Решение № 612 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 875/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.65, ал.5 от ППЗХУ и е образувано по жалба от Д. Н. Т. от [населено място] против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/2894/ФП от 30.06.2025г., на Директора на дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора, потвърдено с Решение № 24-Рд06-0021/ 25.07.2025г. на Директора на РДСП Стара Загора в частта на определената първоначална дата на отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. Оспорващата твърди материална незаконосъобразност на акта в обжалваната му част досежно определената от органа първоначална дата на отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2. Твърди, че органът неправилно прилага чл.66, ал.3 от ППЗХУ, вместо чл.67, ал.1 от ППЗХУ. От фактическа страна сочи, че е с определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ от 75 %, определен с решение на ТЕЛК от 13.09.2024г., но поради влошаване на състоянието й е обжалвала това решение, като НЕЛК го е отменил и върнал приписката за извършване на ново освидетелстване. Т. е било насрочено за 14.04.2025г. в ТЕЛК към МБАЛ в [населено място], от където на 15.04.2025г. са й изпратили искане за представяне на документи, а прегледите са извършени на 25.04. и 28.04.2025г., а резултатите са изпратени към ТЕЛК Габрово на 30.04.2025г. На 06.06.2025г. тя е получила чрез системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ ново издаденото решение на ТЕЛК от дата 14.04.2025г., както и в последствие то й е връчено по пощата на 10.06.2025г. и съотв. на 19.06.2025г. е подала до съответната дирекция „Социално подпомагане“ молбата-декларация за извършване на социалната оценка на потребностите и приложила новото решение. Счита, че датата на издаване на решението от ТЕЛК при МБАЛ Габрово -14.04.2025г., не е действителната дата, а тя е по-късна и поради това не е пропуснала двумесечния срок по чл.67, ал.1 от ППЗХУ. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката на органа за ново произнасяне с дадени задължителни указание относно датата на отпускане на финансовата подкрепа, считано от дата 01.02.2025г. по реда на чл.67, ал.1 от ППЗХУ. Претендира разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора счита жалбата за неоснователна. Пледира, че жалбоподателката не е спазила срока по чл.67, ал.1 от ППЗХУ, който е изтичал на 10.06.2025г. и поради това органът е приложил реда по чл.66, ал.3 от ППЗХУ. За органа дата на издаване на решението за преосвидетелстване е единствено посочената в него такава от 14.04.2025г. В случай на отмяна на заповедта се иска определяне на по- нисък размер на възнаграждението за един адвокат, тъй като такъв не се явил в с.з. и не е участвал в тях, а само е преподписал жалбата до съда. Съдът, след като съобрази изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От Д. Т. е подадено заявление-декларация вх. № 3ХУ-ИО/Д-СТ/2894 от 19.06.2025 г. /л.38-гръб/ по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ в хипотеза на извършено преосвидетелстване на г-жа Т., към което е приложено експертно решение /ЕР на ТЕЛК № 91172 от заседание 72 от 14.04.2025 г., при МБАЛ Габрово, с което й е определена ТНР 75 %, за срок от 01.06.2025г. до 30.04.2026 г. /л. Към заявлението е приложен формуляр за самооценка от 19.06.2025г. /л…л.39-42/, извършена е индивидуална оценка на потребностите от 25.06.2025 г. /л.37-гръб/, въз основа на която е издадена обжалваната заповед, с която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 95,70 лева, считано от 01.06.2025 г. до 30.04.2026 г. Г-жа Т. е уведомена за заповедта 07.07.2025г., като на 18.06.2025 г. от нея е подадена до Директора на РДСП Стара Загора "жалба" срещу заповедта /л.54/, в която сочи, че ЕР на МБАЛ [населено място] й е връчено чрез ССЕВ на 06.06.2025г., а на 10.06.2025г. и по пощата, съотв. и на 19.06.2025г. тя подава молбата – декларация по чл.20, ал.1 от ЗХУ и съотв. счита за спазен двумесечният срок по чл.67, ал-.1 от ППЗХУ. С Решение №24-РД-0021 от 25.07.2025г. Директорът РДСП Стара Загора отхвърля подадена жалба в частта на определената дата на отпускане на финансовата подкрепа с довод, че заявлението – декларация е подадено извън двумесечния срок от издаване на ЕР и не може да бъде приложен чл. 67, ал. 1, а приложим е чл.66, ал.3, вр. с чл.67, ал.2 от ППЗХУ, като началният момент на отпускане на месечната финансова подкрепа е от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, т.е. 01.06.2025г. Решението е връчено по пощата и получено от Д. тенева на 01.08.2025г., като жалбата до съда е подадена по електронна поща на 15.08.2025г. в 17.05 часа, поради което е спазен 14 дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК. На осн. чл.192, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АП, Съдът служебно изиска информация ТЕЛК при МБАЛ Габрово, като е удостоверено, че на 14.04.2025г. от ТЕЛК при МБАЛ [населено място] е издадено ЕР № 91173, като преосвидетелсването на Д. Т. е извършено само по документи, от представен отговор от НЕЛК- специализиран състав е установено, че дегитализираното МЕД на г-жа Т. постъпва в ТЕЛК при МБАЛ Габрово на 28.02.2025г. и е изпратено към РКМЕ Стара Загора на 14.05.2025г. и получено на същата дата. При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, определен в чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ. Издадена е в надлежната писмена форма и съдържа правни основания за издаването си, но съдебният състав счита, че е лишена от конкретни фактически основания, които да позволят проверка за законосъобразност по същество н авластническото волеизявление. Такива се съдържат едва в решенето на горестоаящия административен орган, поради което може да се приеме, че порокът е саниран. Не се твърдят, а и при служебната проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процедурата за разглеждане на заявления за отпускате на финансовата подкрепа по чл.70 от ЗХУ, която процедура е тази по чл. 65 и следващите от ППЗХУ. Независим от извода за валидност на обжалвания акт и липсата на основания по см. на чл.146, т.2 от АПК, съдът приема извод, че той е издаден при неправилно приложение на закона и жалбата е напълно основателна. В случая особеното административно производството по чл.65 и сл. от ППЗХУ се образува само и единствено по повод на подадено от заинтересованото лице заявление-декларация по образец. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ, в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания, каквата несъмнено се удостоверява да е жалбоподателката, месечната финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ се отпуска от началото на месеца, през който е била прекратена /в случая това е станало на 01.02.2025г., вж. решението на директора на РДСП/, като това става въз основа на нова индивидуална оценка на потребностите и нова заповед за нейното отпускане, ако заявлението-декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Според чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ при неспазване на срока по ал. 1, месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена новата индивидуална оценка на потребностите. Органът формално прилага закона, като приема, че срокът по чл.67, ал.1 от ППЗХУ не е спазен от г-жа Т., тъй като ЕР за нейното преосвидетелстване е издадена на 14.04.2025г. и същата е следвало да подаде заявлението-декларация до 16.06.2025г., за да се приложи чл.67, ал.1 от ППЗХУ. Това тълкуване на закона в случая е приложен формално от органа и не съобразно с основните принципни начала, залегнали в АПК и намерили своето конкретно отражение в специалния закон. Упражняването на права/ задължения, които поражда едно властническо волеизявление, се обвързва от закона с определен срок, НО основополагащо начало в АПК е това винаги се обвързва с факта на съобщаване на властническото волеизявление /чл.61 от АПК/. Този основен принцип има своето конкретно проявление и в различните материални закони. Така съгласно чл.112а от Закона за здравето, съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността, се извършва по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление, а освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. Именно в тази насока е и твърдението на жалбоподателката, че тя е уведомена за новото ЕР, издадено от ТЕЛК при МБАЛ Габрово чрез ССЕВ и на датата 01.06.2025г. има „съобщаване“ на акта по см. на чл.112а от ЗЗдр., т.е. и на тази дата лицето узнава съдържанието на властническото волеизявление и съотв. може да упражни свързаните с него права, което и тя прави именно от датата на която има законно основание за това – датата на узнаване. Органът не е съобрази в своето произнасяне това основно принципно положение и е приложил реда по чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ, като е определил датата на отпускане на финансовата подкрепа от 01.06.2025г. само на формалната законова постановка в ППЗХУ, която е изцяло в противоречие с основните принципни положения на АПК. Това е така, защото, за да започне да тече срокът по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ, преосвидетелстваното лице трябва да има знанието, че е издаден актът на органите на медицинската екпертиза- експертното решение, а това знание е налице едва, след като ЕР му е връчено или съобщено по начин, указан в чл.112а от ЗЗДр. Връчването или съобщаването се удостоверява със съответните доказателства от страна на издателя на решението, каквито в случая не се прилагат нито от ответника, нито от третите лица. Само при удостовереност на факта на съобщаване на ЕР на ТЕЛК при МБАЛ Габрово на 14.04.2025г. или преди 19.04.2025г. ще се следва изводът, направен от органа - за неспазване на 2 месечния срок по чл. 67, ал.1 от ППЗХУ. В случая обаче не е налице доказване в този смисъл, поради което и фактическият извод на органа е необоснован, а приложената въз основа на него хипотеза на чл.66, ал.3, вр. с чл.67, ал.2 от ППЗХУ е извършена в нарушение на закона. Дори и това, че в случая задължението за връчване на експертното решение не е задължение на конкретния ответник, то не може да води до конкретните неблагоприятни последици за жалбоподателката, предвид това, че процедурата по нейното преосвидетелстване е по документи, без присъствие на освидетелстваното лице, а същата е уязвимо лице, търсещо финансова подкрепа в това си качество, както и ще бъде нарушена прокламираната от ЗХУ цел в чл.2 от норматива. Ето защо, следва да се приеме, че подаденото от г-жа Т. заявление – декларация по чл.20, ал.1 от закона е извършено в рамките на срока по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ и на същата се следва отпускане на финансовата подкрепа по този правен ред, считано от 01.02.2025г. Жалбата е основателна, а заповедта подлежи на отмяна в обжалваната част, като след това преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в настоящото решение по приложението на закона. По разноските – по делото се прави своевременно искане за присъждане на разноски в полза на жалоподателката, като такива се доказаха до размера на заплатената ДТ и договореното и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат от 500 лв. /л.9/. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерността на договореното възнаграждение за адвоката, което Съдът не намира за основателно. Въпросното възнаграждение е в размер на 500 лв., но то не е прекомерно независимо, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност. Жалбоподателката е сключила договор за правна защита и съдействие, като на адвоката са предоставени конкретни права, които Съдът приема, че са реализирани от процесуалния представител на оспорващата. Възнаграждението е заплатено в брой, като доказателство за това служи именно въпросният договор, който документът не е оспорен. Възстановяването на средствата за договореното между двете страните по ДПЗС и заплатено възнаграждение на адвоката, от лице, което е субект на защита по ЗХУ и то в пълния договорен и заплатен от това лице размер, би се явявало и справедливо от гледна точка на закона. По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът