Решение № 22 от 18.2.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 23/2026 г.

Производството е по реда на чл.530 вр. глава XXI ГПК и чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на Д. Д. Д. - председател на Народно читалище "Утро - 1940", с.Р., община К., чрез адв.М.К. против отказ на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията №20260128145635/30.01.2026 г., постановен по заявление образец А17 с вх. №20260128145635/28.01.2026 г. за вписване на първоначална регистрация на читалището. В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалвания отказ с подробно изложени доводи и съображения. Искането е за отмяна на постановения отказ и даване на задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. В срока по чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията депозира отговор по жалбата, като са изложени доводи за нейната неоснователност. Съдът намира производството за допустимо – жалбата е подадена от легитимираното като заявител лице, което има интерес да обжалва с оглед постановения отказ, в срока по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Държавна такса по жалбата не се дължи на основание чл.9, ал.3 от ЗНЧ. С оглед наведените оплаквания, представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт на ТР и регистъра на ЮЛНЦ, воден от Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление образец А17, №20260128145635 е поискано вписване в ТР и регистъра на ЮЛНЦ на новоучредено народно читалище с наименование "Утро - 1940". За да постанови своя отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че наименованието на читалището не отговаря на изискванията на чл.9, ал.5 от Закона за народните читалища. Наименованието на новоучредено през 2026г. читалище съдържа в наименованието си годината 1940. Съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: По силата на чл.9, ал.5 от ЗНЧ наименованието на народното читалище трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. То се изписва на български език. Към наименованието на читалището се добавя и годината на неговото първоначално създаване. Разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗНЧ е императивна и не допуска прибавяне на година, различна от тази на първоначалното създаване на читалището. След като е било заявено за вписване в ТР и регистъра на ЮЛНЦ читалище, учредено на 17.01.2026 г., то и съобразно цитираната норма, към наименованието му следва да се добави действителната година на учредяването му – 2026 г. Добавената към наименованието година - 1940 създава невярна представа, че се касае за съществуващо от тази година, а не за новоучредено читалище, което е в противоречие и с правилото, че името на читалището не трябва да въвежда в заблуждение. В разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗНЧ от Закона за народните читалища е предвидено, че читалището придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра за организациите с нестопанска цел. С § 3 от ПЗР на ЗНЧ е дадена възможност за регистрация на съществуващите при приемането му читалища по този закон в срок до 31.12.1997 г. От изложеното се налага извод, че изискването за добавяне годината на първоначално създаване се отнася само за читалищата, които са съществували преди влизане в сила на Закона за народните читалища и са регистрирани по реда на § 3 от закона, но не и за новоучредените, а в случая нито се твърди, нито пък са налице данни да се касае за читалище, регистрирано в регистър на сдруженията с нестопанска цел по реда на § 3. В случая се касае за новоучредено читалище, спрямо което като година на първоначално създаване следва да се посочи годината на неговото учредяване – 2026г. При постъпило заявление за вписване, длъжностното лице следва да извърши проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, като не може да се произнесе по направеното искане, съобразявайки или не обстоятелства, които са извън обхвата на тази проверка. Именно в изпълнение на задължението си по чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице е констатирало и посоченото противоречие на наименованието на читалището с императивна правна норма, което е основание за постановяване на отказ, предвид разпоредбата на чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ. Водим от горното и на основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, съдът