Решение от 9.1.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 392/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 11724/ 30.08.2017 г. и по въззивна жалба вх.№ 12344/13.09.2017 г., и двете подадени от Н.М.С., чрез пълномощника й адв. С.Х. срещу решение № 344/ 30.06.2017 г. по гр.дело №328/2016 г. по описа на РС - Враца. С решение № 344/30.06.2017 г. по гр.дело №328/2016 г. по описа на РС-Враца състав на съда се е произнесъл по предявените от К.Д.И. и И.Д.И. срещу Н.М.С. обективно и субективно съединени искове, като е постановил следното: 1) Намалява на основание чл.30,ал.1 от ЗН дарението, извършено от наследодателя Д. К.И., поч. на •••, в полза на Н.М.С., ЕГН •••••••••• •••, обективирано в нот акт № 157/ 02.07.1998 г., т.II, нот.дело № 2189/1998 г. на Р. С.- нотариус при ВРС в размер на 52260.00 лева, като Възстановява запазената част на К.Д.И., ЕГН •••••••••• и И.Д.И., ЕГН ••••••••••,••• от наследството на Д. К.И., поч. на 24.07.2015г., в размер на 52260.00 лева; 2) Осъжда на основание чл.36, ал.1 от ЗН К.Д.И., ЕГН •••••••••• и И.Д.И., ЕГН ••••••••••,••• да заплатят на Н.М.С., ЕГН •••••••••• ••• сумата от общо 26130.00 лева, представляваща стойност на разполагаемата част от наследството на б.ж. Д. К.И. или по 13065.00 лева на всеки един от ищците.; 3) Осъжда на осн. чл.108 от ЗС Н.М.С., ЕГН •••••••••• ••• да предаде на К.Д.И., ЕГН •••••••••• и И.Д.И., ЕГН ••••••••••,•••, владението върху недвижим имот: 1/2 ид.част от Парцел ХV в кв.316, дв.пл.№ 1533 по плана на гр.Враца, целият с площ от 358 кв.м., заедно с построените в него: масивно жилище - част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, както и построена масивна сграда-гараж, при граници на имота: дв.пл.№ 1534, дв.пл.№ 1532 и улица, който имот представлява ПИ с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр.Враца. Решение № 344/30.06.2017 г. на РС- Враца е обжалвано от ответницата Н.М.С. (с въззивна жалба вх.№ 11724/ 30.08.2017 г. и въззивна жалба вх.№ 12344/13.09.2017 г.) и е образувано възз. гр.дело № 617/ 2017 г. по описа на Окръжен съд - Враца. Въззивният съд се е произнесъл с решение № 4/ 05.01.2018 г., с което е обезсилил решението на РС-Враца като недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За да постанови този резултат, Окръжен съд - Враца е приел, че делото е разгледано без участието на задължителен необходим другар. Посочил е, че наследодателят Д. К.И. приживе е извършил още едно дарение - на недвижим имот в гр.София в полза на М.Ц.Л., като сделката е оформена с нот. акт № 83/30.09.2009 г. на нотариус А. М., рег. № 424 и район на действие районен съд гр. София, а имотът представлява •••ия, •••, с площ от 31.67 кв. м. Приел е, че при иск по чл.30,ал.1 от ЗН и при наличие на две дарения в полза на различни лица естеството на спорното правоотношение налага предявяване на иска съвместно срещу всички облагодетелствани от разпорежданията на наследодателя, които имат качеството на необходими другари. Заключил е, че районният съд е следвало да даде указания на ищците да насочат иска си и срещу М.Л. и ако те откажат, да прекрати производството по делото. Вместо това, районният съд е конституирал служебно М.Ц.Л. като заинтересована страна, каквато процесуална фигура в гражданския процес няма. Решение № 4/ 05.01.2018 г. по възз .гр.дело № 617/2017 г. по описа на ОС - Враца е обжалвано с касационни жалби както от ищците - въззиваеми, така и от ответницата - въззивник. Образувано е кас. гр.дело № 1526/2018 г. по опис на ВКС, I - во Г.О., по което касационно обжалване е допуснато само по касационната жалба на К.Д.И. и И.Д.И.. Допуснато е касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос: какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл.30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост? Постановено е решение № 65/27.08.2019 г. на ВКС, с което решение № 4/ 05.01.2018 г. на ОС - Враца е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. За да постанови този резултат, ВКС е посочил, че при двама и повече надарени предявяването на иск по чл.30,ал.1 от ЗН срещу всички облагодетелствани е правна възможност, но не и задължение на ищеца. Надарените са обикновени другари и ищецът преценява против кого да насочи иска си, но във всички случаи съдът при формиране на наследствената маса и преценката си за размера на разполагаемата и на запазената част, евентуално за накърняване на запазената част, съдът следва да включи всички дарения, като възстановяването на накърнената запазена част следва да се извърши по правилото на чл.33 от ЗН, като се започне от последните дарения. След като иск против надарената Л. не е предявен, то и няма основание дарението в нейна полза да бъде намалявано, но сумите, с които извършеното в нейна полза дарение накърнява запазената част на всеки един от ищците, следва да бъдат съобразени и извадени от сумите, представляваща стойността на запазената част на всеки един от ищците. След връщане на делото на 02.07.2019 г. то е образувано пред Окръжен съд - Враца под № 392 по описа за 2019 г. (настоящото дело). По делото е определен съдия - докладчик и е насрочено открито съдебно заседание за 27.09.2019 г. В това съдебно заседание и по молба на въззивницата Н.С. производството по възз.гр.дело № 392/2019 г. по описа на ОС - Враца е спряно на основание чл.220,ал.1,т.4 от ГПК - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 671/2017 г. по описа на ОС - Враца. Определението за спиране е обжалвано от въззиваемите, но е потвърдено от ВКС с определение № 346/04.02.2020 г. по негово ч.гр.дело № 5486/ 2020 г. По протокол от 30.03.2022 г. делото е преразпределено на настоящия съдия - докладчик, а с определение № 260011/22.03.2024 г. производството по възз. гр.дело № 392/2019 г. на ОС - Враца е възобновено, с оглед представени доказателства за приключване на гр. дело № 671/2019 г. Със същото определение № 260011/22.03.2024 г. и при данни за настъпила на 01.20.2021 г. смърт (л.115 от делото), Н.М.С., ЕГН •••••••••• е заличена като страна в производството. Конституирани на нейно място са наследниците й по закон С.Г.С., ЕГН •••••••••• и Б.Г.С., ЕГН ••••••••••. М.Ц.Л., ЕГН •••••••••• е заличена като заинтересована страна. Приложено е в цялост приключилото гр.дело № 671/2017 г. по описа на ОС - Враца. Делото е насрочено за разглеждане в открито с.з. на 15.05.2024 г. , като на страните е указано да съобразят постановените по гр.дело № 671/2017 г. съдебни актове. В откритото съдено заседание страните, надлежно представлявани от своите пълномощници, не са заявили доказателствени искания, с оглед на което е даден ход на устните състезания. Адв. С.Х. - пълномощник на въззивниците С.С. и Б.С., е заявила и обосновала становище за неоснователност на исковете по чл.30,ал.1 от ЗН, поддържайки, че всички присъдени на Н.М. С. суми по гр.дело № 671/2017 г. се явяват задължения (пасив) на наследството, оставено от Д. К.И., и следва да бъдат приспаднати от наследствената часа, при което запазената част на наследниците по закон - ищците по делото, не е накърнена. Настояла е за отмяна на обжалваното решение на РС- Враца и отхвърляне на иска по чл.30,ал.1 от ЗН (останалите два иска са предявени като евентуални). Адв. М.М. - пълномощник на въззиваемите К. и И. Д., в хода на устните състезания и в писмена защита е аргументирал становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за основателност както на главния иск, така и на евентуалните искове. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Както бе посочено по-горе, въззивното производство е образувано след обжалване на решение № 344/ 30.06.2017 г. по гр.дело №328/2016 г. по описа на РС-Враца с въззивна жалба вх.№ 11724/ 30.08.2017 г. и с втора въззивна жалба с вх.№ 12344/13.09.2017 г., подадени от ответника Н.М.С., чрез пълномощника й адв. С.Х.. В жалбата свх.№ 11724/30.08.2017 г. се заявяват оплаквания за недопустимост на атакуваното решение поради нарушение на принципа за случаен избор на съдия. Според въззивника, решението на районен съд е неправилно във връзка с формиране на наследствената маса по чл. 31 от ЗН, при което е следвало да се извадят задълженията на наследодателя, а също и да се съобрази имуществото му по чл.12, ал.2 от ЗН. То било и недопустимо, тъй като съдът е отказал съвместно разглеждане на предявените от жалбоподателката С. насрещни облигационни осъдителни искове, описани в над 30 пункта, насочени срещу наследниците по закон на наследодателя Д. И., свързани с негови задължения към нея. Жалбоподателката намира, че насрещните искове е следвало да бъдат приети за разглеждане поради връзка с първоначално предявените искове, като делото следвало да бъде изпратено за разглеждане като първа инстанция на окръжен съд гр.Враца. Според жалбоподателката, неправило с определение № 107/19.01.2017 г. районен съд е приел за преклудирани възраженията й, заявени с молба от 14.10.2016 г., свързани с претенции за съобразяване на задължения на наследодателя към нея при формиране на наследствената маса. За тези възражения, според С. били налице непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 от ГПК, тъй като районен съд е отказал съвместно разглеждане на насрещната й искова молба. Неправилно и в противоречие с данните по делото, районен съд бил приел, че по делото са спазени изискванията на чл.61 и чл.62 ЗН, и че ищците К. и И. Д. са приели под опис наследството на своя покоен баща Д. И., тоест, че в процеса е доказана хипотезата на чл.30, ал.2 от ЗН. Жалбоподателката навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като по делото не бил индивидуализиран предмета на спорното право, доколкото не била доказана идентичност между дарения й недвижим имот находящ се в гр. Враца, описан в нот. акт № 157/02.07.98 г. и имота с идентификатор по КККР на гр. Враца 12259.1024.273. Жалбата съдържа подробно изложение на факти във връзка с твърдението за липса на идентификация на спорния имот. Според С., районен съд е нарушил нормата на чл.33 от ЗН, като въпреки възражението й в отговора на исковата молба не е извършил намаление на дарствените разпореждания на наследодателя Д. И., чрез тяхната отмяна от последното по време дарение, оформено с нот. акт № 83/30.09.2009 г., към първото дарение, оформено с нот. акт № 157/02.07.1998 г. Във връзка с оплакванията си жалбоподателката заявява доказателствени искания, описани в 12 пункта. Срещу решение № 344/ 30.06.2017 г. на РС - Враца с вх. № 12344/ 13.09.2017 г. е постъпила и втора въззивна жалба от жалбоподателката Н.М.С., подадена чрез адв. С.Х.. По същество, заявените оплаквания в тази жалба са идентични с тези по първата жалба. Въззивникът С. има множество доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, допускане на свидетели и специализирани експертизи. След преобразуване на делото под № 392/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, възобновяването на производството и прилагане в цялост на гр. дело № 671/2017 г. по описа на ОС - Враца исканията по доказателствата не се поддържат, поради което Окръжен съд не се е произнасял по тях. По делото е представен отговор на ответниците по жалба К.Д.И. и И.Д.И., чрез адв. М. М., в който се мотивира становище за недопустимост на постъпилите въззивни жалба като просрочени и евентуално за тяхната неоснователност. Ответниците претендират съдебни разноски. Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в срок, от надлежна страна в производството,и имат за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите. При преценката си по реда на чл.269 ГПК Окръжен съд-Враца намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, респективно по основателността на предявените пред РС-Враца искове, Окръжен съд - Враца приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред РС - Враца е образувано въз основа на депозирана искова молба от К.Д.И., ЕГН •••••••••• и И.Д.И., ЕГН ••••••••••,•••, действащи чрез пълномощника си адв. М.М. ••• срещу Н.М.С., ЕГН ••••••••••,•••, с искане за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на техния покоен баща Д. К.И. - бивш жител •••, починал на •••, като се отмени изцяло направеното от наследодателя им дарствено разпореждане от 1998 г. в полза на ответницата, обективирано в нотариален акт № 157, том II, дело № 2189/1998г. от 02.07.1998г. на Р. С.- нотариус при Врачански районен съд, и се определи дължимата на ответницата стойност на разполагаемата част. Предявени са в условията на субективно съединяване конститутивни искове по чл.30,ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на наследодателя Д. К.И., ЕГН •••••••••• - бивш жител ••• и искове по чл.36,ал.1, изр.1- во от ЗН за връщане на дарения имот в наследството, с прилагане на предвидената в закона паричната компенсация за надарения. В условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск по чл.36,ал.1, изр.2-ро от ЗН - в зависимост от доказателствата по делото за степента на засягане на запазената им част и при условие че от дарения недвижим имот не може да бъде отделена част, достатъчна за допълване на запазената част на ищците и стойността на подарения имот не надвишава с ¼ разполагаемата част, определена по правилото на чл.31 от ЗН, да бъде осъдена ответницата да заплати солидарно на двамата ищци паричната равностойност на допълнението на запазената им част до размера съгласно чл.29, ал.1 от ЗН от масата по чл.31 от ЗН. В условията на евентуалност е предявен и иск по чл.108 от ЗС - при уважаване на главния иск ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението на дарения й с оспореното дарение имот. Според изложеното в исковата молба,ищците са наследници по закон на б.ж. на гр.Враца Д. К.И., поч. на •••, като ищецът К.И. е приел в производство по ч.гр.дело № 3578/2015г. на ВРС наследството по опис, който съгласно чл.62 от ЗН ползва и другия ищец - негов брат. Ищците сочат, че приживе наследодателят им се е разпоредил с дарение в полза на ответницата, като й е прехвърлил 1/2 ид.ч. от Парцел ХV в кв.316, дв.пл.№ 1533 по плана на гр.Враца, целият с площ от 358 кв.м., заедно с построените в него: масивно жилище - част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, както и построена масивна сграда-гараж, при граници на имота: дв.пл.№ 1534, дв.пл.№ 1532 и улица /понастоящем представляващ ПИ с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр.Враца/. Считат, че с извършеното дарение е накърнена запазената им по см. на чл.29, ал.1 от ЗН част от наследството, възлизаща на 2/3 общо за двамата. Твърдят, че към датата на депозиране на исковата молба ответницата владее дарения имот, което обуславя и правния им интерес от предявяване на исковете. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Н.М.С., подадена чрез адв. С.Х. от САК, която е оспорила исковете. Направила е възражения за: неспазен срок по чл.61, ал.1 от ЗН за приемане на наследството по опис с твърдение, че двамата ищци са били изрично уведомени от нея - ответницата за смъртта на наследодателя; липса на съставен протокол за опис, съгласно чл.63 от ЗН, с твърдение, че не е извършен оглед на вещите, алтернативно, че такива вещи не са съществували към 19.11.2015 г. или, че посочените вещи не са били собственост на наследодателя. Твърдяла е,че наследството е прието по опис само от ищеца К.И., а И.И. го е приел направо и не може да се ползва от описа, извършен от неговия брат. Поддържала е и довод, че приживе наследодателят на ищците се е разпоредил безвъзмездно и с друг свой имот с нот. акт № 83, т.I, рег. №4200, нот.дело № 75/2009 г. на нотариус А. М., с район на действие СРС, който имот също следва да бъде включен при образуване масата на наследството по чл.31 от ЗН. Твърдяла е наличие на завещателни разпореждания в полза на трети лица и на ищците с довод, че даренията се намаляват след завещателните разпореждания. Поискала е към активите и пасивите на наследството при формиране на масата по чл.31 от ЗН да бъде включен и ЕТ „Д. И.-•••, както и притежавани от наследодателя или негови възходящи земеделски земи. Твърдяла и също, че имотът, предмет на оспореното дарение, не е идентичен с ПИ с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр.Враца. Заедно с отговора по чл.131 от ГПК, с молба вх.№ 10659/04.08.2016 г. ответницата С. чрез адв. Х. е предявила и насрещен иск за сумата от общо 63 500.00 лева, който с определението на съда по чл.140 от ГПК - определение № 1614/10.08.2016 г. (л.162-165) не е приет за съвместно разглеждане по делото и е върнат. С молба от 14.10.2016 г. ответницата чрез адв. Х. е заявила, че наследството е било обременено и със задължения на стойност 48 906.78 лева – задължения на наследодателя, платени от Н.С., изброени в 33 пункта. Съобразявайки определение № 775/28.10.2016 г. по възз. ч. гр.дело № 572/2016 г. по описа на ОС - Враца, с протоколно определение от 25.11.2016 г. ( л.271, абзац последен) съставът на РС-Враца е отделил на основание чл.211,ал.2 от ГПК неприетия насрещен иск, предявен с молба вх.№10659/04.08.2016 г., като е изпратил исковата молба на Окръжен съд-Враца като родово подсъден. По тази искова молба - с вх.№ 10659/04.08.2016 г. по описа на РС-Враца, в крайна сметка е образувано гр.дело № 671/2017 г. по описа на ОС-Враца, приложено по настоящото възз. гр.дело № 392/2019 г. след приключването му. В производството по гр.дело № 328/2016 г. по описа на РС-Враца са събрани многобройни писмени доказателства, събрани са и гласни доказателства, изслушана е съдебно - техническа и оценителна експертиза, приложено е ч.гр.дело № 3578/2015 г. по опис на РС-Враца, по което К.Д.И. е приел по опис наследството, останало от наследодателя му Д. К.И.. Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, а се установява и от представеното удостоверение за наследници изх.№ 12459/12.08.2015г. на Община Враца, че ищците в качеството им на низходящи от първи ред /деца/ са законни наследници на б.ж. Д. К.И., поч. на 24.07.2015г. В производство по ч.гр.дело № 3578/2015г. на ВРС, образувано по подадена молба вх.№ 13705/14.09.2015г. от ищеца К.И. (л.196 от делото), същият е приел по опис наследството на починалия си баща, за което е постановено определение от 08.01.2016 г. по същото дело и издадено удостоверение изх.№ 1/ 11.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗН, приемането на наследство по опис, извършено от един от наследниците, ползва и останалите. Ищецът И.И. изрично с писмена молба по настоящото дело (л.197)/ е изявил волята си да се ползва от извършеното от неговия брат К.И. приемане по опис на наследството на покойния им баща, съгласно протокол за опис на движими вещи от 19.11.2015г. по изп.дело № 621/2015г. на ДСИ при РС Враца. Видно от представения протокол за опис на движими вещи по цитираното изп. дело № 621/2015г. 1-ви с.уч-к на ДСИС при ВРС са описани общо 4 бр. движими вещи и оценени на обща стойност 140 лева. С нотариален акт № 157, том II, дело № 2189/1998г. от 02.07.1998г. на Р. С.- нотариус при Врачански районен съд, наследодателят на ищците б.ж. Д. К.И. е дарил на ответницата Н.М.С. 1/2 ид.ч. от Парцел ХV в кв.316, дв.пл.№ 1533 по плана на гр.Враца, целият с площ от 358 кв.м., заедно с построените в него:масивно жилище – част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, както и построена масивна сграда - гараж, при граници на имота: дв.пл.№ 1534, дв.пл.№ 1532 и улица. Този имот съгласно удостоверение рег.индекс № 597/19.02.2016г. на Началник отдел “УПКС” при Община Враца е идентичен с ПИ с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр.Враца. Съгласно скица № 15-77773-18.02.2016г. от СГКК – Враца (л.198 от делото), ответницата е вписана като изключителен собственик на поземления имот с цитирания идентификатор въз основа на нотариалния акт, обективиращ атакуваното дарение, поради което съдът е приел за доказана идентичността между двата имота - този по оспорения нотариален акт №157, том II, дело № 2189/1998г. от 02.07.1998г. и ПИ с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр. Враца. Извършено е с нот.акт № 83, рег.№ 4200, нот.дело №75/2009г. на нотариус А. И.(л.83 от делото) от б.ж. Д. И. приживе, заедно със А. Е. И.дарение в полза на М.Ц.Л., на недвижим имот: •••, състояща се от антре, склад и стая, със застроена площ 25.09 кв.м. В нотариалния акт е отбелязано, че имотът е собствен на прехвърлителите, придобит по време на брака им в режим на СИО. Същият този имот с договор за покупко-продажба от 16.04.2014 г., обективиран в нотариален акт № 161, т.I, рег.№2496, н.дело № 137/2014г. на нотариус И. И., с район на действие СРС е прехвърлен на Л. И. И.. Видно от удостоверение изх.рег.№ 1444/06.10.2016 г. на Агенция по вписванията, СП-Враца (л.299) след направена справка за периода от 01.07.1994 г. до 06.10.2016г. не е установено наличие на депозирано саморъчно или нотариално завещание, направено от Д. К.И.. Представени са от ответницата 2 бр. депозитарни разписки от „Централен депозитар” АД (л.307 и 308), издадени съответно на 19 и 20.01.1997г., удостоверяващи притежавани от Д. К.И. по първото - 37 бр.ценни книжа с номинал 1000 лв. и по второто - 152 бр.ценни книжа с номинал 1000 лв. На ответницата са дадени указания с определение на съда от 19.01.2017г. да ангажира доказателства, че към датата на откриване на наследството удостоверените в тези документи акции са били собственост на наследодателя б.ж. Д. К.И., което не е сторено. Относно твърденията на ответницата за наличие на включени в наследството земеделски земи на същата е указана с определение от 19.01.2017 г. по настоящото дело (л.294-297) тежестта да ангажира доказателства за съществуване на възстановените с приложените решения на ПК-Враца (л.231 до 241 от делото/ и към молба от 25.11.2016г. (л.248-265), имоти в патримониума на лицата, на които са възстановени, към датата на откриване на наследството на б.ж. Д. К.И., да представи удостоверения за наследници на тези лица, както и да ангажира доказателства за притежаваните от б.ж. Д. К.И. към датата на неговата смърт наследствени права от имотите на неговите наследодатели. Такива доказателства не са представени, поради което съдът намира е намерил това твърдение за недоказано. Разпитани са свидетелите А. И./сестра на б.ж.Д. И./ и З. Й./сестра на ответницата/. От показанията на първата се установява, че описаните в протокол за опис на движими вещи такива - легло персон и половина, радиатор „Смядово”, сервиз за кафе, малко телевизорче, са принадлежали на брат й. Съхранявали са се в дома й по настояване на Д. И., след развода му с Р. /майка на ищците/, който я помолил да ги прибере, за да не му напомнят за Р.. Свидетелката твърди, че е влизала с полиция да види брат си, а децата на Д. – двамата ищци, няколко пъти са идвали да го видят, но ответницата не ги е пускала, поставила е дебел синджир с катинар на портата, който е винаги заключен. Твърди също, че е виждала ответницата Н. и сина й да бият Д., който крещял от болка. В показанията си св.З.Й. поддържа, че през 2010 г. Д. се разболял и за него се грижела ответницата, която го гледала, хранела, чистела, тъй като бил на едно място. Твърди, че не й е известно сестра й да е ограничавала достъпа на външни лица да го видят, с изключение достъпа на негови приятели, които носели алкохол, който му вредял, а лекарите му били забранили да употребява. Свидетелката заявява, че в процесния имот в момента живее ответницата, заедно с дъщеря си и дете на сина й и никога не е виждала синовете на Д. - ищците К. ••• намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установена пред първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново и изцяло събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи: Както бе посочено по-горе, по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа и оценителна експертиза, която е оценила дарените два недижими имота. Според експерта, пазарната стойност на дарения недвижим имот, находящ се в гр. Враца, е 55 100 лева, пазарната стойност на дарения недвижим имот, находящ се в гр.София, е 46 300 лева, а стойността на движимите вещи, оценени в производството по приемане на наследство по опис е 140 лева. Отчитайки факта, че имотът в гр.София не е бил индивидуална собственост на наследодателя, а е притежаван в режим на СИО, РС-Враца е приел, че в наследствената маса следва да се включи ½ от стойността му, а именно сумата от 23 150 лева. Заключил е, че общият стойностен размер на имуществото на наследодателя по чл.31 от ЗН (наследствената маса) е 78 390 лева ( 55 100 + 23 150+140). Посочил е, че по делото няма данни последният да е имал задължения, както и доказателства за увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН ( които да бъдат извадени от наследствената маса). Приемайки, че ищците са активно легитимирани като наследници по закон с право на запазена част от наследството, които са спазили разпоредбата на чл.30,ал.2 от ЗН при предявяване на иска по чл.30,ал.1 от ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон - ответницата С.,••• е посочил, че разполагаемата част в конкретния случай е 1/3 от имуществото, а запазената част 2/3 от имуществото на наследодателя. При тези верни разсъждения районният съд също вярно е приел, че разполагаемата част, съответна на 1/3 от имуществото, е в размер на сумата 26130 лева, при обща стойност на наследствената маса от 78 390 лева, а запазената част на ищците, съответна на общо 2/3 от имуществото, е в размер на сумата от общо 52 260 лева (размерът на запазената част на всеки един от двамата наследници е равен на размер на разполагаемата част от имуществото – 1/3 от 78 390 лева, или 26 130 лева). Неверен е обаче извода на РС-Враца, че с дарението на имота в гр.Враца наследодателят се е разпоредил в повече от разполагаемата част със сумата 28 970 лева. Изводът е неверен, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил установения по делото и безспорен между страните факт, че приживе наследодателят на ищците Д. К.И. се е разпоредил чрез дарение с още един недвижим имот - този в гр.София, като съответна на притежаваното от него право е сумата от 23 150 лева, като не е приложил чл.33 от ЗН. Освен това, както е посочил ВКС в отменителното си решение № 65/27.08.2019 г., първоинстанционният съд не е съобразил, че ищците са обикновени другари, като всеки един от тях е предявил своите искове на самостоятелно основание, в условията на обективно и субективно съединяване. При съблюдаване на осн. чл.294 от ГПК на указанията в отменителното решение на ВКС, настоящият състав на ОС-Враца приема от правна страна следното: При наследствена маса на стойност 78 390 лева и при безспорния факт, че призовани към наследяване са двама наследници по закон - синове на починалия Д. И. и ищци по делото, разполагаемата част и запазената част от наследството на всеки от ищците са равни - по 1/3 от имуществото, съответни на по 26 300 лева. Наследодателят на ищците е извършил приживе две дарения, като последно по време е дарението, извършено с нот.акт № 83, рег.№4200, нот дело № 75/2009 г. на нот.А. И.(л.83 от делото) в полза на М.Ц.Л., която не е страна по делото. Наследодателят И. е притежавал ½ идеална част от правото на собственост върху дарения имот, която ½ идеална част е на стойност 23 150 лева, като с това дарение запазената част на всеки от ищците е накърнена със сумата от по 7 716.67 лева. С първото по време дарение, извършено с нот акт № 157/ 02.07.1998 г., т.II, нот.дело № 2189/1998 г. на Р. С.- нотариус при ВРС, Д. И. е дарил на починалата в хода на Н.М.С. ••• на стойност 55 100 лева. При приложение на чл.33 от ЗН, разполагаемата част и запазените части при това дарение са на стойност по 18 413.33 лева (26 130 - 7 716.67 ) и именно с тази сума е накърнена запазената част на всеки от ищците, т.е. възстановяването на запазената част на всеки един от тях следва да бъде извършено чрез намаляване на първото по време дарение със сумата от по 18 413.33 лева. за всеки един от ищците. При изложеното, решение № 344/30.06.2017 г. по гр.дело №328/2016 г. на РС - Враца следва да бъде отменено в частта, с която съдът се е произнесъл по един иск с правно основание чл.30,ал.1 от ЗН, като вместо това бъде постановено ново за възстановяване на запазената част на всеки от ищците със сумата от 18 413.33 лева за всеки един от тях чрез намаляване на извършеното с нот акт № 157/ 02.07.1998 г., т.II, нот.дело № 2189/1998 г. на нотариус Р. С.дарение с тази сума. Уважавайки иска по чл.30,ал.1 от ЗН, съставът на РС- Враца е приел, че е налице хипотезата на чл.36,ал.1, изр.1-во от ЗН и е осъдил ищците да заплатят на ответницата сумата от 26 130 лева като стойност на разполагаемата част. Окръжен съд - Враца също приема, че е налице хипотезата на чл.36,ал.1,изр.1 от ЗН, тъй като стойността на дарения имот (55 100 лева) надвишава с повече от ¼ разполагаемата част (26 130 х 125% = 32 662.50 лева). Но решението на РС-Враца следва да бъде отменено и в тази част, тъй като с него не се постановява връщане на дарения имот в наследството. Освен това, при двама ищци, които изчерпват наследниците с право на запазена част, заплащането на стойността на разполагаемата част на надарения ответник следва да стане поравно и от двамата, в полза на новоконституираните ответници. Уважавайки иска по чл.36,ал.1, изр.1 от ЗН, съставът на РС-Враца правилно не се е произнесъл по евентуалния иск по чл.36,ал.1, изр.2-ро от ЗН – наличието на едната хипотеза на правната норма изключва приложението на другата. Уважавайки иска по чл.36,ал.1, изр.1 от ЗН, съставът на РС-Враца е уважил и иска за ревандикация по чл.108 от ЗС. В тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като уважаването на конститутивния иск по чл.36,ал.1,изр.1- во от ЗН води до възникване на съсобственост между наследниците по отношение на върнатия в наследството имот и реституцията следва да бъде извършена в полза на собствениците, а не на идеална част от имота на всеки то тях. Постановените по приложеното гр.дело № 671/2017 г. по описа на ОС - Враца съдебни актове не променят правните изводи на настоящия състав на ОС - Враца. Както бе посочено и по-горе, по гр.дело № 671/2017 г. са разгледани искове на надарената Н.С., предявени като насрещни по гр.дело № 328/2016 г. на РС - Враца с твърдението, че с тях се доказват задължения на наследодателя Д. И. към нея - Н.С., които следва да бъдат пресметнати като задължения на наследството и съответно извадени при формиране размера на наследствената маса по чл.31 от ЗН. Съдебните актове обаче сочат друго - всички искове са предявени и разгледани като такива по чл.59 от ЗЗД срещу наследниците на Д. И. - К.Д.И. и И.Д.И., като е уважен само един от тези искове (срещу всеки един от тях) за техни лични задължения към ответницата С., а не за задължения на наследодателя Д. И.. Останалите искове са отхвърлени. Затова съставът на ОС - Враца намира за неоснователно и искането на адв. М. - пълномощник на въззиваемите - ищци, заявено с молба вх № 261220/10.12.2024 г., за отмяна на хода на устните състезания и връщане на делото в открито с.з. за събиране на нови доказателства, тъй като представените с тази молба документи са ирелевантни за настоящия правен спор - те касаят плащане на задълженията по влязлото в сила решение на САС, с което срещу всеки от тях е уважен коментирания по - горе иск по чл.59 от ЗЗД, По разноските: В полза на въззивниците, с оглед изхода на делото, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като въззивната жалба по същество е неоснователна. Разноски се следват на въззиваемите в доказания размер от общо 1885 лева - 810 лева разноски за адв. възнаграждение по възз гр.дело № 617/2017 г. по описа на ОС - Враца и 1075.20 лв. за касационното производство по гр.дело № 1526/2018 г. по опис на ВКС, I ГО. Разноските следва да бъдат присъдени на всеки един поравно - 942.50 лева. Въззивниците чрез пълномощника адв. Х. са заявили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, предвид броя на разгледаните искове, фактическата и правна сложност на спора и качеството и обема на извършената от адв.М. правна работа, сочеща на висока правна квалификация. При тези си съображения и на основание чл.271,ал.1 от ГПК, Окръжен съд - Враца