Решение № 6590 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 12/2026 г.

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбата на &[Наименование]; 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която урежда правомощието на общинския съвет като колективен орган на местно самоуправление да предоставя земя от общинския поземлен фонд при наличие на предвидените в нормата предпоставки. Съгласно същата, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Реституцията на собствеността по ЗСПЗЗ, за разлика от други реституционни закони, не се възстановява [Наименование], а въз основа на заявление на правоимащите до органа по поземлената собственост (което ползва всички наследници). В случая към заявлението на жалбоподателите са приложени писмени доказателства за установяване на границите на поземлените имоти, които безспорно са частна общинска собственост и чието предназначение по смисъла на &[Наименование]; 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е да служат за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници, респ. за обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Процедурата по възстановяването на собствеността е регламентирана в Глава трета на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по &[Наименование]; 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по &[Наименование]; 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като решението е придружено със скица на имота.

Видно от писмените доказателства по преписката, ответникът е бил надлежно сезиран с мотивираното искане за изпълнение на правомощията си по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, към което са представени предвидените в закона документи, с което е реализирана хипотезата на &[Наименование]; 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 75, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет - [община], председателят в тридневен срок от постъпването на докладни записки, предложения и становища ги разпределя на постоянните комисии, съобразно тяхната компетенция, като определя комисията, която ще бъде водеща за всеки проект. Няма данни по преписката как и дали е определена водеща комисия. Посоченото не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от постъпилата по делото информация (л. 97) докладната записка се установява, че процесната докладна записка на заместник-кмета на общината разгледана от постоянната комисия по общинска собственост към Общински съвет – [община]. Очевидно същата е определена за водеща по преписка и на проведеното на 19.11.2025 г. заседание комисията е приела докладна записка № ДЗ-461/12.11.2025 г. с пълно мнозинство от присъстващите членове – общински съветници. Впоследствие докладната записка и становището на комисията по общинска собственост са докладвани на първото заседание след постъпването ѝ в Общински съвет – [община].

В процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност и в случай, че са удовлетворени условията по &[Наименование]; 27 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. При наличие на законоустановените предпоставки - решение на ОСЗ по смисъла на &[Наименование]; 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, мотивирано искане по смисъла на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, придружено от геодозическо заснемане на процесните ПИ, Общински съвет - Асеновград не е приел решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, решенията за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. Гласуването е извършено поименно, в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. След резултата от гласуването: „за“ - 3 „против“ – 2 и „въздържали се“ – 25 в протокола от заседанието на общинския съвет е записан текст „Решението не се приема“.

Съдът намира, че опспореното решение на Общински съвет - [община], макар да е постановено от компетентен орган, в производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. актът следва да бъде мотивиран. Разпоредбата е императивна, тъй като посочването на мотиви е задължително условие за законосъобразността на издадения административен акт, а неспазването на това изискване, винаги има за последица отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Решението на Общински съвет – Асеновград не съдържа фактически основания (мотиви) за издаването му. Такива не се съдържат и в документите, съдържащи се в административната преписка след депозиране на докладната записка на заместник-кмета пред административния орган, включително в проведеното обсъждане на предложението в постоянната комисия по общинска собственост към Общински съвет – [община]. Същата очевидно е дала положително становище (за разглеждане на сесия) по докладната записка от заместник-кмета на общината. Действително, поради мълчаливо въздържало се мнозинство, решение не е прието, с което ответникът на практика е отказал предоставяне имотите в изпълнение на задължението си по &[Наименование]; 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както дословно е посочено в нормата на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Поради липсата на мотиви, за неприемането на решение за предоставяне на имотите по особения ред, предвиден в ЗСППЗ, за правоимащите лица по чл. 45 д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както и за съда е невъзможно да се установи фактическа причина, нито свързано с нея правно основание да бъде отказано предоставянето на заявените земеделски земи. Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на фактите, от които органът черпи правото си да постанови своя акт, нарушава правото на защита на адресатите на акта и е пречка за осъществяване на съдебен контрол за неговата законосъобразност.

На следващо място, видно от публикация на интернет страницата на Общински съвет - [община], на заседанието си проведено на 26.11.2025 г. същият е приел положителни решения по реда на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, което с оглед липсата на мотиви за непроцедиране на предоставянето на процесните земеделски земи по същия законов ред, сочи за нарушение на принципите на съразмерност и равенство, обективирани в чл.6 и чл. 8 от АПК.

Предвид всичко гореизложено, оспорваният административен акт следва да бъде отменен и преписката върната за ново разглеждане с указание до ответника, че дължи издаване на мотивиран административен акт при съобразяване, че по аргумент от чл. 45ж, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинският съвет е длъжен да се произнесе с решение за предоставяне на имотите „в изпълнение на задължението си по &[Наименование]; 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ", когато отправеното искане е формално издържано и надлежно мотивирано. Тоест общинският съвет е длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с &[Наименование]; 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти, съгласно писмените доказателства към преписката, приложена към докладна записка вх. № ДЗ-461/12.11.2025 г. от заместник-кмет на [община].

При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски от представителя на жалбоподателите следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК [община], следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите сумата в размер на 1876,42 евро, представляваща заплатената държавна такса за съдебното производство - 35,77 евро и адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита на жалбоподателите в размер на 1840,65 евро, съгласно приложения по делото списък с разноски и липсата на възражения по същия от ответната страна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-[област]-ХХVIII състав