Решение № 5168 от 28.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 543/2026 г.

Съдът е сезиран с искова молба от Х. Т. Ц. срещу Командването за комуникационноинформационна поддръжка и киберотбрана /съобразно задължителните указания по в. гр. д. № 4285/2025 г. на СГС/.

Предявени са искове за осъждането на ответника да заплати следните суми на ищеца, съобразно уточнителна молба с вх. № от 19.02.2026 г.:

• сума в размер на 25 564.59 евро /превалутирани 50 000 лева/ – представляващи неимуществени вреди, причинени болки и страдания, уронване на професионалния престиж, чувство за несправедливост и продължително психическо напрежение, спад в самочувствието и оценката за себе си, включително и обществената такава, поради неизпълнение на договорно задължение;

• сума в размер на 3 104.46 евро /превалутирани 6071.80 лв./ – пропусната полза, представляваща разликата между полученото и възнаграждението, което би получил за периода 01.07.2019 г. - 01.10.2023 г., ако беше изпълнено договорното задължение;

• сума в размер на 101.70 евро /превалутирани 198.90 лв./ – пропусната полза, представляваща разликата между полученото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношението и това, което би получил ако беше изпълнено договорното задължение, считано от 01.07.2019 година;

• сума в размер на 930.55 евро /превалутирани 1820 лв./ – пропусната полза, представляваща разликата между полученото еднократно парично обезщетение при освобождаване от военна служба и това, което би получил, ако беше изпълнено договорното задължение, считано от 01.07.2019 година.

Ищецът твърди, че от 15.10.1994 г. до 01.10.2023 г. служил като военнослужещ от състава на Въоръжените сили на Република България, като последната заемана длъжност от него била младши радиорелеен механик в пункт „Комуникационни системи “ в Защитен радиорелеен възел във военно формирование 34610-София. Първоначално от 15.10.1994 г. бил назначен на длъжност на кадрова военна служба като свръхсрочнослужещ и притежавал военно звание „сержант“. През 2004 г. в изпълнение на План за организационното изграждане на ВС на РБ до 2004 г. били извършени големи съкращения, в резултат на което бил съкратен от заеманата от него сержантска длъжност, а договорът прекратен и освободен от ВС. Към посочения момент му е дадена възможност да продължи да служа, като бъде уволнен/съкратен и веднага/непосредствено след уволнението да бъде приет на КВС, като кадрови редник, като предложението било прието от него. Промяната на служебното му положение влошило отношенията със съпругата му и тя го напуснала семейството. Посочва, че успешно завършил обучение придобиване на военно звание „младши сержант“, за да на основание чл. 17, ал. 3 ППЗОВСРБ да му бъде присвоено военно звание „младши сержант“ и да бъде назначен на длъжност „Специалист по електрообзавеждане“ в група „Електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични системи“ във военно формирование 34610 с код на длъжността 7333 2248, и ВОС 7652, 7662, 4072, 3712. Ответникът не изпълнил поетото от него задължение, по силата на сключено допълнително споразумение, с което след преминаване на горното обучение е следвало да бъде повишен в длъжност.

В резултат на неизпълнение на договорното задължение по чл. 1 от Допълнително споразумение от 05.10.2018 г. към договора за военна служба от 01.06.2010 г., изразяващо се в неизпълнение на задължението за присвояване на съответното военно звание и назначаване на длъжност „Специалист по електрообзавеждане“, настъпили за него както имуществени, така и неимуществени вреди. С допълнителното споразумение ответникът поел конкретно задължение, а именно: след успешно завършване на обучението на ищеца да му бъде присвоено военно звание „младши сержант“ и да бъде назначен на длъжност „специалист по електрообзавеждане“. Неизпълнението на това договорно задължение се явявало противоправно и виновно и съответно пораждало отговорност за всички преки и предвидими вреди. Претърпял голям брой неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх и унижения, безпомощност и уронване на честта и достойнството ми на военнослужещ от състава на ВС на РБ. Случилото се оставило трайно негативно отражение в психиката му, след неизпълнение на задълженията от страна на ответника, бил принуден да живее с мисълта за неясно и несигурно бъдеще и в страх от предстоящото му освобождаване от ВС. С оглед неизпълнението на задължението бил пропуснал да получи по-високо възнаграждение за посочената в допълнителното споразумение длъжност. Със Заповед № ЛС-27/13.09.23 г. бил прекратен договорът му за военна служба, като обаче поради неизпълнението на договорните задължения при прекратяването на договора реализирал пропуснати ползи както за разликата между полученото обезщетение за ПГО и обезщетението за ПГО, което би получил, ако задължението бе изпълнено, така и в размера на полученото еднократно парично обезщетение при освобождаване от военна служба. Моли за уважаване на претенциите. Претендира законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноски. Сочи банкова сметка с IBAN: ••••.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба. Исковете били недопустими като подадени извън тригодишния срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. По същество оспорва изковете изцяло по основание и размер. Оспорва да е налице договорно неизпълнение. Назначаването на длъжност било право, а не задължение на командирите на военните формирования. Преценката за повишаване била въпрос на целесъобразност. Оспорва наличието на виновно и противоправно неизпълнение на договорно задължение. Оспорва, че неповишаването в длъжност е причина за влошаването на семейното положение на ищеца. Било предложено на ищеца да бъде повишен в следващо военно звание и да бъде преназначен на длъжност „специалист по електрообзавеждане“, но същият отказал, тъй като това означавало смяна на местослуженето. Отделно, ищецът бил запознаван с регистъра на вакантните длъжности за сержанти и войници, но не предприел необходимите действия. Оспорват се твърденията за търпени неимуществени вреди и за страх от несигурно бъдеще от предстоящото освобождаване от военна служба. Ищецът бил освободен от военна служба поради навършване на пределна възраст, а не бил напуснал поради неизпълнение на договорното споразумение. При евентуалност прави възражение за съпричиняване поради бездействие. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на претенциите поради погасяване по давност. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно допустимостта на производството:

Съгласно определение № 789/02.12.2013 г. по ч. гр. д. № 2885/2013 г. на IV г. о. на ВКС приетото разрешение по отношение на държавните служители в МВР, които са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение следва да се прилага и спрямо военнослужещите по договор за военна служба по ЗОВСРБ, които не могат да бъдат поставени в неравностойно положение с държавните служители /чл. 126 ЗДС/.

Имуществени спорове, извън глава Шеста от ЗДсл, включително и други имуществени спорове по чл. 173 и други разпоредби от ЗОВСРБ, но които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища – в този смисъл определение № 52 от 31.08.2015 г. по № 17/2015 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС.

Въпросът за надлежния ответник по спора е решен със задължителното за настоящия съд решение по гр. д. № 4285/2025 г. по описа на СГС, поради което и е конституиран надлежният ответник Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, като са повторени съдопроизводствените действия от етап изпращане на препис от исковата молба и приложенията за отговор по реда на чл. 131 ГПК.

В разглежданата хипотеза макар да се касае за служебно правоотношение, претендираните от ищеца вреди произтичат не от конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, включително издаден от него индивидуален административен акт, а от договорно неизпълнение на процесното допълнително споразумение, поради което по така заведените искови претенции компетентен е настоящият съдебен състав.

С разпореждане от 29.01.2026 г. са дадени нарочни указания на ищеца, като е постъпила уточнителна молба с вх. № от 19.02.2026 г. Ищецът изрично сочи, че претендираните вреди са в резултат на неизпълнение на договорното задължение по чл. 1 от допълнителното споразумение от 05.10.2018 г. към договора за военна служба от 01.06.2010 г. Разпоредбите от ЗОВСРБ, уреждащи право на обезщетения, касаят гражданскоправни последици от прекратяването, респ. неизпълнението на договора за кадрова военна служба. С оглед твърденията на ищеца за претърпените имуществени и неимуществени вреди, то правната квалификация на предявените искове е чл. 173 ЗОВСРБ вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД.

По същество:

С определение от 07.05.2026 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелствата, че: ищецът от 15.10.1994 г. до 01.10.2023 г. служил като военнослужещ от състава на Въоръжените сили на Република България, че на 05.10.2018 г. било сключено Допълнително споразумение към договора за военна служба от 01.06.2010 г., в което било предвидено, че след успешно завършване от ищеца на обучение за придобиване на военно звание „младши сержант“, на основание чл. 17, ал. 3 ППЗОВСРБ щяло да му бъде присвоено военно звание „младши сержант“ и да бъде назначен на длъжност „Специалист по електрообзавеждане“ в група „Електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични системи“ във военно формирование 34610 с код на длъжността 7333 2248, и ВОС 7652, 7662, 4072, 3712. Не се спори и, че ищецът е успешно завършил обучение придобиване на военно звание „младши сержант“, а със заповед Заповед № ЛС-27/13.09.23 г. бил прекратен договорът му за военна служба. Не се спори по делото, че ищецът е служил във Военно формирование 34610, което е част от Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, което е структура от състава на въоръжените сили.

Установява се и от представените и приети писмени доказателства, че с допълнително споразумение № 184 от 05.10.2018 г. към договор за военна служба № 90/01.06.2010 г. между началника на Военно формирование 34610-София и Х. Т. Ц. е уговорено в чл. 1 от споразумението, че след успешно завършване на обучението за придобиване на военно звание „младши сержант“ на основание чл. 17, ал. 3 от ППЗОВСРБ на редник 3-ти клас Х. Т. Ц. щяло да му бъде присвоено военно звание „младши сержант“ и назначен на длъжност „специалист по електрообзавеждане“ във военно формирование 34610 с код на длъжността код на длъжността 7333 2248, и ВОС 7652, 7662, 4072, 3712.

От приложена по делото Заповед на командира на стационарната комуникационна и информационна система № РД-01-400 от 09.11.2018 г. и удостоверение за завършен курс за придобиване на военно отчетна специалност № 41/09/11.2018 г. с приложението към него се установява, че Х. Т. Ц. е завършил успешно курс за обучение на военнослужещи за придобиване на военно звание „младши сержант“ в учебен център във военно формирование 46390 – гр. София за периода от 15.10.2018 г. до 09.11.2018 г.

Със Заповед № ЛС-29/20.09.2023 г. на началника на военно формирование 34610 – гр. София е отчислен Х. Т. Ц., считано от 02.10.2023 г. от списъчния състав на военното формирование. Определени са следните парични обезщетения: на основание чл. 227, ал. 1 и чл. 228, ал. 1 ЗОВСРБ еднократно парично обезщетение в размер на 40 300 лв.; на основание чл. 199 ЗОВСРБ за неизползван платен годишен отпуск общо 4893.57 лв. за 51 работни дни; по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ еднократно парично доволствие в размер на 800 лв.; неусвоен годишен лимит за 2022 г. в размер на 266.10 лв.; неусвоен годишен лимит за 2023 г. в размер на 600.55 лв.; Представени са и доказателства за начислените трудови възнаграждения и обезщетения и за изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение /л. 24-25/.

С рапорт от 14.09.2023 г. /вх. № от 15.09.2023 г./ Х. Т. Ц. е поискал да бъде назначен на вакантна длъжност сержант съобразно допълнително споразумение № 184 от 05.10.2018 г., а ако не бъде удовлетворено искането му, то рапортът да се считал за предизвестие за прекратяване на договора.

Установява се от представените по делото писмени документи, че военно формирование 34610-София е от състава на Командването за комуникационноинформационна поддръжка и киберотбрана, което е юридическо лице на бюджетна издръжка по чл. 60д ЗОВСРБ.

Представен е по делото списък на лицата запознали се с регистъра на вакантните длъжности за сержанти /старшини/ и войници към 06.04.2023 г. във Военно формирование 34610. В списъка фигурира и подписът на Х. Т. Ц. на 20.04.2023 г., като същият не е оспорен в законоустановения за това срок.

Представено е по делото становище на началник на секция „Административно обслужване“ по подадения рапорт на Х. Ц. с вх. № 2438/15.09.2023 г. В становището е посочено, че с ищеца са провеждане многократни беседи за назначаването му на предложената длъжност или други вакантни длъжности, но той отказвал, тъй като желаел да бъде назначен на вакантна сержантска длъжност на Радиорелеиния възел, където работел. През 2020 г. длъжност „Специалист по електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични системи“ била обявена за вакантна в Регистър на вакантните длъжности за сержанти /старшини/ и войници /матроси/ с рег. № 30-01-29/28.04.2020 г., раздел 2.3. „Стационарна комуникационна и информационна система“, но ищецът не бил кандидатствал за назначаване на длъжността. Към датата на подаване на рапорта нямало вакантни длъжности за сержанти във Военно формирование 34610.

От представения на л. 73-74 от делото Регистър на вакантните длъжности за сержанти /старшини/ и войници /матроси/ през 2020 г. действително се установява ,че е била налице свободна длъжност за сержант длъжност „Специалист по електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични системи“ във Военно формирование 34610, която към този момент е била и единствената вакантна длъжност за сержант в това военно формирование.

Представени са и бюджетни платежни нареждания за изплатено обезщетения на Х. Т. Ц., както следва: 4 404.21 лв. обезщетение по чл. 199 ЗОВСРБ; 800 лв. за обезщетение по чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ и 866.65 лв. за обезщетение за облекло.

От приетата в съдебно заседание на 02.07.2026 г. ССчЕ се установява размерът на разликата в брутното възнаграждение на ищеца като ,,редник 3-ти клас‘‘ и заемащ длъжност на войник и заплащането, което би получавал, ако беше назначен на сержантска длъжност и повишен във военно звание ,,младши сержант‘‘ за времето от годишното разместване през 2019 г. до момента на освобождаването му от военна служба. Размерът на разликата за времето от 01.07.2019 г. до 01.10.2023 г. е изчислена на 6071,80 лева. Посочена е и разликата между размерът на полученото по чл. 227 ЗОВСРБ обезщетение и обезщетението, което ищецът би получавал, ако беше назначен на сержантска длъжност и повишен във военно звание ,,младши сержант‘‘. Съгласно представеното заключение по експертизата се установява, че разликата би била 1820 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неизползваният платен годишен отпуск от страна на ищеца бил 51 дни. Разликата в изплатеното обезщетение по чл. 199 ЗОВСРБ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 51 дни като ,,редник 3-ти клас‘‘ и заемащ длъжност на войник и заплащането, което би получавал, ако беше назначен на сержантска длъжност и повишен във военно звание ,,младши сержант‘‘ би била 198,90 лева в нетен размер след приспадане на ДОД. Сумите за възнагражденията и обезщетенията по чл. 227 и чл. 199 ЗОВСРБ съобразно длъжността, която заемал ищецът, били изплатени в пълен размер.

От разпита на свидетеля И.М.И. се установява, че с ищеца са съседи и се виждат почти всеки ден. Свидетелят знаел, че той работил в някакво секретно поделение в Етрополе към армията, но не знаел какво. Към момента не работил там, бил уволнен. Мисли, че 2023 г. го махнали от работа. Свидетелят знаел че ищецът карал някакви курсове за повишаване в чин, от което щяла да се повиши и заплатата му, както и щяло да се отрази на пенсията му. Ходил на обучение към 2018 г., ходил всеки ден в София. Очаквал да бъде повишен, но така и това не се случило. Премахнали го от работа по-рано, даже не бил навършил пенсионна възраст. Надявал се, че щял да взема по-голяма пенсия, ако го били повишили. Когато го премахнали от работа видял промяна в него, затворил се и не контактувал с други хора. Споделял му, че се чувствал унизен като го махнали, защото разчитал на тази държавна работа. Децата и майка му му помагали, понеже той доходи не вземал, защото не бил пенсионер. Загубил мотивация, след като го махнали от длъжност. Нощно време излизал на терасата и му споделял, че не можел да спи и взимал сънотворни. Според свидетеля няколко години продължила тази тревожност, тя била от преден период, защото ищецът се бил развел с жена си точно заради работата. Не бил работил друга работа след това. Ищецът се развел преди 2010 г. И преди това имал проблеми, но след отстраняването му, откакто не ходил на работа, положението било по-сериозно.

За основателността на претенциите ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил договора за военна служба и допълнителното споразумение към него с посоченото съдържание, че е бил военнослужещ при ответника, че е завършил обучение придобиване на военно звание „младши сержант“, както и, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди в резултат на договорното неизпълнение на чл. 1 от допълнителното споразумение, сигурност за увеличаване на имуществото относно претенциите за пропуснати ползи, както и размер на вземанията.

Основният спорен въпрос по производството е налице ли е договорно неизпълнение от страна на ответника, респ. каква е процедурата за присвояване на военно звание „младши сержант“ и назначаване на длъжност „специалист по електрообзавеждане“.

Няма спор, че между страните и сключено допълнително споразумение и е уговорено, че след успешно завършване на обучението за придобиване на военно звание „младши сержант“ на основание чл. 17, ал. 3 от ППЗОВСРБ на редник 3-ти клас Х. Т. Ц. щяло да му бъде присвоено военно звание „младши сержант“ и назначен на длъжност „специалист по електрообзавеждане“ във военно формирование 34610. Несъмнено с допълнителното споразумение са поети две задължения: за присвояване на военно звание и за преназначаване на друга длъжност. Служебното правоотношение на военнослужещите е строго регламентиран административен /публичноправен/ режим, в който принципът на свобода на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ е ограничен от административноправни норми, поради което следва да се разгледат правилата и редът за всяко едно от двете задължения – за присвояване на военното звание и за назначаване на посочената в допълнителното споразумение длъжност.

Правилата за присвояване, повишаване и понижаване във военно звание са уредени в раздел IV от ППЗОВСРБ, В чл. 17, ал. 3 ППЗОВСРБ е предвидено, че на войниците, завършили съответната подготовка за сержанти /старшини/ в курс за придобиване на сержантско /старшинско/ звание в професионален сержантски /старшински/ колеж или в учебен център, се присвоява първо сержантско /старшинско/ звание „младши сержант“ /“старшина II степен“/ и те се назначават на сержантска /старшинска/ длъжност в съответствие със сключеното допълнително споразумение, а в чл. 21 ППЗОВСРБ – военнослужещият може да бъде повишен в следващо военно звание, ако са налице следните условия: да е изтекъл минималният срок за престояване във военно звание по чл. 19; да притежава изискващото се за съответната длъжност образование, квалификация и атестационна оценка; да заема или да се назначава на длъжност, изискваща по-високо военно звание; да не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Ключовото относно военното звание е, че предпоставка за получаването му, е военнослужещият да заема или да се назначава на длъжност, изискваща по-високо военно звание. Военното звание следва длъжността. Ако ищецът към момента на завършване на курса вече е бил назначен на длъжността „специалист по електрообзавеждане“ /или друга длъжност, за която щатът изисква звание „младши сержант“/, то присвояването на званието по чл. 17, ал. 3 ППЗОВСРБ следва да се извърши незабавно след завършване на курса, защото изискването на чл. 21 ППЗОВСРБ вече е изпълнено. Ако обаче военнослужещият заема войнишка длъжност, той няма право да получи звание „младши сержант“, докато продължава да заема тази длъжност. За да получи званието, той първо /или едновременно/ трябва да бъде назначен на новата сержантска длъжност.

По делото не е спорно, че е заеманата от ищеца длъжност към датата на прекратяване на правоотношението – радиорелеен механик, не изисква по-високо военно звание. Доколкото ищецът не е заемал длъжност, изискваща по-високо военно звание, то, за да бъде повишен в следващо военно звание е следвало първо /или едновременно/ да се назначи на длъжност, изискваща по-високо военно звание, поради което и, за да се отговори дали е налице неизпълнение на съществуващо задължение по допълнителното споразумение, то следва да се разгледа и императивния ред за назначаване на длъжности на военнослужещи.

Правилата за назначаване и преназначаване на длъжности са уредени в раздел V от ППЗОВСРБ. Съгласно чл. 32 ППЗОВСРБ военнослужещите се назначават и преназначават на длъжност: 1. по време на годишното разместване по Регистъра на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати и Регистъра на вакантните длъжности за сержанти и войници; 2. по списък – а) на длъжности, определени за заемане от завършилите военни академии, висшите военни училища и професионалните сержантски колежи в страната и в чужбина, завършилите Академията на Министерството на вътрешните работи за нуждите на Министерството на отбраната, и за стипендиантите на Министерството на отбраната - след завършване на обучение; б) на длъжности, определени за заемане от военнослужещите, завръщащи се от изпълнение на военна служба извън територията на страната в задгранични представителства на Република България, или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи; в) на длъжности, определени за заемане от военнослужещите, завръщащи се от изпълнение на военна служба на територията на страната в състава на многонационални формирования, или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи; 3. при спечелване на конкурс или след избор; 4. през цялата година по решение на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица след мотивирано предложение на ръководителите на административни структури от Министерството на отбраната, ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и командирите на военни формирования от Българската армия; 5. при организационно-щатни промени и промени в параметрите на длъжността по чл. 13, т. 1 и/или организационните връзки и взаимоотношения по чл. 13, т. 5; 6. по план-предложение за комплектуване на вакантни и овакантяващи се длъжности, по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

От посочените възможности единствено приложима за ищеца е тази по чл. 32, т. 1 ППЗОВСРБ по време на годишното разместване по Регистъра на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати и Регистъра на вакантните длъжности за сержанти /старшини/. За ищеца не са приложими останалите основания, същият не се е явявал на конкурс, не се позовава на решение на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица или на организационно-щатни промени и промени в параметрите на длъжността, не попада в изключенията, посочени в чл. 32, т. 2 ППЗОВСРБ. В исковата молба на л. 4 от делото пред СРС ищецът, сочи: „в конкретния случай не беше изпълнено предписаното от страна на ответника задължение, имплицирано в нормата на чл. 32, т. 2, б. а, като умишлено не бях включен в нарочните списъци, както към годишното разместване през 2019 г., така и през следващите години“. Редът за преназначаване в случая очевидно не е по списък по чл. 32, т. 2, б. а ППЗОВСРБ ищецът нито твърди, нито доказва да е завършил военна академия, висше военно училище, професионален колеж, Академията на МВР или пък да е бил стипендиант на Министерството на отбраната.

Ищецът се позовава и на разпоредбата на чл. 33а ППЗОВСРБ, която гласи, че военнослужещите, сключили допълнително споразумение в изпълнение на чл. 145 ЗОВСРБ, могат да бъдат преназначавани на длъжност в по-високо длъжностно ниво при условията на чл. 156, ал. 2 ЗОВСРБ, но съдът намира, че същата е не приложима в случая. От една страна, се касае до преназначаване не на длъжност, различна от заеманата, а на длъжност в повисоко длъжностно ниво от тази, предвидена в допълнителното споразумение. Като от буквалното тълкуване на чл. 145 и чл. 156, ал. 2 ЗОВСРБ следва, че в преимуществения случай се касае до допълнителни споразумения във връзка със задължения да се изпълнява военна служба в определен срок след завършване на обучението или квалификацията. В случая не се твърди за ищеца да са произлезли задължения по смисъла на чл. 145 ЗОВСРБ, поради което и тази разпоредба е неприложима. От друга страна, ищецът не доказва да попада в изчерпателно изброените хипотези в тази разпоредба, вкл. и в т. 9 на чл. 145, ал. 1 ЗОВСРБ. Не се установява нито курсът да е бил с продължителност поне 8 седмици, нито квалификационен курс да е бил свързан с разходване на финансови средства от Министерството на отбраната на стойност, по-голяма от три минимални работни заплати.

Към процесното допълнително споразумение приложение намира чл. 65, ал. 1 ППЗОВСРБ. В самото допълнително споразумение ясно е посочено, че се сключва на основание чл. 65, ал. 1 ППЗОВСРБ, а не по реда на чл. 33а или чл. 65, ал. 2 ППЗОВСРБ. Според чл. 65, ал. 1 ППЗОВСРБ при изменение на правата и задълженията на страните или на условията и срока, уговорени в договора за военна служба и с оглед гарантиране на възвращаемост на изразходваните средства за обучение или повишаване на квалификацията на военнослужещия между военнослужещия и министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, се сключва допълнително споразумение по инициатива на една от двете страни.

Доколкото съдът приема, че в случая за назначаването на нова длъжност, изискваща военно звание „младши сержант“, е приложим редът на чл. 32, т. 1 ППЗОВСРБ, то е необходимо за назначаването активно поведение от страна на военнослужещият. Съгласно чл. 64, ал. 1 ППЗОВСРБ сержантите и войниците се преназначават на длъжност по подаден рапорт за заемане на длъжност от Регистъра на вакантните длъжности за сержанти и войници със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице, а според ал. 2 – рапортът се подава до ръководителя на административната структура от Министерството на отбраната, ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или командира (началника) на военно формирование, като в него се посочват не повече от три длъжности. В случай че вакантната длъжност е в друго военно формирование/ структура, военнослужещият може да подаде рапорт, след като е прослужил 2 години в съответното военно формирование/структура. Според чл. 64, ал. 4 ППЗОВСРБ решение за преназначаване на длъжност на военнослужещите по ал. 1 се взема от командира /началника/ на военното формирование или от ръководителя на съответната структура, в която е вакантната длъжност.

Ищецът е бил запознат с реда за заемане на вакантна длъжност, тъй като именно поради това е подал рапорта от 15.09.2023 г. По делото обаче е установено, че длъжността, за която е бил сключено допълнителното споразумение „Специалист по електрообзавеждане“ в група „Електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични системи“ във военно формирование 34610 е била вакантна 2020 г., но ищецът нито твърди да е подал рапорт за заемане на длъжността, нито да е заявил каквото и да е желание за назначава на длъжност, която би позволила съгласно чл. 21 ППЗОВСРБ да получи сержантско военно звание. По делото са представени и доказателства, че ищецът е уведомяван своевременно за наличните ежегодно вакантни длъжности в Регистъра. Освен това съгласно чл. 37, ал. 6 ППЗОВСРБ регистрите на вакантните длъжности се публикуват в Комуникационно-информационната система „Щит“ и на интернет страницата на Министерството на отбраната. Въпреки това ищецът не се е възползвал от реда за назначаване на обещаната длъжност, като не е заявил желание след овакантяването й за заемането на същата. Приложим е редът на чл. 32, т. 1, б. а ППЗОВСРБ, който изисква следните предпоставки, за да изпадне ответникът е договорно неизпълнение и да носи отговорност за вреди: овакантяване на длъжността, за която е сключено допълнителното споразумение и подаване на рапорт по реда на чл. 64 ППЗОВСРБ за заемане на длъжността от страна на ищеца. Според съда, в случая уговорката между страните не е достатъчна да обуслови договорната отговорност на ответника, тъй като за преназначаването на длъжност законът и правилникът за прилагането му изискват и допълнителни елементи. Допълнителното споразумение трябва да се тълкува не изолирано, а в контекста на целия правен режим на ЗОВСРБ. Уговорката за назначаване на конкретна длъжност не може да се разбира като абсолютно задължение на ответника, независимо от законовите процедурни изисквания. Разпоредбите на чл. 32, т. 1, б. а във вр. с чл. 64 ППЗОВСРБ, които уреждат реда за заемане и преназначаване на длъжности, са императивни.

Ищецът е следвало да следи Регистъра на вакантните длъжности за сержанти и да се възползва от завършеното обучение, като е можел да кандидатства за всяка една свободна позиция, която изисква военно звание „младши сержант“, но единствено кумулативното наличие на следните предпоставки: овакантяването на длъжност „Специалист по електрообзавеждане“ в група „Електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични системи“ във военно формирование 34610 и подаване на рапорт от Х. Ц. за заемане на длъжността биха довели да наличие на изискуемо задължение за преназначаването на ищеца на тази длъжност по време на годишното разместване и са от естеството си да породят договорната отговорност на ответника. В случая наличието на посочените предпоставки не се установява по делото, поради което и не са налице основания за ангажирането на отговорността на ответника.

На следващо място, за относително продължителния период от момента, в който споразумението е сключено и ищецът е завършил курса си на обучение, а именно видно от представеното удостоверение 09.11.2018 г. до месец 09.2023 г., когато е налице първият рапорт от страна на ищеца да бъде повишен са изминали почти 5 години. Като рапортът на ищеца е подаден едва след като е уведомен, че след няколко дни служебното правоотношение с него ще се счита за прекратено по силата на закона, поради навършване на пределна възраст /49 години/ по смисъла на чл. 160, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ /в редакцията на разпоредбата към м.09.2023 г./. В разглежданата хипотеза с оглед на особеностите на разглежданата материя, касаеща обществените отношения, свързани с отбраната на страната е налице необходимост от сътрудничество от страна на кредитора – ищец с оглед участието му при обявяване на свободни бройки и подаване на изискуемите за това документи, както и възможността да изрази волеизявление за назначаване на по-висша военна длъжност по съответния ред.

Съдът счита, че твърде закъснялото волеизявление от страна на ищеца да бъде назначен и бездействието му през целия процесен период, дори при наличие на установено договорно неизпълнение /каквото съдът прие, че не се доказва/, би довело до освобождаване на длъжника от отговорност по реда на чл. 83 ЗЗД. Дори да се приеме, че е необходимо ответникът да направи възражение за приложението на чл. 83 ЗЗД, то в отговора на исковата молба се изложени твърдения за бездействието на ищеца и е направено възражение за съпричиняване, което по своя характер представлява именно твърдение за наличие на хипотеза на компенсация на вини /л. 18 от делото/.

Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЗД не се дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на вредите, е единствена причина за настъпването им. Между тях и поведението на длъжника няма причинна връзка – решение № 289 от 17.10.2025 г. по т. д. № 2218/2024 г. на I т. о. на ВКС, решение № 97 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 5783/2014 г., III г. о. на ВКС. В решение № 262 от 22.05.2015 г. по т. д. № 3118/2013 г. на I т. о. на ВКС се приема, че при договорната отговорност вредата може да се дължи и на поведението на самия кредитор. Поведението на кредитора може да се изрази и в бездействие, тогава когато договорът или нормативен акт му вменяват извършването на действия, за да бъдат предотвратени вреди, във връзка с възложените му с договора или нормативния акт функции от обществен интерес.

Бездействието на заинтересованата страна в един значителен период, включително неподаването на рапорт по реда на чл. 64 ППЗОВСРБ при наличието на свободна през 2020 г. позиция „Специалист по електрообзавеждане“ в група „Електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични системи“ във военно формирование 34610, съответно подаването на такъв рапорт години след завършването на обучението, а именно дни преди навършването на пределна възраст и то при знанието, че липсва вакантна позиция за „младши сержант“, не следва да обуславя наличието на отговорност от страна на ответника. В случая ППЗОВСРБ и императивният ред за преназначаване на по-висока длъжност вменяват на ищеца едно активно поведение. Ищецът не е предприел и не доказва никакви действия или запитвания в продължение на повече от 4 години, поради което бездействието му изключва отговорността за вреди на длъжника. В случая не съществува задължение съобразно особения характер на материята за служебно-автоматично преназначаване на друга длъжност. Тъй като изпълнението на задължението изисква активно поведение и от страна на кредитора, а той не го извършил, длъжникът следва да се освободи от отговорност на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД.

Не на последно място, относно претенциите за имуществени вреди, съдът намира, че е налице и допълнителен аргумент за неоснователност на претенциите. Касае се до претенции за пропуснати ползи. В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Пропусната полза е неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото. Установяването й се основава на предположение за състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно сочените неправомерни действия. Увеличаването на имуществото следва да е сигурно при нормалните за случая обстоятелства и състояние на гражданския оборот /виж решение № 72 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2010 г., III г. о./.

При пропуснатата полза трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказва сигурност за увеличаване на имуществото си. Доколкото не се установява по делото същият да изпълнил изискуемите предпоставки и да е заявил желание за преназначава на длъжност, то няма как да се приеме, че само поради поведението на ответника със сигурност е щял да бъде да назначен да длъжност „Специалист по електрообзавеждане“ и да получава по-високо възнаграждение, респ. при прекратяване на служебното правоотношения да му се дължат по-високи обезщетения за освобождаване от военна служба и за неизползван платен годишен отпуск.

Доколкото не са налице всички елементи от фактическия състав на претенциите за неизпълнение на договорно задължение, то е безпредметно обсъждането на останалите елементи, обуславящи договорната отговорност на ответника.

Исковете ще се отхвърлят изцяло.

По разноските:

Разноски по делото се дължат на ответника. На ответника ще се присъди сумата от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25 НЗПП.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД