Решение № 350 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 414/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „У. А.“ ДЗЗД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от •••, чрез * Х.П. от *, против Ревизионен акт № Р-04000624004770-091-001/14.05.2025г., потвърден с Решение № 97/31.07.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр.Велико Търново, с който е:

• определен корпоративен данък за данъчен период - 2022г. в размер на 16 555, 64 лв. и съответни лихви в размер на 4 215,66 лв., - за 2023г. в която не са определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО, но е установена по-голяма данъчна загуба от деклариираните в резултат на извършено преобразуване на декларирания от ревизираното дружество финансов резултата със сумата в размер на минус 14 302,40 лв. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО;

• начислен ДДС общо в размер на 28 922,66 лв. и лихви общо в размер на 7 324,84 лв за данъчни периоди от месец 06 и месец 11/2022г.; месец 05/2023г.; месец 02, 03 и 07/2024г.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно са установени задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди от м.06 и 11/2022г., м.05/2023г., м.02,03 и 07/2024г. и по ЗКПО за 2022г., а за 2023г. незаконосъобразно увеличаване на финансовия резултат. Според жалбоподателя направените от органа по приходите констатации са необосновани, не почиват на база събран доказателствен материал и не могат да подкрепят направените в Ревизионния акт изводи, тъй като не са изяснени релевантни факти и обстоятелства, които са от значение за правилното определяне на публични задължения.

Основните възражения по отношение на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО е, че са направени необосновани изводи за тях въз основа на доказателства, на които не е направен детайлен анализ и при неизяснена фактическа обстановка.

Отделно се твърди, че в проведеното ревизионно производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до нищожност на РА. Според оспорващия ревизионно производство е възложено и извършено от екип от трима органи по приходите, които са обективирали установените от тях факти и обстоятелства в процесния Ревизионен доклад. В последния са положени подписи само на двама от неговите издатели, което пораждало съмнение за неговата валидност, респ. валидността на издадения въз основа на него Ревизионен акт. Съгласно чл.117, ал. 1 ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган, а съгласно чл.117, ал. 2, т. 10 ДОПК следва да съдържа подписи на органите по приходите, които го издават.

На следващо място, се твърди, че в рамките на цялото ревизионно производство е извършвано връчване на електронен адрес •••, включително на първоначалната ЗВР №Р-04000624004770-020-001/20.09.2024, въпреки че жалбоподателят не е заявявал изрично адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК, както и че не е упълномощавано друго лице в този смисъл, което да има право да получава документи свързани с образуване на контролни производства по см. на чл.110 и сл. от ДОПК.

Твърди се, че ЗВР №Р-04000624004770-020-001/20.09.2024 и РА № Р- 04000624004770-091-001/14.05.2025 не са подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ и Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на съвета от 23.07.2014 г.

Иска се отмяна на Ревизионен акт № Р- 04000624004770-091-001/14.05.2025г. и присъждане на направените по делото разноски в размер на 50,00 лева, съобразно представеният платежен документ, както и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание се поддържа жалбата в цялост от *П. и *В.А., преупълномощен от *П..

В писмена защита *В.А. излага подробни съображения по основателността на жалбата, с анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Във връзка с доводите за нищожност на РА изложени в жалбата, процесуалния представител на оспорващата страна доразвива същите в писмената защита предвид представените в хода на съдебното производство доказателства. Сочи, че независимо, че в заявлението за регистрация по ЗДДС на У. А. ДЗЗД, предоставено от ответника е посочен електронен адрес •• същото не носи подпис на заявителя си, било то саморъчен такъв или електронен по смисъла на ЗЕДЕУУ. В тази връзка счита, че представеното заявление за регистрация по ЗДДС не представлява частен документ по смисъла на чл.180 ГПК и съдът следва да го изключи от доказателствената маса. Според жалбоподателя подаденото и неподписано заявление за регистрация по ЗДДС е от •••, която не е законен представител на дружеството, а към приложеното по делото заявление няма и информация за упълномощаването й. Твърди се, че заявителят ••• няма пълномощно или потвърждение от представляващия дружеството-жалбоподател, от които да черпи представителната си власт. С оглед на тези твърдения процесуалния представител на дружеството*.А. счита, че У.А. ДЗЗД не е заявявало, както изрично адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК, така и в хипотезата на чл. 101, ал. 5, изр. последно ЗДДС. В допълнение се твърди, че от страна на НАП не бяха ангажирани доказателства, че е упълномощавано друго лице в този смисъл, което да има право да получава документи свързани с образуване на контролни производства по см. на чл. 110 и сл. ДОПК.

Изразява категоричност за нарушение на чл.7, ал.3 от ДОПК и развива подробни съображения в тази насока.

Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, редовно призован, чрез * В.В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 249,60 евро съобразно материалният интерес. В хода на устните състезания, чрез писмена защита излага съображения за правилност и законосъобразност на РА, като се поддържат мотивите изложени в Решението, с което е потвърден оспорения Ревизионен акт, като издаден при спазване на процесуалния закон и наличие на материално-правните предпоставки за това. Счита, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не води до промяна на констатациите в РА, за което излага съображения. Излага доводи за неоснователност на възраженията на оспроващия за нищожност на РА, като се позовава на ТР №5/2015г. на ОСК на ВАС.

Участващия в делото прокурор заявява, че оспорването е основателно и доказано и следва да бъде уважено.

Представена е административната преписка, по опис, обективиран в придружително писмо вх. № 2092/03.09.2025г. по описа на АдмС - Враца.

Административен съд Враца, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, приема за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван пред горестоящия административен орган и след потвърждаващото го решение №97/31.07.25г. е обжалван пред териториално компетентния административен съд.

РА е връчен по електронен път на 19.05.2025г. – л.156 от делото, жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца на 02.06.2025г. входирана с №Ж-06-11/02.06.2025г., в срока по чл.152 от ДОПК. Решение № 97/31.07.2025г. е постановено в срока по чл.155 от ДОПК, започнал да тече от 10.06.2025г., след срока по чл.146 от ДОПК. Оспореното решение е връчено на 12.08.2025г.– л.22, като жалбата срещу него е подадена чрез Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново на 25.08.2025г., чрез ССЕВ, входирана с № Ж-06-11#8, при което срокът по чл. 156 от ДОПК за депозирането ѝ е спазен.

Разгледана по същество е основателна.

По фактите:

Ревизионното производство е започнало съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000624004770-020-001/20.09.2024г., връчена на 03.10.2024г. по електронен път, на ел.адрес: •• ЗВР е изменяна със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-04000624004770-020-002/24.09.2024, №Р-04000624004770-020-003/31.12.24г. и № Р-04000624004770-020- 004/06.02.24г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000624004770-092-001/19.03.2025 г., с който са предложени за установяване задължения за корпоративен данък и ДДС, и съответните лихви. Срещу РД е подадено писмено възражение вх. №55-12-675/30.04.2025г. Резултатът от направеното от органа по приходите обсъждане на възражението е намерил отражение в издадения, на основание чл.119 от ДОПК РА № Р-04000624004770-091-001/14.05.2025г. Със жалба от 02.06.2025 г. е обжалван Ревизионният акт пред Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, който се е произнесъл с Решение № 97/31.07.2025г., с което е потвърдил като законосъобразен Ревизионния акт. Решението е връчено на жалбоподателя на 12.08.2025г. по електронен път, на електронен адрес ••.

Със Заповед № Р- 04000624004770 -020-001/20.09.2024г. на * на длъжност *сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана на л.224 по делото явяващ се компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК съгласно приложена Заповед №688/25.06.2024г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, л.274-275 по делото, е възложено извършването на ревизия на „У* А*“ ДЗЗД, с ЕИК •••••••• относно задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.11.2022 – 31.01.2023г., 01.11.2023г.-31.01.2024г. и 01.03.2024г.-31.05.2024г. Извършването на ревизията е възложено на ••• * по приходите /ръководител на ревизията/ и •••– •• по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04000624004770 -020-001/20.09.2024 г. е връчена по електронен път на „У* А*“ ДЗЗД на 03.10.2024 г. на л.225-226 по делото, на електронен адрес •• На 24.09.2024 г. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р- 04000624004770 -020-002 на л.227 от делото, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 от ДОПК е разширен периода на ревизията и са включени задължения за Корпоративен данък за периода от 26.01.2022г.-31.12.2023г. На 31.12.2024 г. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р- 04000624004770 -020-003 на л.230 от делото, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено ревизията да завърши до 28.02.2025г. Със Заповед № Р- 04000624004770-020-004/06.02.2025г. е включен трети инспектор ••• – •• по приходите, като е определено ревизията да завърши до 28.02.2025г., като за резултатите от ревизията да бъде съставен ревизионен доклад от органите по приходите не по-късно от 14 дни след определения за извършването на ревизията срок. Всички заповеди за изменение на ЗВР са връчени по електронен път на ел.адрес ••.

Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на •••. в посоченото й длъжностно качество - *сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана.

По делото се оспорва връчването на заповедите за възлагане на ревизията и за нейното изменение по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК, като се твърди, че са ненадлежно връчени.

РА № Р- 04000624004770 -091-001/14.05.2025г. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р- 04000624004770 -092-001/19.03.2024 г., изготвен в резултат на извършена ревизия на „У. А.“ ДЗЗД за установяване на задълженията за корпоративен данък за периода от 26.01.2022 г. до 31.12.2023 г. и ДДС за периода от 30.05.2022 г. до 31.08.2024г.

Срещу РД е подадено писмено възражение вх. № 55-12-675/30.04.2025 г. при ТД на НАП офис Монтана. Резултатът от направеното от органа по приходите обсъждане на възражението е намерил отражение в издадения, на основание чл.119 от ДОПК, РА № Р- 04000624004770 -091- 001/14.05.2025 г. Видно от мотивите на този акт, възраженията на ревизираното лице срещу направените в ревизионния доклад фактически констатации и правни изводи не са приети за основателни от органа по приходите.

С РА за ревизираните данъчни периоди м.06 и м.11/2022г., м.05/2023г., м.02, 03, и 07/2024г. на дружеството жалбоподател са определени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 28 922,66 лева и лихви в размер на 7 324,84 лева и допълнителни задължения по ЗКПО – корпоративен данък за 2022г. в размер на 16 555,64 лева и лихви в размер на 4215,66 лева, които са предмет на обжалване. В частта на РА по ЗКПО – корпоративен данък за 2023г. не са определени допълнителни данъчни задължения, но от органите по приходите е установена по-голяма данъчна загуба от декларираната в резултат на извършено преобразуване на декларирания от ревизираното дружество финансов резултат със сума в размер на минус 14 302,40 лева, на основание чл.26, т.2 вр. чл.16, ал.1 от ЗКПО.

Предмет на настоящото обжалване по съдебен ред са изцяло определените с РА допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък за горепосочените периоди. С РА не са определени допълнителни задължения и задължения за внасяне за ДДС за данъчни периоди м.05,07-10 и м.12/2022г., м.01-04 и 06-12/2023г., м.01,04-06 и 08/2024г, поради което РА не се обжалва в тази част и е влязъл в сила.

ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, което се установи от представените на хартиен носител проверки на валидността на електронните подписи положени на всеки един от горните документи /л.281-283/.

С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност.

По отношение възраженията за нищожност на оспорения административен акт, поради липса на електронни подписи, които да са валидни такива по смисъл на Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕС, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове. (Арг.: чл. 1, § 3 Регламента). Според предписанието на чл.3, т.10 от Регламент 910/2014 "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и, които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според т. 12 от същия член "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Дефиниция на използваното понятие "титуляр на електронен подпис" е дадена с т. 9 и е следната: "физическо лице, което създава електронен подпис". За да е на лице КЕП е необходимо да става въпрос за електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В тази връзка, по делото са ангажирани доказателства, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички така посочени нормативни изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изисквания по Приложение I от същия общностен акт (а те са изчерпателни така чл. 28 § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

В тази връзка съдът констатира, че РА е подписан с електронни подписи от органите по приходите – негови издатели. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, по делото са представени заверени копия на електронни съобщения за издаването на КЕП на служителите, подписали електронни документи, видно от л. 281-283 по делото. Всички актове в ревизионното производство – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис. Видно е от съдържащите се в делото справки – извлечения от информационната система, че лицата, подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с електронен подпис, са притежавали сертификати, издадени от •••, с валидност за периода на подписване на съответния документ. Ето защо, съдът намира, че ЗВР, ЗИЗВР, както и РД, и РА, са надлежно подписани.

В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за нарушение на регламент №910/2014г. и ЗЕДЕУУ. Същият, по никакъв начин не обосновава тези свои твърдения, изложени както в жалбата, така и в писмената си защита, поради което и с оглед установената по делото валидност на електронните подписи, съдът ги приема за недоказани и неоснователни.

Предвид Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСК на ВАС, не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите,

Не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.7, ал.3 от ДОПК и нарушение на принципа на неизменност на ревизиращия екип. Твърденията за неоснователна подмяна на ревизиращия екип, с оглед трайната невъзможност на единия член на екипа – ••, да изпълнява служебните си задължения, поради чести и продължителни отсъствия, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Факт е, че единия член от екипа -•• е отсъствала често, но това не може да се приеме за трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. За да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.3 от ДОПК трябва да са налице някоя от изброените хипотези в тази норма: - основания за отвод или самоотвод; - трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. Добавянето на трети член в екипа, извършващ ревизията е въз основа на докладна записка от ръководителя на ревизията, която обосновава искането си с голям обхват на ревизирания период и честите отсъствия на другия член на екип. Честите и продължителни отсъствия на * не могат да се приравнят към трайната невъзможност орган по приходите да изпълнява служебните си задължения. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.7, ал.3 от ДОПК, поради което, съдът приема, че ЗИЗВР № Р-04000624004770-020-004/06.02.2025г. е издадена правилно и законосъобразно, без да е приложена разпоредбата на чл.7, ал.3 от ДОПК. Т.е. към датата на издаване на съответната заповед не са били налице условията за изземване на ревизионната преписка от *.

Допуснати са, обаче особено съществени нарушения на процесуалните правила, които се отразяват на валидността на акта.

Основно възражение, наведено в жалбата и доразвито от процесуалния представител на оспорващия в писмена защита от 09.02.2026г. /л. 320 от делото/ е, че имейл адресът, на който са връчвани книжата и актовете в ревизионното производство, не е заявяван от ЗЛ като електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК.

Както първоначалната ЗВР, така и последвалите я три ЗИЗВР и всички искания и уведомления до РЛ в хода на ревизионното производство са връчвани електронно на имейл адрес: ••.

Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. чл. 33 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 адресът за кореспонденция е: постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция, а за едноличните търговци - адресът на управление.

В случая задълженото лице е дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), което представлява неперсонифицирано гражданско дружество. Формата на неперсонифицираното дружество има специфичен статут, различаващ се от правния статут на юридическите лица, но по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията и обжалването на данъчните актове то се приравнява към юридическите. Гражданските дружества носят отговорност за своите публични задължения (данъци, ДДС, осигуровки), но тъй като не са юридически лица, ДОПК урежда съответните специфики. Във връзка с качеството на ДЗЗД са и установените задължения за данъци по ЗДДС и ЗКПО с оспорения РА.

Видно от преписката е, че още в ЗВР са посочени адресите по чл. 28, ал.1, т.1 от ДОПК – адресът на ДЗЗД за кореспонденция и адресът по чл.8 от ДОПК е •••, представлявано от •••. Адресът не е променян в хода на ревизионното производство. Приходната администрация не е извършвала връчване на книжата в ревизионното производство този адрес, а на електронен адрес - имейл адрес *.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК, сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК.

Според ответника връчването на книжата в ревизионното производство е извършено на ел. адрес ••, който е адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК – деклариран от ревизираното лице като електронен адрес за кореспонденция с органите на приходната администрация в заявление за регистрация по ЗДДС от 31.05.2022г. Съдът несподеля тази теза.

В чл. 28, ал. 2 ДОПК е предвидено отклонение, предоставено по избор на задълженото лице - че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Законовите изисквания са връчването да се извърши на изрично деклариран от ревизираното лице е-mail адрес, каквото изискване в случая не е изпълнено. От ответника е представено Заявление № ДДС 0000-0104949 от 31.05.2022г., подадено от физическото лице ••, в качеството на упълномощено лице до НАП за регистрация по ДДС, в което е посочен електронен адрес: •• /л.307 от делото/. Видно от съдържанието на заявлението, то касае Регистрация по ДДС, реализирано на основание чл.132, ал.5 от ЗДДС. В заявлението липсва изрично посочване на пълномощно или друг документ, от който да е видно представителната власт на •• пред НАП. Отделно от това в заявлението липсва подпис на заявителя – саморъчен или електронен по смисъла на ЗЕДЕУУ. Не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.101, ал.5, изр.последно ЗДДС, поради нарушение на разпоредбата на чл. чл.101, ал.2, т.3 и т.5 от ЗДДС. Ето защо, според съда, посоченият в заявлението за регистрация по ДДС електронен адрес за кореспонденция с НАП не е равнозначен на електронен адрес по смисъла на чл.28, ал.2 от ДОПК.

В обобщение съдът намира, че книжата в ревизионното производство не са надлежно връчени на РЛ, вкл. и ЗВР, тъй като това е станало на ел. адреса ••, за който основателно оспорващият отрича да е адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК и за който по делото не се установи да е действително заявен като такъв, нито пък да е в хипотезата на чл.101, ал.5 от ЗДДС.

Според чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Същевременно чл. 113, ал.2 от ДОПК изисква тя да бъде връчена на ревизираното лице /РЛ/. На следващо място, текстът на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, в относимите негови части, предвижда, че срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Практиката на ВАС (решение № 5629 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2020 г., решение № 3766 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2019 г., решение № 6930 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2018 г. и много други) се е консолидирала около разбирането, че началото на ревизионното производство се поставя, т. е. същото се счита за образувано, не на датата на издаване на ЗВР, а на датата на нейното редовно връчване на ревизирания субект. Съобразно тези разпоредби невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно производство, представлява съществено нарушение, което обуславя извода за нищожност на РА, с който ревизията е приключила. Следва да се отбележи, че и ЗИЗВР, РД и РА са връчвани също на този имейл адрес.

С връчването на ЗВР ревизираното лице се счита уведомено за упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, от кои органи по приходите ще се извърши, в какъв обхват и в какъв срок ще се проведе тя. Невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможност да се определи начален и краен срок на ревизията предвид чл. 114, ал. 1 от ДОПК. В разглеждания случай връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, на имейл •• e в разрез с установените от ДОПК и ЗДДС правила. Не може да се презумира, както са направили органите по приходите при ревизията, че посоченият в заявлението за регистрация по ДДС имейл във връзка с електронните услуги, следва да се приравни на деклариран от лицето електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, с оглед констатираните по – горе пороци на същото /липса на представителна власт и подпис от заявителя/. Поради това процесната ЗВР е следвало да бъде връчена на ревизираното лице на адрес за кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК, които са посочени в ЗВР, РД и РА.

По изложените съображения, макар и издадените в хода на ревизията актове да са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и в предвидените в закона форма и съдържание, те не обуславят извод за надлежно проведено ревизионно производство. С оглед констатираната нищожност на ревизионния акт, съдът намира, че не следва да излага съображения относно приложението на материалния закон.

При установената нищожност на РА и на основание чл.160, ал. 5 от ДОПК вр. чл.173, ал.2, предл. второ от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по приходите за провеждане на ревизионно производство спрямо жалбоподателя, началото на което да бъде поставено с редовно връчване на ЗВР на ревизираното лице по способите на ДОПК, за което по-горе в мотивите са изложени съображения от съда.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер от 25,56 евро лв. /платежен документ на л. 3 от делото/, за внесен депозит за вещото лице в размер на 357,90 евро, както и 2454,20 евро, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение или в общ размер 2837,66 евро. Разноските, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП – гр. София, която агенция притежава правосубектност като юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2, пр. първо от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.160, ал.5 от ДОПК вр. чл.173, ал.2, предл. второ от АПК, съдът