Решение № 3576 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 550/2026 г.

Производството е по реда на чл. 40 от ЗДОИ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Л. М. Г. от [населено място] против решение № 244000-16409/06.04.2026 г. на ВПД директор на ОДМВР – Благоевград, в частта, с която е отказано да бъде предоставен достъп до информация по въпрос № 2 и № 3 от заявление с вх. № 244004-4/20.03.2026 г. по описа на ОДМВР – Благоевград, подадено от жалбоподателя.

Жалбоподателят оспорва решението като поддържа, че отказът за предоставяне на търсената информация не е надлежно мотивиран и е издаден при незачитане на наличието на надделяващ обществен интерес. Обосновава правото си на достъп до търсената информация както като гражданин, който иска да си състави мнение относно наличието и ефективността на контролните механизми при извършване на пътен контрол чрез процесните моторни превозни средства от страна на РУ – Петрич, така и като адвокат, чиято практика е свързана с оспорване на наказателни постановления за нарушения по Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на самооказана правна защита.

Ответникът – ВПД директор на ОДМВР – Благоевград, действащ чрез юрк. В. С., оспорва подадената жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че обосноваването на интерес от достъп до търсената информация с дейността на заявителя като адвокат е основание да се приеме, че целта на заявения достъп е несъответна на целите на ЗДОИ. Сочи се също, че от заявената информация за регистрационните номера на патрулните мобилни единици „гражданите не могат да си съставят мнение за контролната дейност по непосредствено изпълнение на контрол на пътя“, тъй като тази дейност е „много по-широкообхватна и в този смисъл … не представляват обществена информация“, а вътрешнослужебна. Отрича се наличие на надделяващ обществен интерес и се поддържа, че по арг. от чл. 18 във вр. с чл. 22 от ЗМВР е недопустим достъп до информацията към въпроси № 2 и № 3 от заявлението.

По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 1696/27.04.2026 г. по делото, което продължава да поддържа, намирайки, че жалбата е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на съдебен контрол акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне по съществото на спора.

Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 244004-4/20.03.2026 г. по описа на ОДМВР – Благоевград, подадено от жалбоподателя, е отправено искане до ответника за предоставяне на информация, както следва:

1. „Колко МПС в РУ на МВР – Петрич са зачислени за изпълнение на задачи по патрулно-постова дейност и контрол по спазване на Закона движението по пътищата?“.

2. „Кои МПС от съответните по т. 1, са оборудвани със GPS-системи, които позволяват на ръководството да следи движението на автомобилите в реално време или алтернативно позволяват на ръководството да прави справки-извлечения за маршрутите, по които са се движили тези автомобили?“.

3. „Моля Ви във Вашия отговор да посочите регистрационните номера на всички МПС /автомобили/, които разполагат (оборудвани са) с някакъв вид GPS-система, позволяваща проследяване и отчетност на движението на тези автомобили?“.

Заявлението е подадено като такова за достъп до обществена информация по см. на чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 25 от ЗДОИ. При подаване на заявлението Г. е посочил и че упражнява адвокатска дейност. В заявлението не се съдържат описани цели за достъп до информацията, които да са свързани с адвокатската дейност на Г..

С решение № 244000-16409/06.04.2026 г. на ВПД директор на ОДМВР – Благоевград е предоставен достъп по въпрос № 1 от заявлението като по същество е посочено, че „…в РУ Петрич за изпълнение на патрулно-постова дейност и контрол по спазване на Закона за движението по пътищата са зачислени 5 (пет) автомобила.“.

Със същото решение № 244000-16409/06.04.2026 г. е отказан достъп до информацията по въпроси № 2 и № 3 от заявлението. Съображенията на ответника са, че „достъп до тази информация имат строго определени структури на МВР“, както и че „гражданите“ са изключени от кръга субекти, на които може да се предостави тази информация. Посочено е също, че информацията е „особено проявление на специфична извънпроцесуална дейност, регулирана от определени правила, които не предвиждат предоставяне на информация на гражданите за местонахождението на служебните МПС“, поради което не е обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

На самостоятелно основание отказът е мотивиран с чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, който забранява предоставяне на информация на трети лица „извън посочения от закона ред“.

Не е спорно между страните, че ответникът разполага със заявената информация като служебна такава, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на РУ – Петрич като част към ОДМВР - Благоевград.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт:

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото разгледаното заявление е подадено по реда чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 25 от ЗДОИ до ОДМВР – Благоевград като държавен орган, респ. задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, и същото е разгледано от ръководителя на дирекцията чрез издаване на нарочно решение. В този смисъл не са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, опорочаващи действителността на акта.

Съдебната проверка за спазването на административнопроизводствените правила установи допуснати съществени такива по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в липса на ясни и пълноценни фактически и правни съображения, при които е постановен отказът и даващи възможност за пълноценен съдебен контрол за материалната законосъобразност на акта.

Предмет на търсената информация е служебна обществена такава по см. на чл. 11 от ЗДОИ, която се съхранява от ответника във връзка с дейността на РУ-Петрич. Заявлението е редовно подадено и същото не страда от пороци, налагащи неговото допълнително уточнение. В този смисъл, нито от въпрос № 2 от заявлението, нито от въпрос № 3 може да се изведе заключение, че търсената информация има за цел да бъде предоставена информация „за местонахождението на служебните МПС“, чрез които се изпълнява патрулно-постова дейност и контрол за спазване на ЗДвП от служители при РУ – Петрич. Предмет на въпрос № 2 е информация за оборудваните автомобили с GPS-системи, които позволяват възможност за служебен контрол върху движението им, а предмет на въпрос № 3 - регистрационните номера на тези автомобили. Следователно изводите на ответника да бъде отказана информацията, поради съображението, че същата има за предмет разкриване „местонахождението на служебните МПС“, са несъответни на предмета на заявлението. Очевидната цел на заявлението на Г. е да се набави информация за това колко са автомобилите, чието движение може да бъде служебно контролирано, и кои са регистрационните номера на тези автомобили, а не заявителят да узнае местонахождението на тези автомобили. При тези съображения, съдът намира, че мотивите на ответника, че търсената информация е „особено проявление на специфична извънпроцесуална дейност, регулирана от определени правила, които не предвиждат предоставяне на информация на гражданите за местонахождението на служебните МПС“ са негодни спрямо крайния му извод, че информацията по въпроси № 2 и № 3 от заявлението не е обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

Наред с изложеното следва да се посочи, че общественият характер на информацията не зависи от това дали тази информация се събира, създава и съхранява по „правила, които не предвиждат предоставяне на информация на гражданите“, а само от това дали е „информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“ по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Защитата на обществената информация може да бъде основание за нейното непредоставяне по арг. от чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, но не и белег, изключващ обществения й характер.

Що се касае до мотивите, че „достъп до тази информация имат строго определени структури на МВР“, то същите се преценяват от съда като формални. Доколкото ответникът не сочи в решението си правно основание, което му позволява да твърди „строгост“ в достъпа до информацията за това дали и евентуално кои от петте автомобила в РУ-Петрич, чрез които се изпълнява патрулно-постова дейност и контрол за спазване на ЗДвП, могат да бъдат контролирани в движението си чрез GPS оборудване, то съдът приема, че позоваването на този „строг“ достъп е проява на липса на мотиви по съществото си.

В заключение, не могат да бъдат кредитирани като пълноценни и мотивите, че отказът е съответен на нормата на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, която забранява „служители на МВР“ да предоставят „информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани… извън посочения от закона ред“. Доколкото редът по ЗДОИ е посочен от закона ред, то нормата на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР не може да намери разумно приложение сама по себе си, за да бъде отказан търсения достъп, ако ЗДОИ допуска предоставянето на информацията.

Неоснователно е възражението на ответника, поддържано в хода на процеса за злоупотреба с реда по ЗДОИ от страна на жалбоподателя, в качеството му на адвокат. Тук е мястото да се посочи, че макар формално заявлението да е подадено от Г. в качеството му на адвокат, в същото не се съдържат данни за достъп до информацията извън общите му цели като гражданин, а и ответникът очевидно не се е усъмнил в тези му цели. Нещо повече, освен че не са давани указания в тази посока, то и заявлението е уважено по въпрос № 1 спрямо "адвокат Любомир Митков Г. ". В тази връзка доводите на ответника за злоупотреба с реда по ЗДОИ от страна на Г., извършено за целите на професионалните му интереси като адвокат, а не за целите му като гражданин, не могат да бъдат споделени, доколкото самият ответник изначално е възприел и е предоставил частично информация на Георгиев по заявление, в което формално е заявено качеството му на адвокат.

Следва да се посочи, че подобно заявяване е непрецизно и най-вече ненужно, но не е опорочаващо правото на достъп до обществена информация, доколкото не се установяват конкретни данни, че целта на търсената информация е да се заобиколи друг ред за набавяне със същата от заявителя. Посочената ненужност един заявител да сочи каква дейност, служба или работна позиция изпълнява произтича от неутралността на ЗДОИ относно тези обстоятелства, когато един гражданин търси информация по реда на този закон. С други думи, дали заявителят ще посочи своята професия, занимание, дейност или хоби е без значение за правото му на достъп до обществена информация като гражданин.

При тези съображения и тъй като липсата на пълноценни мотиви от страна на органа не позволява решаването на спора по същество при условията на чл. 41 от ЗДОИ, то на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК оспорваният акт следва да бъде отменен и преписката върната за ново разглеждане при съобразяване на изложените по-горе мотиви и издаване на решение по въпрос № 2 и № 3 от заявлението. При новото си мотивирано произнасяне ответникът следва да съобрази, че не може да разглежда търсената информация като имаща за цел да бъде предоставена такава „за местонахождението на служебните МПС“, че търсената информация е служебна обществена по см. на чл. 11 от ЗДОИ и че основание за отказ да бъде предоставен достъп до процесната информация може да бъде мотивиран само при условията на чл. 37 и чл. 38 от ЗДОИ.

На основание чл. 174 от АПК, следва да бъде определен 7-дневен срок за изпълнение на съдебното решение, който съдът намира за подходящ и достатъчен, доколкото не се предполага събиране на нови доказателства по преписката.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в размер 5,11 евро, представляващи платена държавна такса по делото. Следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на самооказана безплатна правна помощ като адвокат по ДПЗС от 16.04.2026 г. Нито нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, нито нормата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, нито нищожното договаряне сам със себе си, предполага право на разноски за страна, която си „губи“ времето в процес, в който се защитава лично, защото самата има качеството на адвокат.

Водим от горното, съдът