Решение № 972 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 258/2026 г.

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 14, ал. 3 ЗСПД и чл. 34, ал. 1, т. 2 ППЗСПД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството по делото е образувано по искова молба на Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ – град ••• срещу Е. Р. Н.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 13.09.2024 година ответницата е подала до ДСП – ••• заявление-декларация с искане за отпускане на еднократна помощ за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти класна основание чл. 10а ЗСПД за децата си Д. Д. Н. и Д. Е. Р., като същата е отпусната със заповед на Директора на ДСП ••• от ••• година в размер на 600.00 лева и на ответницата по банков път на 14.10.2024 година е изплатена сумата в размер на 300.00 лева. Посочва, че впоследствие по служебен път е получена информация от база данни на МОН, че децата на ответницата, за които е отпусната посочената помощ са допуснали по 85 бр. неизвинени отсъствия от училище, поради което със заповед на Директора на ДСП – ••• на основание чл. 14, ал. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 2 ППЗСПД е наредено ответницата да възстанови получената еднократна помощ, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че след влизане в сила на заповедта до ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, но сумата не е възстановена. Посочва, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № •••/•••г. на Районен съд - •••, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на Е. Р. Н., че дължи на Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ – град ••• сумата в размер на 153.39 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от ••• година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 15.08 евро - мораторна лихва за периода от •••г. до •••г.. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство. Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му поделото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Посочва, че по делото липсват доказателства отпуснатата сума да е била реално преведена на ответницата. Навежда доводи, че доколкото децата са посещавали училище през първи учебен срок, то сумата не подлежи на връщана, е последицата от натрупаните отсъствия е неизплащане на втората вноска от общо отпуснатата сума в размер на 600.00 лева. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното заверено копие на Заявление-декларация, вх. № •••/••• година на ДСП – ••• /л. 4-5/ ответницата е заявила искане за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД за децата Д. Д. Н. и Д. Д. Н.. Към заявлението са приложени заверени копия на Удостоверение, изх. № ••• от ••• година на СУ „•••“ – град ••• и Удостоверение, изх. № ••• от ••• година на СУ „•••“ – град ••• /л. 5-гръб - 6/. От приложеното заверено копие на Заповед № ••• от ••• година на Директора на ДСП – ••• /л. 6-гръб – 7/ се установява, че със същата на ответницата е отпусната еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за две деца – Д. Д. Н. и Д. Е. Р. общо в размер на 600.00 лева /по 300.00 лева за всяко едно от децата/, платими, както следва: 300.00 лева след влизане в сила на заповедта и 300.00 лева – в началото на втория срок ако децата продължават да получават училище. Видно от приложеното заверено копие на Справка от Интегрирана информационна система на ДСП /л. 51/ се установява, че сумата е получена от ответницата на ••• година. От приложеното заверено копие на Заповед № ••• от ••• година на Директора на ДСП – ••• /л. 8/ се установява, че е наредено възстановяването на сумата в общ размер на 300.00 лева – по 150.00 лева за всяко едно от децата Д. Д. Н. и Д. Е. Р. поради получена информация, че децата имат допуснати по 85 неизвинени отсъствия за месец февруари. От приложените заверени копия на Известие за доставяне, протокол за залепване от ••• година и Уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК от ••• година /л. 9-11/ се установява, че заповедта е връчена по реда на чл. 18а, ал. 9, изр. последно АПК. Видно от приложеното заверено копие на Покана за доброволно изпълнение изх. № •••/••• година, ведно с известие за доставяне /л. 12-13/ ответницата е поканена да възстанови сумата по влязлата в сила Заповед № ••• от ••• година на Директора на ДСП – ••• в 7-дневен срок от получаване на поканата. Същата обаче се е върнала с отбелязване като непотърсена. По делото е приложено и заверено копие на Извлечение № ••• от ••• година /л. 52/, от което се установява, че от името на ответницата е възстановила част от търсената сума, а именно сумата в размер на 90.00 евро на ••• година. От приобщените като доказателства по делото електронни документи и сканирани копия на писмените доказателства, съдържащи се в ел. досие на Ч.гр.д. № •••/••• година на Районен съд - ••• се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № ••• за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от ••• година за процесните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на вземането, усвояването на отпуснатата сума от ответника, включително наличието на основания за възстановяване на сумата и настъпването на изискуемостта на същото. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗСПД предвижда, че в определени случи директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ, ведно със законната лихва. На основание чл. 14а, ал. 2 ЗСПД принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14, ал. 3 ЗСПД се допуска по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ по реда на ГПК. В случая по делото от приложените писмени доказателства безспорно се установява, че Е. Р. Н. е депозирала в ДСП – ••• Заявление-декларация, вх. № •••/••• година /л. 4-5/, с което е заявила искане за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а ЗСПД за децата Д. Д. Н. и Д. Д. Н., записани в първи клас. От приложената Заповед № ••• от ••• година на Директора на ДСП – ••• /л. 6-гръб – 7/ се установява, че на ответницата е отпусната еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за две деца – Д. Д. Н. и Д. Е. Р. общо в размер на 600.00 лева /по 300.00 лева за всяко едно от децата/, платими, както следва: 300.00 лева след влизане в сила на заповедта и 300.00 лева – в началото на втория срок ако децата продължават да получават училище. Видно от приложената Справка от Интегрирана информационна система на ДСП /л. 51/ сумата е получена от ответницата на ••• година. Безспорно установено е и че със Заповед № ••• от ••• година на Директора на ДСП – ••• /л. 8/ е наредено възстановяването на сумата в общ размер на 300.00 лева – по 150.00 лева за всяко едно от децата Д. Д. Н. и Д. Е. Р. поради получена информация, че децата имат допуснати по 85 неизвинени отсъствия за месец февруари. От материалите по делото е видно и че заповедта е връчена редовно по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, както и че поради необжалване на ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение. Неоснователни се явяват възраженията на назначения на ответницата особен представител. Действително е налице разминаване в имената на детето Д., доколкото в подаденото по делото заявление същото е посочено като Д. Д. Н., а в заповедта за отпускане на помощта, както и в тази за възстановяването й детето е посочено като Д. Е. Р., т. е. с имената на майката, но доколкото от приложените доказателства безспорно се установява, че от ответницата е заявена помощ за две деца и е отпусната и получена помощ за две деца, както и от съвпадението на собственото име, съответно посочване на бащино и фамилно име в единия случай като определени по произход от съпруга на ответницата, а във втория - от майката, може да бъде направен извод, че става въпрос за едно и също дете. Нещо повече, не се твърди, а и липсват доказателства ответницата да е заявявала помощ по чл. 10а ЗСПД, респективно – да е получавала такава, за други деца. Освен това действително по делото не са ангажирани доказателства за допуснати от двете деца неизвинени отсъствия, но самата заповед за възстановяване на получената еднократна помощ, имаща характеристиките на индивидуален административен акт следва да се приеме за редовно връчена по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, и тъй като липсват твърдения, съответно доказателства същата да е обжалвана, следва да се приеме, че е влязла в сила, поради което представлява основание за принудително изпълнение по смисъла на чл. 14б ЗСПД. Освен това във връзка с горните обстоятелства съдът взе предвид, представените доказателства за постъпило от името на ответницата плащана с основание възстановяване на сумата в размер на 90.00 евро на ••• година, т.е. след издаване на заповедта за възстановяване на получената еднократна помощ за двете деца, включително след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и след депозиране на исковата молба. Извършването на плащане в полза на кредитора, с основание възстановяване и при липса на твърдения, респективно – доказателства, за наличието на други суми подлежащи на възстановяване от ответницата, следва да се приеме за извънсъдебно признание на съществуването и размера на вземането, за което е издадена заповедта по чл. 14а, ал. 3 ЗСПД. Обсъдените по-горе писмени доказателства налагат извод за доказаност на главната претенция по основание и размер. Безспорно ответницата е провела административна процедура по заявяване и получаване частично на семейна помощ по реда на чл. 10а ЗСПД в качеството си на родител на две записани в първи клас деца за учебната •••/••• година. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Няма спор, че на ••• година в полза на ответницата е извършено плащане по банков път на половината от размера на помощта – сумата от 300.00 лева, което обстоятелство се потвърждава и от представената от ищеца справка /л. 51/. Издадената заповед за възстановяване на помощта от своя страна, както бе посочено по-горе, представлява валиден индивидуален административен акт, надлежно връчен на ответницата по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК на посочения от ответницата настоящ адрес, и при отсъствие на данни за обжалването по посочения в нея ред или отмяната, следва да се приеме за влязла в сила. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по въпроса за законосъобразността на издадения административен акт, включително относно наличието на предпоставките за издаването му, но при осъществяването на косвения съдебен контрол за валидност и на база изложените съображения съдът не констатира наличието на пороци, обосноваващи неговата нищожност. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният установителен иск за главница се явява основателен по своето основание. Доколкото обаче извършеното от ответницата плащане в размер на 90.00 евро е осъществено в хода на делото, последното следва да бъде взето предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата в размер на 63.39 евро - главница, като за разликата до пълния предявен размер от 153.39 евро, която разлика е в размер на 90.00 евро, предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на делото плащане. По отношение предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за обезщетение на забава в размер на законната лихва, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗСПД, съгласно която в случай на установена недобросъвестност директорът на ДСП издава мотивирана заповед за възстановяване на получените семейни помощи заедно със законната лихва. В конкретния случай ищецът претендира установяване дължимост на лихва за забава в размер на 15.08 евро, за периода от ••• година – датата на получаване на отпуснатата помощ до ••• година, датата предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. В цитираната по-горе разпоредба не е посочено от кой момент се дължи законната лихва върху главницата, а съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато няма определен ден на изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Доколкото законодателят изрично е предвидил, че отпуснатата сума се възстановява заедно със законната лихва, то в случая следва да се приеме, че не е необходима покана до длъжника за изпадането му в забава, т.е. с издаването на заповедта за възстановяване, респективно - влизането й в сила длъжникът дължи и законна лихва върху сумата, подлежащата на връщане. Законодателят обаче не е обвързал началният момент на изпадане в забава с датата, на която сумата е получена, следователно от датата на влизане сила на заповедта – ••• година ответницата е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за времето от ••• година до ••• година /деня, предхождащ датата на заявлението по чл. 417 ГПК/, както и от датата на заявлението – ••• година до окончателното плащане. Определена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на он-лайн калкулатор законната лихва възлиза на сумата 5.31 лева /2.71 евро/, до която сума и период предявеният иск за обезщетение за забава се явява основателен и доказан, а за разликата над 2.71 евро до пълния предявен размер от 15.08 евро, която разлика е в размер на 12.37 евро и за периода ••• година до ••• година, предявеният иск за дължимост на лихва за забава се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част. При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №•••/•••г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява изцяло основателна, доколкото извършеното от ответницата плащане е след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, респективно – след подаване на исковата молба. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат възложени на ответницата в размер на 204.00 евро – за внесен депозит за особен представител на ответницата. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 51.12 евро, дължима по двата обективно съединени иска, предмет на настоящото производство. Водим от горното, Великотърновският районен съд