Решение № 3573 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 577/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. във вр. с чл.256 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба (с характер на искова молба с правно основание чл.256 от АПК) на Д. Р. Й. [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ. Мъглиж, ул. •••, подадена чрез пълномощника му адв. Д. К. от АК – Стара Загора, с която е оспорено като незаконосъобразно бездействие на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Стара Загора да изпълни задължението си по чл.152, ал.2 от АПК, с искане да бъде осъден ответникът да изпрати в Административен съд – Стара Загора преписката по издаване на оспорения акт – разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г., с посочен издател Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, жалба срещу което разпореждане е била подадена до съда чрез ТП на НОИ – Стара Загора с вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. Ищецът твърди, че на 04.05.2026г. е подал жалба срещу незаконосъобразен акт на административния орган, входирана в деловодството на ТП на НОИ-Стара Загора с вх. № 1012-23-65/ 04.05.2026г. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.152, ал.2 от АПК, органът има задължение в тридневен срок да изпрати цялата преписка по издаването на акта в съда, което задължение в случая се явява неизпълнено. Счита, че неизпълненото административно задължение релевира незаконосъобразно административно бездействие по смисъла на чл.256, ал.2 от АПК, с оглед на което е направено искане да бъде осъдено ТП на НОИ-Стара Загора да изпълни произтичащото от разпоредбата на чл.152, ал.2 АПК задължение, като изпрати цялата преписка по издаването на обжалвания акт в Административен съд - Стара Загора. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на исковата претенция. В представения писмен отговор от процесуалния представител на ответника се заявява, че по постъпилата в ТП на НОИ – Стара Загора жалба вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г., подадена от Д. Й., е образувано административно производство по чл.117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: На 01.07.2025г. ищецът в настоящото съдебно производство – Д. Р. Й., е подал чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание Кодекса за социално осигуряване (л.35 по делото). Към заявлението са приложени Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Посредством системата за електронен обмен на социално осигурителна информация ЕESSI, са получени изисканите за издаване от компетентната институция на Италия формуляри за удостоверяване на осигурителни периоди и осигурителен доход - структурирани електронни документи - СЕД U017 – осигурително досие и СЕД U004 – информация за заплати, от които се установяват периодите на заетост на Д. Й. в Италия, размера на получаването възнаграждение, периодите на осигуряване, както и периодите на получаване на обезщетение за безработица. С разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора (л.79 по делото), на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, на Д. Й. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 28.06.2025г. до 27.10.2025г., в размер на 18.00 лева (9.20 евро) дневно. В разпореждането е посочено, че с оглед получения структуриран електронен документ СЕД U017 от компетентната институция на Италия, има данни за получаване от Д. Й. на парично обезщетение за безработица за периода 01.01.2024г. – 17.04.2024г., като съгласно чл.54б, ал.4 от КСО безработните лица, придобили право на ПОБ по чл.54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на такова обезщетение, получават минимален размер на обезщетението за срок от 4 месеца. С вх. № 1030-23-56 от 22.01.2026г. в ТП на НОИ – Стара Загора е регистрирано постъпило по ел. поща писмо от Д. Й., с което е изразено становище, че потвърдените от компетентната институция на Италия периоди на получаване на обезщетение за безработица са некоректни, като е направено искане за ново запитване относно периодите за получаване на обезщетение от Италия (л.84 по делото). Във връзка с направеното искане е извършена повторна проверка, като е отправено ново запитване до компетентната институция на Италия. С разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора (л.33 по делото), на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО, е отказано да бъдат изменени размера и периода на отпуснатото на Д. Й. с разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г. парично обезщетение за безработица. В разпореждането е посочено, че след постъпилото от Д. Й. на 22.01.2026г. искане, е направено ново запитване до КИ на Италия относно коректността на периодите на обезщетение за безработица, като с получения на 10.03.2026г. отговор компетентната институция на Италия потвърждава данните от получения СЕД U017 за периоди на обезщетения на безработица. С оглед на което е прието, че липсва основание за промяна в периода и размера на отпуснатото ПОБ. В разпореждането изрично е посочено, че същото може да бъде обжалвано по реда на чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ – Стара Загора, в 14-дневен срок от получаването му. С вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. в ТП на НОИ – Стара Загора е постъпила жалба, подадена от Д. Р. Й. чрез пълномощника му адв. Д. К., срещу разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г., сочено като издадено от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора (л.28). Жалбата се сочи подадена до Административен съд – Стара Загора, чрез ТП на НОИ – Стара Загора. Съгласно писмо вх. № 3531/ 21.05.2026г. от процесуалния представител на ответника (л.15), по така постъпилата жалба е образувано административно производство по чл.117 от КСО. С вх. № 4110 от 10.06.2025г. по делото е постъпило и постановеното в производството по чл.117 от КСО Решение № 1040-23-54 от 02.06.2026г., с което Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил, като неоснователна, подадената от Д. Й. жалба и е потвърдил изцяло разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск по чл.256 от АПК срещу Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, е процесуално допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен. Съображенията за това са следните: Защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи, респ. на длъжностни лица от администрацията, е регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от АПК. Нормата на чл.256, ал.1 от АПК урежда защитата срещу бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а по чл.256, ал.2 от АПК – защита при неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване. В този смисъл незаконосъобразно административно бездействие по чл.256 от АПК представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на органа, което не кореспондира на нормативно предвиденото като изискуемо поведение за извършване на дължимите по закон фактически действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност. В случая с предявения иск по чл.256 от АПК се търси защита по съображения за твърдяно незаконосъобразно бездействие на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, да изпълни задължението си по чл.152, ал.2 от АПК в тридневен срок да изпрати в Административен съд – Стара Загора преписката по издаване на оспорения акт – разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г., сочено като постановено от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, жалба срещу което е била подадена до съда чрез ТП на НОИ – Стара Загора с вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. Съгласно чл.152, ал.1 от АПК, жалбата срещу административния акт се подава чрез органа, издал оспорвания акт. В чл.152, ал.2 от АПК /в приложимата редакция/ е регламентирано, че в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица, органът изпраща жалбата заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това. От фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че с вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. в ТП на НОИ – Стара Загора е постъпила подадена до Административен съд – Стара Загора чрез ТП на НОИ – Стара Загора жалба от Д. Й. чрез пълномощника му адв. Д. К., срещу разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г., сочено като издадено от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Независимо от посоченото издаване на оспорения акт от Директора на ТП на НОИ Стара Загора, от обстоятелствената част на жалбата без съмнение се установява, че въведеният с жалбата като предмет на оспорване акт, е постановеното на основание чл.54ж, ал.2 от КСО от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г., с което е отказано да бъдат изменени размера и периода на отпуснатото на Д. Й. с разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г. парично обезщетение за безработица. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО, разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, подлежат на обжалване пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Решаващият административен орган, по аргумент от ал.3 на чл.117 от КСО, може да отмени разпореждането и да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд (чл.118, ал.1 от КСО). От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът въвежда задължително административно обжалване на актове от вида на оспорения с постъпилата в ТП на НОИ – Стара Загора жалба вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. срещу разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, като нормативно са определени както органът, на който са подведомствени и съотв. който е компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбите срещу актове по чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО (Директорът на съответното ТП на НОИ), така и приложимият процесуален ред за разглеждане и срока за произнасяне по жалбите срещу актовете по чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО от компетентния по чл.117, ал.3 от КСО орган. Следователно обжалването по административен ред на издаденото от длъжностно лице при ТП на НОИ разпореждане по чл.54ж от КСО, е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.148 от АПК, регламентираща възможността административният акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, тъй като е налице императивен процесуален ред, предвиден в специален закон, какъвто е Кодекса за социално осигуряване. Доколкото въведеният, с постъпилата с вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. в ТП на НОИ – Стара Загора жалба на Д. Й., като предмет на оспорване акт, е постановеното на основание чл.54ж, ал.2 от КСО от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г., с което е отказано да бъдат изменени размера и периода на отпуснатото на Д. Й. с разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г. ПОБ, то оспореният акт представлява разпореждане по чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО, разглеждането и произнасяне по жалбата срещу което разпореждане, при прилагането на посочената по-горе нормативна уредба, е подведомствено на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. При регламентираното в закона задължително административно обжалване на актове по чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО пред Ръководителя на съответното ТП на НОИ и съответно предвидените в специалния закон компетентност и императивен процесуален ред за разглеждане и произнасяне по жалбите срещу актовете по чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО, изключващи възможността тези актове да се оспорят пред съда без приключило производство по реда на чл.117 от КСО и съотв. без произнасяне с решение на компетентния съгласно чл.117, ал.3 от КСО Директор на ТП на НОИ, съдът приема, че в случая липсва незаконосъобразно бездействие на ответника в сочения от ищеца смисъл. След като разглеждането и произнасянето по подадената жалба срещу разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, съгласно специалната законова регламентация на чл.117 от КСО, не е било подведомствено на съда и с оглед произтичащата от закона материална компетентност на Директора ТП на НОИ – Стара Загора за произнасяне по тази жалба, не е налице неизпълнение от ответния орган на задължение по чл.152, ал.2 от АПК, което да съставлява незаконосъобразно (неоснователно) административно бездействие по см. на чл.256 от АПК. Не води до извод за порочно процедиране, в нарушение на изискванията по чл.152, ал.2 от АПК, обстоятелството, че жалба се сочи подадена чрез ТП на НОИ – Стара Загора до Административен съд – Стара Загора. Законосъобразността на неизвършеното от административния орган администриране на депозираната от ищеца в ТП на НОИ – Стара Загора жалба до Административен съд – Стара Загора, корелира пряко и с преценката относно законосъобразността на осъществените от органа последващи действия по процедирането и произнасянето по тази жалба. В контекста на безпротиворечивата съдебната практика по чл.91 от АПК, на още по-силно основание, с оглед предвидения в КСО задължителен административен контрол по отношение на актовете по чл.117, ал.1 от КСО, съответно недопустимостта на прякото им обжалване пред съда, при постъпила при компетентния орган по чл.117, ал.3 от КСО на редовна и допустима жалба срещу акт по чл.117, ал.1 от КСО, независимо до къде и до кого е била адресирана същата, законосъобразното процедиране по жалбата изиска образуване на административно производство по чл.117 от КСО, разглеждане и произнасяне по жалбата от Директора на съответното ТП на НОИ, а не администрирането й по реда на чл.152, ал.2 от АПК. В случая, в съответствие с нормативно регламентираните подведомственост, процесуален ред и компетентност за разглеждане и произнасяне по жалбите срещу актове на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 от КСО, по постъпилата с вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. в ТП на НОИ – Стара Загора жалба на Д. Й. срещу разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, правилно е било образувано и проведено контролно административно производство по чл.117 от КСО, приключило с издаването от Решение № 1040-23-54 от 02.06.2026г. от компетентния да се произнесе по жалбата, съгласно чл.117, ал.3 от КСО, орган – Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Във връзка с възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че оспореното с подадената в ТП на НОИ – Стара Загора жалба вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, е „следвало да бъде решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора“ по подадена от Д. Й. жалба за преразглеждане на преписката, което решение подлежало на обжалване по съдебен ред пред Административен съд – Стара Загора, обусловило и искането за изпращането на преписката в съда, е необходимо да се отбележи следното: На първо място в оспореното в разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, изрично, ясно и еднозначно е посочено, че същото може да бъде обжалвано по реда на чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ – Стара Загора, в 14-дневен срок от получаването му. На следващо място определянето на подведомствеността, компетентността и приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подадена жалба срещу даден акт, се определя от вида на акта, който се оспорва, основанието, на което е издаден актът и съдържанието на упражненото с акта правомощие, както и органът, който го е постановил. В случая, както беше посочено, въведеният с подадената в ТП на НОИ – Стара Загора жалба вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. като предмет на оспорване акт, е разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г., с което е отказано да бъдат изменени размера и периода на отпуснатото на Д. Й. с разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г. парично обезщетение за безработица, който акт без съмнение представлява такъв по чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО, подлежащ на задължително административно обжалване пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Противно на твърдяното от жалбоподателя, нито вида на акта (разпореждане), нито основанието, на което е издадено оспореното разпореждане – чл.54ж, ал.2 от КСО, нито упражненото с акта правомощие по чл.54ж, ал.2 във вр. с ал.1 от КСО, нито органът, който го е издал - Ръководителят на осигуряването за безработица (а не както се сочи в жалбата Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора), дават основание да се приеме, че оспорваният акт обективира произнасяне на компетентния орган по чл.117, ал.3 от КСО с характер на решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, който акт да подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.118 от КСО. В този смисъл сама по себе си субективната преценка на жалбоподателя какъв акт е следвало да бъде постановен и от кой орган, не може да обуслови извод, че оспореното разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора има характер на решение по чл.117, ал.3 от КСО. Още повече, че с оглед материалите по преписката, тази субективна преценка е обективно необоснована – с разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, органът не се произнася по жалба на Д. Й. срещу предходно издадено от органа разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г. за отпускане на ПОБ. Постъпилото с вх. № 1030-23-56 от 22.01.2026г. в ТП на НОИ – Стара Загора писмо от Д. Й. с изразено становище, че потвърдените от компетентната институция на Италия периоди на получаване на обезщетение за безработица, са некоректни и направеното от лицето искане за ново запитване относно периодите за получаване на обезщетение в Италия, правилно е възприето и квалифицирано като искане до компетентния съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО орган за изменение по реда и на основание ч.54ж, ал.2 от КСО на издаденото разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г., а не като жалба по чл.117, ал.2 във вр. с ал.1 от КСО до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора против разпореждане [номер]-01-69-3 от 22.12.2025г. В заключение, оспорването по реда на чл. 256 от АПК представлява осъдителен иск, като целта на искането по чл. 256 от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да изпълни дължимото фактическо действие. С оглед на изложените по-горе съображения съдът приема, че по постъпилата в ТП на НОИ – Стара Загора жалба вх. № 1012-23-65 от 04.05.2026г. срещу разпореждане [номер]-01-69-4 от 16.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, е налице правилно процедиране на ответния орган. Образуваното и проведено от Директора на ТП на НОИ-Стара Загора контролно административно производство въз основа на постъпилата жалба на Д. Й. срещу акт по чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО, подлежаща на разглеждане по административен ред, с оглед законово регламентираното задължително административно обжалване на акта, не релевира наличието на неизпълнено от органа задължение по чл.152, ал.2 от АПК, представляващо незаконосъобразно административно бездействие, а обуславя извод за извършено, съобразно специалната нормативна регламентация по чл.117 от КСО, разглеждане и произнасяне по тази жалба с акт по чл.117, ал.3 от КСО - Решение № 1040-23-54 от 02.06.2026г. С оглед на гореизложеното, предявеният от Д. Й. иск с правно основание чл.256 от АПК, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от горните мотиви и на основание чл.256 от АПК, Старозагорският административен съд