Решение № 1276 от 14.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2948/2026 г.

наказателно дело № 20261110202948 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••“ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление – •••••••••••••, с управител – Н. А. К., против Наказателно постановление/НП/: 008535/08.01.2026 г., издадено от временно изпълняващия длъжността председател на Комисия за защита на потребителите, с което, на основание чл. 59, ал. 5, т. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 306,78 евро (триста и шест евро и седемдесет и осем цента) за нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ. Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува с искане то да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН и на ЗВЕРБ. Навежда се, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е преценил възраженията, отправени срещу процесния акт за установяване на административно нарушение, и събраните доказателства. Поддържа се, че етикетите, иззети от служителите на КЗП по време на проверката и приложени към административнонаказателната преписка, отговарят на изискванията на ЗВЕРБ, като в жалбата биват изложени подробни доводи в тази насока. Изтъква се, че текстът „съгласно ал. 1“ в чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ не следва да бъде тълкуван в смисъл, че големината на шрифта на цифрите, с които е обозначена цената на стоката, и големината на шрифта на валутата, с която е обозначена цената на стоката, трябва да бъдат еднакви по размер. В тази връзка се сочи, че законодателят никъде не бил предвидил, че размерът на шрифта на валутата, с която е обозначена цената на стоката, трябва да е същият като размера на шрифта на цифрите, с които е обозначена цената на стоките. В подкрепа на този аргумент се посочва, че ако целта на закона е била такава, то изписването на валутата щеше да е уредено в чл. 16, ал. 1 от ЗВЕРБ, а не в ал. 2 от същата разпоредба или в закона щяло да бъде изрично предвидено, че валутата се изписва с големината на шрифта на цифрите по ал. 1. Поддържа се, че подобно законодателно изискване за еднакъв размер на цифрите и валутата би противоречало на Регламент (ЕО) №974/98, на Регламент (ЕО) №1103/97 и на член 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз, в които не било предвидено в периода на двойно облагане на цените в държавите-членки да има толкова строга регулация относно начина на изписване на европейската валута спрямо местната или на цифрите на цената спрямо обозначенията на валутата. Поддържа се, че подобно ограничение не може да бъде оправдано дори с оглед защита на правата на потребителите. Изтъква се, че при етикирането на стоките дружеството-жалбоподател се е водило от указанията на Комисията за защита на потребителите, които били публикувани на интернет сайта на Комисията за защита на потребителите. Навежда се, че, ако Комисията за защита на потребителите е приложила правилно материалния закон, като е ангажирала административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ, то останалите търговци, проверявани от КЗП, нямало да изписват стойността в лева/евро в един размер, а стотинките/евроцентовете – с друг, по-малък размер на шрифта. Обръща се внимание на това, че от твърдяното нарушение нямало причинени вреди и ощетени потребители. Акцентира се и върху това, че производството пред КЗП не било образувано по жалба на потребител. По изложените съображения се моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е било извършено административно нарушение, се моли да бъде приложен чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като в тази връзка се излагат подробни доводи за маловажност на нарушението. В открито съдебно заседание жалбоподателят - „•••••“ЕООД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. Д., която моли съда да постанови съдебно решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззивника. Въззиваемата страна - временно изпълняващия длъжността председател на Комисия за защита на потребителите, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от главен юрисконсулт М. А. М., редовно упълномощена от административно-наказващия орган, с която съдът се моли да остави без уважение депозираната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. С писмената молба се претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Прави се и възражение за прекомерност на претендираните в полза на дружеството-жалбоподател разноски. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства намира за установено следното: Дружеството-жалбоподател „•••••“ЕООД е търговец, вписан в Търговския регистър, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление ••••••••••••• и с управител Н. А. К.. Предметът на дейност на дружеството-жалбоподател е обширен като обхваща вътрешна и външна търговия с промишлена, битова, хранително-вкусова и селскостопанска продукция, билки и вторични суровини, ресторантьорство и хотелиерство, транспортни услуги и отдаване на транспортни средства под наем, лизингова дейност, търговско представителство на местни и чуждестранни лица, както и всякаква друг дейност, незабранена със закон. За нуждите на търговската си дейност дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект – магазин, наименуван като „•••“, находящ се в ••••••••••••••••. В търговския обект „•••“ били предлагани за продан хранителни стоки – месни и млечни продукти, плодове и зеленчуци, алкохолни и безалкохолни напитки, пакетирани храни и консерви, пакетирани захарни и солени изделия, домакински стоки, санитарно – хигиенни материали, козметика. По силата на Закона за въвеждане на еврото в Република България в периода от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г. цените на стоките, предлагани за продажба на потребителите в магазин „•••“, следвало да бъдат обозначени и в евро и в левове. Обозначаването на цените на стоките и в евро и лева следвало да отговаря на определени изисквания, които били уредени в ЗВЕРБ. На 09.10.2025 г. служители на Национална агенция по приходите и служители на Комисия за защита на потребителите – сред които и свидетелката И. И. К., заемаща длъжност „главен инспектор“ в КЗП, извършили съвместна проверка на търговски обект „•••“ относно спазването на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България от дружеството-жалбоподател „•••••“ЕООД. Проверката била извършена в присъствието на управителя на търговски обект „•••“. В хода на проверката било констатирано, че пред всички стоки, които били предлагани за продан в проверявания търговски обект, били поставени етикети с обозначени цени и в лева и в евро, които цени се намирали в непосредствена близост помежду си, като били изписани ясно и четливо, при което били лесно разбираеми. Било констатирано и това, че цените в лева и в евро били придружени с изписване на съответната валута, чийто шрифт бил по-малък от размера на цената, а сравнено помежду си, изписването на двете валути били с еднакъв размер и шрифт. Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол №2766337/09.10.2025 г. В разпоредителната част на констативния протокол от дружествотожалбоподател било изискано на 15.10.2025 г., в 09:30 часа, да изпрати своя законен представител или упълномощено от последния лице на адрес •••••••••• за съставянето на АУАН. Като доказателство за това, че шрифтът на валутата, с която била обозначена цената на предлаганите за продан в проверявания търговски обект стоки, бил по-малък по големина от този на цената, към Констативен протокол №2766337/09.10.2025 г. били приложени 13 броя етикета. Констативният протокол бил подписан от свидетелката И. К., както и от управителя на проверявания търговски обект. На 16.10.2025 г. свидетелката И. К., заемаща длъжност „главен инспектор“ в Комисия защита на потребителите, в присъствието на двама свидетели при съставянето на акта, съставила АУАН №008535/16.10.2025 г., с който повдигнала срещу дружествотожалбоподател „•••••“ЕООД административнонаказателно обвинение за административно нарушение по чл. 16, ал. 2, пр. 3 от ЗВЕРБ във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗВЕРБ. В съставения от нея АУАН свидетелката К. отразила, че административното нарушение, вменено в отговорност на дружеството-жалбоподател, се изразява в това, че дружествотожалбоподател в качеството му на търговец, при прилагане на двойното обозначаване на цените, е обозначило продажните цени на предлаганите стоки в лева и евро, като двете цени били придружени със съкращение на съответната валута, което не било изписано с шрифт еднакъв по размер с размера на шрифта на цената по чл. 16, ал. 1 от ЗВЕРБ. В АУАН било посочено, че нарушението било извършено на 09.10.2025 г. в магазин „•••“, находящ се в ••••••••••••••••. На 16.10.2025 г. АУАН №008535/16.10.2025 г. бил връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател‚ •••••“ЕООД, който го подписал и отразил, че в законоустановения срок от страна на дружеството-жалбоподател ще бъдат направени писмени възражения срещу акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в КЗП постъпили писмени възражения срещу АУАН №008535/16.10.2025 г., в които били изложени доводи, аналогични на тези съдържащи се в депозираната жалба, инициирала настоящото съдебно производство. След като преценил постъпилите писмени възражения като неоснователни, недоказани и необорващи констатациите, направени при проверката, въз основа на направените констатации в АУАН №008535/16.10.2025 г., временно изпълняващият длъжността председател на КЗП, издал обжалваното Наказателно постановление: 008535/08.01.2026 г., с което, на основание чл. 59, ал. 5, т. 2 от ЗВЕРБ, наложил на дружеството-жалбоподател „•••••“ЕООД, ЕИК •••••••••, имуществена санкция в размер на 306,78 евро (триста и шест евро и седемдесет и осем цента) за нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ. Административно-наказващият орган също преценил, че вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение се изразява в това, че валутата, с която били обозначени цените на стоките, предлагани за продажба в стопанисвания от него търговски обект, била изписана с по-малък по размер шрифт от този на цените. В съставеното НП било изрично посочено, че писмените възражения, подадени срещу АУАН №008535/16.10.2025 г., били неоснователни, недоказани и необорващи констатациите, направени при проверката. На 19.01.2026 г. препис от Наказателно постановление: №008535/08.01.2026 г., бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател „•••••“ЕООД. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите И. И. К. и П. В. П.; писмени – извлечение от Търговския регистър относно актуалното състояние на „•••••“ЕООД, Наказателно постановление: 008535/08.10.2026 г., акт за установяване на административни нарушение №008535/16.10.2025 г., Констативен протокол № К-2766337/09.10.2025 г., извлечение от интернет сайта на Комисия за защита на потребителя, регистър на рекламациите от 01.09.2024 г. на „•••••“ЕООД, препис от Решение №639 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет, препис от Заповед №318ЛС/22.04.2015 г., известие за доставяне, писмо с изх. №2766337/08.01.2026 г., както и на останалия писмен доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК; веществени – 2 бр. статични изображения, 13 броя етикети с цени. При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция се довери на показанията на свидетелката И. К., които намери за логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и намиращи подкрепа в останалия доказателствен материал. От разказаното от свидетелката К. съдът извлича информация относно обстоятелствата, свързани с извършената проверка по спазване на изискванията на ЗВЕРБ от дружеството-жалбоподател. Видно от показанията на свидетелката К., проверката, в хода на която било констатирано вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение, била проведена съвместно със служители от Национална агенция по приходите и била извършена в стопанисван от дружеството-жалбоподател търговски обект, наименуван „•••“, който се намирал на •••••••••••. От показанията на свидетелката К. се установява, че в хода на проверка било констатирано, че етикетите на всички стоки съдържали цената на стоката, която била придружена със съкращение на съответната валута – евро и лев, като шрифтът на валутата бил по-малък от този на цената. От съобщеното от свидетелката К. става ясно, че констатациите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол, към който били приложени част от етикетите, които били използвани от дружеството-жалбоподател в проверения търговски обект. Видно от споделеното от свидетелката К., на 16.10.2025 г. тя е съставила процесния АУАН, с който повдигнала против дружеството-жалбоподател административно-наказателно обвинение за нарушение по чл. 16, ал. 2, пр. 3, вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗВЕРБ. За изясняването на релевантната фактическа обстановка допринасят и показанията на свидетеля П. П.. След като съобрази, че показанията на този свидетел не съдържат вътрешни противоречия и се намират в корелация с останалия доказателствен материал, включително с показанията на свидетелката К., настоящият съдебен състав възприе с доверие разказаното от свидетеля П., макар и да нямат отношение към предмета на делото. Приложените по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират помежду си, намират подкрепа в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай. Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обстойното им обсъждане при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Фактическата обстановка по казуса е не се оспорва от страните и се установява непротиворечиво в хода на производството и по-подробен неин анализ не се налага. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – процесното НП е било връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 19.01.2026 г., а жалбата е била депозирана при административно-наказващия орган на 02.02.2026 г., подадена е от името на лице с активна процесуална легитимация - санкционирано с атакувания акт юридическо лице, и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията на съда са следните: Настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни, че като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. На първо място, настоящата съдебна инстанция намира, че административнонаказателното производство и срещу дружеството-жалбоподател е повдигнато административно-наказателно обвинение въз основа на АУАН, съставен от компетентно за това длъжностно лице. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗВЕРБ актове за установяване на административни нарушения по ЗВЕРБ се съставят и от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите. В настоящия случай процесния АУАН е бил съставен от свидетелката И. К., която се явява териториално и материално компетентно лице, тъй като, видно от приложения по делото препис от Заповед №318ЛС/22.04.2015 г., същата е била оправомощена от председателя на КЗП да съставя актове за нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контролът по приложението на които е бил възложен на КЗП или на председателя на КЗП, когато тези нарушения са били извършени на територията на областите София, Кюстендил, Перник и Благоевград. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, което също е било съставено от компетентен орган. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 5 от ЗВЕРБ, съгласно която наказателните постановление по чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗВЕРБ се издават от председателя на КЗП или от оправомощени от последния длъжностни лица. Видно от приобщения по делото препис от Решение №639 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет, към дата на издаване на процесното наказателно постановление, лицето което го е съставило – А. Л. К., е заемал длъжността „временно изпълняващ длъжността председател“ на Комисията за защита на потребителите. По тези съображения съдът прецени, че обжалваното наказателно постановление е било издадено от компетентен орган. Настоящата съдебна инстанция намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В процесния случай административно-наказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от съставянето на АУАН. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. На следващо място, съдът констатира, че процесният АУАН съдържа реквизитите, предвидени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН – изрично посочени са датата и мястото на твърдяното нарушение, обстоятелствата по извършването му, като в акта е отразена и законовата разпоредба, която актосъставителят преценил, че е била нарушена от дружествотожалбоподател. Настоящата съдебна инстанция прецени, че атакуваното наказателно постановление също съдържа визираните в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити – твърдяното нарушение е описано пълно, точно и ясно, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и законовата разпоредба, която административнонаказващият орган приел, че е била нарушена от санкционираното дружество. Съдът намира за неоснователно релевираното с жалбата възражение досежно това, че в атакуваното наказателно постановление по никакъв начин не са били обсъдени възраженията, направени срещу акта за установяване на административно нарушение. В обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган изрично е посочил, че направените срещу АУАН възражения са неоснователни, недоказани и необорващи констатациите, направени при проверката. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в ЗАНН не е предвидено задължение на административно-наказващия орган подробно да излага мотиви и съображения, относно неоснователността на възраженията, подадени срещу АУАН. В чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН е предвидено единствено задължение за преценяване на подадените възражения, което в процесния случай административно-наказващият орган е сторил, доколкото е посочил, че направените възражения са неоснователни, недоказани и необорващи констатациите, направени при проверката. Воден от изложеното съдът прие, че не са налице основания за отмяна на процесното наказателно постановление на формално основание, поради което спорът следва да бъде решен по същество. В процесния случай административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за нарушение по чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ. Видно от съдържанието на процесните АУАН и НП, актосъставителят и административно-наказващият орган са приели, че вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ се е изразило в това, че валутите на цените на стоките, предлагани за продан в стопанисвания от него търговски обект – магазин „•••“, са били обозначени с шрифт помалък по размер от този на цифрите, посредством които били обозначени цените на продаваните в същия търговски обект стоки. Настоящият съдебен състав счита, че, приемайки, че нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ задължава нейните адресати да изписват съответните валути с шрифт равен по големина на този на цифрите, с които е обозначена цената на предлаганите на потребители стоки, наказващият орган е вменил в отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение на задължение, което не е било предвидено от законодателя спрямо адресатите на чл. 16, ал.1 и ал.2 от ЗВЕРБ. За да достигне до този извод съдът взе предвид това, че съгласно нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ двете цени на стоките и услугите следва да бъдат придружени с изписване на съответната валута, отличителен знак или съкращение, направено с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт съгласно ал. 1, позволяващо лесното им разпознаване. Съдът съобрази и това, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗВЕРБ предвижда, че при двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и левове следва да бъдат поставени в непосредствена близост, да бъдат изписани ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. По пътя на граматическото и лексикалното тълкуване на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗВЕРБ се стига до заключение, че ал. 2 препраща към ал. 1, но единствено към тази нейна част, гласяща „ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение“, което в процесния случай не е било съобразено от актосъставителя и административно-наказващия орган. Използваната законодателна техника води до извод, че освен направено обозначаване с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт (за двете валути), позволяващ лесното им разпознаване, изписването на съответната валута, знак или съкращение следва да бъде направено ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че ако законодателят е целял да задължи адресатите на нормата на чл. 16 от ЗВЕРБ да изписват валутата с шрифт равен по-големина на този, с който са били изписани цифрите, посредством които била обозначена цената на стоките, то той е щял да уреди изискванията за начина на обозначаване на цените н на валутата в една алинея на чл. 16 от ЗВЕРБ, а не в две отделни, както е понастоящем. Самото препращане на ал.2 към ал.1 е направено чрез използване на наречието „съответно“, имайки се предвид изискванията и правилата за яснота, четливост, недвусмисленост и другите посочени. Ако законодателят е искал да обвърже стриктно размера, цвета и шрифта на двете валути с двете съответни цени на стоката, е щял да посочи, че валутата следва да е с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт с този на цената на стоката или услугата, а не да използва препращане. Тълкуването на наказващия орган води до извод, че за начина на обозначаване на валутата не се прилагат правилата на ал.1 за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо обозначаване на валутата и изискването това да стане по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение, а единствено се цели да има абсолютен визуален идентитет между цена и валута. Няма метод на тълкуване, който по правилата на Закона за нормативните актове да доведе до извод, че наречието „съгласно“ препраща конкретно и недвусмислено към шрифта, цвета и размера на самата цена на стоката или услугата. Впрочем тълкуването на наказващия орган на неясните разпоредби е разширително по своя характер и създава допълнителни задължения за адресатите на императивните правни норми, станали основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което е недопустимо в това производство. По своето естество то дава възможност двете валути да бъдат изписани с различен размер една спрямо друга, тъй като наказващият орган приема, че изискванията за еднакъв шрифт, размер и цвят се отнасят за валутата спрямо цената, но тогава наказващия орган също отрича изискването валутата да се изписва ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение, доколкото приема, че препращането на ал.2 към ал.1 не касае тези правила. Впрочем и мотивите на вносителя на ЗИДЗВЕРБ за изменение на чл. 16 от закона, достъпни на сайта на НС, не дават основание да се приеме за меродавно тълкуването на наказващия орган, доколкото в тях не се съдържат аргументи за обвързване на размера на валутата с цената на стоката. По тези съображения съдът прецени, че от актуалната редакция на нормата на чл. 16 от ЗВЕРБ не е възможно да бъде направен извод, че адресатите на тази норма са задължени да изписват валутите на предлаганите от тях стоки или услуги с шрифт, еднакъв по размер на шрифта на цифрите, с които била обозначена цената на стоките. Изписването на двете валути следва да е направено с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт (една спрямо друга) и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение, позволяващо лесното им разпознаване, което видно от събраните материали и приложени копия на стикери с цени, е сторено надлежно. Систематическото тълкуване на двете първи алинеи на чл.16 от ЗВЕРБ води до извод, че изискванията за цифровото изписване на цената и на нейната валута следва да се съобразяват поотделно. Абсолютно нелогично и житейски необосновано е да се изисква изписването на валута и цена по начина, който е изпълнен от жалбоподателя след съставянето на АУАН – лист 12 от делото. Дори преди приемането на ЗВЕРБ потребителското законодателство не е изисквало цените и валутата да са изписвани с такъв размер. Нещо повече, ако тълкуването на наказващия орган се приеме за правдоподобно, то тогава и центовете, респективно стотинките като елемент от цената, следва да са изписани с еднакъв размер като частта от цената в лев или евро, което в комбинация с изисквания от АНО еднакъв по размер знак за валутата евро или с изписването на съкращение за евро или лев, ще въведе потребителите в заблуждение и създава объркване по отношение на цената. Очевидно не това е била волята на законодателя. Защитата на потребителите, съответно на клиентите на обекта, стопанисван от жалбоподателя, по отношение на валутата, в която е обявена цената е на базата на изискването изписването на двете валути да е направено с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт (една спрямо друга) и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение, позволяващо лесното им разпознаване, като именно изискването за лесното разпознаване задължава търговеца да използва размер на шрифта, който да е четим, но не и еднакъв с цифрите, обективиращи цената.. В случая това изискване е било спазено, видно от приложените от самия наказващ орган материали. След като съобрази гореизложеното и след като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав прецени, че към датата на проверката на търговски обект „•••“ начинът, по който дружеството-жалбоподател било изписало валутите на цените на предлаганите в стопанисвания от него търговски обект стоки, е отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ, а именно цената била придружена със съкращение „лв.“ и отличителен знак „€“, които били изписани с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт и по начин, който не е способен да въведе потребителите в заблуждение, което е позволявало лесното разпознаване на валутите. Предвид изложеното, съдът счита, че в процесния случай административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател е била неоснователно ангажирана за административно нарушение по чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ, тъй като деянието не съставлява административно нарушение. Поради това атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като издадено в противоречие с материалния закон. По разноските: Предвид изхода на производството и с оглед изрично направеното искане в тази насока, право на разноски има въззивника, в чиято полза се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. При определянето на юрисконсултско възнаграждение, настоящата съдебна инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били са защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образувание. Извън преценката на съда не остана и това, че нормата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в случаите по чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по ред на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Същевременно в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. На основание гореспоменатата разпоредба от ЗПП е издадена Наредба за заплащането на правната помощ, като в чл. 27е е определено възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания, а именно от 130,00 лева до 190,00 лева, съгласно актуалната редакция на обсъжданата разпоредба. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени, че в полза на дружествотожалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. Така мотивиран, съдът