Решение № 2055 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 172/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е образувано по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД [населено място], [ЕИК], подадена чрез пълномощник – адв. П. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Решение № 505 от 22.12.2025 г. по АНД № 1670/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 24-2500092 от 23.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Стара Загора, като нарушението е преквалифицирано от такова по чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 77, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) в такова по чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 77, ал. 2 от ЗТМТМ и размера на наложената имуществена санкция е намален [рег. номер]. [рег. номер]. Със същото решение „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] е осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Оплакванията в жалбата са за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че извършването на вмененото му нарушение е доказано по безспорен начин, както и извода му, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, в т. ч. и на изискванията за тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са обсъдени и съответно не е даден отговор на всички направени от него възражения, както и че не са изложени конкретни мотиви за липсата на основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност. По тези съображения по е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. Претендира за направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директор на ДИТ Стара Загора, чрез процесуалния си представител – упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД срещу НП № 24-2500092 от 23.05.2025 г., издадено от директора на ДИТ Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 24-2500092 от 24.04.2025 г., с което на основание чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 77, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за повторно извършено нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ – не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети страни. От фактическа страна административнонаказателното обвинение (АНО) се основава на това, че при извършена проверка на 01.04.2025 г., 14.04.2025 г. и 24.04.2025 г. по документи в ДИТ [населено място] е установено, че на 06.01.2025 г. в [населено място] „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството си на работодател е наело на работа чужденец – гражданин на трета държава (Република Турция) Ейуп Актан, дата на раждане: [дата]., като „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на Република България. Повторността на нарушението е обосновано с влязло в сила на 12.03.2025 г. НП № 24-2300064 от 07.04.2023 г. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и на изискванията на ЗАНН за тяхното съдържание, както и че извършването от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД на вмененото му нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ е доказано, но не се установява същото да е било извършено повторно, тъй като НП № 24-2300064 от 07.04.2023 г. е влязло в сила на 12.03.2025 г., т. е. след извършването му. С оглед на това НП е изменено, като като нарушението е преквалифицирано от такова по чл. 77, ал. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ в такова по чл. 77, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ и размера на наложената имуществена санкция е намален [рег. номер]. [рег. номер]. Предвид изхода от делото „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е осъдено да заплати на ДИТ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а ДИТ Стара Загора е осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По делото са представени трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), длъжностна характеристика, карта за предварителен медицински преглед, служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност на труда и удостоверение за регистрация в НАП, от съвкупната преценска на които се установява, че на 06.01.2025 г. в [населено място] касаторът е наел на работа като „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“ Ейуп Актан, който е гражданин на Република Турция, видно от приложените към делото копия на паспорта му и на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, издадени от турските власти, т. е. гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ: „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Последният според представена по делото справка от ОД на МВР Стара Загора не фигурира в масивите на МВР, което изключва възможността да е законно пребиваващ на територията на Република България. Не водят до различен извод данните, че към датата на сключване на трудовия му договор и започване на работа Ейуп Актан е имал издадено разрешение за пребиваване в Полша, която е държава - членка на Европейския съюз. Същото, ако действително е било издадено и валидно към релевантния за спора момент (доколкото не е представено, а само е цитирано в писмо на ДИТ Стара Загора до ОД на МВР Стара Загора), по аргумент от чл. 5, параграф 4 във връзка с параграф 1 и чл. 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), дава право за преминаване през територията на Република България, но не дава право на достъп до пазара на труд в страната, респективно да се сключи трудов договор, нито може да замести липсата на надлежно издадени от българските компетентни органи разрешение за пребиваване на територията на страната по реда, предвиден в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). От друга страна то не може да се приравни и на гражданство на Европейския съюз. Следователно единственият извод е, че гражданинът на трета държава Ейуп Актан към датата на наемането му на работа от касатора е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на изрично издадено за това разрешение от органите на МВР. Съгласно § 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ, към който препраща § 1, т. 14 от ЗТМТМ, „незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производство, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, като посочи и основанията, на които обосновава искането си пребиваване. В случая, доколкото няма данни, а и не се твърди лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване, то обосновано е прието както от административнонаказващия орган, така и от районния съд, че е изпълнен фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ. Не са налице обстоятелства, които да обосноват маловажност на случая, съответно прилагането на чл. 28 от ЗАНН, и изцяло се споделя извода на районния съд, че нарушението не е извършено повторно – с препращане към мотивите му за това на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, а наложената от съда санкция след преквалификацията на нарушението е в размер, близък до минималния, предвиден в чл. 77, ал. 2 от ЗМТМ, съответно съобразена е с правилата по чл. 27 от ЗАНН, предвид което и с оглед на изложеното по-горе касационната инстанция намира, че не е налице релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната инстанция не констатира и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото от въззивния съд и постановяване на обжалвания съдебен акт. Районният съд е обсъдил събраните от него доказателства и не е изопачил тяхното съдържание, нито доказателстваната им стойност. Изводите му за процесулната законосъобразност на АУАН и НП кореспондират със съдържанието им и обстоятелствата на тяхното съставяне и предявяване/връчване, а необсъждането на всички направени възражения не е съществено, тъй като в случая с оглед на данните по делото обсъждането им не би довело краен резултат, различен от постановения от съда. Предвид това не е налице и релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По тези събражения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо, изхождайки от фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената от процесуалния представител на ответника правна помощ, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН касаторът следва бъде осъден да заплати на ДИТ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минималния размер от 66,47 евро, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК