаж не е бил наличен към момента на постановяване на оспореното решение, а в един по-късен момент. Претендира в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на Административен съд – П•••, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Със заявление вх. № 2113-13-••• при Т••на Н••• [населено място] от 03.10.2024 г. /л. 24/ Р. С. К. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За целта същата по опис е приложила документи за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход, включително трудова книжка № 8••/24.03.1975г., издадена от Д••• „О•• и т•••“ – П•••, удостоверение за раждане. По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, установяващо, че Р. С. К., Р. С. Г. и Р. С. М. са едно и също лице. При подаване на заявлението от нея е представено и уведомително писмо с изх.№ 5506-09••• при Т••• на Н•••- [населено място] от 05.12.2019 г.,/л. 31/ с което същата е била уведомена за направен отказ за издаване на уд. обр. У•••за периода от м.02.1976 г. до м.05.1977 г. с мотив, че в отдел „О•• о••• а•••“ [населено място] към ТП - К••• е приета разплащателна документация на осигурителя „М••• Б••• д•••“ ЕАД [населено място] дол с различни приемателно-предавателни протоколи, в които за цитирания период липсва информация за „П•••", респективно липсват данни за лицето, и че видно от приложеното ксерокопие на трудовата книжка, стажа е положен в „П••• на м••- П•••”, който като самостоятелен осигурител не е предал разплащателна документация в Архивохранилище [населено място]. С декларация вх.№ 2113-13-1••• при ТП на НОИ [населено място] от 21.01.2025 г. оспорващата е декларирала, че не може да представи уд. обр.УП-3 и други документи за удостоверяване на осигурителния й стаж при р-к „И.. Р••”- П. Б. дол за периода от 26.02.1976 г. до 25.05.1977 г. В хода на административното производство е постановено разпореждане [номер]•••• от 03.02.2025 г., с което на основание чл.98, ал.2, т.1, б.”а" от КСО е спряно производството до извършване на проверка в осигурителя ЕТ “Р. А.-Б. Р.”-[населено място] за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето за периода от 01.01.1998 г. до 01.11.1999 г. Съответно Н•••е извършил проверка при осигурителя ЕТ „Р. А.-Б. Р. и е установил осигурителен стаж и доход за периода 01.01.1998 г. – 31.10.1999 г. въз основа на разчетно-платежни ведомости /констативен протокол № КП-5-13-018•••/27.02.2025г. /л. 50/. С процесното разпореждане [номер]•••• /прот. № 2113-13-1••• от 29.04.2025г. на ръководител ПО е възобновено административното производство и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. С. К.. В резултат на извършените проверки длъжностното лице по пенсионно осигуряване е възприело, че не следва да бъде зачетен осигурителен стаж за периода от м.02.1976 г. до м.05.1977 г. при прекратения осигурител “М••• Б••• д•••” ЕАД-[населено място] дол-р••• “И••• Р•••”-“П•••”, както и, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал.3 КСО, тъй като няма изискуемите се 15 г. действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, а има 14 год. 02 мес. 22 дни. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО срещу постановеното разпореждане е постъпила жалба с вх. № 1012-••• при Т••• на Н••• [населено място] от 13.05.2025 г., подадена от Р. С. К., като са оспорени правните и фактически съображения на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и е отправено искане за отмяна на разпореждането. За да потвърди оспореното разпореждане, директорът на Т••• на Н••• – П••• е възприел изцяло мотивите изложени в оспорения административен акт, като е посочил нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал.3 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.З от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред през 2024 година жените придобиват при навършена възраст 67 години и 15 г. действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Приел е, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст, но не притежава минимално изискуемите се 15 г. действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Изложено е, че трудовата книжка на лицето не е оформена по надлежния ред, съгласно изискванията на Наредбата за трудовите книжки (НТК) и „П••• на м•••П•••” при р••• „И••• Р•••” [населено място] дол като самостоятелен осигурител не е предал разплащателна документация в А••• [населено място]. Направен е извод, че правилно пенсионният орган не е зачел периодът от м.02.1976 г. до м.05.1977 г. при прекратения осигурител “М••• Б••• д•••” ЕАД-[населено място] дол-рудник “И••• Р•••-“П•••” за осигурителен стаж. В решението си директорът на Т••• на Н•• – П••• указва на жалбоподателката възможността да установи спорния трудов стаж по съдебен ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Оспореното Решение № 550619•••• от 04.06.2025г. на Директора на Т•••на Н•••, [населено място] е връчено с известие за доставяне лично на Р. К. на 16.06.2025г. /л. 65/. Жалбата е подадена на 25.06.2025г. чрез административния орган. Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 550619•••• от 04.06.2025г. на Директора на Т••• на Н•••, [населено място]. С молба вх. № 1916/01.08.2025г. по вече образуваното и насрочено съдебно проиводство административният орган представя искова молба от Р. С. К. и Разпореждане с рег. № 10•••/19.07.2025г. на Районен съд П•••, видно от които в районния съд е образувано гр. дело № 2025172010•••/2025 г. със страни Р. С. К. – ищец и Т••• на Н••• П••• - ответник, с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред, за признаване за установено, че Р. С. К. е работила в р••• „И••• Р•••“ – „П•••т“, [населено място], община Р. на длъжността "касиер" за периода 26.02.1976 – 25.05.1977г., на пълен работен ден от 8 часа, за който период е осигурявана задължително съгласно КТ от 1951г. Въз основа на така представените доказателства се иска спиране на производството по настоящето дело до приключване на производството по гражданското дело с влязъл в сила съдебен акт. С молба вх. № 1953/07.08.2025г. жалбоподателката, чрез адв. Р. Б., представя съдебно удостоверение от ПРС за горепосочените обстоятелства и прави аналогично искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С Определение № 1•••/08.08.2025г., постановено в закрито съдебно заседание по адм. д. № 3••/2025г. по описа на АдмС – П•••, съдебното производство по делото е спряно до приключване на производството по гр. дело № 20251720102•••/2025г. по описа на Районен съд – П•••с влязъл в сила съдебен акт. След служебна справка по делото е постъпило писмо вх. № 1167/20.04.2026г. от Районен съд – П••• с приложен заверен препис от влязло в сила решение № 19*/10.03.2026г. по гр.д. № 23•••/2025г., поради което с Определение № 8•••/20.04.2026г. производството по адм. д. №3•••/2025г. е възобновено. Съгласно приложеното по делото Решение 1••/10.03.2026г. по гр.д. № 2•••2025г., по описа на РС – П•••се признава за установено по отношение Т••• на Н••• – П•••, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че ищцата Р. С. К. е работила в периода от 26.03.1976 до 25.05.1977г., в Р••• “и•••.И••• Р•••”, с Ж•••, общ. Р•••, П••• по трудов договор на длъжност касиер, при пълно работно време от осем часа, за който период е била осигурявана задължително съгласно КТ от 1951г., поради което това време й се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното Решение № 550619•••• от 04.06.2025г е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО административен орган - директор на Т••• на Н••• - П••••, в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководител "П•••• ос••••" при Т•••на Н••• – П•••, така и решаващият орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 КСО са изпълнили задължението си по чл. 35 и чл. 36 КСО, а именно: да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. От една страна с оглед установените в хода на административното производство нередовности и съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС е предоставена възможност на оспорващата да представи необходимите документи по отношение надлежното удостоверяване на осигурителния й стаж и доход, а от друга, са инициирани служебни проверки във връзка с обективното установяване на релевантните факти и обстоятелства, необходими за правилното и законосъобразно произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. В това отношение пенсионният орган е положил необходимите процесуални усилия, видно и от събраните писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО лицата придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Между страните не се спори, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия 03.10.2024 г. оспорващата е имала навършена възраст 69 години, 03 месеца и 14 ден. За придобиване право и отпускане на Л•••• по реда на чл. 68, ал.3 КСО следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка — наличие на действителен осигурителен стаж в размер на 15 години, който се явява и спорният въпрос в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на Н•••• пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата. Правилото на чл. 1, ал. 5 НПОС гласи, че при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електонното управление (ЗЕУ) в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който РБългария е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица). Редът за установяване на осигурителен стаж е разписан в чл. 40 НПОС, като съгласно ал. 1 той се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (удостоверение – образец УП-3), като посочените документи се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато последните липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Не се спори също, че в случая липсват изплащателни ведомости, тъй като прекратения осигурител не е предал разплащателна документация в архивохранилище, [населено място]. Представена е трудовата книжка (трудова книжка № 80), издадена от ДСК „Отдих и туризъм“ [населено място] на 24.03.1975 г., от която е видно, че на страници 12 – 13 е вписан трудовият стаж, положен в р••••„и•••. И••• Р•••“ [населено място], община Р••••. От направения запис е видно, че същата е заемала в р••• „и•••. И••• Р•••“ [населено място], община Р•••, Профкомитет, длъжност „касиер“, в колона 5 като дата на постъпване е отбелязано 26.02.1976 г., а в колона 7 дата на прекратяване на трудовия договор 25.05.1977 г., а като основание за прекратяване на трудовия договор е посочен чл. 29 „А“ от КТ от 1951 г. – „по взаимно съгласие на страните“. В колони 6 и 9 „Подпис на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, печат“ е положен подпис на ръководителя и кръгъл печат на П••• на м••• „и••. И•• Р••“. Съдът намира за правилен извода на административния орган, че трудовата книжка не е оформена по съответния ред. През процесния период за начина на оформянето на трудовите книжки са приложими разпоредбите на Наредбата за трудовите книжки и Инструкцията по прилагането й (Изв. бр. 26/1953 г. и бр. 49/1953 г.), както и последващите Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж при пенсиониране и класиране, в сила от 01.07.1960 г. до 05.11.1965 г., Инструкция за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ бр. 86/1965 г.) в сила от 06.11.1965 г. до 29.12.1967 г., отменена с Инструкция № 2492 (обн. ДВ бр. 20/12.03.1968 г.), в сила от 29.12.1967 г., която пък е отменена с Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обн. ДВ бр. 11/10.02.1987 г.), в сила от 01.01.1987 г. до 07.12.1993 г. Съгласно чл. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20 от 12.03.1968г). при прекратяване на трудовото правоотношение на 25.05.1977г., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. "в" от Инструкцията, длъжностното лице, извършило вписването, следва да посочи продължителността на трудовия стаж, придобит на съответното място на следващия ред под вписване напускането на работа с цифри и думи, като се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Видно от данните от представената трудова книжка, чрез което доказателство г-жа К••• претендира доказване на спорния стаж, съдът установява, че при приключването на същия няма запис относно продължителността на изслуженото време в „П••••“. След като не е оформена по изисквания начин трудовата книжка и отбелязванията в нея правилно са приети без доказателствена сила за тези факти, за които жалбоподателят претендира. В случая не са налице и други автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС. Съдът приема, че към момента на постановяване на разпореждането и потвърждаващото решение съобразно наличните по делото доказателства, събрани в хода на провелото се пред пенсионния орган административно производство за оспорващата правилно е зачетен осигурителен стаж в размер на 14 години 2 месеца и 22 дни към датата на заявлението, като са събрани всички допустими от процесуалния закон, относими към предмета на административната преписка и необходими за установяване на релевантните факти доказателства. В случая обаче следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка следва да се отчете действието на влязлото в сила Решение 1•••/10.03.2026г. по гр.д. № 23•••/2025г., по описа на РС – П•••, с което на практика се установява наличието на трудов стаж (осигурителен за целите на КСО) за спорния по делото период. Безспорно установените с това решение факти са от съществено значение за настоящото съдебно производство, доколкото те пряко се отнасят към основния административноправен спор, а от там и към отказаното право на пенсия за оспорващата. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал. 2 от сочената норма, правно значение имат и новонастъпилите факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта фактическо и правно положение и на които е придадено обратно действие. Тоест, последващите факти се вземат предвид от съда при преценката за законосъобразност на акта само ако водят до промяна на съществуващото към онзи момент фактическо и правно положение. Настоящият случай се явява именно такъв, тъй като с постановеното по реда на ЗУТОССР съдебно решение за пръв път се установява факта, че в действителност Р. К. е полагала труд за периода от 26.03.1976 до 25.05.1977г., в Р••• “и•••.И••• Р•••”, с Ж•••, общ. Р••••, Профкомитет по трудов договор на длъжност касиер, при пълно работно време от осем часа, за който период е била осигурявана задължително съгласно КТ от 1951г. и този период следва да се зачете за осигурителен стаж, независимо, че в провелото се по-рано административно производство тези факти не са доказани. Установяването на правнозначими факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК е допустимо да продължи и пред компетентния административен съд в производството по чл. 118, ал. 1 КСО, тъй като в случая целта е да бъде установено безспорно действителното наличие или действителната липса на заявеното право на пенсия на лицето към датата на подаденото от него заявление по реда на чл. 1, ал. 1 НПОС. С оглед горното се налага изводът, че за оспорващата е наличен осигурителен стаж, който не е зачетен от пенсионния орган при постановяване на разпореждане [номер]•••• /прот. № 2113-13-••••) от 29.04.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и който осигурителен стаж е пряко относим към правото й на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява неправилно и необосновано, а потвърденото с него разпореждане - незаконосъобразно, предвид новонастъпилите след постановяването им факти от значение за спорното право и дължимото от съда приложение на правилото по чл. 142, ал. 2 АПК. Обжалваното Решение № 550619•••• от 04.06.2025г. на Директора на Т••• на Н•••, [населено място] и потвърденото с него разпореждане на ръководител "Пенсионно осигуряване", следва да бъдат отменени, а преписката да се изпрати на ръководител ПО при Т••• на Н••• – П••• за произнасяне по заявление вх. № 2113-13•••• от 03.10.2024г. на Р. С. К. при съобразяване с изложените по настоящото съдебно решение мотиви по тълкуване и прилагане на закона и събраните допълнително по делото доказателства. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на пълномощника на оспорващата за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде уважено, като в тежест на Н•••бъде възложено заплащането на сумата от 306, 78 евро, равностойни на 600 лв, платени при подписване на договора. Възражението за прекомерност от ответника е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, посочен в Наредбата, изцяло съответства на обема на извършената адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на случая, съгласно критериите посочени в § 1а, ал.2, т.1, букви „а“ и „б“ и т.2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Претенцията за присъждане на разноски за държавна такса и съдебно удостоверение е неоснователна. Държавна такса в производството не се дължи по аргумент от чл. 120 КСО, а платената такава по инициатива на оспорващия при завеждане на делото подлежи на възстановяване съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси. Съдебно удостоверение по настоящето дело не е издавано, нито съдът е изисквал представяне на съдебно удостоверение по други дела. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд – П••••, III състав